Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПУСТИНЯТА
В пустинята безводна, глуха,
в която скитах се печално,
самум горещи дето духа,
поточенце срещнàх кристално.
И глъхнат му вълните хладни,
и утолих гърди си жадни -
и скоро там до таз водица
израсна палмова горица,
и пресен аромат задъха
от билките и от цветята,
и свеж зефирец ми залъха
и птичка зазвуча в листата.
И дигнах аз олтар - светиня
на божеството вдъхновено,
що в жизнената ми пустиня
тури оазисче зелено.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|