Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В БЪДЕЩЕТО
И аз на свой ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът,
един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни сè ще се четът.
И много имена и лесни слави
годините без жал ще изметът,
ил бурена ще ги закрий, задави,
но мойте песни сè ще се четът.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красйът
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни сè ще се четът.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучът,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни сè ще се четът.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
на завистта не стряска ме гневът,
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни сè ще се четът.
Те жив са отклик на духа народен,
а той не мре, и дор сърца туптйът
от скръб и радост в наший край свободен,
и мойте песни сè ще се четът.
1913
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|