Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕДОПЯТА ПЕСЕН
Душата си раздадох аз
в трептящи звукове и песни,
раздавам я и този час
с последните й лучи небесни.
Страданията си излях,
възторзите излях си също,
и всичко миру аз казах,
що в мен бе болно ил могъщо.
Не лъжа ли се? Някой зов,
друг някой блян в душа не бди ли?
Недоизказана любов?
Мечти недомълвени, мили?
Но, родино, за тебе пях!
Ти цяла беше в песента ми
и да открия не посмях
святаята святих в душа ми.
Ще отнеса във гроба свой
светът невидим на поета,
жадът неутолени мой
и песнята си недопета.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|