Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДО ПРОЗОРЕЦА
Гърбом срещу небесата
ти седиш на своя стол.
Заник ти краси главата
с нежнозлатен ореол.
И за първата ни среща
ти приказваш с трепет нов,
за възторг, за страст гореща,
за цветя и за любов...
Слушам ти речта звънлива,
слушам упоен, благат -
на душата ти красива
дишам тънкий аромат.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|