 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАПУСТЯЛАТА КЪЩАНа хълма си стои от памтивека, ни път към нея води, ни пътека.
Вратата и обрасла в коренища,
във лапад и в божур, в коприва пищна,
затворена и пуста е отдавна.
И кладенецът даже е пропаднал,
змии просъскват в камъните сиви
и плесен старото ведро покрива.
Но хората говорят, самодиви
след залез слънце вътре се отбиват.
Косите си разплитат, обикалят
и буен огън под липите палят.
Тогава къщата се съживява,
сами прозорците и се разтварят,
заключените стаи са готови
да приютят стопанките си нови,
а масата, приготвена за брадва,
че пак ще е застелена, се радва.
По цяла вечер къщата празнува
и само месецът над нея плува,
присяда в ореха и бди ревниво,
докато къщата е жива, жива!
© Татяна Савова, 1998
© Издателство LiterNet, 09. 08. 2000
=============================
Публикация в кн. "Дух и тяло", 1998