 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЕЗДЕМОНА
От креслото кадифяно,
дето царствено седеше,
в плен тя гостите държеше
с умна реч, с лице засмяно.
Гост един бе мрачен само,
глух на живата беседа.
Тя му бръчките съгледа
И каза му с поглед тамо -
в който вля душата своя
и тури сърце си цело:
"Ах, ужасний мой Отело,
погледни ме: сè съм твоя!"
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.