 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕ Я БУДИ!
Ти, що пустиня ожедняла
с потоци бистри прохладни,
що на небето ми си дала
лазур и слънце, и звезди,
в душа ми болката заспала
не я буди!
Ти, дето беше ми казала:
"Обичай ме и мой бъди,
и аз съм твоя - цяла, цяла!" -
и нов всемир ми изгради,
в душа ми болката заспала
не я буди!
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.