ОТГЛАСЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ИСТОРИКО-АПОКАЛИПТИЧНИ СЪЧИНЕНИЯ ПРЕЗ ХIV-ХV ВЕК

(Българските възходи и падения през призмата на устойчивото съдържание и променливата идеологическа обосновка)

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

1. Култът към Стефан Дечански на Овче поле.

Между 1403-1406 г. известният старобългарски книжовник Григорий Цамблак пише в Дечанския Пантократоров манастир Житие и Служба на сръбския светец крал Стефан Урош III Дечански (1321-1331) [цитатите по-нататък по: ЖСтДеч., 1983]. Един от основните епизоди в житието на изпълнения с перипетии живот на Стефан Дечански е ослепяването му от баща му Стефан Урош II Милутин (1275-1321) вследствие на междуособни борби. Изследователите датират събитието между 1310 и 1313 г. След това Дечански е изпратен на заточение в Цариград. Може да се предположи, че двете събития (ослепяването и заточението) са две фази от един и същи акт - по пътя към Константинопол Стефан бил ослепен в завзетите от Милутин още в 1282 г. крайгранични пунктове Скопие¹ или на Овче поле (според Цамблак то станало там, до църквата на Свети Никола²). Чудесното "връщане на очите" от Свети Никола³ мотивира по-сетнешната подкрепа на Свети Николай Мирликийски Чудотворец към крал Стефан до смъртта му⁴, а след откриване на мощите първото им чудо е възвръщане на зрението на човек, сляп от 40 години [СБЛ 4, с. 241].

В многобройните преписи на житията и службите освен смятаната за достоверна дата за смъртта му 13 ноем. се срещат още 11 и 15 ноем., от които най-голяма популярност добила Цамблаковата грешка (11 ноем.). В същия ден се чества паметта на Свети Мартин (в народния календар - Мратинден), което довело до смесването на двамата светци, при което вярванията, свързани в този ден с Мрата, се прехвърлили и върху Стефан Дечански [Павловић, Л., 1965, с. 107-108]. Възвръщането на зрението на Стефан Дечански влязло в устойчивия състав на цикъла от чудеса на Свети Никола в руската традиция (под влияние на Чети-Минеите на митрополит Макарий от ХVI в.⁵) - в ръкопис от 1567 г. на Соловецкия манастир (N. 631, л. 280,б) в житие под 9 май се описаното събитие се прославя като най-ново чудо на светеца [Павловић, Л., 1965, с. 109].

Във връзка с темата си можем да отбележим важността и на двете дати (9 май и 11 ноем.) с оглед на задавания от познатите ни историко-апокалиптични творби контекст.

Макар и схващани като "грешни", датите 11 и 15 ноем. не са случайни - те попадат в клишето на представите, породени в един по-ранен период от съвпадението на празника на Архангел Михаил с върховото положение на съзвездието Плеяди (8 ноем.). Вече знаем, че то се оказва важна отправна точка за преизползване на вече преведените през Х век византийски сказания за битките на последния император Михаил срещу измаилтяните - през периода на византийското робство (Х-ХII в.) те са подложени на преработка от българските книжовници в района на Средец (или манастирите край Овче поле, най-вероятно Осоговския). По-късно, вече в руслото на фолклорно-митологичната традиция, промяната в положението на съзвездието била основание за нови корекции и ролята на календарни "наместници" с времето поели няколко празника след 8 ноем. (вкл. 11 и 14 ноем.), които попадали в седмицата на т.нар. Вълчи празници. Това в голяма степен обусловило появата на някои нови вярвания, допълващи култа към Стефан Дечански с елементи на народнохристиянския култ към Мартин (Мрата, Мратинците).

Посоченото сведение, според което възвръщането на зрението се споменава като чудо на Свети Никола в житието му под 9 май, показва, че в случая се визира Летния Свети Никола. Както вече отбелязахме, макар и да се утвърждава в края на ХI в. (и окончателно да се налага през ХII в.), новата дата "потвърждава" вторично един силен пласт от народнохристиянски представи, свързани с почитането на този ден като пасхално обвързан с Петдесетницата и Задушницата в съботата преди нея.⁶ Тази парадигма е била твърде рано усвоена от институцията на българското шаманство, което в съгласие с народнохристиянските представи припознало в Задушницата момента, в който били отпращани към отвъдния свят душите на мъртвите, които пребивавали на този свят между Връбница и Духовден (някъде до Спасовден). Така от края на ХI век Летния Свети Никола изместил фигурата на пророк Исаия, паметта на когото се празнувала в тоя ден, и приел някои от неговите характеристики, произтичащи от народнохристиянското преосмисляне на акцентуваните в сказанията "възнасяне" и "пророчества". В българския фолклор с името Никола се обозначават персонажи, имащи отношение към индивидуално-колективните "преминаващи" обреди, в които той снема чертите на жреца (респ. посветител) или жертвата (респ. неофита)⁷, което позволява да се схване като застъпник (алоперсонаж) на Свети Никола в една от двете му календарни изяви. Доколкото шаманската митология е ориентирана към специализираните (шамански) посвещения, в които се проследява изоморфност (стигаща до отъждествяване) на божеството, жреца-посветител и жертвата (неофита), може да се предполага, че Свети Никола (и персонажите с неговото име) се свързват и с митовете за отнемането и възвръщането на зрението на Поета (и/или Свиреца). От реконструкцията на т.нар. "Орфеевски мотив" (съхранен в българския фолклор чрез текстове с различна "жанрова" принадлежност) става ясно, че този фрагмент се обвързва със задължителния му временен престой (=изпитания) в Долна земя ("отвъд") през времето на отсъствие на съзвездието Плеяди от нощното небе между края на април и началото на юни [Калоянов, А., 1995, с. 156-163]. Доколкото тъкмо между края на Х и първата половина на ХI век нощният плеяден "зенит" се е падал на 8-9 ноем., народнохристиянското (респ. фолклорно-митологичното) съзнание датира по "логично-презумптивен път" огледално-негативния му "надир" на 8-9 май, когато в определени години съвпада с Русалската Задушница.

Изложеното дотук прави вероятно предположението, че в процеса на изграждане на кръга сказания около Стефан Дечански голяма роля са изиграли българските митопоетични представи, свързани с дните, в които той е почитан (губи очите си на Овче поле, където "вижда" Свети Никола на 9 май, а умира на 11 ноем.). Всъщност въпросите, на които трябва да отговорим тук, са доколко сказанията са се зародили самостойно (в ХIV в.) и какво е отношението им към българските историко-апокалиптични текстове от ХI век, което прави наложителен един кратък обзор на някои от техните фрагменти.

В "Сказание на светия пророк Исаия за бъдните години и за царете, и за Антихриста, който ще дойде" [Сказ. Ис.], датирано от втората половина на ХI в., тридесет и осмият владетел (Гаген Одолян) е представен като "роден от гроба" и с избодено око - "Ть бо вьстанеть iако рождень от гроба и боудет клоснь окомь" [Милтенова, Ан., М. Каймакамова, 1983, с. 69].⁸ Неговият път е белязан от битки, в които се редуват победи и загуби, с тридесет и седмия владетел Гордие-Чигочин, водач на измаилтяните и лъже-Антихрист⁹, а посоката се откроява от редуването на няколко значими митотопонима - от Овче поле (победа) през Грахово поле (загуба) и Пет могили (загуба) до Двуустия кладенец в близост до Средец (победа; посичане на Чигочин). Макар тук да не се уточнява изходния пункт на Оделян, подразбира се, че е Овче поле - по това време то е временно под властта на Чигочин, който се е установил "на полiе, рекомое Срдьць (...) на кладенцу двоеустомь". Смъртта на "последния" цар е отново свързана с Овче поле - там той се бие за първи път с някакви "насилници от запад като безсрамни змейове", и след неуспеха е окончателно разбит на Едрило поле (срвн. по-горе Грахово поле), което поради това ще се нарече Костено поле (в БАЛ тя е много по-ясно свързана с Овче поле - "и оускновень быс оть иноплеменика на Овче поле" [Иванов, Й., 1925, с. 287]).

Защитаваната от нас теза за историко-апокалиптичните текстове като митоепичен стадий на етничното историческо самопознание дава обяснение за квазиисторичността на образа на Гаган Оделян. Забелязано е, че в него се преизползва клишето за умиращия и възкръсващ избавител, като в съгласие с "историческото" му осмисляне се прави опит да се прикрие "възкръсването" и то се описва като "раждане от гроба" (а в Тълк. Дан. като "ставане от сън"). Макар да е вече включен в руслото на митоепичния (квазиисторичен) текст, митотопонимът Овче поле (и времевия период, който актуализира) в посочените сказания все още пази в голяма степен унаследената от митологичното мислене концептуална изоморфност при осмисляне на времето и пространството. При такава позиция фрагментът за Гаган Одолян подсказва завършена двучастна композиция, в която отделните блокове имат изоморфна структура и "развъртат" събитията (битките) в точки, носещи в една или друга степен характеристиките на изходния пункт. Център и периферия могат да сменят знаците си в зависимост от фабулната значимост (победа или загуба) - Овче поле е "начало", но и "край", Грахово поле може да се приеме за синоним на Едрило поле (избрано, впрочем, не само поради звукова, но и семантична близост с "Дряно поле" във фолклора).

От изложението ни по-горе стана ясно, че в българския митопоетичен модел за свят митотопонимът Овче поле обозначава отвъдния свят и хронотопно съответства на календарния период, в който съзвездието Плеяди е в най-ниска точка (надир; невидимо на нощното небе) между април и юни. Това обуславя появата на Летния Свети Никола като покровител на Овче поле (срвн. най-голямото село там - Свети Николе, наречено още Клисели, от тур. kilise eri 'място на черква'), а шаманската митология го натоварва с чертите на покровител на преминаващи обреди; в текстовете, свързани с посвещението на шамана, се актуализира митът за Слепия Свирец, който в този период "отвъд" възвръща зрението си. Така "началото" и "краят" на периода са белязани като "заспиване" и "събуждане" (митологично - смърт : възкресение) на Овче поле, което позволява сравнението на Гаган Оделян не само със Свети Георги (срвн. неколкократните му поражения /=смърт/, и последващите възкресения), но и с Архангел Михаил (срвн. победата му над змея на "плеядния" 8 ноем. и възможността като сляп да бъде обозначен и Михаил от Тълк. Дан.¹⁰). Посочените заспивания на змееборците преди основния им подвиг (битката със змей, ламя или хала) са тъждествени на заспиването на човека-змей по време на битката му с халата в българските вярвания и подсказват пътищата за квазиисторическото осмисляне на битките с враговете-иноплеменници - в този смисъл Гаган Оделян се схваща през призмата на Змеебореца, а отвъдните вражалци могат да се кодират и териоморфно ("насилници от запад като безсрамни змейове" - Сказ. Ис.).¹¹

Изложеното ни позволява предположението, че и през ХIII в. в района на Овче поле (манастирите около него или изобщо Северна Македония) историко-апокалиптичните сказания все още са се разпространявали активно наред с устната традиция, която е премоделирала част от тях в руслото на историческите предания. Между началния етап на завладяването на тия райони (от Стефан Милутин в 1282 г.) и времето на канонизацията на Стефан Дечански още при Стефан Душан (първи сведения за което има от 1340/43 г.) Овче поле не е било обект на сериозни идеологически претенции от Сръбската държава, което позволило в народна среда традиционно предаваното клише за слепия владетел да "обсеби" безпрепятствено и новия прецедент. С времето възходът на Сърбия и тежкото историческо бреме, което трябвало да поеме (вкл. знаменитата битка при Косово поле на 15 юни 1389 г.) довели до нуждата от обновена идеологическа доктрина, в която миналото да "заработи" в полза на каузата на настоящето. Макар окончателното реабилитиране на Стефан Дечански чрез житието на Цамблак да става в период на относително спокойствие и възмогване при Стефан Лазаревич, за усвояване на житейските факти чрез клишето на историко-апокалиптичните модели вероятно можем да говорим още при Стефан Душан. Фактически победител на Михаил III Шишман при Велбъжд (1330 г.), той след време се "отказва" от лидерството в полза на баща си, защото така диктува познатият и вече в период на усвояване "модел" - слепият владетел от Овче поле ще разбие измаилтяните в райони, близки до Велбъжд и Мраката. Така "преобърната", фабулата на историко-апокалиптичните текстове от ХI век е "преупотребена" етнично, но идеологически все още носи стария заряд - в посочения случай тя "работи" в полза на изгражданата сръбска "имперска" доктрина, в която актуалните врагове (отначало Михаил Шишман, после османските турци) ще се отъждествят с "измаилтяните".

Така в течение на малко повече от половин век (1340-1406/8 г.) естественото русло на народното предание, вплело новите исторически факти в клишето на познатото, било отклонено (може би не без помощта и на книжовници преди Цамблак) в посока на една нова доктрина. Внимателният анализ на житието не дава основание да се мисли, че Цамблак е схващал подтекста на дребните детайли, подкрепящи изложения тук прочит. Той обаче бе наложителен в контекста на нашите усилия да се проследи жизнеността на историко-апокалиптичните сказания в района на Овче поле след ХI век.

>>>

БЕЛЕЖКИ:

1. Според по-ранното житие, писано от ученик на архиепископ Данило - "И тако вь ть чась повеле iемьше сьвезати сына iего и ужа железьна вьложити на тело iего, и ведоше и вь градь славьныи Скопиiе. И вь томь граде седещу iему, посьла сь благочьстивыи краль некоторыiе вьзлюблiеныихь своихь, и iемше и ослепише". За разликите между двете агиографски творби вж.: Мечева Ан., 1985, с. 21-31. [обратно]

2. "Така прочее Стефан пострада - покъртително лишаване от зрение! Мястото, където стана това, се наричаше Овче поле; там имаше молитвен храм на великия Христов архиерей Николай. Докато страдалецът беше пронизван от люта болка, съвсем изнемогваше и лежеше почти мъртъв, към края на нощта той е обхванат от лек сън. И вижда мъж, застанал пред него със свещенолепен вид, украсен със светителска одежда, а светлината на благодатта сияеше на лицето на мъжа; в дясната си длан той носеше неговите две избодени очи и му говореше: "Не скърби, Стефане - ето на моята длан са твоите очи." И с тези думи му показваше какво носи. А той, както му се присънваше, му каза: "Кой си ти, господарю мой, който полагаш такава грижа за мене?" И явилият се рече: "Аз съм Николай, Мирликийският епископ." Като стана от сън, Стефан със смирение в сърцето отправяше благодарности към Бога и към неговия угодник. И усещаше някакво немалко облекчение от болката." [ЖСтДеч., 1983, с. 73; СБЛ 4, с. 224]. Пред църквицата "Свети Николе" на Овче поле още се показва кладенец, дълбок 4-5 м., изграден над извора, в който според преданието светецът си измил очите по съвета на Свети Никола; в нея се пазят три икони от ХVIII в. със сцени на чудото от житието [Филиповић М., 1937, с. 186; Павловић Л., 1965, с. 106]. Впрочем, според житието на Цамблак, зрението на Стефан Дечански било възвърнато от Свети Никола едва в Константинопол, на петата година от заточението [СБЛ 4, с. 228-229]. [обратно]

3. Някои историци смятат, че ослепяването и заточението са част от политически договорености между крал Милутин и тъста му император Андроник II. При това самото ослепяване може да е било направено по начин, позволяващ след време зрението да се възстанови. След малко повече от половин век император Йоан V Палеолог бил принуден да ослепи сина си Андроник IV, който през 1373 г. подкрепил неуспелия опит за бунт на принц Сауджи срещу баща му Мурад [Матанов Хр., Р. Михнева, 1988, с. 61]. За разлика от османския владетел, който реално ослепил сина си на 27 септември с. г., Йоан V го направил по начин, позволяващ след време зрението да се възстанови, а това предполага наличието на определена технология в този род наказания. [обратно]

4. Бил удавен от сина си Стефан Душан в гр. Звечан през 1331 г. след победата му над българския цар Михаил Шишман при Велбъжд в 1330 г. По този повод в Пеятовичевия родослов се предават думите на отчаяния владетел: "Уви! слыши, небо, вьноуши, земле! Отьць ме ослепы, а сынь удавїи!" [Стоjановић Љ., 1927, с. 49] [обратно]

5. Според Кл. Иванова в Макариевските Велики Чети-Минеи чудесата се срещат под дата 9 май [СБЛ 4, с. 591], но трябва да отбележим, че там те присъстват и под 6 декември - "В той же день Чюдо новейшее святого Николы: о цари Стефане Сербъском, иже в Дечанех, како дарова ему очи, иже на длани. Списано Григорием мнихом и прозвитером, игуменом бывшимь тояже обители" [ВМЧ, Декабрь, дни 6-17, вып. 11. М., 1904, стлб. 645-651]. [обратно]

6. При най-ранен Великден на 22 март Задушницата е на 9 май, Петдесетница е на 10 май, а Свети Дух е на 11 май; при Великден на 25 март (Благовещение) 9 май е Руса сряда, която се схваща като най-страшен ден в Русалската седмица преди Петдесетница. [обратно]

7. На събор на светците духът на временно (мигновенно) заспалия Свети Никола спасява (извежда/превежда) давещи се в морето кораби на група неофити (момци-песоглавци, хаджии и др.); момък Никола (вар. Змей Никола) отвлича мома от хоро на голям празник; момче-копиле Никола се бори със хала Семендра на голям събор, който може да се интерпретира като "събор" на мъртвите преди обратния им път към "отвъд" (т.е. Задушницата), и много други. [обратно]

8. Същият фрагмент откриваме и в Тълк. Дан. от сборника на поп Драгол. Издателките на Сказ. Ис. предполагат негово възможно влияние (вторично, след втората половина на ХI в.) върху Тълк. Дан., което сякаш обяснява нелогичността там на мотива за произхода и слепотата на избранника Михаил - при това те наистина могат да се схванат като интервенция (интерполация) в изходния текст: "и вьстанеть из гроба яко спавь, и породить се юношею, клосьнь окомь" [Милтенова Ан., М. Каймакамова, 1983, с. 59]. В по-късни изследвания обаче Ан. Милтенова не се връща към тази интерпретация и настоява, че Тълк. Дан. е оригинална преработка на първоначалния превод на Вид. Дан. - при това тъкмо споменатата слепота на избранника е едно от основанията й да датира появата на Тълкуванието около средата на ХI век, доколкото има историческо съответствие с ослепяването на Петър Делян. Но доколкото и двата текста, приписвани на пророк Даниил, не познават името Оделян (което би било логично при въздействие от страна на "Исайевите" сказания), този факт явно прави наложително друго решение на проблема. Предложената от нас датировка на Тълк. Дан. в края на Х век (989-992 г.) налага да приемем, че в него слепотата на избранника е фолклорно-митологично клише, познанието за което мотивира и начина, по който през 1041 г. претендентът Алусиан се справя с Петър Делян. [обратно]

9. Че Чигочин се схваща и като лъже-Антихрист, личи от срока, за който се казва, че е престоял в средата на усвоеното пространство (Средец и Двуустия кладенец), откъдето върши своите набези "на изток и на запад, на север и на юг" - три години и четири месеца. В редица апокалиптични творби истинският Антихрист има за свой срок три години и половина, т.е. три години и шест месеца - срвн. "Разяснение на неизреченото в Откровението на Йоан Богослов, което повествува за края на вековете", както и "Прозрение на пророк Даниил за последните времена и за Антихриста" [СБЕ, с. 108, 113]. Тази вяра се основава на изреченото от прор. Даниил: "И в една седмица ще утвърди завета на мнозина, а в половината от седмицата ще престане жертва и принос, и на крилото на светилището ще настъпи мерзост на запустението, и крайна предопределена гибел ще постигне опустошителя" (Дан. IХ, 27). Според богословите в пророчествата у Даниил седмицата е символична мярка за време, в която дните са равни на години, изразът обикновено се тълкува в смисъл, че Антихрист ще царува половин седмица, т.е. три години и половина - срвн. и тълкуването на Иполит Римски: "ще остане още една, последна седмица, по времето на която ще дойдат Илия и Енох, а по средата й ще се появи "мерзостта на запустението" - Антихрист и ще възвести света за запустяването" [Ип. Рим., 1898, с. 146 (IV, 35)]. [обратно]

10. Слепотата на умиращия и възкръсващ Каган Михаил (схващан като "историзиран" наместник на Архангел Михаил) намира интересно продължение в сръбските вярвания за "слепия ангел" - доколкото според Веселин Чайканович това е едноок демон на вятъра, носещ чертите на хтонично божество на мъртвите, едва ли е случайно, че сред светците, за които се вярва, че имат отношение към вятъра, се нарежда и Стефан Дечански [Чайкановић В., 1973, с. 584; 1994, 2, с. 77 (вж. и бел. 3 там, където се посочва сведение, според което той носи чертите на т.нар. здухач 'човек, чиято душа се бори с хали'); за същото и в: Чайкановић В., 1994, 5, с. 307, 309; опит за етимология на "здухач" - вж.: Михајловић В., 1982, 138-140]. [обратно]

11. Календарното обвързване на смъртта на Гаган Оделян с майския надир на Плеядите (респ. с 9 май, откъдето и обвързването му с Овче поле, белязано чрез култа към Летния Св. Никола) прави вероятно предположението, че името на неговия противник "Гордие, по прякор Чигочин" възхожда към името на римския мъченик Гордий, чиято памет се отбелязва заедно с тази на Епимах на 9 май (според гръцките служебни минеи от ХII в.; в Охридския апостол паметта стои под 10 май) [Иванова Кл., 1994, с. 19]. За пълнота ще отбележим и неприемливото според нас мнение, че Гордий е историзиран вариант на светеца-воин Гордий, честван на 3 ян. [Йорданов Ст., 1994, с. 197]. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).