Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ГОРАТА
Един до друг самотни там вървяхме
под сенките на сънний дръволяк,
вървяхме ний и нищо не гълчахме
в чаровний полумрак.
Мълчахме - та нима е говор нужен
на светящи от щастие лица -
на слънчов луч, на мирис теменужен,
на влюбени сърца?
Дълбок покой. Ни шум, ни птица жива -
на нищо там не чуйше се ласа:
понявга странен звук като звънлива
цалувка будеше леса.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|