Тримурти - Света Троица в индийската религия. Брахма, Вишну и Шива - Божеството с три лица, олицетворителя на трансцеденталния свят, и до ден днешен празнува рождения си ден в мир и разбирателство... със самия себе си. Поне така изглежда. В Индия.

Днес е и моят рожден ден... или по-скоро нашият, защото и ние сме трима. Минало, Настояще и Бъдеще - тези три допълнителни имена са олицетворние на нетрансценденталната Моя Милост. В Европа. С други думи, ние тримата сме аз, Честваният. Също като в Библията: Отец, Син и Дух Свети. Канонизирана триада.

Сега, обаче в стаята сме само двама. Напълних две чаши коняк. За старт. Едната за Миналото, другата за Настоящето. И двамата спонсорирани от Бъдeщето. Самото Бъдeще, затънало до шия в отровния смог на създадените специално за него кураториуми, не се виждаше никакво. Затова оставих чашата му празна. Казват, и неговата не била лесна! Въжеиграчи - политици и илюзионисти - идеолози го обвинявали в корупция и шарлатанство и искали да му отнемат правата като равноправен член на Триадата ни. Разделяй и владей! Както на времето направиха с Дух Свети, а и до ден днешен с цялото земно кълбо. Но ние въпреки всичко продължаваме да го търпим, тъй като Бъдещето е единственото, което поне вдъхва надежди, макар и все по-безнадежни... Откровено казано, започва вече да ме дразни.

укнахме се. Опънах и двете дози. Защото ние, макар и двама, все пак бяхме олицетворение на една същност: монолитна, неделима с две трети мнозинство. С право на глас. Подобно на парламентарна фракция.

Още от сутринта телефонният ми кабел гореше! От възбуда. Ерекцията му беше като пред първа брачна нощ. Слушалката, очистена от мазните петна - с помощта на кой знае кога и от кого забравен в банята интимен тампон ОБ - среден размер, в празнично повишено настроение се кипреше на масата. С необичайна за нея усмивка, (иначе винаги е кисела) се мъчеше да се примири с мисълта, че я очаква един досадно претрупан ден. Обясних й, че това събитие се случва само един път в годината, без никакви гаранции за следващата. Това, като че ли малко я поуспокои. Глезла! Предишната, беше много по-отворена и никога не ми правеше забележки, когато използвах микрофона й за интерпелациите ми. Затова изкарахме заедно повече от десет години. Остана в старата квартира при последната ми жена. Тази ми е четвърта. Слушалка. Събрахме се неотдавна под един покрив от немай къде, но ми се струва - ще си имаме неприятности!

Сутринта я повдигнах за всеки случай.

- Я да видим, има ли линия? - запитах.

- То пък една линия! Писнаха ми ушите от нея - подхвърли тя злъчно. - И моля ти се, ако обичаш, махни пепелника от тоя сладострастник кабела, че ми писна да ми се натяга. Импотентен педофил! Контактът му постоянно прекъсва.

Изпълних желанието й. Шнурът се усука на кравай под масата и умърлушено прохленчи:

- Чунким, ти много го дигаш! Спомням си...

- И аз си спомням - пресече го тя, - само че тогава по невнимание бояджиите изляха отгоре ти цяла кофа хоросан. Беше станал, като сладолед на клечка. Две седмици кисна по лечебни бани. Фукльо!

Така динамично започна този ден. Междувременно внесох шишето с коняка, следващото, за да не става нужда да тичам, когато стаята се напълни с поздравления и благопожелания. Било по телефона, било лично. Демек, преди тарапаната да е станала непроходима. След това ние двамата, Минало и Настояще: наздравица след наздравица... И спомен след спомен... От скъпи, по-скъпи. И чаша след чаша... Благопожеланията ги избягвахме, тъй като липсваше Бъдещето. Без него - празни приказки! Сметка без кръчмаря. от време на време поглеждах към входната врата и вдигах слушалката.

- Дава линия - все още оптимистично констатирах.

Като самоуважаващи се, пиехме от празничните филджани - от тези с позлатения ръб. Донесе ги Миналото. Отдалече. Спомен от майка ми. Така до вечерта. Не! До полунощ. Само ние двамата! Когато изнасях чашите и полупразната трета бутилка, два филджана паднаха и се разбиха. Филджанът на Настоящето се пръсна на парчета с позлатени ръбове и се превърна в мъждукаща надежда, защото му обещах, че може би ще мога да ги залепя, както се прави в такива случаи. Филджанът на Миналото беше станал буквално на прах. Както всичко друго. Окончателно. Прахът на Миналото. Жалко. Грижливо събрах тленните им останки и ги наблъсках в третата празна чаша - на Бъдещето, която с готовност се превърна в погребална урна. Урната на надеждите в Бъдещето. С позлатени ръбове. Така му се пада!

- Така е наредила съдбата - вместо литургия, въздъхнах аз. - Бог дал, Бог взел. Я да налеем по глътка и за Бъдещето - предложих и налях. В тази, третата чаша! Сторих го по някаква странна принуда. Човешка, генетична... Разделяй и владей!

Стъкленият прах на Миналото и отломките на Настоящето в алкохола на Бъдещето - небосвод, осеян с примамливо искрящи Витлеемски звезди... Погледнах нагоре към действителността. Небето - купчина мрачни ноемврийски дрипи. Както си и мислех, сред подгизналите му парцали се появи Бъдещето.

- Нека този, последният тост бъде твой - погледнах го с юдейска искреност.
Прие. Наглед, както винаги, с готовност, възторжено, самоуверено. Пак иска да шикалкави нещо. Наивник. Плъзна се по току-що падналата лапавица и застана пред нас.

- За Светата Троица! Happy birthdayyy... to youuu - пропя той и без да погледне, артистично вдигна чашата. Както винаги, най-напред говореше, след това мислеше. Навик, придобит от политическата му деятелност. Глупак. Кому е нужна Светата Троица в този свят на атеизъм и ереси? Изпразних чашата на един дъх. Искрящият звезден прах и стъклените парчета с позлатените ръбове, разкъсаха сърцето ни.

Миналото хлътна в ямата на забвението, където дебели като наденици, белезникави червеи мигновенно оголиха скелета му.

Настоящето се превърна в далечно, незавършено Минало - ковчег пълен с разлагащи се оглозки на неосъществени мечти.

Бъдещето повърна буца съсирена кръв и се строполи върху телефонната слушалка.

- Не ми стига кабела, ами и този чукундур дойде да ми се натиска - помисли си тя.

- ... и Бог създаде човека по Свой образ... - прошепна в нея с последни сили Бъдещето и се превърна в илюзия.

Бях горд. Останах сам...

Без илюзии.