Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ДУША МИ...
На душа ми в злачните ù лъки
колко рози, нежни теменуги!
Колко там чернеят се дируги
от оралото на бивши мъки!
О любов, ти, спомен и забрава,
рани даваш - даваш им и лякът,
мила пакостница - за забава
фърляш яд в меда и слънце в мракът!
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|