Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЕЧТАНИЕ
Сред бурите, които тряскат,
сред мълнийте, които бляскат,
съзира моят тъжен взор
друг, ясен кръгозор.
Пред силите, които гаснат,
пред гробите, които раснат,
съглежда моят жаден ум
с цветя насеян друм.
Аз виждам светлите чертози
на бъдещето... рози, рози!
На мир, на правда, на светлик
Великдена велик.
Ще стигнем ли до там, не зная;
но сладко ми е да мечтая,
да тичам мислено на лов
за слънце и любов.
1917
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|