 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Със масло розово стъкленце
ковчега ми отдавна пази.
Там няма злато и елмази,
а с масло розово стъкленце.
Но как то всичко размириса -
книжата, вещите, дъските!
Надъха даже ръкописа
на тия песни, тамо скрити.
Кога да е, ще изветрее
тоз дъх от наште рози родни,
а тез песни ще ги разсее
ветрец - на блян деца свободни.
Но някои са тъй напити
със аромата, който дишат,
че цял век може би горките
ще продължават да миришат.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.