Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЧИТЕ
Аз често искам с поглед да проникна
в душата ти, но ключ стои на храма -
кат през прозорче някакво да вникна
в сърцето ти, но то прозорче няма.
Едните ти очи за мен остаят,
във тях чета, в туй живо огледало
свят цял живей, мечти, лучи играят.
Душа, сърце се е събрало.
О чуден взор, кога те тебе няма,
зловещи призраци духа ми стряскат,
съзра ли те - когато пак сме двама, -
слънца, слънца в нощта ми бляскат!
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|