Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАЧАЛОТО: 894 Г., ПЛИСКА - ЕТНОЛОЖКИЯТ ПРОЧИТ
Тодор Моллов
web
Новата книга на проф. дфн Анчо
Калоянов е значим принос за старобългаристиката и славистиката, защото в
нея за пръв път се поставя с цялата му неотложност проблемът за отстояване на
мястото и значението на българския влог в оформяне на концепцията за славянското
православно единство. Авторът идентифицира началото на тази идея в принципите,
ръководили българския политически и интелектуален елит по време на поместния
Събор на българската Църква, проведен в Плиска през 894 г.
Монографията е поделена в седем глави (всяка със свое Приложение) и финално
Приложение, в което се публикуват 15 новоатрибутирани старобългарски текста,
разпознати като Дневник на Събора и съпътстващите го исторически събития. Последователно
А. Калоянов обглежда и предлага нов прочит на текстове, датирани както следва:
І. Предхождащи Събора (80-те години на ІХ в.) - 1. Поучение на архиепископ
Георги; 2. Интерполациите в Слово на градобитието; 3. Предисловие към покаянието
на Отец Памфил; 4. Притча и заповеди Господни и 4. Слово за тропарните чаши
(последните две са разпознати като дело на младия княз Симеон).
ІІ. Своеобразни "дневници" на Събора - 1. Учителното евангелие
с неделните беседи на Константин Преславски, 8 апр. 893 г. - 24 март 894 г.;
2. Десетте великопостни поучения и похвални слова на презвитер Климент (3
февр. - 28 март 893 г.; междувременно той бил ръкоположен за епископ Велички
на 17 март); 3. Слово за Пасха, 31 март 894 г., дело на Йоан Екзарх.
ІІІ. Слова, послания и речи на самия Събор, чиито цели били утвърждаване
на новия Закон за съдене на хората, свалянето на княз Владимир и поставянето
на княз Симеон на трона - 1. Реч на Вносителя на Закона за съдене на хората
(т.нар. Слово как трябва християните да живеят, дело на княз Симеон); 2.
Обвинителна реч срещу Владимир (т.нар. Анонимна хомилия, дело на Наум); 3.
Послание на архиепископа на България (вер. дело на архиеп. Сергий); 4. Слово
на Христолюбеца (дело на княз Симеон, който предава посланието на княз Борис
под формата на вмъкната в Словото Реч на Ревнителя); 5. Заключителна Реч на
архиепископа на България (вер. дело на архиеп. Сергий).
ІV. Текстове, следствие на Събора през 894 г. - 1. Слова на епископ
Климент Велички, а след 898 г. и архиепископ на България със седалище в Дръстър
(1.1. Слово за засухата и Поучение за Димитър Солунски, май-юни 895 г.; 1.2.
Похвала за Михаил и Гавриил, 900 г.; 1.3. Похвала за Успение Богородично и
1.4. Похвално слово за Козма и Дамян, 913 г. (последното има две версии с
различие в титула на владетеля - в юлската Симеон е княз, а в ноемврийската
е "правоверния от Бога и самовластен наш цар", доколкото е провъзгласен
за такъв на 1 авг. 913 г.).
V. Антологията Златоструй (кратката редакция) е съставена след победата
при Ахелой, 917 г. от текстове на победителите от Събора през 894 г. като
своеобразна равносметка за изминалия период - Климент Охридски (Слово
за засухата, за Петдесетница, 8 юни 895 г.); Константин Преславски
(Слово за тварите Божии, за Свети Дух, 9 юни 895 г.); Наум Охридски
(Слово за страха от Бога, за Първа неделя след Петдесетница, начало на Петрови
заговезни, 15 юни 895 г.); Йоан Екзарх (Слово за блажения мъж и авторизираните
Слова за кротките и за гневливите).
VІ. Отделно е разгледана и предатирана Общата похвала на Кирил
и Методий, дело на Константин Преславски и произнесена на 11 май
895 г. в ситуация на свръхнапрежение (Симеон е обсаден от угрите в Дръстър)
- в нея основоположниците на славянската православна цивилизация заявили,
че "непоколебимо стоят на стража на вярата и на завоеванията от Събора"
(с изрази като "нови апостоли", "нови проповедници", "нов
народ", "нов език", "нови букви", "щит на вярата",
"шлем на спасението", "цялата Вселена").
VІІ. В последната глава се доказва съществуването на Преславския
номоканон - най-важният църковно-правен паметник на България след провъзгласяването
през 913 г. на Йоан Екзарх за патриарх (31 юли) и на Симеон за цар (1 август).
Монографията на проф. А. Калоянов представя забележителните резултати от една
свръхнапрегната работа в полето на редица взаимно пресичащи се плоскости на
хуманитарното знание. Тя не само осветлява една забравена страница от дейността
на първооснователите на славянската православна цивилизация, а е и показателен
знак за зрелостта на българските учени, които винаги са осъзнавали своята отговорна
мисия в полето на славистиката. А за останалите - "Бог вижда"...
Калоянов, Анчо. Славянската
православна цивилизация. Началото: 28 март 894 г., Плиска. Отг. ред. проф.
дфн Иван Харалампиев. Велико Търново: Фабер, 2007.
© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2008, № 6 (103)
Други публикации:
Алманах за изкуство и култура Света гора. Бр. 8 ("З").
В. Търново, 2007, с. 535-536.
|