Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ПЛАНИНАТА
(Писмо)
Далеко си, но ти си тука: -
усмихваш ми се във горите,
вървиш из дол, летиш към чука,
дружиш ми стъпките, мечтите.
Далеко си, но си при мене:
във речний шум гласа ти слишам,
здрависвам те в цветя засмени
и в мириса им - тебе дишам.
Далеко си, но непрестанно
теб сянката се с мойта скита
и твойто име постоянно
във моя говор се преплита.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|