"СВАТБАТА" НА АПОКАЛИПТИЧНИЯ ЗМЕЙ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКИЯ МИТОРИТУАЛЕН КОМПЛЕКС

(Семантика на някои от неясните места във "Видение Исайево")

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

3. "Скритият Рай".

Към маркерите, ориентиращи хронотопно Вид. Ис., не можем да пропуснем споменаването на "реката, която се нарича 'скрит рай' (раи утаенны)" - ["... ще дойдат до реката, която се нарича "скрит рай", която (река) минава през израилевата земя, която (земя) ще се нарече Мезина земя"]. Този пасаж е интерпретиран в бележките към новобългарския превод на текста от Ан. Милтенова, според която топонимът "Мезина земя" е смислов еквивалент на "Израилева земя" - той ориентира към месианизма на ХIII век, когато новоосвободената Северна България (Мизия) се схващала като "богоизбрана земя", където "ще процъфти жезълът на Йесеевия корен", т.е. ще процъфти най-праведното, Христовото царство [Милтенова, Ан., 1985, с. 109 (по-различно - БЛК, с. 265)]. Тази интерпретация е безусловно вярна, що се отнася до вставянето на топонима Мезина земя (=Мизия), което по всяка вероятност трябва да се отнесе към началото на ХIII в., но не хвърля светлина върху нуждата за по-ранния съставител-компилатор (края на ХI - нач. на ХII в.) да въведе топосът "скрита райска река" в текста, както и степента му на обвързаност със следващите епизоди, а това оставя впечатление за непрогнозируема случайност. Пронизващата есхатологичност на Вид. Ис., ориентирана към основното събитие - борбата с апокалиптичния Змей, може да ни насочи към не по-малко логичната митопоетична мотивация на обвързаността между Змея и "скрития" Рай (респ. скритата райска река), което не пречи на квазиисторическата актуализация.

Известно е, че в някои старобългарски текстове се среща отъждествяването на Дунав с райската река (Фисон). Сред тях са както преводните "Диалози" на Псевдо-Кесарий (Х в.)²⁰ и "Шестоднев" на Йоан Екзарх (Х в.)²¹, така и оригиналните БАЛ (ХI в.)²² и "Пространно житие на Стефан Лазаревич" на Константин Костенечки (ХV в.).²³ Може би тук е мястото да отбележим, че представата за "скрития рай" будела сериозни богословски разногласия относно неговия идеален ("мислен") или материален характер²⁴ и често провокирала редица (вкл. Апокрифни) "хождения".²⁵

Показателно е, че когато Юрий Лотман разглежда средновековното географско пространство като неразчленимо единство на локално-географски и нравствено-религиозни характеристики, той използва текстове, описващи "ходенето" в рая - пътешествието в географското пространство се оказва преместване аксиологично - в религиозно-нравственото "пространство" [Лотман, Ю., 1990, с. 285-295]. Този извод подкрепя наблюдението на В. Н. Топоров, че за митопоетичното съзнание пространството и времето имат аксиологично нееднородна (ненеутрална) същност [Топоров, В. Н., 1982], което чрез примери от средновековието беше потвърдено и от Арон Гуревич [1972 (=1984); 1981]. Нещо повече - независимо от евентуалните промени в "плана на изразяването" (по Ю. Лотман) и използуване на подновени изразни средства (християнски символи и ситуационни клишета) можем да очакваме устойчивост в "плана на съдържанието (съобщението)".

В този смисъл появата на Змея в Рая (и оттук в скритата райска река Фисон) подсказва ситуация с характеристиката на "последно време", когато за разлика от периода, носещ чертите на устойчивост, ред и стабилност в Мирозданието, деструктивните сили нахлуват през/в най-сакралното (най-защитено) място - центъра на света [Топоров, В. Н., 1982]. Християнската митология знае на земята две точки с такава характеристика - Йерусалим и Едем (рая), както и моментът, в който може би ще стане това - в края на настоящия Еон (обхващащ човешката история), когато ще бъдат победени от "последния цар" измаилтяните или в абсолютното "последно време" на Страшния съд (предшествано от появата на Антихриста-прелъстител). Така добре запознатият с християнската символика и текстове без усилие открива за себе си в образа на Змея фигурите на Сатаната (което ориентира целия текст в по-широк контекст, понеже този персонаж влиза в старозаветния космогоничен мит) или Антихриста (новозаветния божествен персонаж, чийто противник и подражател-прелъстител се оказва Антихриста, посвоему ограничава читателските очаквания), както и квазиисторическите им превъплъщения (измаилтяните).

В рамките на периода, характеризиращ се с устойчивост на космологичния модел, Змеят също може да има отношение към река, но тя вече не е райската, а огнената адова река. Ако отчетем обстоятелството, че огнената река-змей (срвн. иконографията на Страшния съд) разделя "този" от "онзи" свят, при което в по-архаичните представи "онзи" свят е неразчленим (по-късните Рай и Ад²⁶), то самата река би била "огненият преход" към "отвъд", което прави възможно един и същи образ да носи амбивалентни черти и да се обвързва в определени случаи с позитивно пространство (рай), а в други - с негативно (ад).

В българския космологичен модел в подобна митологична схема (унаследена от езическия период) е разположена река Дунав, спрямо (и съобразно) която в текстовете пространството се конципира по вертикала [долу (низ, море) - поле - планина] и хоризонтала [отсам, земя на цар Слав (срвн. БАЛ), светско - отвъд, сакрално, свят на предците, земя на Влас и (по-късно) на Богдан - вж.: Калоянов, А., 1986; 1988-б; 1989-б].

Силната митологична окраска на Вид. Ис. (независимо от опита за квазиисторическо осмисляне), в което Змей излиза от реката, наречена "скритият рай", отпраща хронотопно целият текст към "Центъра" и "Последното време", където и когато митопоетичната традиция локализира Основния мит за двубоя между Змеебореца и Змея на Дълбините. Промяната на основните семантични характеристики на Противника (той вече не е "възможна, а "реална" заплаха за реда, и то в най-сакралното, свръхподредено място - Центъра, а не по Периферията") променят глобално и цялостната пространствена характеристика на описващите текстове. От хоризонтална тя се "превключва" към вертикална като 'негативно' и 'позитивно' намират своята персонажна ориентация в образите на Змеебореца и Змея на дълбините, ориентирани във вертикала от многоаспектните реализации на "световното дърво". И ако в периоди на "временна деструктурност" в рамките на годишния календарен цикъл (и някои социализиращи обреди) река Дунав съвсем естествено поема функциите на хоризонтално разположено "световно дърво", то в "последното време" на Основния двубой тя влиза в прокрустовото ложе на "вертикалния модел", поделяйки пространството на три. В своето изследване за митотопонимите "Черно море" и "Бял Дунав" А. Калоянов привежда няколко обредни текста, обвързващи двубоя между Змеебореца и Змея на Дълбините с Дунав и Черно море, които могат да дадат по-ясна представа за "фона", върху който се налага епизодът за излизането на Змея в реката, наречена "скрития рай" във Вид. Ис.:

1. Трима братя-близнаци гонят сура ламя през три гори (горунова, люлякова, бръшлянова) към Черно море и когато тя се хвърля в него (като в свое обиталище), те я изтеглят със синджири и я посичат [с. Аспарухово/Ченге, Варн. - ДЮДК, N. 21];

2. Свети Георги отпраща двама братя (близнаци - негови алоперсонажи) към Черно море, като ги учи как да изтеглят и убият ламя [Берд. уезд - Върб., N. 440 (вар. в бел. към: БНТ 4, с. 258];

3. Дан войвода гони младо змейче по бял Дунав [с. Кошов, Рс, с. Екзарх Йосифово, Рс; вар. от с. Мартен, Рс знае за лов на "бяла риба морунева" - Арх. КБЛ];

4. Дан войвода плава по Черно море и лови жълто смоче (алоперсонаж с чертите на жълто/младо змейче) [СИБ 2, N. 174, с. Косово, Касп.; вар. от с. Гарван, Сс - Арх. КБЛ].

Според изследователя тези текстове свидетелстват за ролята на Бял Дунав като ориентиращ пространството по вертикала, съобразно което място за постоянно обиталище на Змея се явява Черно море, а Дунав е място на неговото временно "нашествие" в подредения космос, предотвратено от Змеебореца Дан войвода [Калоянов, А., 1988-б, с.73-74]. За нас тези примери бяха важни дотолкова, доколкото задават митологичната схема, обосноваваща връзката на Змея с Дунав (схванат във Вид. Ис. през призмата на библейския метатекст като скрита райска река), която задава хронотопен ориентир независимо от двойствената ориентация на конкретния текст.

Що се отнася до връзката на Змей с река Дунав (и Черно море) в контекста на песни с брачна тематика, на тоя етап от изследването можем да привлечем още няколко показателни примера от посочената работа:

1. Змей лъже девойка да я води в своите двори, като сред доводите изтъква, че неговият баща "прес Дунава плива,/ моя мати на Белаго града" [ТВ, N. 1066, с. Праужда, Белогр., жетв., след залез слънце];

2. Шарен змей убеждава девойка на Дунав да го изчака три дни - "до море да си отидем,/ сватове да си съберем" [СбНУ 44, с. 307, N. 437, с. Чибаовци, Сф (=БНТ 6, 580); вар.: Самок., N. 544, с. Мала църква (без споменаване на морето)];

3. Змей прелетява през Черно море с девойка [Милад., N. 527, Струга, сватбена, на път за църквата];

4. Радка рани на бял Дунав за вода, там среща "два змея, дур два облака" [СбНУ 47, N. 54, Нови пазар; вар.: БНБ, N. 126, с. Попина, Сс и бел. към БНБ, N. 125].

>>>

БЕЛЕЖКИ:

20. Тук се среща отъждествяването на райската река Фисон с Истър. Българският преводач е добавил името Дунав, а в друг пасаж (със сведения за езически ритуални практики) се пояснява: "Славяните и Фисонитяните, които се наричат Дунавене (дунавци)". Повече за този паметник, създаден в средата на VI в. и приписван обикновено на Кесарий, брат на Григорий Богослов вж. у: Дуйчев Ив., Цв. Кристанов, 1954, с. 276-277, 322; Дуйчев Ив., 1981, с. 264-265. [обратно]

21. Екзарх Й., 1981, с. 281-282: "От Едем изтичаше река, за да напоява рая." След като е напоила рая, тя се разделила на четири реки - Тигър, Нил, Ефрат и онази, която в Писанието е наречена Фисон, за която мнозина сега смятат, че е Дунав [...] Извира голяма река с много вода и напоява рая. Оттам се стича надолу и се скрива под земята (и тече) по незнайни пътища, които само Господарят знае, който ги е приготвил. Скрит е нейният ход и като извира по различни места, извира (отново). Една река се появява в Етиопия, друга на Запад, трета пък на Изток, при което Бог така направлява водите през бездните, че (новите) извори прави чужди на първата река. Защо това е така? Не затова ли, за да не може, като се тръгне по брега, да се намери рая, но той да остане недостъпен за човеците. Ако би било възможно да се отиде до там, то никой не би намерил рая преди богатите". Интересно е съобщението на Йордан х. Константинов-Джинот в "Цариградски вестник" [г. IV, 1854, бр. 192], че в познат му сборник с над 110 статии с разнообразно съдържание (вкл. апокрифи и исторически текстове) едно от съчиненията е "За Дунав - (който) ще се нарече Фисон". [обратно]

22. Както вече бе отбелязано, в БАЛ се появява дискретното смесване на Дунав с една от райските реки, което разкрива възприемането на етногенетичния акт - заселването на Карвунската област - в контекста на библейските алюзии, свързани с четирите реки, изтичащи от рая, а това значи символистично-месианистичен. [обратно]

23. При описанието на преустроената от владетеля столица Белград: "... и наистина този град беше сякаш Седмовръх, защото беше много голям и много красив и по предусмотрение приличаше на Сион от Горния Иерусалим [...] при този вместо Елеон (хълм в Иерусалим - б. м.) има райска река, която се излива на изток". - СБЛ 4, 1986, с. 260. Повече за четирите райски реки вж. у: Лев Диакон, 1988, с. 205, бел. 7; Попович П., 1936, с. 159-176; Дуйчев Ив., Цв. Кристанов, 1954, с. 577. [обратно]

24. Срвн. "Послание о рае", изпратено в 1347 г. от новгородския архиепископ Василий Калика до тверския епископ Феодор. [обратно]

25. Напр. "Хождение Агапия в рай", "Слово о Макарии Римском" и др. [вж.: Слов. кн., I, 1987, с. 41-43; Слов. кн., II/2, 1989, с. 489-491]; любопитна възможност за отражение на сходни представи се открива и в един пасаж на "Книга на Енох": "извират (изхождат) три (.в.) извора (източника) - единият тече мед и мляко и масло (елей) и вино, и се разделят на четири (.д.) части и обхождат с тихо шествие, и се събират (схождат) в рая..." [Иванов Й., 1925, с. 169] - към тази образност, фолклорно-митологичното й осмисляне и самостойна реализация в българските текстове ще се върнем отново при разглеждане на митотопонима Овче поле. [обратно]

26. Което личи в описанието на отвъдния свят в ранния български превод на "Ходене на Богородица по мъките", в който бил включен и най-старият списък на езическия южнославянски пантеон. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).