Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕСЕДА
Беседа водим тиха, задушевна.
Дими пред нази чая кехлибарен,
блести по чаши заника пожарен
и по коса ти, Стихва врява дневна,
и разговора следва. Във ръката
откритата забравила си книга...
На наште спомени във тишината
се нижи теменужната верига.
Иван Вазов, 1919
© Издателство LiterNet,
29. 03. 2003
=============================
Публикация В: Иван Вазов "Събрани съчинения в 22 тома",
С., 1976, т. IV.
|