НАЗАД

Често моят скитен ум
в миналото ми се връща -
тоя дълг в живота друм,
извървян, и го обгръща,

де в цветя щастлив газих
(тръните му се забравят),
де фърчах, страдах, любих,
в бурите не търсях завет;

де богатий си запас
харчах весело, тревожно
и във речника си аз
нямах дума "невъзможно".