Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОГАТО...
Когато в мен нещо въздиша,
когато в мен нещо премира,
то болката аз да залиша
запявам на моята лира.
Когато душа ми прелива
от радост - ох, как е туй рядко! -
пак моята лира звънлива
тълкува душата ми сладко.
Когато смут черен бунтува
душа ми в световната битва,
тогава се песен не чува,
понявгаш се чува молитва.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|