МАРА ПЕПЕЛЯШКА

Тодор Моллов

web

Българската вълшебна приказка "Мара Пепеляшка" започва подобно на много други - имало едно време едно семейство (баща, майка и дъщеря на име Мара), но веднага след това се разказва за заръката на майката към момичето да изпреде голямо количество вълна. Тази заръка е всъщност едно изпитание, защото работата трябвало да се изпълни за определено време, в противен случай майката щяла да се превърне в крава. За да разберем смисъла на това превръщение, както и всичко, което ще последва в тази приказка, ние трябва да се обърнем и към някои други вълшебни приказки. Оказва се, че в тях същинското начало е отбелязано чрез отсъствието на някой от родителите (понякога и на двамата) от дома - той отива временно някъде (на гости, на работа или на пазар), като преди това забранява нещо на детето си (да не пипа някоя вещ вкъщи, да не влиза в някоя стая или да не излиза навън). Макар не винаги да се казва какво може да се случи при нарушаването на тази забрана, ние разбираме, че това ще бъде някаква непоправима беда. В нашата приказка липсва такава забрана, но ако се вгледаме внимателно, ще разберем, че тя е заменена със заръката момичето да изпреде голямо количество вълна в определен срок - иначе родната й майка ще се превърне в крава. То не успява да издържи това първо изпитание (да свърши възложената работа в срок) и майка й наистина се превърнала в крава, но това не бива да ни кара да мислим, че Мара е била мързелива и непослушна - добре е да знаем, че приказките не описват действителни случки. Та нали тъкмо заради неизпълнимата задача нашата приказка има продължение - бащата се оженва повторно и довежда втора майка (мащеха). Повторната женитба подсказва, че превръщането на истинската майка в крава е било схванато от бащата като загуба на неговата съпруга - и ако в другите приказки единият от родителите (или двамата) са само временно извън къщи, в тази отсега нататък майката ще отсъства завинаги в своя човешки облик.

Дори и след повторната женитба на бащата, Мара продължила да се грижи за своята майка-крава - извеждала я на паша и прекарвала по цял ден край нея. Мащехата се отнесла към момичето по същия начин, както по-рано и родната й майка - възложила й да изпреде голямо количество вълна. Този път Мара успяла да издържи изпитанието, защото имала помощта на своята майка-крава. Мащехата обаче не била доволна от свършената работа, тя не харесвала и голямата обич и внимание, с които момичето се грижело за майка си, затова по нейно настояване бащата заклал кравата. И ако по-горе повторната женитба на бащата само подсказваше, че той смята първата си жена за мъртва, сега тя наистина умира. Любовта към майката обаче кара момичето да не яде от месото на кравата, то запазва всичките й кости и ги събира на едно място - в трап, изкопан под пепелта на огнището. Оттогава Мара най-често стояла край огнището и ние разбираме, че тя пази и наглежда майчините кости - можем да си представим как понякога изгребва пепелта, отхлупва похлупака и им разказва за преживяното през деня.

Нека се отклоним за малко от нашата приказка, за да разберем смисъла на това превъплъщение на майката. В далечното минало се е вярвало, че след смъртта си човекът преминавал от този свят в другия (отвъдния) свят, където се прераждал отново. Вярвало се, че вместо родната майка, там го ражда Великата Богиня-Майка, която най-често отъждествявали със Земята, затова понякога археолозите откриват погребения, в които мъртвите са свити така, както когато са били в майчиното лоно. И понеже в древността хората си представяли своите божества и в животински облик (не само на диви животни или птици, но и на такива, които човекът опитомил и отглеждал), често Великата Богиня се представяла в облика на крава. Тази вяра обяснява защо някъде в момента на погребението хората колели крава и правели погребално угощение, на което изяждали месото, а с кожата й загръщали мъртвия - те вярвали, че тъкмо така Великата Богиня-крава ще го прероди отново в отвъдния свят и ще му осигури безсмъртие. Много по-късно, когато тази митологична представа се позабравила, останала вярата, че жертвеното животно помага на душата на покойника да отпътува по-лесно към отвъдното царство на мъртвите. След приемането на християнството кръвната жертва била забранена и заменена с безкръвна - обреден хляб или пита, но той все още носел името на по-ранната кръвна жертва (козел - "козунак", крава - "кравай"). По тази причина можем да се замислим за онова почти неуловимо сходство на редица приказки, в чието начало се среща търкалянето на пита или кравай, и воден от тях, героят се изгубва в гората (или отива в отвъдното царство) - на тяхно място в по-ранните приказки вероятно е стояло чудното животно-помощник (например крава) в ролята на водач.

След всичко казано дотук става ясно, че положителен герой на нашата приказка ще е осиротялото момиче, нейната родна майка ще е чуден (вълшебен) помощник, а както и в много други приказки новата съпруга на баща й (мащехата) ще носи чертите на отрицателен герой (противник) - нека припомним, че тъкмо тя е причина да се заколи чудната крава, за която се грижи момичето. Вече разбираме, че между жертвеното животно и починалия има тясна връзка, затова не бива да се учудваме, че в някои от вариантите на нашата приказка малко преди да бъде заклана, майката-крава моли дъщерята за една услуга - да пази нейните кости под пепелта на домашното огнище (или под къщния праг). Тази молба е всъщност още едно изпитание за момичето, от което ще стане ясно дали то е разбрало смисъла на жертвоприношението в погребалния обред и съхраняването на костите на обредното животно. Макар и да не личи от приказния текст, ние разбираме, че героинята е вече по-голяма и започва да схваща някои от най-важните религиозно-митологични послания на своята култура - само в такъв случай майката, която вече носи чертите на покровител на своя дом и на своите близки, може да помогне на момичето като вълшебен помощник.

Едва след това приказката се обръща към най-важния момент в живота на нашата героиня - тя е възнаградена за любовта и верността към своята майка. Когато мащехата отива на сватба (в някои варианти тя отива на големия празник Великден), Мара Пепеляшка както обикновено разровила пепелта, за да нагледа костите на кравата, но този път открила при тях чудно красиви (златни) дрехи и чехли и ние разбираме, че това е дар от нейната майка - вълшебна помощница. Като облича тези дрехи, Пепеляшка отива на празника, и там никой не може да я разпознае (тя е преобразена). "Златното" момиче раздава на всички (освен на мащехата и на доведената дъщеря) златни ябълки и преди свършването на тържеството се прибира вкъщи, но по обратния път загубва златния си чехъл (в река, в кладенец или по пътя).

А сега нека се замислим какъв е смисълът на тези чудни дарове, които Мара Пепеляшка открива сред костите на майката-крава? Като проследихме хода на приказката, ние разбрахме, че след редица изпитания малкото момиче вече знае много повече за важните неща в живота, тоест то вече е пораснало и се е превърнало в мома за женене. Тук е мястото да припомним, че според българската народна традиция израстването на момичетата проличава от тяхното участие в два важни обреда, Лазаровден и Великден - едва след това се смятало, че те са вече големи моми и могат да се омъжат. Тъкмо по време на тези обреди те играят едно особено хоро (наречено още "боянец" или "буенец"), което било водено от две моми. Едната била преоблечена в мъжки дрехи, носела калпак и сабя (или брадва) и изобразявала момък-жених, а другата била облечена в сватбената премяна на някоя от своите по-големи (вече омъжени) сестри - понеже тя била "като булка на сватба", затова и в песните я наричат "Злата (златна) Бояница". Понякога и в дрехите на останалите моми има по нещо от сватбената премяна, и това е голяма чест и гордост за тях - до вчера те са били малки момичета, на които сякаш никой не обръщал внимание, а днес са чудно хубави моми, пременени до неузнаваемост.

Излиза, че в нашата приказка мащехата е отишла да наблюдава великденското моминско хоро - може би сред другите моми е и нейната доведена (глезена) дъщеря... Още по-удивително сходство с обреда откриваме в действията на главната героиня Мара Пепеляшка. След като открива между костите чудния дар (златните дрехи и чехли), тя ги облича, отива на моминския празник и ние вече започваме да се досещаме каква е нейната роля там - тя заема мястото на "златната" водачка на хорото. И понеже била облечена като "булка" (в някои варианти майката отишла на "сватба"), няма да се учудим, че малко по-късно приказката разказва за една "истинска" сватба - тази на царския син с Пепеляшка.

Обаче, за да дойде този последен епизод и царският син да се ожени за своята избраница, приказката има нужда от преодоляването на едно тайнствено обстоятелство - на празника никой не можал да разпознае в чудната мома нашата Мара Пепеляшка. По тази причина се разказва за по-ранното й прибиране вкъщи и за загубването по пътя на нейния златен чехъл - тъкмо по него става по-късно разпознаването на избраницата на царския син*.

Ето че със сватбата между царския син и Мара Пепеляшка нашият разказ също е към своя край. Подобно на разказвачите на народните приказки и ние ще трябва да кажем, че сме били на веселбата в двореца, където са ни дарили с гърне мед, за да можем да разказваме сладкодумно навсякъде как още една тъжна история завършва щастливо...

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2002, № 5 (30)

Други публикации:
Литературни анализи в помощ на учениците от 5 клас. В. Търново: Абагар, 2000, с. 16-20.