НИЕ

web | Люлека ми замириса

Ти - често сприхава, аз често строг и властен,
ти - често облаче, аз - облак бурен, черен,
ти - нежна в любовта, аз в нея вихър страстен,
царица ти - аз цар и пленник начумерен.

И винагù, съвзет, аз падам на колене
за прошка и кълнящ поривите си груби.
Но ти веднъж казà: "Защо това смиренье?
Жената силен мъж и бог в любовник люби!"