Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАНАСТИРСКАТА ПОЛЯНКА
Привет на тебе, о поляно
зелена, с твойте сенки, хлад,
сред рая райче разцъфтяно,
на горски вили кът благат,
де под клонаците ехтели
другарски песни, викове,
де вечери стоял съм цели
самотен в сладки бленове
и под галбата на зефира
песни си първи съм мислил -
за боязливата си лира
там вдъхновения дирил,
ил на мълчаньето дълбоко
сърдечни тайни предавал
и на любимата високо,
високо името крещял...
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|