|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОД СНЕЖНИТЕ КОСИ
web | Люлека
ми замириса
Ще остарейш, и твойте къдри, вече снежни
уста не ще цалуват, ни ръце да галят,
във старините твои спомените нежни,
Кат внуци свойта баба, ще те забикалят.
И виждам те: навела се над тая книжка,
сто пъти четена през очилата,
ти пак четеш я и с въздишка,
замислена, обръщаш ù листата.
Навярно мен тогаз не ще ме има,
но ще ме видиш пак, щастлив ил мрачен,
и себе си, прекрасна, млада и любима,
в тез песни ще съзреш, кат в вир прозрачен.
И ще си спомниш всяка песен
кога, при кой случàй е раждана и пета,
и ще пожалиш, че с нектара си небесен
и много горчила бе дала на поета!
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|