Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСЕН
Есен. Сам съм. По полето
изгоряло, голо, дето
през май лани бяхме двама,
ни цветя, ни мирис няма -
от печал е то обзето.
Но какво ми пак ухае
тъй приятно? Откъде е
тоя мирис благодатен?
Де цветя тук? Ах, това е
твоят спомен ароматен.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|