"СВАТБАТА" НА АПОКАЛИПТИЧНИЯ ЗМЕЙ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКИЯ МИТОРИТУАЛЕН КОМПЛЕКС

(Семантика на някои от неясните места във "Видение Исайево")

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

5. "Трохи от меденика".

Косвено темата за женитбата в изследваното Вид. Ис. намира своеобразно потвърждение при един пасаж от Вид. Дан. в същия сборник на поп Драгол от последната четвърт на ХIII век. В него се говори за избраник, предопределен да бъде "последен" и справедлив цар. Той ще излезе от областта на Средец - "Ще излязат от този град, наречен Турнаида - Средец - и там ще намерят някой, изпратен от Бога, посред този град, който носи две медни монети, да получи къшей хляб. И като го залавят, а той се казва Столкофалеу - отвеждат го в Акродун. И там веднага ще го помажат за цар - него, когото хората смятаха за мъртъв".⁶⁰

Което и разчитане да приемем - това на Сречкович ("носещ два меденика/две меденици") или на Каймакамова ("в" като предлог), неясна остава ролята на "приемането на трохи" (укрухи) в цялостното осмисляне на фрагмента. Несъмнена според нас е обаче семантичната обвързаност между "меденик" и "приемането на укрухи" (трохи), която може да има няколко обяснения.

Любопитна, но според нас недоказуема, е връзката на излагания сюжет, в който по-сетне новооткритият (считан за мъртъв) герой ще удари в "медното капище" в Рим, претендирайки за правото да царства, с известния пасаж за Владимировото кръщение в Херсон, в светлината на който "носеща .в. /2/ меденици" да може да се разбира като "носеща .в. /капища/ медени" [срвн. в "Слово о том, како крестися Володимир, возмя Корсунь": "Взя же две капища медяне и четири кони медяны, иже и ныне стоят за святою Богородицею, их же неведущи и мнять мороморяны суща..."; същото в "Повесть временных лет" под 6496 г. (988 г.): "Взя же ида медяне две капищи, и четири кони медяны, иже и ныне стоять за святою Богородицею, якоже неведуще мнять я мрамаряны суща..."⁶¹]. Необясним в такъв случай е пропускът на "капище" в нашия фрагмент при условие, че по-долу текстът спокойно борави с този езически термин за обозначаване на свръхсакрално място.

Изразът обаче би могъл да представя т.нар. figura etimologica - "да вземе трохи от лептата (медницата)", тъй като с "медница" в преславските преводи от Х в. се заменят по-ранните стб. драгъма (dracmh, h), лепта и тръхътъ [последното също превежда гр. lepton, to - чрез калкиране на прозиращото й етимологично значение (гр. lepta - мн. ч. lepton 'дребни монети', произв. от прил. leptoV от глагола leptw 'беля, лющя, кърша')].⁶² Прави впечатление обаче замяната на евентуалното тръхътъ с оукроухы, което във Велешко, Родопите, Хасковско и Малкотърновско все още се пази със значение 'трохи, късчета, малки парченца' [Добрев, Ив., 1987, с. 82, 95] и подсказва преосмисляне на израза "трохи от лептата" в друг семантичен контекст. И ако първоначално той е имал отношение към сферата на идеологемата "помазване на владетеля", то в Източна България смислотворческа се е оказала представата за "брака" (срвн. "венчание за царството") и омонимността на лексемата медница, а в Западна - митологичния контекст на обредната фигура трохобер 'който взема кравая' (терминът е познат при коледарите и маскираните дружини в Софийско, както и между кукерите - Маринов, Д., 1, 1981, с. 159, 428, 511; Вакарелски, Хр., 1977, с. 502, 592), наричан още и "прибислав".

"Меденик" се нарича обредният хляб на сватбата в Източна България, който се разчупва над главите на девера и младоженеца (избраника) и от който всички се стараят да вземат късче.⁶³ Изготвянето на меденика е един от най-важните обредни комплекси наред с изготвянето на останалите обредни атрибути (сватбено или кумово дръвце, сватбено знаме, венец). Обикновено това става в четвъртъка. В югоизточните райони преди разчупването на меденика над главата на младоженеца на двора се постила рогозка, върху нея слагат софра и поставят медениците и чаша с вино в средата. В чашата пък е годенишкия пръстен, и за да го вземе, годеникът изпива виното сред хорото при съпровода на песни с особена митологична насоченост. Доколкото в тях се споменава отново "седло", нека отбележим, че в някои райони то е обреден атрибут, който е особено важен както в процеса на приготвяне на меденика, така и при неговото разчупване.⁶⁴

Както става ясно, "меденика" е един от най-важните компоненти, спадащи към предметния план на обредния текст (наред с обредните атрибути). Сложната синонимичност и изоморфизъм на знаците, представяни във вербални (словесни), реални (предметни) и акционални (действени) конструкции на обреда като "текст" позволяват дори и на изолираните образи да "работят" пълноценно и в "чужд" контекст, защото те съдържат имплицитно възможностите да се разгърнат в текст, да "индуцират" текст. Ето защо включването на този пасаж от Вид. Дан. в подкрепа на интерпретация на текст, следващ в рамките на сборник, подчинен на ясна авторска (съставителска) мисъл, не нарушава, а подкрепя тезата ни за единство на фолклорно-митологичната конструкция, върху която се градят парадигматичните отношения между текстовете.

БЕЛЕЖКИ:

60. Срећковић П. С., 1890, с. 10-11; Новобълг. превод на Ан. Милтенова в: СБЕ, 101. Според по-ранния превод на М. Каймакамова: "Ще излязат от този град, наречен Средец. И ще намерят тук някого по божие повеление, за да приеме в Меденик трохи хляб от удържащите (пазещите). Името му е Столкофалео. И ще го отведат в Акродун. Тук ще го помажат за царството, а хората преди това ще го смятат за починал" [ХИБ, 1, с. 443-446; същото и в: СБЛ 3, с. 67] В цитирания тук превод на Ан. Милтенова прави впечатление променения вид на названието "Туранида" (пояснено чрез Средец), докато в превода на М. Каймакамова то просто е елиминирано (!?). [обратно]

61. Шахматов А. А., 1908, с. 1029-1153, с реконструкция на текста и разбор на сведенията. [обратно]

62. Славова Т., 1989, с. 45-46; КМЕ 1, с. 558; Минчева А., 1985, с. 186; БЕР 3, с. 365. Единствено в Супрасълския сборник "медница" превежда гр. argurion, и то само в пасажа за предаването на Христос ("оцени за 30 медници") - навсякъде в същия паметник вместо "медница" стои правилния превод "сребро" (и "сребреник"), както и семантичния му еквивалент "динар" (и "динарион") [Плакидов Б., 1980]. [обратно]

63. БЕР 3, с. 707 [Ср. Сев. България, Силистр., Новопаз., Котл., Страндж., Драмско, Гюмюрдж., и др.]; Ранни описания на обреда и мястото на "меденика" в него - Безсонов, с. 24 (котл. сватба); Чол., с. 78 (ляск. сватба); общо за семантиката и функциите на обредния хляб - Маринов Д., 1984, с. 447-452; Генчев Ст., 1987, с. 53-56; Етн. Б-я 3, с. 178-180; Янева Ст., 1989, с. 25; Иванова Р., 1984, с. 43-59. [обратно]

64. Засевките за меденика стават, като "деверът десен ще възседне (конското) седло, а една от свахите, мома бащина и майчина, ще засее брашното с трите сита" - Маринов Д., 1984, с. 448, Северозападна България; в Ахъ-Челебийско преди да се разчупи меденика, върху него се слага "бяла аба и конска юзда" - СбНУ 9, с. 39. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).