Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОТ РАЗХОДКА
Към града се връщам с тебе.
Слънцето зайде отдавна.
Здрач е. Нейде квакат жеби,
нейде псе самотно лавна.
В парка тъмен чуй се вече
на щурци пискливи звукът,
през клонака, надалече,
градски светлинки блещукат.
Край на хубава разходка.
Мигат първите звездички,
в стрехите заспали птички -
сън и тебе ще прикотка.
Сбогом, моята царица,
ил: довиждане - по-харно,
че в съня ми, знам навярно,
ний ще бъдем пак двоица.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|