ФОЛКЛОРНИТЕ ОБРАЗЦИ НА "ЛУД ГИДИЯ"
(Мотиви и проблеми)

Тодор Моллов

web

Формирането на българската национална идеология през ХІХ век протича съредно с романтичната нагласа към миналото, разбирано не само като отношение към съвкупността от исторически факти (историография), но и като отношение към процеса на изграждане на една нова концепция за историческия процес (историософия). И тъкмо посочената историософска нагласа от времето на своето зараждане през ХІХ век до днес изповядва един специфичен "позитивизъм". Според него всичко случило се по-рано ("тук-и-някога") има особен надреден смисъл - да доведе до такова състояние на нещата, каквото може да се констатира "тук-и-сега". С други думи, погледът към миналото от позицията на настоящето най-често води до "прочит", резултатите от който доуплътняват най-важните концепти на националната доктрина от нейното начало в края на ХVІІІ в. до днес. През Възраждането и донякъде след Освобождението романтичното етноцентрично търсене на древност прави актуални и фолклористичните дирения, които се подчиняват на същия модел. Понякога в този не винаги лесен за разбиране дискурс се открояват особени ситуации, в които по-късни (вторично наложени) политически или художествено-естетически идеологеми, около които неизбежно се организира националната "картина за свят", ултимативно налагат промяна в значенията (семиотично преекспониране) на такива фрагменти от наследството, които са нужни за "усилване" на националните (третични) митове. Сравнително бързата промяна на българския "модел за свят" и специфичното му отражение чрез обновяване на гледната точка към унаследените текстове поражда разминаване между първично заложеното в текста и по-късния му прочит. Поради характерната за фолклорната култура "поетика на тъждеството" (наследство от донационалния каноничен тип култура) текстът все още пази относително ненакърнена своята структурна цялостност, но вследствие от сменената "оптика на четене" се променя извлеченото от него послание (плана на смислите). В този смисъл до времето на формиране на някаква по-близка до нашето разбиране за академизъм българска фолклористика (вер. от времето на Ив. Шишманов насетне) в общото етнологично поле могат да се набележат редица научни или квазинаучни траектории. Някои от тях следват възрожденските романтични идеали за свръхдревни послания във фолклора, други се ориентират към методологично не по-малко уязвимите миграционни и антропологични трансформации на идеите за контактни и типологични сходства. В тясно специализираните фолклористични среди академичният позитивизъм на Иван Шишманов (продължен и от неговия ученик Михаил Арнаудов) става пример за съзнателно ограничаване на националистичните очаквания от фолклора до техния постижим минимум. В същото време в полето на българския модернизъм около кръга "Мисъл" фолклорът се експонира в силна позиция с оглед необходимостта от формирането на нова (обновена) философска и художествено-естетическа концепция за смисъла на творчеството и мястото (и свободата) на твореца в обществото. Множеството специализирани изследвания по тая проблематика предлагат много добро очертаване на хоризонта на модернистичните "очаквания" фолклорът да потвърди техните стремежи в края на ХІХ и началото на ХХ в. Те обаче не могат да заменят една тясно фолклористична необходимост - да се направи адекватен прочит на някои от "забелязаните" от модернистите фолклорни мотиви, но този път с оглед реконструкцията на заложените идеи, сюжетика и образност в първичния текст (инварианта), дело на Първия Поет, Певец и/или Свирач. Защото в историко-културологичен план филологическият позитивизъм ("здравият смисъл") предполага осъзнат отказ от клопката на предпоставеното четене, заложена от съвременните идеологически постулати (приети за образец на "здрав смисъл"), и съобразяване с принципите на създаване и битие на текста от времето на моделирането на фолклорната култура и неговите неизбежни трансформации до днес.

Кратката лиро-епическа поема "Луд гидия" е създадена от младия (19-годишен) Пенчо Славейков през 1885 г. в труден за него период, когато скоро след изключително трагичен личен инцидент (частичната парализа) и извън родината той преоткрива за себе си философски и художествено-естетически основания за пълноценен живот, като съчетава модерните по това концепции с личното си усещане, че те вече са изразени в емблематични български фолклорни творби. Така той посяга към кратката лирична песен от Струга под № 263 в сборника на Братя Миладиновци "Български народни песни" от 1861 г. (с начало: "Стояне, море, Стояне", първа в раздела на т.нар. от тях "смешни песни") и с минимални намеси, без да променя нейната цялостност, създава своята творба "Луд гидия" (публ. в "Библиотека Свети Климент", год. III, 1890, кн. 15, с. 240-241). Към 1885 г. той би могъл да познава и варианта от Велешко (Веркович 1860, № 297), но не се възползва от него. При окончателната подредба на стихосбирката "Епически песни" (1896; в нея на първо място стои "Луд гидия"), когато вече са известни поне още два варианта на песента, записани от Константин Иречек (Чепино, Велинградско, 1884 г.¹) и Кузман Шапкарев (Охридско и Дудулар, Солунско, 1891 г.), Славейков се опитва да преработи своята творба. В Архива на поета се пазят две ръкописни чернови (датирани от 1895 и 1896 г.), но окончателно избраният за "Епически песни" вариант все пак следва първичния (публ. 1890 г.), и е твърде близък до първия от двата архивни (от 1895 г.). В процеса на работа върху статията си за българската любовна песен, излязла през 1901 г. (Славейков-Люб. 1901) поетът отново посяга към мотива "Луд гидия". В този случай обаче той не предвижда публикацията на оригиналния текст от Струга (а и вероятно защото така би "осветил" творческия процес върху "Луд гидия"), а избира вече споменатия запис на Ст. Веркович от Велешко (Веркович 1860, № 297), но и него подлага на творческа преработка. При окончателната подредба на посмъртно издадената антология "Книга на песните" д-р Кр. Кръстев не включва оригиналния текст от Велешко, а неговата авторизирана от Славейков версия (заета от споменатата статия) с първи стих "Стоян целивал девойка" (Славейков-Люб. 1901, с. 16; =Славейков-КП 1941, № 87; =Славейков-КП 1995, № 88).

Върху различни аспекти от творбата на П. П. Славейков има множество публикации, чиито изводи няма да повтаряме. Тук ще отбележим само нейните най-важни структурно-композиционни особености, които са необходими за оразличаване на литературоведските от фолклористичните стратегии на работата с текста.

Както е добре известно, "Луд гидия" е умело композирана в две почти равни по обем части (І - 20 стиха; ІІ - 18 стиха) с различна архитектоника на 12-сричния размер (4+4+4). В Първата част всички стихове са динамизирани чрез изнасяне на последния сегмент след втората цезура (4+4/ +4), при което графично са оформени като двустишия - "Рано утром млад гидия/ почва леко,// свири леко, а се чуе/ надалеко;// надалеко по полето/ до жътварки -// сърпи пущат и зафърлят/ паламарки.". Във Втората част всички стихове са компактни и създават усещането за цялостни и внимателно промислени съждения, които водят до основната идея, изразена в последните 4 стиха чрез запомнящ се философски финал: "Свири, свири, бог убил те, луд гидия,// божа дарба не заптисва стар кадия!// Свири, струвай старо-младо, младо-лудо:// що е божа дарба - то за свят е чудо!"

В Първата част свиренето на Луд гидия се представя като всеобхватно динамизиращо предизвикателство към привичния ежедневен ритъм. Моделът на организация на тази част е на принципа на дихотомичното преобръщане на знаците за ред. В началото с по няколко щриха се представят три смислово пълноценни модела на ежедневния селски бит, умело разставени в тричастността на деня, обвързани с типичните трудовите дейности, локуси, деятели (трите основни женски социо-биологични фази - моми, невести, баби): 1. утро ~ поле ~ жетварки/моми (жътва, сърп, паламарки); 2. пладне ~ река ~ невести (пране, бухалки, платна); 3. вечер ~ огнище ~ баби (готвят вечеря, пекат зелник). След всяка една от малките миниатюри следва нейното динамично-образно отрицание - жетварките (момите) заиграват вито хоро (и изпотъпкват златно жито), невестите заиграват хоро (а пороят отвлича бухалки и платна), бабите се унасят "в глас далечен", респ. спомена за младостта (а огънят гасне и зелникът остава недопечен).

Макар Втората част да произтича смислово от Първата, тя е изцяло посветена на "съдебния процес" срещу Луд гидия, което налага смяната на поетическия модус. Въвежда се друга динамика, която се проявява в по-категоричните и компактни 12-сричкови стихове. В тази част също има опит за въвеждане на тричастно деление, което обаче не е толкова категорично откроено, а и е несъизмеримо с поетическото внушение на същия похват в Първата част. Поетът ни спестява иконографски статичната изходна ситуация (Луд гидия пред кадията), а директно ни насочва към проблема чрез подканящата реплика на кадията: "Скоро тука тамбурата, луд гидия./ Де, да видим що е това за свят чудо,/ как тъй става старо - младо, младо - лудо!". Тя отключва вече познатия принцип на динамично преобръщане на привичността и нейните знаци, но този път отнесени към институционално белязаната фигура на кадията. Три привични жеста на музиканта (1. занагласяне на тамбурата; 2. пробно дръпане на струните; 3. мощно навлизане в музикалния ритъм) водят до резултат, донякъде подобен на онзи, който познаваме от Първата част - 1. "стар кадия по брадата се поглади"; 2. "стар кадия кравай мустак позасука"; 3. "че се сепна кадиево сърце мъжко;// (...)// на юнашки нозе рипна стар кадия:// сви, изви се чак от подът до тавана!". Страничен и видим резултат от провокираната буйна игра на кадията е тоталният безпорядък на знаците за неговата "сериозна дейност" - "паницата с мастилото от дивана// и торбите с харзували по стените,// като пилци полетяха из мъглите".

* * *

Фолклорният песенен мотив с условното название "Луд гидия" не е бил обект на анализ от българските изследователи. Представите за него следват налаганите чрез литературната творба и нейните изследвачи обобщения от типа "възхвала и оправдание на младостта, любовта и дарбата". С тази кратка формула на практика се изчерпват професионалните наблюдения в обобщаващия том "Български народни балади" (СбНУ 60-2/1994, бел. към № 693). На същото място се предлата и кратко съдържание на отделните сюжетно-фабулни групи и библиографска справка за посочените 33 публикувани варианта: Група А - съдията се преоблича като обвинения момък, поема временно ролята му и го оправдава (11 вар.); Група Б - в центъра стои дарбата на свирача, почти вълшебната сила на неговата тамбура, която разиграва всички (12 вар.); Група В - непълни (в които наклеветеният момък е оправдан) или трансформирани (8 вар.).

Преди няколко години бяха публикувани в електронен вид 62 варианта на мотива (Моллов 2011). Към настоящия момент познатите ми варианти са вече 80, от които 63 публикувани и 17 от Архива на Катедра Българска литература към Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методия" (Арх. КБЛ-ВТУ; по-долу за тях използваме знака [*] към името на селището). Разпредялбата на вариантите по най-общ диалектно-географски принцип показва, че към източните говори принадлежат 47 варианта, а към западните - 32 варианта (вж. Приложение 1. Варианти на фолклорния мотив "Луд гидия"). Съответно и броят в трите посочени групи (в СбНУ 60-2/1994) се коригира както следва (А - 14 вар.; Б - 13 вар.; В - 53 вар.).

* * *

За разлика от съставителите на тома "Български народни балади", които оразличават три структурно-композиционни сегмента на творбата, ние следваме логичния ход на деятели и действия в народните песни, обединени в мотива под условното название "Луд гидия" (вж. Приложение 1. (1.4. Списък на заглавията, под които са публикувани отделните варианти). Това ни дава основание да разграничим не три, а два структурно-композиционни блока:

Блок 1. Поплак от луд гидия и жалба до кадията (моми и невести са луди по него; с тамбурата си не оставя на мира селото/ три села) (74 вар.). В този блок открояваме три по-важни клишета и устойчиви изрази: Бл1.0. Формулировки на обвинението; Бл1.А. Клишето "Три села плачат от момъка" - 54 вар.; Бл1.Б. Между всички моми и булки е и дъщерята, ханъмата (кадъната) на кадията (пашата, аянина, попа) или малка мома на 12 г.) - 13 вар. (вж. Приложение 2. Устойчиви клишета и изрази от Блок 1 (Поплак от луд гидия и жалба до кадията).

Блок 2. Луд гидия пред съда на кадията (Бл2.А. Повторно излагане на жалбата (срвн. Бл1.0.); Бл2.Б. Опит за самозащита на свирача - 14 вар.; Бл2.В. Реконструкция на престъплението - Бл2.В1. Кадията се облича в неговите дрехи; Бл2.В2. Луд гидия засвирва с тамбурата и кадията се разиграва (вж. Приложение 3. Устойчиви клишета и изрази от Блок 2 (Луд гидия пред съда на кадията).

По този начин в анализа се привличат всички познати варианти без оглед на тяхната пълнота, стига да притежават по-ясни или фрагментарно запазени клишета, които могат да се отнесат към съответния блок. Впрочем тъкмо в два такта е разказал своята "история" и Пенчо Славейков (вж. по-горе).

При работата с емблематични фолклорни творби известността на общата сюжетно-фабулна схема до голяма степен предопределя прочита на вариантите, като позволява пренебрежително отношение (недовиждане) към редица специфични детайли в текстовете (които се отчитат като импровизация на конкретния певец), а при мотив като "Луд гидия" към вече посоченото, без съмнение, трябва да добавим и извънпоставения натиск на литературната творба. Не бива да пропускаме и още едно обстоятелство - че към края на ХІХ в. и след началото на ХХ в. на този натиск са положени и почти всички активни носители на фолклора, които междувременно са се превърнали в поданици на два различни по своята същност "модели на обучение в култура". Макар да са родени и възпитани в традиционните селски общности с известните ни модели за фолклорно възпроизводство на ценности (чрез авторитета на вече познатото), те несъзнавано попадат под влиянието и на новоналагания модел за повсеместно и задължително обучение в националната култура - училището, фолклорните антологии и песнопойки, масовите медии. Ето защо не бива да се учудваме, ако в процеса на възпроизвеждане на унаследените песни някои фрагменти, които нямат близък корелат в сравнение с извънпоставените на фолклора (но пък авторитетни) образци, може несъзнавано да се коригират или маргинализират (до степен на пълно "заглушаване"). В такъв случай задача на изследователя е да обръща внимание не само на честотно доминиращите фрагменти в конкретния мотив, но и на ония, които по някакъв начин, без да влизат в противоречие на общата схема, разколебават привичната нагласа, на която всички (вкл. и фолклористите днес) са неизбежни поданици. И ако няма съмнение, че фолклорната култура е системно явление, то именно чрез сходството и взаимната допълнителност между сюжетно-фабулните блокове на отделни (и на пръв поглед твърде различни) песенни мотиви можем да се приближим към първоначалните идеи на всеки отделен песенен мотив, към неговия инвариант. И тъкмо в този смисъл внимателният обглед на отделните сегменти от посочените два структурно-композиционни блока може да проблематизира досегашните ни нагласи.

Критичният преглед на фрагменти и клишета в Блок 1 (Поплак от луд гидия) откроява поне три пункта, които чрез вариантите си нюансират и траектории на осмислянето.

Първият се открива в Бл1.0. (Формулировки на обвинението) и касае фигурата на "виновния" свирач - оказва се, че в 6 вар. той има брат: Карнобатско (Подвис - Г. и неназован брат; Раклица - Г. и неназован брат); Свиленградско (Свиленград - Стоян и неназован брат); Сливенско (Ковачите* - Стойно и Стоян); Ямболско (Маленово - Стоян и неназован брат); Гърция (Еникьой* - Стойно и Стоян). Географското разпространение на вариантите с "удвоения момък" очертава полоса, която започва от южните изходи на стратегическите старопланински проходи (край Карнобат и Сливен) и се простира докъм гръцкото Беломорие (Дедеагачко). Тя попада в рамките на много по-широкия географски обхват на имената Стоян² и Станчо³ (общо 30 вар.), производни от именна основа *st-, свързана с архаичната идея за устойчивостта (реализирана в можество конфигурации в целия обем на българския фолклор), както и с обозначаването на обекти и персонажи чрез тяхното изправено (=устойчиво) положение в пространството. Без съмнение семантиката на името на свирача (условния протагонист в песента) е от голямо значение за разбирането на изходните послания на песента, затова на следващото по честотност име (Мехмед) ще се спрем отделно по-долу.

Вторият се отнася до клишето "Три села плачат от момъка". Той също се намира в рамките на Бл1.0., но за нуждите на работата го оразличаваме като отделен Бл1.А. Споменатото клише се среща в общо 54 вар., като само в 5 вар. броят е различен от три, резултат от естествената фолклорна вариативност⁴. В случая обаче по-важни могат да се окажат две групи варианти, в които клишетата съдържат и конкретните селищни имена - в ареала, където преобладава името Станчо (севернобългарските краища) това са Горна Липница, Долна Липница и Върбовка (12 вар.), а в ареала, където преобладава името Стоян (източнобългарските краища) това са Тича, Върбица и Риш (в единични случаи - Драгоево или Марица) (6 вар.). Двете групи селищни имена се разполагат в Павликенския край (Горна, Долна Липница и Върбовка) и в района на вече споменатите важни проходи на Източна Стара планина (Тича е в Котленско, Върбица е в Преславско, а Риш е в Шуменско). Присъствието им в песенните текстове няма никаква функционална (поетическа) стойност (макар към времето на записите да е давало някакво усещане за местна значимост на описваната "случка"), но покритието им с ареалите на двете посочени имена очевидно пази твърде ранно състояние на съотнасяне между семиотично значимите белези за Център и Периферия. В този смисъл укоримите действия на Свирача могат да се локализират в точки, осмисляни като Периферия (срвн. и "Крайнина" във вар. от Банско, Разложко), а процесът срещу него е в някакъв условен Център.

Третият се отнася до характеристиката на привлечените от чара на момъка лица от женски пол, които в края на краищата повдигат обвинение срещу него (Бл1.Б.). Оказва се, че освен твърде общия (групов) портрет на всички девойки и омъжени жени (дори и стари баби), някои текстове (13 вар.) открояват отново напълно излишно (нефункционално за песента) една-единствена мома или съпруга, и тя има пряко отношение към съдията (кадията, пашата, аянина, попа⁵) - това е неговата дъщеря, малка мома или ханъма/кадъна. Прави впечатление, че тъкмо тия варианти се характеризират с една особена противоречивост - привлечени от младия свирач, те го задяват, хвърлят по него закачливи погледи (или плодове) или директно го канят вкъщи, а впоследствие се оказва, че са основни инициатори на процеса срещу него... В процеса на историческото битие на песента тази противоречивост е довела до маргинализиране на посочения фрагмент (и дори изхвърляне от текста), доколкото финалното преобличане на съдията би довело до подобно смущаващо отношение към съдията от страна на собствените му дъщеря или съпруга... За разлика от логиката на късния фолклорен изпълнител съвременният изследовател може и трябва да осмисли мястото и значението на този сегмент в контекста на песенния инвариант, където той очевидно е имал някакъв по-особен смисъл.

Както вече посочихме, вариантите, които съдържат пасажи, формули и клишета, характерни за Блок 2 имат отношение към съдебния процес над Луд гидия. Тук няма да се спираме върху първия пункт на този блок (Бл2.А. Повторно излагане на жалбата), доколкото той повтаря (по-пълно или фрагментарно) същите данни, които са изложени в началото на песента (срвн. Бл1.0.). По-важни за нас са следващите два пункта в този блок - словесната самозащита на свирача (Бл2.Б.) и своеобразната "реконструкция на престъплението" (Бл2.В.).

Доводите на Свирача в неговата словесна самозащита (14 вар., вж. Приложение 3. Устойчиви клишета и изрази от Блок 2 (Луд гидия пред съда на кадията)⁶ изглеждат кратки, ясни и логични - той твърди, че обвиненията са несправедливи, доколкото му приписват пред-умишлена инициативност в закачките с жените в селото (селата). Според него фактите са недвусмислени - не той, а жените го викат/канят, напр.: "дето ме викат, - там ходя,/ отдето ме гонят, - оттам бегам!"; "аз не съм, пашо, виноват,/ една ме вика под пътя,/ друга ме вика над пътя!"; "невикан нийде не ходя,/ дето ме викат, там ходя!"; "която ме вика - аз ходя!"; "дето ме рукат, аз подам,/ дето ме гонят, аз бягам!". Според нас записите със словесната самозащита на Свирача, без съмнение, разгръщат вариативно някакво важно клише на песенния инвариант, доколкото следващият фрагмент (т.нар. "реконструкция на престъплението") е негово логично следствие.

По-горе отбелязахме, че фолклористичните анализи трябва винаги да отчита съгласуването на важните сюжетно-фабулни звена от всеки песенен мотив с други подобни, доколкото те реализират иначе не особено прозрачния теоретичен тезис за системността на явлението български фолклор. Подборът на близки или сходни по идея мотивни фрагменти не винаги е лесно постижим, той е по-скоро знак за зрялост на целия регистър от филологически и културоложки фолклористични умения, които позволяват да се разпознае сходството като следствие от системността. Иначе казано, дори при наличие на няколко близки (съпоставими) сюжетно-фабулни звена, самият факт на самостоятелно битие на дадена песен до времето на записа означава, че тя има още по времето на своето създаване някакво уникално послание или предназначение. И то най-често не се извлича от повторяемите, а от несъвпадащите (уникалните) фрагменти на песенния мотив.

В случая с фолклорния мотив "Луд гидия" най-лесно разпознаваем като уникален е сегментът, който може да се нарече условно "реконструкция на престъпланието" (или "следствен експеримент") (Бл2.В.) - тъкмо той изразява най-важните идеи на песента, нейната емоционална развръзка, в която можем да разчетем (или припознаем) някакъв значим и днес философски смисъл. Той в края на краищата е и предизвикателството, на което не само П. П. Славейков се опитва да предложи свой интелектуално-философски поетично-авторизиран отговор⁷.

Интересуващият ни фрагмент се реализира чрез две твърде ясно оразличими звена. В първото (Бл2.В1.) съдията се облича в дрехите на обвиняемия (14 вар.), докато във второто (Бл.2.В2.) обвиняемият засвирва със своя инструмент, а съдията започва неудържимо да играе (13 вар.). Разпредялбата на вариантите по най-общ диалектно-географски принцип показва, че първата група е разпространена най-вече в ареала на източните говори (вж. Приложение 3. Бл2.В1. Кадията се облича в неговите дрехи)⁸, докато втората е фиксирана най-често в ареала на западно-югозападните говори (вж. Приложение 3. Бл.2.В2. Луд гидия засвирва с тамбурата и кадията се разиграва)⁹. Казано другояче, и двете звена би следвало да реализират една и съща изходна идея - да докажат, че словесната защита на обвиняемия не е била лъжлива, че любовните домогвания на моми и омъжени жени не са следствие от някакви негови целенасочени (съблазняващи) действия. В първия случай обличането на кадията в дрехите (рухото) на момъка подсказва, че тъкмо дрехата деперсонализира всеки, който е облечен в нея (както момъка, така и кадията), т.е. обект на обвинението би следвало да е чудното (чудесно) облекло... Във втория случай буйният танц на кадията би могъл да е доказателство за всеобхватно завладяващата сила на чудния инструмент на свирача, но в такъв случай е и доказателство за предумисъл от страна на момъка, а вече знаем, че той отхвърля подобно обвинение. Вероятно ще бъдем по-близко до изходните идеи на песента, ако предположим, че буйният танц е извънположена характеристика на митопоетичния първообраз на Свирача - само когато е облечен в специално рухо, той свири и същевременно играе буйно (екстатично). Отказът от обвинението в съзнателно манипулиране на останалите предполага, че и танцът е резултат от някакъв тип "прихващане" от особена извънположена на момъка "сила", която го управлява - далечен спомен за типично шаманско поведение и аргументация.

Поставен в контекста на целия регистър на шаманския мито-ритуален мотивен комплекс (и неговото отражение в българския фолклор), инвариантът на песенния мотив "Луд гидия" може да получи задоволително обяснение на всички обгледани дотук сегменти в светлината на известното ни за поведението на Новака в хода на шаманската инициация. Интуитивно самоосъзнаващ се като предопределен за бъдещо религиозно-мотивирано жреческо призвание, той обикаля селищата в ареала на своето култово средище (срвн. клишето "три села"). В тях Новакът разкрива своята готовност за финалното изпитание - неконтролируемо "прихванат" от невидима сила, той се самоописва като "позован/призован"¹⁰ ("където ме викат, там ходя"), свири и танцува, облечен в специално облекло. В такъв случай "съблазнените" не са множество (всички моми и/или омъжени), а само бъдещата му чудна митична избраница, в която разпознаваме неговия дух покровител в ролята на либе или съпруга (в ритуала). В миторитуалния инвариант (шаманския мит) тя е девица и "дъщеря" на Върховния митичен шаман (и патрон-изпитател на Новака). В тока на времето, когато този мит се съгласува и с календарното (социално оценностено) време, шаманският мит започва да функционира като сюжет, който описва посвещението на всеки Новак в два изосемантични плана - календарният преход (от Стара към Нова година) се кодира и като смяна на поколенията - старият жрец упълномощава Новака, като му дава "дъщеря си" за жена, или пък му преотстъпва своята митична "съпруга" (което също се среща в редица типологични примери наред с възможността след смъртта на стария персонаж Новакът да вземе неговата "вдовица").

* * *

Предлаганата тук миторитуална (шаманистична) перспектива за прочит на инварианта на мотива "Луд гидия" следва като възможен извод от внимателното обглеждане на "уникалния" сюжетно-фабулен блок, условно наречен "реконструкция на престъпланието" (или "следствен експеримент") (Бл2.В.). Без съмнение, подобен методологичен подход към мотива предполага валидността на посочените изводи да се отнесат и към Блок 1 (Поплак от луд гидия), особено към някои клишета от Бл1.0. (Формулировки на обвинението). За разлика от "уникалния" финален сегмент, клишетата на обвинението се срещат и в други фолклорни песенни мотиви, където имат по-различна мотивировка, указание за по-широкия тематичен регистър на посветителните изпитания на Новака. При тях изходната миторитуална схема с времето постепенно се е "затъмнявала" вследствие адаптирането към реалните исторически процеси, но въпреки това все още могат да се проследят някои следи от инвариантната схема. По-долу ще обърнем внимание на близки сюжетно-фабулни реализации в някои други фолклорно-песенни мотиви, представяни в популярните антологии като обредни, балади, исторически или любовно-битови песни.

Става дума за четири песенни мотива, които спадат към по-общата тематична група "Опит за потурчване на момък"¹¹. Те носят белезите на по-късна историзация (вер. в периода на формиране на възрожденската национална идеология), което позволява до времето на техните записи (най-вече след Освобождението) към тях да има местни присвоителни тенденции (опити за относително датиране или припознаване на действащото лице).

Първият (І) може да се нарече условно "Момък потурчен заради кадъна" (21 вар.) и е познат в две по-ясно оразличими версии: І.1. Момък-златар¹² не се вслушва в предупреждението на майка си да не минава пред пашови (кадийови) конаци; той обаче минава, а туркини (кадъни, ханъми) му се радват и закачат; набеден заради това, той е хванат от турците (и хвърлен в тъмница), които му предлагат да се потурчи (отказва), или го убиват. І.2. Момък (най-често с името Марин) е изпратен от своя чичо в турско село, за да донесе храна на нивата (вер. за жътвари); там той минава пред пашови (кадийови) конаци, където го закача кадъна, а обвиняват него, че е виновен; турците го хващат (и хвърлят в тъмница), като му предлагат да се потурчи (отказва), или го убиват (вж. Приложение 4. Марин потурчен заради кадъна (4.1. Териториален обхват на вариантите: 4.2. Формулировка на обвинението).

Вторият (ІІ) по-ясно оразличим мотив можем да наречем "Момък в тъмница след набеждаване от туркини" (38 вар., вж. Приложение 5. Момък в тъмница след набеждаване от туркини). Обобщеният сюжет на мотива съдържа следните ходове: (1.) Момък не се вслушва в съвета на майка си да не преминава пред пашови или кадийови дворове (конаци); прави го, но кадъните (ханъмките) го харесват и задяват, хвърлят дюли или ябълки, а той ги сбира и хвърля обратно, като удря една от тях в гърдите (знак за любовен избор), след което е (2.) наклеветен от тях, хванат и затворен в тъмница¹³ от кадия с предложение за спасение - да я вземе за жена (или да се потурчи); (3.) в 20 варианта майка му го посещава в тъмницата, а той я моли да потърси в планината неговия брат/побратим (най-често Русанчо войвода); прави го и му съобщава за затворения брат (побратим), а войводата с дружина го освобождава¹⁴.

Третият (ІІІ) е под условното название "Мома се присмива на вързан (окован) момък" (45 вар., вж. Приложение 6. Мома се присмива на вързан (окован) момък). На присмеха на момата (как му прилича да е в окови) той отговаря да не му се смее - него не го карат заради кражба, а защото я е прегърнал и целунал, т.е. заради нея... Вариантите са разпространени главно в областта на Родопите (и откъслечно инфилтрирани в западно-югозападна посока). И в този мотив в 3 варианта се среща фигурата на кадията (Крупник; неуточнено-ПРС; Просеник2).

Четвъртият (ІV) е под условното название "Момък в тъмница - взел китката на мома (оказала се годеница или любе на войвода/субаша)" (34 вар., вж. Приложение 7. Момък в тъмница - на хоро взел китката на мома (оказала се годеница или любе на войвода/субаша).

Тези мотиви задават песенен контекст за пасажите от "Луд гидия", в които личи особената зависимост между вменената вина на момъка (харесват го моми и жени) и последващо "наказание" - в посочените случаи обаче това е хвърляне в тъмница. Очевидно подобни примери не могат да се впишат в някакъв очакван исторически разказ, свързан със съпротива срещу етнорелигиозен враг, с времето обаче те биха могли да се "четат" чрез този филтър.

Впрочем от същата широка група ("Момък в тъмница") бихме могли да извлечем още един паралел към "Луд гидия" - преди да започне специфичния съдебен процес срещу него, момъкът взема своя овен-югич и го занася при (пуска го в двора на) кадията. Вариантите са главно от записи в Македония (Велешко; Струга; неуточн.-Драганов; неуточн.-Михайлов3), а единственият от източните краища (Павел*, Свищовско) е възможно да е пренесен от с. Търново, Узункюприйско (селото има цяла махала преселници оттам) или от Македония. Макар епизодът да не е характерен за мотива като цяло, той има множество паралели в две от песните във вече посочената група "Момък в тъмница".

Първата е "Овчар, набеден, че е хайдутин". В 34 варианта (от общо 39, главно от източнобългарските краища) момъкът моли майка си да му занесе новата премяна и неговите кавали, с които свири, а чудният му овен играе (или подкопава тъмничните врати)¹⁵. Втората е "Овчар, набеден, че е заклал моми/невести". В 36 варианта (от общо 90, също главно от източнобългарските краища) се среща абсолютно същия фрагмент (премяна, кавали, овен)¹⁶. Ако към тези примери добавим и песента "Син в тъмница - биволи помощници" (19 вар.), то всичките 89 случая на животни-спасители подсказват образност и идеология, които отвеждат към шаманството. Според проф. А. Калоянов, който цитира клишето по варианта от Струга, "тъкмо от Родопите са познати овчарски геги, които завършват с резбовани глави на овни, погълнати или придружавани от змии. Явно, тази пастирска резба е мотивирана от традиция, която познава шаманския мит за Поета, а "овенът" е атрибут на певците." (Калоянов 2003: 370, бел. 383).

И отново от посочената широка тематична група ("Момък в тъмница") можем да откроим редица записи, в които пряко или косвено се указва, че героят-страдалец има по-малък брат, т.е. той е по специфичен начин "удвоен" подобно на няколкото отбелязани случаи в "Луд гидия". С най-много варианти е представено обръщението "братко" от страна на затворения момък към ключаря на тъмницата (38 вар., главно от източнобългарските краища, в няколко варианта името му е Кольо <Никола)¹⁷. В по-малко на брой варианти затворниците са или двама братя (Петър и Павел, Стоян и Иванчо), или пък затвореният е спасен от неговия по-малък брат Иванчо (8 вар.)¹⁸.

В българската етноложка литература вече е забелязано, че в митопоетичните текстове клишето "двама братя" най-често прикрива (придава по-приемлив вид) на клишето "двама братя близнаци", а то от своя страна възхожда към една важна характеристика на шаманистично устроения миторитуален комплекс - възможността за операционално (символно-логическо) оразличаване на душа и тяло, които се обозначават като братя или побратими, от които по-старият е персонификация на душата, а по-младият - на тялото (Калоянов 2003: 92-94). Много често по-старият е вече женен за митична съпруга (дух), а по-младият е в позицията да визуализира временно обездушеното (като мъртво) тяло, което може да се представи и като временно пребиваване в затвор (където понася изпитания и мъки). В посочените по-горе песни обаче става дума за посветителния ритуал на Новака, който още не е получил своята митична съпруга, и тъкмо предбрачните изпитания водят до интересна инверсия на сюжета - единият от братята (вер. по-големият брат) е "страдалец" (с ограничени динамични възможности), а другият е специфичен "гарант" на правилното протичане на временното пребиваване отвъд - той е или "тъмничар" (ключар) или "спасител" (осигурява щастливия финал).

Макар фигурата на кадията да отпраща към юридическия аспект на употребата на термина в сферата на религиозно мотивирания "закон" (той е религиозен съдия), аргументите на обвинението към младия свирач в предизвикателно (безнравствено) поведение в по-голяма степен се отнасят към правните норми на фолклорната общност, т.е. спадат към областта на "обичая" (дихотомията "обичай : закон" е типологично явление от периода на формирането на всички ранни държавни юридически институции). Вече отбелязахме, че обвиненията към момъка в предизвикателно поведение (разпознавано като лъжливо и безнравствено, т.е. развратно) не намират подкрепа в песенните текстове - навсякъде в тях се твърди, че интересът към него е проявяван само от страна на жените (с различен социо-биологичен статут - моми, невести и по-възрастни)¹⁹.

В такъв случай и фигурата на кадията би следвало да е косвено свързана с миторитуалното наследство, а това задава по-различна перспектива на прочита на известното клише "Криво седи, право съди"²⁰. От една страна, то може да се приеме за старинна фолклорна игрословица, която без съмнение отчита юридическия контекст на опозицията "крив : прав"; от друга, то по същество обиграва най-вече фонетичната близост между "седя" и "съдя"²¹. Съвременният прочит е лесно разбираем - както и да седи (дори и криво/накриво), съдията е длъжен да решава делото си в съответствие с правото, негова основна задача е да защити Реда, разбиран като спазване на нормата, обичая, закона. Всъщност формулата визира особен седеж от страна на жреца в позицията на юридическо лице - той е по-особен (крив, вер. с подвити нозе), доколкото в този ритуален акт позата на съдията го представя като временно локализиран в другия свят (отвъдният свят се характеризира с асиметрия спрямо този²²), който точно в този момент "се намира" в света на прадедите и оттам прилага заложените от тях образци за следване.

* * *

Предложеният анализ на фолклорния песенен мотив "Луд гидия" го поставя в контекста на старинните миторитуални комплекси, като го обвързва със специализираните посвещения на жреци от "динамичен тип" (шамани). Очертаният набор от митопоетични характеристики са били актуални за този типаж най-вече в ритуалите, които бележат неговото Първо време (конституиране на неговата "легитимност" пред "своите" в контекста на етничната митология), а с времето (и след процеса на християнизацията, довел до формирането на явлението "български фолклор") те постепенно са започнали да се осмислят като поетични клишета. С времето тези характеристики, вградени в редица десакрализирани фрагменти от митопоетичния "спомен" за ранния ритуал, задават възможността те да оцелеят в разнообразни фолклорно-песенни трансформации, свързани с фигурата на Поета и Музиканта. В исторически предопределения процес на фолклоризация една от най-интересните трансформации претърпява онзи важен блок от посветителния ритуал, в който се описват любовно-брачните перипетии на Новака. В миторитуалния "инвариант" борбата за придобиване на своя бъдеща митична съпруга (либе, дух-покровител и/или помощник) представя Новака като "страдалец" - заради "своето либе" той преминава през задължителни тежки изпитания²³ след пътувания към нейните "отвъдни" пространства (Небето и Преизподнята). В историко-типологична перспектива митологичната избраница е пряко свързана с фигурата на Посветителя (с характеристики на идеалния Пръв жрец, респ. Първия велик шаман), който предава своите умения на Новака и същевременно твърде често се представя като негов Мъчител (Изпитател) - в такива случаи женският персонаж е неговата митична Съпруга (либе) или Дъщеря. Разказани или изпети, тези ситуации представят Новака като победител, който владее до съвършенство шаманските умения за намиране на изход от трудни ситуации. С времето за непосветените (и особено за фолклорната общност) посочените сюжетни ходове (често с триктерски решения), както и странното (чудесно) използване на шаманските инструменти, не могат да се обяснят с обичайната житейска логика и се превръщат в сравнително устойчиви блокове на любовните песни²⁴. И ако на парадигматично ниво двата персонажа (Старият жрец и неговият наследник, Новака) отвеждат към един инвариантен образ (и по същество са изоморфни и/или изосемантични един спрямо друг), на синтагматично равнище те представят опозиционна двойка, която може да се кодира както възрастово (стар : млад), така и календарно. Последният случай може се изрази поне по два начина. В рамките на цикличното време тези персонификации може да са максимално сближени в точката на прехода от Стара към Нова година (което мотивира на сюжетно равнище някаква конфронтация²⁵), или да са противопоставени сезонно в рамките на годишния кръг (напр. пролет : есен; лято : зима).

Възможността за постигане на някаква степен на достоверност при използването на изследователските съпоставителни и интерпретационни ходове произтича от непрекъсваемостта във времето и същевременно тоталната системност на явлението български фолклор. Методологично погледнато, тези две най-важни характеристики на фолклора позволяват съгласуването на фактите в синхрония и диахрония, доколкото имат отношение към единна културна парадигма в рамките на общия за целия период на съществуването на фолклора "модел за свят", изразяван чрез текстовете на етнокултурната "картина за свят". Тъкмо в най-общата координатна система на посочената културно-историческа конфигурация е възможна изследователска стратегия, която може да проблематизира съотношението между "четене" и "разбиране" на даден текст както в синхрония, така и в диахрония²⁶.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1. Варианти на фолклорния мотив "Луд гидия"

1.1. Териториален обхват на вариантите:

А. В политическите граници на България: 1. Беленско - Бяла* (Архив КБЛ-ВТУ); 2. Беленско - Пет кладенци* (Архив КБЛ-ВТУ); 3. Белослатинско - Лепица* (Архив КБЛ-ВТУ); 4. Благоевградско - Церово1 (СбНУ 60-2/1994, № 693); 5. Благоевградско - Церово2* (Архив КБЛ-ВТУ); 6. Брезнишко - Сопица (СбНУ 49/1958, № 217); 7. Варненско - Варна-Владиславово* (Архив КБЛ-ВТУ); 8. Великотърновско - Леденик1* (Архив КБЛ-ВТУ); 9. Великотърновско - Леденик2* (Архив КБЛ-ВТУ); 10. Великотърновско - Стефан Стамболово (Стоин-ССБ 1931, № 2268); 11. Велинградско - Велинград-Чепино1 (ПерСп 8/1884, с. 90, № 1); 12. Велинградско - Велинград-Чепино2 (СбНУ 39/1934, Стоин, № 550); 13. Велинградско - Велинград-Лютово3 (СбНУ 39/1934, Стоин, № 551); 14. Велинградско - Велинград-Лютово4 (СбНУ 39/1934, № 683; =Вълчев 1952, с. 92); 15. Врачанско - Ракево (Тодорова, Атанасова 2002, с. 178); 16. Габровско - Ангелово* (Архив КБЛ-ВТУ); 17. Габровско - Габрово (СбНУ 15/1898, с. 27, № 7); 18. Горнооряховско - Лясковец (сп. Труд (Велико Търново), год. 4, 1892, № 7-8, с. 863, № 2); 19. Гоцеделчевско - Брезница; зап. Иван Кюлев, 1933г. (Архив-ИМ-БАН <http: //musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=5890> 02.12.2010; =Кюлев 1977, № 202); 20. Дряновско - Гостилица (Димкова 1982, с. 52); 21. Еленско - Буйновци (Стоин-ССБ 1931, № 1825; =Бурин-Панайотова, 1956, с. 198; =БНТ 6/1962, с. 226); 22. Елховско - Златиница (Демирев-Ников 1994, № 2); 23. Карловско - Войнягово1 (СбНУ 46/1953, № 203); 24. Карловско - Войнягово2 (СбНУ 46/1953, № 391); 25. Карнобатско - Подвис (СбНУ 59/1994, № 121); 26. Карнобатско - Раклица (СбНУ 63/2007, № 328); 27. Ломско - Бъзовец (Стоин-ТВ 1928, № 3680); 28. Пирдопско - Буново (СбНУ 15/1898, с. 30, № 5); 29. Пирдопско - Копривщица1 (Каравелов-Лавров 1905, № 172); 30. Пирдопско - Копривщица2 (СбНУ 16-17/1900, с. 76, № 4); 31. Пловдивско - Ситово (СбНУ 39/1934, Букур., № 412; =БНТ 13/1965, № 310); 32. Преславско - Ловец* (Архив КБЛ-ВТУ); 33. Преславско - Преслав1* (Архив КБЛ-ВТУ); 34. Преславско - Преслав2* (Архив КБЛ-ВТУ); 35. Разложко - Бабяк1 (СбНУ 50/1963, Стойкова, № 78); 36. Разложко - Бабяк2 (СбНУ 50/1963, Стойкова, № 79); 37. Разложко - Банско (СбНУ 48/1954, № 114); 38. Свиленградско - Свиленград (СбНУ 25/1909, с. 70, № 82); 39. Свищовско (Павел*); 40. Севлиевско - Добромирка (Минчев 2007, с. 28); 41. Сливенско - Кермен* (Архив КБЛ-ВТУ); 42. Сливенско - Ковачите* (Архив КБЛ-ВТУ); 43. Софийско - София-Връбница (СбНУ 2/1890, с. 88, № 7; =СбНУ 43/1942, № 226); 44. Старозагорско - Стара Загора (Архив Радио София, изп. Маргарита Димитрова; =БНТ 13/1965, № 426); 45. Трънско - Банкя (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 24, № 28); 46. Тутраканско - Тутракан (Архив-ИМ-БАН <http: //musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=11271); 47. Търговищко - Алваново* (Архив КБЛ-ВТУ); 48. Търговищко - Лозница; инф. род. в Леденик, Великотърновско (Джебаров 1988, с. 297); 49. Търговищко - Макариополско* (Архив КБЛ-ВТУ); 50. Шуменско - Шумен (СбНУ 35/1923, № 434; =Ангелов-Арнаудов 1921, с. 209, № 1); 51. Ямболско - Маленово (СбНУ 64/2012, № 318); 52. Ямболско - Маломир (СбНУ 64/2012, № 317); 53. Ямболско - неуточн.-Янков (Янков 1908, № 296); 54. неуточн.-Дозон (Дозон 1875, № 48); 54. неуточн.-Осинин (Осинин-Лехичка 1961, с. 67); 56. неуточн.-СлавГори (Славиеви гори, год. І, 1894, № 5-6, с. 77, № 3).

Б. В политическите граници на Гърция: 57. Гюмюрджина; зап. в Тополовград (СбНУ 64/2012, № 1369); 58. Дервент (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1189); 59. Дудулар (Шапкарев 1891; =Шапкарев 3/1972, № 1119; =Осинин-Любовни 1936, с. 112, № 174); 60. Еникьой* (Архив КБЛ-ВТУ); 61. Солунско-Серско (Веркович-Лавров 1920, № 172; =Верковиќ 2/1985, № 172).

В. В политическите граници на Косово: 62. Гора1 (Хасани 1987, № 206); 63. Гора2 (Хасани 1987, № 326); 64. Гора3 (Хасани 1987, № 325).

Г. В политическите граници на Македония: 65. Битоля (Каваев 1969); 66. Велешко (Веркович 1860, № 297; =Верковиќ 1/1985, № 297); 67. Върбяни (Тренески 1981, № 160); 68. Галичник (Драганов 1894, № 153); 69. Грунище (Стефановски 1995); 70. Железно Речане (Арнаудов 1999, № 361); 71. Кавадарци (Църнушанов 1956, № 228; =Църнушанов 1989, № 266); 72. Охридско (Шапкарев 1891; =Шапкарев 3/1972, № 932; =БНПП 5/1983, с. 294); 73. Прилеп (Църнушанов 1956, № 227; =Църнушанов 1989, № 265); 74. Струга1 (Миладиновци 1861, № 263; =Каравелов 1878, с. 43; =Ангелов-Арнаудов 1921, с. 71, № 1; =Ангелов-Вакарелски 1946, № 320; =Осинин-Душата 1945, с. 387, № 301; =БНТ 7/1962, с. 495; =Огнянова 1984, с. 166); 75. Струга2 (Миладиновци 1861, № 412); 76. Струга3 (Миладиновци 1861, № 462); 76. неуточн.-Драганов (Драганов 1894, № 118); 77. неуточн.-Михайлов1 (Михайлов 1924, № 75); 78. неуточн.-Михайлов2 (Михайлов 1924, № 76); 79. неуточн.-Михайлов3 (Михайлов 1924, № 107).

Д. В политическите граници на Турция: 80. Търново (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1188).

* * *

1.2. Разпределение на публикуваните записи по години. В случая общият брой не е 63, доколкото няколко текста са препубликувани в по-късни сборници без уточнението, че са заети от по-стари публикации):

А. През ХІХ век: 1860 (1 в.); 1861 (2 в.); 1875 (1 в.); 1878 (1 в.); 1884 (1 в.); 1890 (1 в.); 1891 (2 в.); 1892 (1 в.); 1894 (3 в.); 1898 (2 в.);

Б. През ХХ век: 1900 (1 в.); 1905 (1 в.); 1907 (1 в.); 1908 (1 в.); 1909 (1 в.); 1920 (1 в.); 1921 (2 в.); 1923 (1 в.); 1924 (3 в.); 1928 (1 в.); 1931 (2 в.); 1934 (4 в.); 1936 (1 в.); 1939 (2 в.); 1945 (1 в.); 1946 (1 в.); 1953 (2 в.); 1954 (1 в.); 1956 (2 в.); 1958 (1 в.); 1961 (1 в.); 1962 (1 в.); 1963 (2 в.); 1965 (1 в.); 1969 (1 в.); 1972 (2 в.); 1977 (1 в.); 1981 (1 в.); 1982 (1 в.); 1984 (1 в.); 1987 (3 в.); 1988 (1 в.); 1994 (2 в.); 1995 (1 в.); 1999 (1 в.);

В. През ХХІ век: 2002 (1 в.); 2007 (2 в.); 2012 (3 в.).

* * *

1.3. Разпредялба на вариантите по диалектно-географски принцип.

1.3.1. Към източните говори принадлежат 47 варианта: България - Беленско (2в); Варненско (1в); Великотърновско (3в); Велинградско (4в); Габровско (2в); Горнооряховско (1в); Гоцеделчевско (1в); Дряновско (1в); Еленско (1в) Елховско (1в); Карловско (2в); Карнобатско (2в); Пирдопско (3в); Пловдивско (1в); Преславско (3в); Свиленградско (1в); Свищовско (1в); Севлиевско (1в); Сливенско (2в); Старозагорско (1в); Тутраканско (1в); Търговищко (3в); Шуменско (1в); Ямболско (3в); неуточн.БГ (СлавГори); // Гърция (3в) // Турция (1в.).

1.3.2. Към западните говори принадлежат 32 варианта: България - Белослатинско (1в); Благоевградско (2в); Брезнишко (1в); Врачанско (1в); Ломско (1в); Разложко (3в); Софийско (1в); Трънско (1в); // Гърция (2в); // Косово (3в); // Македония (16в).

1.4. Списък на заглавията, под които са публикувани отделните варианти (по азбучен ред): Алия и кадия; Георги и кадията; Гидия задява моми и вдовици; Дели Мехмед; Знаменитият Стоян; Золумът на Мехмед; И аз щях да те залюбя; Кадия и Стоян; Луд гидия; Луд гидия - чуден свирец; Лудо-младо и кадия; Мехмед - Дон Жуан; Мехмед - женолюбец; Мехмед затворен, защото либил много моми; Мехмед обайва всички със своята тамбура; Мехмед певецът; Мехмед пред кадия; Мехмед субаша и Пеливански паша; Мехмедова свирба; Обичан циганин; Оплакване от момък; Пашата съди Сирак-Мехмеда за любовните му похождения; Подлудил моми и булки; Прочутият Стоян; Пустата тая тамбура!; Станчо гидийчето и пашата; Станчо пред царя; Станчо сираче; Стоян затворен заради целувка; Стоян и тамбура; Стоян с тамбурата; Стоян целивал девойка; Три села плачат от Станча; Три села плачат от Стоян; Халал да ти са момите от три села; Хубавец Стоян на съд, задето мами жените; Целунал девойче; Щял да разскача със свирнята си стари и млади.

1.5. Имена на момъка:

⋄ Мехмед (24 вар) - Благоевградско (Церово1; Церово2); Велинградско (Велинград-Чепино1; Велинград-Чепино2; Велинград-Лютово3; Велинград-Лютово4); Габровско (Габрово); Гоцеделчевско (Брезница); Ломско (Бъзовец); Пирдопско (Буново); Пирдопско (Копривщица2); Разложко (Бабяк1; Бабяк2); Софийско (София); Трънско (Банкя); Гърция (Солунско-Серско); Косово (Гора2; Гора3); Македония (Битоля; Железно Речане; Кавадарци; Прилеп; неуточн.-Михайлов1; неуточн.-Михайлов2);

⋄ Стоян (20 вар.) - Белослатинско (Лепица); Брезнишко (Сопица); Варненско (Варна-Владиславово); Карловско (Войнягово2); Свиленградско (Свиленград); Сливенско (Ковачите - Стойно и Стоян); Старозагорско (Стара Загора); Ямболско (Маленово); неуточн.-Дозон; неуточн.-Осинин; Гърция (Гюмюрджина; Дервент; Дудулар; Еникьой - Стойно и Стоян); Македония (Велешко; Грунище; Струга; неуточн.-Михайлов3); Турция (Търново); неуточн.-Драганов;

⋄ Станчо (10 вар.) - Великотърновско (Стефан Стамболово); Габровско (Ангелово); Горнооряховско (Лясковец); Дряновско (Гостилица); Еленско (Буйновци); Преславско (Преслав2); Севлиевско (Добромирка); Тутраканско (Тутракан); Търговищко (Макариополско); Шуменско (Шумен);

⋄ Ненчо (5 вар.) - Беленско (Бяла; Пет кладенци); Врачанско (Ракево); Преславско (Преслав1); Сливенско (Кермен);

⋄ Георги (4 вар.) - Карнобатско (Подвис - Г. и неназован брат; Раклица - Г. и неназован брат); Ямболско (Маломир; неуточн.-Янков);

⋄ Алия (3 вар.) - Косово (Гора1); Македония (Галичник); Македония (Охридско);

⋄ Данчо (3 вар.) - Великотърновско (Леденик1; Леденик2); Търговищко (Лозница);

⋄ Йован (2в.) - Разложко (Банско); Македония (Върбяни);

⋄ единични записи - Елховско Златиница (Димитър); Пирдопско Копривщица1 (Ахмед); Пловдивско Ситово (Марин); Преславско Ловец (Стоичко); Търговищко Алваново (лудо-младо); неуточн.-СлавГори (Осман). [обратно]

Приложение 2. Устойчиви клишета и изрази от Блок 1 (Поплак от луд гидия и жалба до кадията)

Бл1.0. Пълни формулировки на обвинението:

⋄ Беленско Бяла* - "Цяло й село викнало/ от Ненчо младо ергенче./ Де срещне мома, я стигне,/ все ще я Ненчо прегърне/ и ще я в уста целуне."

⋄ Беленско Пет кладенци* - "Цяло е село викнало/ от Ненчо младо ергенче./ Де срещне мома, я стигне,/ все ще я Ненчо прегърне,/ все ще я в уста целуне."

⋄ Белослатинско Лепица* - "Стояне, море, Стояне,/ що е това чудо от тебе,/ от тая пуста тамбура?/ Моми са кърпи надрали,/ невести разбои строшили,/ старите хурки дробиха."

⋄ Благоевградско Церово1 - "Сам се е Мехмед похвалил,/ сам се е юнак похвалил,/ на кадийското кафене,/ на везирското мехеме:/ - Що съм ергенин походил,/ барем ми се е знаяло,/ та па ми се е повнило./ Всички съм моми залибил,/ всички невести отдомил/ и кадийските и двете,/ и везирските и трите,/ и мидурските и петте!"

⋄ Благоевградско Церово2* - "Сам се е Мехмед похвалил/ на кадийското кафене,/ на кадийското, на везирското:/ - Барем ми се е знаело,/ та па ми се е помнило,/ що съм ергенин походил,/ всички съм моми полибил,/ млади невести удомил/ и кадийските и двете,/ и везирските и трите!"

⋄ Брезнишко Сопица - "Затворен Стоян, заключен/ у царибродски тъвници./ Защо е Стоян затворен/ у царибродски тъвници? -/ Дека е мому целивал,/ целивал и па й ухапал."

⋄ Варненско Варна* - "Стояне ле, селмала гидийо,/ що е тоя селмалък със тебе,/ със тебе и със майка ти -/ цяло е село писнало?"

⋄ Великотърновско Леденик1* - "Де да е мома за вода,/ де да е булка за вода,/ все Данчо ще ги превари,/ менците им ще напие,/ стомните им ще излее/ и махрама ще им повдигне,/ да види хубава ли е,/ на Данча прилика ли е.../ Три села плачат от Данча -/ Горна и Долна Липница,/ и трето село Върбовка."

⋄ Великотърновско Леденик2* - "Три села плачат от Данча,/ от Данча, от делията -/ Горна ми, Долна Липница,/ и трето село Върбовка.../ Де да е булка хубава,/ все Данчо ще я изпревари,/ менците ще й напие,/ махрама ще й повдигне,/ да види Данчо - на Данча,/ на Данча прилика ли й!"

⋄ Великотърновско Стефан Стамболово - "Три села плачат от Станча,/ от Станча, от делията -/ Долна и Горна Липница,/ и трето село Върбица./ Нето му момите моми,/ нето му булките булки,/ дилке ле, клети вдовици;/ все Станчо да ги изпревари,/ менците да им излее,/ стомните да им напие."

⋄ Велинградско Велинград-Чепино1 - "Дето е Мехмед, да дойде, -/ три села викат на него:/ - Мехмед е курва, въхва е -/ де да бе мома хубава,/ се я бе Мехмед залибил,/ и кадийското девойче,/ и аянското момиче,/ и пашовото ханъмче,/ и тия калеш невести!"

⋄ Велинградско Велинград-Чепино2 - "Мехмеде, сирак Мехмеде,/ (...)/ давия има за тебе -/ триста си моми залибил,/ тристата моми в селото,/ и каймаканско момиче, (2)/ и хаянското слугинче,/ и кадийското девойче!"

⋄ Велинградско Велинград-Лютово3 - "Мехмеде, мари, Мехмеде,/ (...)/ та що е тава от тебе? -/ Седем се села плачеха,/ дядове шапки хвърляха,/ баби си ризи дереха,/ вред си момите излибил -/ и черни вакли циганки,/ и върхооки гъркини,/ и дългокоси влахини,/ и кадитските и двете,/ и аянското пукналче!"

⋄ Врачанско Ракево - "Три села плачат от Ненчо,/ от Ненчо, от гидията;/ къде са булки хубави, -/ все Ненчо ще ги посреща,/ водата да им напие,/ на чело да ги целуне!"

⋄ Габровско Ангелово* - "Три села плачат от Станчо,/ три села, три кадълъка,/ Горна и Долна Липница,/ и трето село Върбовка, -/ от Станчо, от делията,/ от Станчо бекрежията."

⋄ Габровско Габрово - "Три села на плач излезли -/ Горна и Долна Липница,/ голямо село Върбовка./ (...)/ Пашо ле, мюйлет-башийо,/ "аман" сме, пашо, викнали/ от Мехмед, сирак Мехмеда!/ Нито ни са жените - жени,/ нито ни са момите - моми,/ ни вдовиците - вдовици,/ ни булките кадъни,/ ни чернооки циганки,/ ни дългокоси българки!"

⋄ Горнооряховско Лясковец - "Три села плачат от него -/ Горни и Долни Липници,/ голямо село Върбовка./ Де да е мома хубава -/ все Станчо ще я закачи,/ котлите ще й напие;/ 'ко не ги Станчо напие,/ барем пък ще ги излее.../ Де да е булка гиздава,/ за вода да е ходила -/ котлите ще й напраши!"

⋄ Гоцеделчевско Брезница - "Мемед е чуйно прочуйно,/ през девет кази далеко./ Мемед си тихо говори:/ - Баре ми се знаело,/ кога съм ерген походил/ и всички моми излибил, -/ и джумалийски ханъми,/ и белолики българки,/ и дългокоси влахини,/ и жълтолики еврейки,/ и чернооки циганки!"

⋄ Дряновско Гостилица - "Три села "аман" викнали -/ Горна и Долна Липница/ и трето село Върбовка,/ от Станчо, от гидийчето./ Като из пътя минава,/ една му пиле изнася,/ друга му вино изнася!"

⋄ Еленско Буйновци - "Паша на Станчо думаше:/ - Станчо ле, черно циганче,/ три села плачат от тебе,/ Горна и Долна Липница,/ и трето село Върбовка -/ де да е булка хубава,/ все да я, Станчо, излъжеш,/ де да е мома хубава,/ все да я, Станчо, залюбиш!"

⋄ Елховско Златиница - "Викам те, викам, Димитре,/ бре, що е това от тебе?/ Три села плачат от тебе,/ три села, три кадълъка!"

⋄ Карловско Войнягово2 - "Три села плачат от тебе,/ от тебе и три градове!/ Де да е мома хубава,/ все Стоян ще я спревари,/ цветето ще й обере,/ водата ще й разлее,/ гримните ще й потроши./ Де да е клета вдовица,/ Стоян ще я намине,/ портите ще й потропа,/ децата ще й уплаши."

⋄ Карнобатско Подвис - "Бре, Гьорге, бре, гевезята,/ бре, Гьорге, бре, лембезята,/ какво й туй чудо от тебе,/ от тебе и от брата ти,/ от твоите трима другари?/ Три села плачат от вази,/ Личане и Върбичане,/ третото й, Гьорге, Тичане,/ че им момите излюбихте/ и им булките изробихте,/ и им горите изсякохте/ за хурки и за кавале,/ за булки, за пъстри люлки!"

⋄ Карнобатско Раклица - "Бре Гьорге, бре гевезята,/ бре Гьорге, бре льомбезята,/ туй, що е, Гьорги, от тебе,/ от тебе и от бате ти./ Две села плачат от вази,/ две села, три кадълъка,/ момите плачат от тебе,/ а пък булките от бате ти!"

⋄ Ломско Бъзовец - "Либе Мехмеде, Мехмеде,/ три села викат на тебе,/ три села и три градове, (2)/ че си залибил, излибил/ триста все бели българки,/ и триста руси влахинки,/ и триста жълти еврейки!"

⋄ Пирдопско Буново - "Аго, Мехмеде, Мехмеде,/ три села викат на тебе -/ курва си, аго Мехмеде!/ Не оста мома, ни жена,/ от тебе незалибена,/ ни къдрокоса циганка,/ ни карагьоза вдовица!"

⋄ Пирдопско Копривщица1 - "Ахмеде, кузум, Ахмеде,/ Ахмеде, куче краставо,/ Ахмеде, криво колело!/ Три села викат на тебе,/ четвърто село станало -/ не оста мома, ни булка,/ ни чернокожа циганка/ от Ахмед не целуната,/ от Ахмед не закачена,/ от Ахмед не ущипана,/ от Ахмед не постисната."

⋄ Пирдопско Копривщица2 - "Олан, Мехмеде, Мехмеде,/ три села викат на тебе,/ от всяко село по сто душ' -/ не оста мома, ни булка,/ ни белопола вдовица,/ ни черноока циганка/ от тебе незакачена,/ от тебе непрегърната,/ от тебе нецелуната!"

⋄ Пловдивско Ситово - "Марине, золум Марине,/ три села плачат от тебе, (2)/ четвърто давя правеха./ Де да е мома хубава,/ Марин ще да я пресрещне, (2)/ водана да й разлия./ Марине, золум Марине,/ де да е млада невяста,/ Марин ще да я пресрещне, (2)/ в джебата ще да й бръкне./ Марине, золум Марине,/ де да е млада вдовица,/ Марин ще да я пресрещне,/ ю тьех на конак жде иде."

⋄ Преславско Ловец* - "Заплакали са три села,/ Тичани и Върбичани,/ и горките Драговчани -/ от Стоичко, от хайдутина./ Де има моми хубави,/ все Стоичко да ги придебне,/ да им чехлите застъпи,/ да им китките прибере/ и им котлите напие."

⋄ Преславско Преслав1* - "Де има моми хубави -/ все Ненчо да ги превари,/ да им котлите напие/ да им китките прибере."

⋄ Преславско Преслав2* - "Заплакали са три села/ тичани и върбичани,/ и горките граговчани,/ и сиромаси ришани -/ от Станко, от хайманата./ Де има моми хубави,/ все Станко да ги превари,/ стомните да им напие,/ да им китките прибере./ Де има булки хубави,/ все Станко да ги придебне,/ чехлите да им застъпи."

⋄ Разложко Бабяк1 "Сам си се Мехмед похвалил:/ - Барем си ерген походих,/ барем си руба поносих,/ барем си конче пошетах,/ барем си моми полибих/ и тия бели туркини,/ и дългокоси влахини,/ и чернооки болгарки,/ и чернолики циганки,/ и аянското кадънче,/ и кадийското ханъмче!"

⋄ Разложко Бабяк2 - "Сам си се Мехмед, море, похвалил/ във кадийското кафене,/ във кадийското кехане:/ - Триста съм моми излибил,/ и аянското кадънче,/ и кадийского ханъмче!"

⋄ Разложко Банско - "Йован юнак по Крайнина шета,/ поплака се Крайнина от него,/ та най-веке крайненските моми,/ крайненските моми и невести:/ - Ой ле и ти, Йованова мале,/ заптисай си сино ти Йована,/ да не ходи веке по Крайнина,/ да не либи крайненските моми,/ крайненските моми и невести!"

⋄ Свиленградско Свиленград - "Стояне ле, салмала гидийо,/ три села на плач дойдоха,/ все се от тебе оплачват,/ от тебе и от брата ти:/ "Де годе моми хубави,/ все Стоян да ги пресрещне,/ китките да хми отвземе,/ китките, та от главата!/ Де годе млади вдовици,/ все Стоян да ги пресрещне,/ дюлбюня да хми разбради,/ детето да хим разплаче!"

⋄ Свищовско Павел* - "Стояне, море, Стояне,/ що е туй чудо у тебе,/ у тази пуста тъжбина,/ моми гергефи скършиха,/ невести забрадки хвърлиха?!"

⋄ Севлиевско Добромирка - "Три села плачат за Станча,/ за Станча, за гидията -/ Горна и Долна Липница,/ и трето село Върбовка:/ - Де да е Станчо, да дойде/ на нашата герджик седенка,/ нази Станчо да развесели/ и хоро да му поиграем!"

⋄ Сливенско Кермен* - "три села плачат от Ненчо,/ от Ненчо, от гидията./ Къде да са булки хубави,/ все Ненчо да посрещне,/ водата да им напие,/ дюлбенче да им повдигне,/ по чело да ги целуне,/ по чело между веждите."

⋄ Сливенско Ковачите* - "Кадия хабер проводи/ за двама братя рождени,/ за Стойна и Стояна./ - Де да е Стойно, да дойде,/ да дойде да го питаме,/ бре, що е туйка от него,/ от него и от брата му -/ три села и три кадълъка,/ Ичене и Върбичане/ и трето село Марица?"

⋄ Софийско София - "Седел е Мехмед субаша/ у това село Брезница/ година и половина./ Що седел Мехмед субаша/ година и половина,/ разтури села големи -/ що беше село сто къщи,/ а оно стана три къщи./ Откол е Мехмед субаша,/ мома при майкя не лега,/ невеста с момче не лега."

⋄ Старозагорско Стара Загора - "Стояне, синко Стояне,/ какво й туй чудо от тебе,/ селото "аман" викнало/ от твойта пуста тамбура!/ Де имат моми седянки,/ де имат булки белянки,/ де има сватби, годежи -/ все Стоян свири и пей."

⋄ Трънско Банкя - "Събрали ми се, набрали/ свите ми селски кметове/ и той ми с бради попове,/ кога да туре субошу./ Турише Мемед субошу./ Излибил Мемед момите,/ и той ми калеш невесте,/ и църни очи цигански/ със той ми пуста тамбура!"

⋄ Тутраканско Тутракан - "Три села плачат от Станча,/ от Станча, от делията,/ делия, дели бекрия -/ Долна и Горна Върбовка,/ трето е село Липница./ Де има мома хубава -/ все Станчо да я спревари,/ стомната да й напие;/ де има булки хубави -/ все Станчо да ги целуне!"

⋄ Търговищко Алваново* - "Тръгнала е малка мома/ за водица за студена,/ с две стомни шарени./ Тара лумба, лумба, лумба й де,/ сарапана сефте нямаше./ Де я срещна лудо-младо,/ та й счупи стомничките,/ стомничките на парчета./ Тара лумба, лумба, лумба й де,/ сарапана сефте нямаше."

⋄ Търговищко Лозница - "Пустия Данчо делия,/ делия, делибашия,/ три села "аман" викнали/ от Данча, от делията, (2)/ делия, делибашия -/ Долна и Горна Липница,/ и трето село Върбовка./ Той, като влезе в Върбовка,/ една го вика над пътя, (2)/ друга го вика под пътя:/ - Я ела, Данчо, дума, -/ топла съм пита месила, (2)/ тлъста кокошка заклала, (2)/ кошница грозде набрала, (2)/ бъклица с вино наляла,/ я ела да вечеряме,/ по любов да приказваме!"

⋄ Търговищко Макариополско* - "Три села "аман" викнали,/ долното и горното,/ и голямо село Върбовка,/ от Станча, от делията, -/ де да е булка хубава,/ де да е мома хубава,/ за вода да са ходили,/ Станчо ще ги изпревари,/ водата ще им напие,/ в очите ще ги целуне,/ в очите между веждите."

⋄ Шуменско Шумен - "Заплакали са дор три ми села,/ Тичени, веще Върбичени,/ и трето село, тий Ришени,/ от този Станчо, от юначето,/ от този Станчо, от чапкънчето,/ че се оплакали тий на царьо."

⋄ Ямболско Маленово - "Стояне, сълма гидийо,/ що я таз сълма от тебе,/ от тебе и от брата ти?/ Три села плачат от тебе, (2)/ три села и три късаби, -/ де да е булка хубава,/ все Стоян да я изправари,/ водата да й напие,/ булото й да повдигне,/ във лице да я погледне!"

⋄ Ямболско Маломир - "Гьорге ле, луда гидийо,/ три села плачат от тебе, (2)/ три села, три кадълъка, - (2)/ момите, още булките/ и проклетите вдовици!"

⋄ Ямболско Неуточн.-Янков - "Йорге ле, луда гидия,/ три села плачат от тебе,/ три сели, три кадълъка,/ моми, Йорге ле, и булки,/ и проклетите вдовици!"

⋄ Неуточн.-Дозон - "Ходили моми на пазар,/ ходили и се върнали;/ немали дума да думат,/ а ми Стояна кривили,/ че либи Стоян кадънче,/ кадънче, бяло ханъмче./ То баре да е кадънче,/ ам било черно циганче."

⋄ Неуточн.-Осинин - "Стояне, синко Стояне,/ какво й туй чудо от тебе,/ селото "аман" викнало/ от твойта пуста тамбура!/ Де имат моми седенки,/ де имат булки беленки,/ де има сватби, годежи -/ все Стоян свири и пее."

⋄ Гърция Гюмюрджина - "Стоян се хвана на хоро/ между две моми главени,/ и двете били попови,/ попови, Поп-Николови."

⋄ Гърция Дервент - "Три села на плач дойдоха/ и три се от плач върнаа."

⋄ Гърция Дудулар - "Ой, кадия, стар кадия,/ извади ми дребен синджир,/ дребен синджир от гърлото,/ белезици од ръцете,/ тежок томрук од нозете,/ да целивам тая мома,/ тая мома, тая злато,/ еднъж за мене, дваж за тебе!/ - Е, бре, Стояне, млад Стояне!/ За мома вързан ходиш,/ па за мома сбор сборуваш?"

⋄ Гърция Еникьой* - "Де да е Стойно, да дойде,/ да дойде да го питаме,/ бре, ще е туйка от него,/ от него и от брата му -/ три села плачат от тяфка,/ три села и три кадълъка,/ Ичене и Върбичане,/ и трето село Марица?"

⋄ Гърция Солунско-Серско - "Мехмед засвири тамбура,/ девойки хоро играиха,/ невести песни пеяли,/ и тези църни вдовици,/ старите сеир гледали,/ юнаците камен фъргали./...)/ Кинисал Мехмед да ходи/ с триста девойки пред него,/ и с триста невести по него,/ и ониа църни вдовици."

⋄ Косово Гора1 - "Три села чинеа давија,/ четврто село шаити,/ зашто гим мамиш дејчича/ и калешесте млајнесте/ и сиротице вдовице!"

⋄ Македония Битоля - "Тръгнал Мемед по селата,/ девет ми села поминал,/ девет девойки залибил/ и още девет невести,/ и сите попови кьерки."

⋄ Македония Велешко - "Стоян си хванал девойка/ и белолика вдовица./ Три села чинат давия,/ четвърто село мартири,/ вуйко му баш давуджия, -/ Стояна да го обесят."

⋄ Македония Върбяни - "Собрале ми се набрали/ сите Цршани чапкуни,/ ем Поречани хайдути,/ да ходят во град Битола,/ да чинат тешка давия,/ бре на Йована Попоски/ дека й любил жените/ ем калешати невести,/ ем белогърли вдовици."

⋄ Македония Галичник - "три села чинат давия,/ четвърто село шаити,/ на тая пуста тамбура,/ от' си либил момите/ и свите млади невести,/ и сиротински вдовици!"

⋄ Македония Грунище - "Стояне луда делийо,/ не кревай стапо на рамо,/ не носи весо над око,/ не пули моме под око,/ не върти стадо край село;/ тежка давия по тебе -/ мъжка си жена заденал,/ кметска си кьерка потерал!/ (...)/ Три села прават давия,/ четвърто село мартири."

⋄ Македония Железно Речане - "Три села Мевмед ошета,/ четвърто село Мартина./ От три села залиби/ они църнооки циганки./ они дробни девойки,/ они калеши невести./ Елена измет чинеше,/ Румена вода носеше,/ Мария танец търгаше."

⋄ Македония Кавадарци - "Тръгнал е Мемед по селата,/ девет е села поминал,/ девет девойки залибил/ и още девет невести -/ и сите попови кьерки!"

⋄ Македония Охридско - "шчо й ово чудо от тебе/ со тая пуста тамбура?/ Три села чинат давия,/ четвъртото село - мартири,/ зашчо си мамел момите/ и калешести невести/ и сиротици вдовици!"

⋄ Македония Селце - "Со тамбурата свиреше -/ три села Мевмед повела./ Триста девойки залиби,/ ем тие млади невести,/ ем сиротички вдовички,/ ем путоноги попадии,/ ем тие жълти еврейки,/ ем тие църни егюпки,/ ем тие бели кадъни!"

⋄ Македония Струга - "Що е ова чудо от тебе,/ от тая пуста тамбура!/ Моми си хурки хвърлиха,/ невести разбои скършиа,/ баби вретена сдробиа/ твоята свирка да слушат,/ твоята пуста тамбура!"

⋄ Македония Неуточн.-Драганов - "Стояне, мори Стояне,/ давия имам голяма,/ давия глоба дълбока -/ малка си мома залибил/ на дванадесет години,/ тринадесет пролете!"

⋄ Македония Неуточн.-Михайлов1 - "Три села викат по тебе,/ четвърто село Мортури:/ "Мемед е пакост учинил,/ до сто е моми залибил/ и сто-й-петдесе невести,/ триста е баби обесил!"

⋄ Македония Неуточн.-Михайлов2 - "три села плакат от тебе/ и четвърто село мартури -/ много си пакост учинил,/ сите си моми залибил/ и невести не оставил,/ до три ми триста девойки/ и калеш млади невести/ и белолики еврейки/ и църнооки циганки,/ кара-кашлики влахини!"

⋄ Македония Неуточн.-Михайлов3 - "Цвето ле, Цвето калешо./ Стоян девойче цьелива/ на дванайсе години."

⋄ Турция Търново - "що плаче село от тебе,/ най-веке малки девойки"

*

Бл1.А. Клишето три села плачат от момъка. Броят на селищата е най-често три. Правят впечатление две групи текстове, в които вариантите се поделят в две групи съобразно споменатите селища:

Бл1.А1. Горна Липница, Долна Липница и Върбовка - 12 варианта, както следва:

⋄ Великотърновско (Леденик1* - "Горна и Долна Липница,/ и трето село Върбовка"; Леденик2* - "Горна ми, Долна Липница,/ и трето село Върбовка"; Стефан Стамболово - "Долна и Горна Липница,/ и трето село Върбица");

⋄ Габровско (Ангелово* - "Горна и Долна Липница,/ и трето село Върбовка"; Габрово "Горна и Долна Липница,/ голямо село Върбовка");

⋄ Горнооряховско (Лясковец - "Горни и Долни Липници,/ голямо село Върбовка");

⋄ Дряновско (Гостилица - "Горна и Долна Липница/ и трето село Върбовка");

⋄ Еленско (Буйновци - "Горна и Долна Липница,/ и трето село Върбовка");

⋄ Севлиевско (Добромирка - "Горна и Долна Липница,/ и трето село Върбовка");

⋄ Тутраканско (Тутракан - "Долна и Горна Върбовка,/ трето е село Липница");

⋄ Търговищко (Лозница - "Долна и Горна Липница,/ и трето село Върбовка";

⋄ Макариополско* - "долното и горното,/ и голямо село Върбовка").

Бл1.А2. Тича, Върбица и Риш (Драгоево, Марица) - 6 варианта, както следва:

⋄ Карнобатско (Подвис - "Личане и Върбичане,/ третото й, Гьорге, Тичане");

⋄ Преславско (Ловец* - "Тичани и Върбичани,/ и горките Драговчани"; Преслав2* - "тичани и върбичани,/ и горките граговчани,/ и сиромаси ришани");

⋄ Сливенско (Ковачите* - "Ичене и Върбичане/ и трето село Марица");

⋄ Шуменско (Шумен - "Тичени, веще Върбичени,/ и трето село, тий Ришени");

⋄ Гърция Еникьой* - "Ичене и Върбичане,/ и трето село Марица").

Бл1.А2. Без изреждане на конкретни села (36 вар.).

Благоевградско (Церово2* - шест села); Велинградско (Велинград-Лютово3 - седем села; Велинград-Чепино1); Врачанско (Ракево); Гоцеделчевско (Брезница); Елховско (Златиница); Карловско (Войнягово2); Карнобатско (Раклица - две села); Ломско (Бъзовец); Пирдопско (Буново; Копривщица1; Копривщица2); Пловдивско (Ситово); Преславско (Преслав1*); Свиленградско (Свиленград); Сливенско (Кермен*; Ковачите*); Трънско (Банкя); Ямболско (Маленово; Маломир; неуточн.-Янков); Гърция (Гюмюрджина; Дервент; Солунско-Серско); Косово (Гора1; Гора3); Македония (Битоля - девет села; Велешко; Галичник; Грунище; Железно Речане; Кавадарци - девет села; Охридско; Прилеп; неуточн.-Михайлов1; Македония неуточн.-Михайлов2).

*

Бл1.Б. Между всички моми и булки е и дъщерята, ханъмата (кадъната) на кадията (пашата, аянина, попа) или малка мома на 12 г.) - 13 варианта, както следва:

⋄ Благоевградско (Церово1 - "и кадийските и двете,/ и везирските и трите,/ и мидурските и петте!"; Церово2* - "и кадийските и двете,/ и везирските и трите!");

⋄ Велинградско (Велинград-Чепино1 - "и кадийското девойче,/ и аянското момиче,/ и пашовото ханъмче"; Велинград-Чепино2 - "и каймаканско момиче, (2)/ и хаянското слугинче,/ и кадийското девойче"; Велинград-Лютово3 - "и кадитските и двете,/ и аянското пукналче");

⋄ Разложко (Бабяк1 - "и аянското кадънче,/ и кадийското ханъмче"; Бабяк2 - "и аянското кадънче,/ и кадийского ханъмче"); неуточн. (Дозон - "кадънче, бяло ханъмче);

⋄ Гърция (Гюмюрджина "Стоян се хвана на хоро/ между две моми главени,/ и двете били попови,/ попови, Поп-Николови";

⋄ Македония (Грунище - "кметска си кьерка потерал"; Кавадарци - "и сите попови кьерки"; неуточн.-Драганов - "малка си мома залибил/ на дванадесет години,/ тринадесет пролете"; неуточн.-Михайлов3 - "девойче цьелива/ на дванайсе години"). [обратно]

Приложение 3. Устойчиви клишета и изрази от Блок 2 (Луд гидия пред съда на кадията)

Бл2.А. Излагане на жалбата (в почти всички варианти по един или друг начин се повтарят фактите, изложени в началния блок - "Пълни формулировки на обвинението").

*

Бл2.Б. Опит за самозащита (обяснява, че ходи само там, където го викат/търсят, а бяга оттам, където не е искан) - 14 варианта, както следва:

⋄ Беленско (Бяла - "дето ме викат, - ще ходя,/ дето ме гонят, - ще бягам");

⋄ Беленско (Пет кладенци - "дето ме викат - ще ходя,/ дето ме гонят - ще бягам!");

⋄ Врачанско (Ракево - "дето ме викат, - там ходя,/ отдето ме гонят, - оттам бегам!");

⋄ Великотърновско (Леденик1 - "аз не съм, пашо, виноват,/ една ме вика под пътя,/ друга ме вика над пътя!");

⋄ Великотърновско (Стефан Стамболово - "как да не отида, пашо ле, -/ една ме вика на пътя,/ друга ме вика над пътя:/ "Я ела, Станчо, у дома,/ топла съм пита месила,/ червено вино точила,/ я ела, Станчо, да ядем,/ да ядем, Станчо, да пием,/ сладичко, Станчо, да заспим!");

⋄ Габровско (Ангелово - "невикан нийде не ходя,/ дето ме викат, там ходя!/ Една ме вика отдолу,/ друга ме вика отгоре:/ "Ела, Станчо, у дома,/ топла съм пита месила/ и съм кокошка заклала,/ кило съм вино наляла/ и кило бистра ракия./ Я ела, Станчо, я ела,/ двама да вечеряме,/ двама да нощуваме!");

⋄ Габровско (Габрово - "дето ме викат - отаждам,/ дето ми отварят - аз влязвам!");

⋄ Карловско (Войнягово2 - "който ме вика, аз ходя,/ който ме гони, аз бягам!");

⋄ Пирдопско (Копривщица1 - "която ме вика - аз ходя!");

⋄ Преславско (Преслав1 - "дето ме викат - там ходя,/ отдет' ме гонят - сам бягам!");

⋄ Свиленградско (Свиленград - "който ме гони, я бягам,/ който ме вика, я ходя!");

⋄ Сливенско (Кермен - "където ме викат, там ходя,/ от където ме гонят, оттам бягам!");

⋄ Гърция (Гюмюрджина - "дето ме рукат, аз подам,/ дето ме гонят, аз бягам!");

⋄ Турция (Търново - "къдет те викат - да ходиш,/ който те гони - да бягаш!").

* * *

Бл2.В1. Кадията се облича в неговите дрехи - 14 варианта, както следва:

⋄ Великотърновско Леденик1* - "Данчо на паша думаше:/ - Облечи, пашо, дрехи Данчови,/ преплесни пушка Данчова,/ възседни конче Данчово,/ и през село, пашо, удари,/ и ще видиш, пашо,/ у мене ли е кривдата,/ или е в моми и булки!/ Аз не съм, пашо, виноват,/ една ме вика под пътя,/ друга ме вика над пътя!"

⋄ Велинградско Велинград-Лютово3 - "Кадия вели, говори:/ - Мехмеде, мари, Мехмеде,/ я си ми подай фесата,/ фесата, мари, джоката,/ джоката, Мехмед, дрънката,/ да си излеза в чаршия,/ та да си видя момите,/ момите какво правеха./ Задрънка кади и запе.../ На една порта по мома,/ на кадитската - дури две,/ и аянското на двори."

⋄ Велинградско Велинград-Чепино1 - "Мехмед си вели-говори:/ - Кадийо, мил ефендийо,/ я си наметни рухото,/ та си излези на сокак,/ низ сокак, кади, низ сокак!/ На сека порта по мома,/ на кадиската - дори две,/ на аянската - дори три,/ на пашовата - дори пет./ Събрали са се, набрали/ всичките баби, дедове,/ дедове шапки хвърлиха,/ баби кошули дереха,/ дедове низ бунищата,/ бабите низ плетищата..."

⋄ Габровско Габрово - "Я стани, пашо, я стани,/ облечи мойта премяна,/ аз ще облека твоята;/ възседни мойто конченце,/ аз ще възседна твоето,/ че из улици ще минем./ Та че се паша премени/ с Мехмедовата премяна,/ пък Мехмед с пашовата./ Че възседнаха конете,/ из улиците отишли -/ всяка си порти отваря/ и на Мехмеда думаха:/ - Ела, Мехмеде, у дома,/ топла съм пита месила/ и яр кокошка заклала!/ Като си видя пашата,/ че на Мехмеда думаше:/ - Иди, Мехмеде, къде щеш,/ прави, Мехмеде, какво щеш!/ Аз да съм млада девойка,/ аз Мехмеда ще викам!"

⋄ Еленско Буйновци - "Пашо ле, мой побратиме,/ довечера ела у дома,/ мойте си дрехи облечи,/ мойто си конче възседни,/ ще видиш, пашо, ще видиш,/ в кого е, пашо, вината,/ дали е в мене вината -/ първа ми пенджер отваря,/ втора ме на път посреща,/ трета ми шепне на плета!"

⋄ Пирдопско Копривщица2 - "Мехмед на ага думаше:/ - Аго ле, та па, пашо ле,/ я вземи, аго ле, я вземи,/ я вземи мойта премяна,/ та си се, аго, премени;/ да видиш, аго, момите,/ момите, аго, булките,/ как ще си припком преприпкват;/ да видиш, аго, булките,/ как ще се кръстом кръстосват,/ кръстосват, аго, преприпкват!"

⋄ Пловдивско Ситово - "Марин кадия говори:/ - Кадия, млади запчия,/ снеми си семер кюркове,/ надени мойна премяна,/ та че ми търни низ село,/ низ село, още въз село,/ ти жде да видиш, да видиш,/ дене ми точат водана,/ дене ми белат платнана,/ моми ми с очи намигат,/ невясти с ръки ми махат,/ вдовици с уста ми думат:/ "Марине, золум Марине/ довечера ждеш да дойдеш,/ суро съм агне изпекла,/ ройно съм вино пуснала,/ да си ми ядем и пием/ и двама да се галиме!"

⋄ Разложко Бабяк1 - "Мома Марийка говори:/ - Ефенди, везан гювенди,/ вината си е в момите./ Я си му вземи дрънката/ и му облечи дрехите,/ па си му яхни кончето,/ та си го шътни по село!/ Послушал я е кадия,/ та му облече дрехите/ и си му яхна кончето,/ та по селото отиде -/ на всички порти по мома,/ на кадийската дори две;/ кадийка вели говори:/ - Мемеде, вакъл юначе,/ халал да ти са момите,/ момите, Мехмед, и мойте,/ и мойте, Мехмед, и двете!/ И я да бе млада, Мехмеде,/ и я би те залибила,/ ами съм стара, Мехмеде,/ та ми вече не прилега!"

⋄ Разложко Бабяк2 - "Кадийо, море, кадийо,/ я ми облечи дрехите,/ та си ми яхни кончето,/ та си го шетни во село,/ па си го върни из село,/ тука си ела, кадийо,/ тука да си ме обесиш!/ Послушал го е кадия,/ облякъл си му дрехите/ и си му яхнал кончето,/ та се в селото прошетал./ Баби му с глави махали,/ невясти с очи мигали,/ моми сос ноги тупкали."

⋄ Трънско Банкя - "Пай си говори Мария:/ - Е, бре, кадийо-муфтийо,/ нещо ти молбу имамо,/ ама, бре, молба да мине -/ узми Мемеду рухото,/ рухото и пай тамбуре,/ па си, бре, пойди чаршие,/ чаршие, тесни сокаци,/ да си, бре, видиш, кадийо,/ кадийо, чудо големо!/ Кадия слуша Мария./ Обричил си е брадата,/ узел Мемеду рухото,/ узел Мемеду тамбуре./ Ка си, бре, пошъл чаршия,/ чаршия, тесни сокаци,/ почел кадия да свири./ Ка си погледну кадия -/ на свака врата по мома,/ а на кадийска - до три ми,/ черка му с руку кимала,/ другата с око мамила,/ жена му с ногу копала!"

⋄ Тутраканско Тутракан - "Пашо ле, пашо бинбашо,/ съблечи дрехи пашовски,/ облечи дрехи юнашки,/ вър', че се, пашо, разходи/ в Горна и Долна Върбовка,/ и трето село Липница -/ ще видиш, пашо, ще видиш,/ как ще те молят и викат!"

⋄ янеуточн.-СлавГори - "Бре, кадийо, бре, запчийо,/ вземи, вземи, надени ми,/ надени ми мойна руба/ и запаши моян силях,/ та възседни мойно конче,/ та че търни низ селоно,/ низ селоно, въз селоно,/ да ми видиш кабахатян./ И той стана, та надена,/ та надена негова руба,/ та запаса негован силях/ и възседна негово конче,/ та че търна низ селоно,/ низ селоно, въз селоно./ Най-напреж му кадийкена,/ кадийкена порти отвори."

⋄ Гърция Гюмюрджина - "Стани се, пашо, премени/ със Стоянова премена,/ възседни, паша, възседни/ Стояново конче хранено,/ със дребен ориз зобено,/ със ройно вино поено,/ размини, паша, помини/ край индерските сокаци./ Че се пашата премени/ със Стоянова премяна,/ възседна пашата, възседна/ Стояново конче хранено,/ размина паша, помина/ край индерските сокаци,/ моми го с китки захвърлят,/ млади невясти с ябълки,/ пък пашовата ханъмка,/ тя на Стояна думаше:/ - Гели ми, гели, Стояне,/ пашовица да те послужи/ от пашовата ракия,/ във очи да те погледне,/ със уста да ти продума!"

⋄ Турция Търново - "Та се премени съдия/ Стоянова лепа премяна,/ че ми е тръгнал съдия,/ тръгнал от сокак във сокак./ Кат го видяха девойки,/ тия Стояну говорят:/ - Шукюр за тебе, Стояне,/ че чухме, обесили те!"

* * *

Бл.2.В2. Луд гидия засвирва с тамбурата и кадията се разиграва - 13 варианта, както следва:

⋄ Благоевградско Церово1 - "Мехмеде, а бре, Мехмеде,/ я си ми подай дрънката,/ та па ми подай джубето,/ та па ми подай калпако,/ да се прошетам, Мехмеде,/ низ тая нова чаршия,/ ах, аз да видя, Мехмеде,/ дали е в тебе кабаато,/ ах, или си е в момите./ Та му подаде Мехмеда,/ та му подаде дрънката,/ ем му подаде джубето,/ ем му подаде калпако,/ та се облече кадия./ Прошетал се е кадия/ из тая нова чаршия./ Коя ги види, затропа,/ коя го види, почука,/ една му вели, говори:/ - А нека, нека, Мехмеде,/ кво ти прилегат прангите,/ като на мома гердане,/ че ме си са-нощ лъгало,/ та съм те са-нощ чекало!/ Друга му зъби гризеше:/ - А нека, нека, Мехмеде,/ и снощи ме си лъгало!"

⋄ Благоевградско Церово2* - "Постоял кадия, погледал,/ съблекъл си е джубето,/ та се е хванал на хоро./ Потракал кадия, поиграл,/ извикал се е кадия:/ - Сопри си, Мехмед, дрънката,/ разигра ми се сърцето,/ да си събера душата!"

⋄ Брезнишко Сопица - "Кьига му дали тамбуру,/ кьига си Стоян засвирил,/ сам се кадия разиграл..."

⋄ Свищовско Павел* - "Че пусна овен из двори,/ удари пуста тамбура./ Кадия хоро подскача,/ подхвърли чалма до греди..."

⋄ Софийско София - "Пашо ле, пашо честити,/ като ме мене затвориш,/ тамбура че ми вземете,/ пущи ми десна ръчица/ с тамбура да си посвирим,/ па тогай мене затвори!/ И паша го е послушал,/ десна му ръка опущи,/ та си с тамбура засвири./ Като с тамбура засвири,/ всичкийо мезлич станаха,/ хванаха бради под мишка,/ все се у хоро хванаха./ Паша се хвана на танец,/ та три сахати играха."

⋄ Старозагорско Стара Загора - "Че кога Стоян засвири,/ разигра мало й голямо, (2)/ разигра старий кадия,/ кадия, стари съдия."

⋄ Трънско Банкя - "Поче Мемедче да свири,/ рипи кадия да игра,/ и до кадию - муфтия,/ и до муфтию - владикье,/ и до владикье - патрикье,/ и до патрикье - кметове,/ и до кметове - попове,/ и до попове - влахинкье,/ и до влахинкье - гъркинкье,/ и до гъркинкье - бугаркье,/ и до бугаркье - циганкье!.../ (...)/ Ка си, бре, пошъл чаршия,/ чаршия, тесни сокаци,/ почел кадия да свири./ Ка си погледну кадия -/ на свака врата по мома,/ а на кадийска - до три ми,/ черка му с руку кимала,/ другата с око мамила,/ жена му с ногу копала!"

⋄ Гърция Солунско-Серско - "Свирна Мехмед тамбурата,/ стана кадия ефендия да играе/ сос сите музури по него."

⋄ Косово Гора1 - "Алија викна да пује,/ Апија зеде да свири,/ кадија стана да игра./ - Алаф да ти се дејчича/ и калешесте млајнесте/ и сиротице вдовице!"

⋄ Македония Галичник - "Кадия вати да суди,/ Алия удри да свири,/ кадия рипна да игра,/ шапка си хвърли нафот!/ - Алия, море, делия,/ халал ти биле момите/ и свите млади невести,/ и сиротински вдовици!"

⋄ Македония Охридско - "Кадия фати да судит,/ Алия фати да свирит;/ кадия стана да играт,/ чалмата си клал в камара,/ китапот хвърлил в мутлама!"

⋄ Македония Струга - "Хвърли му овен в дворове/ и си тамбура удари./ Стана кадия да игра -/ хвърли си биниш в камара,/ хвърли си шапка на греди..."

⋄ Македония янеуточн.-Михайлов1 - "Почнал е Мемед да свири,/ Танка си почна да игра,/ заигра хоро два танца./ Кадия, пусти муфтия,/ постоя малко, постоя,/ върли си цревье на страна,/ па си соблече джубето,/ чалмата удри от земя,/ па се е хванал до Танка,/ поигра хоро два танца." [обратно]

Приложение 4. Марин потурчен заради кадъна (21 варианта)

4.1. Териториален обхват на вариантите:

А. В политическите граници на България: Габровско (1. Ангелово*; 2. Габрово - СбНУ 26/1912, № 369 - "Пашата и Маринчо"; 3. Жълтеш*; 4. Лесичарка - СбНУ 25/1909, с. 123, № 34 - "Потурчен насила"; 5. Торбалъжите*); Горнооряховско (6. Горна Оряховица - СбНУ 26/1912, № 197 - "Марин и кадънче"); Грудовско (7. Белила*); Дряновско (8. Гостилица1 - Димкова 1982, с. 49 - "Турци искат да потурчат Марин"; 9. Гостилица2 - Стоин-ССБ 1931, № 1026 - "Да отиде в селото за хляб"); 10. Неновци*); Еленско (11. Елена - СбНУ 10/1894, с. 71, № 2 - "Маринчо Фитнето либи кадъна"); Кубратско (12. Кошарна - СИБ 1/1962, № 761 - "Искат да го потурчат"); Новопазарско (13. Нови пазар - СбНУ 47/1956, № 104 - "Марин залюбил турско момиче"); Павликенско (14. Стамболово*); Преславско (15. Преслав*); Русенско (16. Червена вода - СИБ 1/1962, № 567 - "Убили го, защото не искал да се потурчи"); Севлиевско (17. Буря*; 18. Добромирка*); Силистренско (19. Алфатар - Крумов 2001, № 109); Шуменско (20. Панайот-Волово - СИБ 2, № 592 - "Искат да го потурчат заради хубавото му свирене на кавал"; 21. Шумен - СбНУ 35/1923, № 423 - "Обесен заради кадъна").

4.2. Формулировка на обвинението:

⋄ Габровско Жълтеш* - "възседна конче хранено,/ като през къра вървеше,/ през къра, през долината/ с тънка си свирка свиреше./ Като селото наближи/ запъхна свирката на пояс,/ извади медни кавали,/ кавал му свири говори./ - Кадънки, бели хънъмки,/ гответе гозби хубави,/ и още бели хлябове./ Че се кадънки трупаха,/ трупаха по пенджурите,/ та си Марина слушаха.";

⋄ Габровско Лесичарка - "Като селото наближи,/ свирка на пояс запъхна,/ със меден кавал засвири./ Като го чули турците,/ турците и кадъните,/ че са край село излезли,/ та са Марина срещнали";

⋄ Габровско Торбалъжите* - "възседна конче хранено,/ като през къра вървеше,/ през къра, през ялията,/ със тънка свирка свиреше./ Когато селото наближи,/ запъхна свирка на пояс,/ извади медни кавали/ и си с кавали засвири./ Кавал му свири, говори:/ - Кадънки, бели ханъмки,/ гответе бели хлябове/ и още гозби хубави!/ Когато го зачуха турците,/ турците от кафенетата,/ всички навън излезли/ да си Марина следели/ и се кадъни трупали,/ по пенджурите,/ да си Марина слушат.";

⋄ Горнооряховско Горна Оряховица - "Залиби Марин, залиби,/ залиби Марин кадънче,/ кадънче, пембер ханъмче./ (...)/ Отде усети мама й,/ мама й каил не стана/ да либи Марин, да либи,/ да либи Марин кадънче./ Че въз кадия отиде/ и на кадия думаше:/ - Кадийо, селска заптийо,/ синкото село запт струваш,/ току Маринча не можеш,/ Маринча, баш куюмджи,/ Маринча запт да сториш;/ ами си Марин залиби,/ залиби Марин кадънче,/ кадънче, пембе ханъмче!/ (...)/ Кадия дума Маринчу:/ - Маринчо, баш куюмджи,/ що си работа не гледаш,/ ами си либиш, Маринчо,/ кадънче, пембе ханъмче./ (...)/ - Не е във мене кабахат,/ най е в кадънче кабахат!/ Дай твойте дрехи на мене,/ ти вземи мойте за тебе;/ аз напреде ти ще вървя,/ ти подире ми ще вървиш./ Покрай кадънче ще минем,/ да видиши в кого й кабахат!/ Кадия Маринча послуша,/ Маринчо напред вървеше,/ кадия върви подире;/ покрай кадънче минаха./ Кадънче, пембе ханъмче/ на висок чардак седеше,/ жълта налима предеше;/ като Маринча видяла,/ жълти го дюли замеря,/ със жълти дюли нерамзи,/ със моруенки ябълки./ Кадия дума Маринчу:/ - Маринчо, баш куюмджи,/ прави, Маринчо, каквот щеш,/ каквот щеш, Маринчо, какво знаш -/ не било в тебе кабахат,/ ами й в кадънче кабахат!";

⋄ Дряновско Гостилица - "Като през къра вървеше,/ през къра, през ялията,/ със тънка свирка свиреше./ Като селото наближи,/ затъкна свирка под пояс,/ извади медни гавали./ Гавал му свири, говори:/ - Чуваш ли, бяла кадъно,/ кадъно Али бегова,/ готвила ли си обяда,/ обяда да обядваме?";

⋄ Дряновско Неновци* - "Като из пътя вървеше/ с меден кавал свиреше./ Като го зачули турците/ от кафенетата,/ кадъни от чардаците./ Те си Маринча посрещат/ и на Маринча думат:/ - Маринчо, млад ергенин/ хайде да те потурчим,/ че хубаво свириш!";

⋄ Еленско Елена - "Де се й чуло и видяло/ българин кадъна да либи,/ като Маринчо Фитнето?!/ (...)/ Пашата дума Маринчу:/ - Гел, Марин, гел, коркма, Марин,/ аз си за тебе проводих,/ да дойдеш, да те попитам -/ ти ли си либиш кадъна,/ или те либи кадъна?!";

⋄ Кубратско Кошарна - "Като към село отиваше,/ със тънка свирка свиреше;/ като във село навлезе,/ със меден кавал засвири./ Мариновото кадънче/ то си Марина зачува,/ прескочи в равни градини,/ че набра цвете всякакво,/ направи китка смесена/ и на портите излезе,/ и на Марина подаде/ шарена китка смесена./ Кога китката поемал,/ турци Марина видели.";

⋄ Новопазарско Нови пазар - "Залюбил Марин, Марине,/ едно ми турско момиче";

⋄ Павликенско Стамболово* - "Като през село вървеше/ тънка си свирка свиреше, -/ кадъни по прозорците,/ турците по боклуците";

⋄ Русенско Червена вода - "възкачи конче хранено,/ като през поле вървеше,/ със тънка свирка свиреше,/ като селото наближи,/ закачи свирка на пояс,/ извади медно гавали,/ че си с гавали засвири./ Кат го зачуха турците,/ турците от кафенето,/ кадъни от харемите.";

⋄ Севлиевско Буря* - "Бре гиди Марин, Марине,/ изведе конче хранено,/ хранено, в път не карано,/ със тънка свирка засвири./ Като го зачули турците,/ турците па буклуците,/ кадъните па пенджурите.";

⋄ Севлиевско Добромирка* - "възседна конче хранено/ и си за село потегли./ Като в селото пристигна/ виком се Марин провикна:/ - Кадънко, млада ханъмо,/ готвила ли си обяда/ да дойда да обядваме?";

⋄ Силистренско Алфатар - "Залибил Марин, Маринчо,/ едно ми бяло момиче,/ едно ми турско момиче";

⋄ Шуменско Панайот-Волово - "Като селото наближи,/ извади медни кавали/ и жално-милно засвири. (2)/ Всичките хора излезли/ Маринчо да си послушат -/ турците по боклуците,/ кадъни по пенджурите.";

⋄ Шуменско Шумен - "Бре Марин, бре гюзел олан,/ гел, Марин, бир тести су четир!/ - Ханъмджим, джанъм, дудуджум,/ дюкяна елнъз бръкамям,/ гидеим, ханъм, бен суя!/ Кадъна дума Марину:/ - Бре Марин, бре гюзел олан,/ язък тър сенин генчлине,/ вар гетир, Марин, су гетир!/ Отиде Марин, Маринчо,/ отиде, вода донесе,/ от пътни враца почука:/ - Ханъмджим, джанъм, дудуджум,/ гел, ханъм, гел тестии ал!/ - Бре Марин, бре гюзел олан,/ язък тър сенин генчлине,/ гетир тестий ичери!/ Маринчо стомна занесе,/ отвътре прагу я гуди;/ кадъна отвън излезе,/ че си вратата зарези./ Кадънче пищи, хем плаче,/ кадъна в комшии отиде,/ вярно комшии думаше:/ - Буюрум бизим комшулар,/ Маринчо й туттук бизим къзмън!". [обратно]

Приложение 5. Момък в тъмница след набеждаване от туркини

5.1. Териториален обхват на вариантите:

А. В политическите граници на България: Балчишко (1. Вранино*; 2. Гурково*; 3. Соколово*; 4. Шабла*); Беленско (6. Бяла*); Великотърновско (7. Велико Търново - Дозон 1875, № 53; зап. Евг. Кисимова); 8. Кисьовци*); Габровско (9. Габрово - СбНУ 26/1912, № 2 - "Стоян и кадия"); 10. Жълтеш*; 11. Лесичарка - СбНУ 25/1909, с. 117, № 20 - "Стоян си либи кадъни"); Грудовско (12. Пънчево - СбНУ 61/2001, № 85 - "Стоян заръчва Огнян и дружината му да го избавят от тъмница"); Добричко (13. Добрич1*; 14. Добрич2 - Крумов 2000, № 225); Дряновско (15. Гостилица*); Еленско (16. Руховци1*; 17. Руховци2 - СбНУ 61/2001, № 84 - "Манол с дружината си избавя брат си Димитър войвода от тъмница"); 18. Руховци3*; 19. Руховци4*); Исперихско (20. Исперих*); Карловско (21. Войнягово - СбНУ 46/1953, № 12 - "Наказан кадия"); Павликенско (22. Бяла черква - СбНУ 38/1930, № 207 - "Стоян войвода и Будимският кадия", =БНТ 2/1961, с. 224, =БНПП 3/1981, с. 83); 23. Вишовград*); Поповско (24. Ковачевец - СИБ 1/1962, № 662 - "Отмъщава на кадията заради брат си"); Провадийско (25. Овчага*); Русенско (26. Нисово - Блъсков, сп. Славянско братство, год. I, 1878, кн. 6, с. 53); 27. Ряхово*); Свищовско (28. Павел - СбНУ 61/2001, № 82 - "Русин с дружината си избавя брат си хайдутин от тъмница"); Севлиевско (29. Петко Славейков*); Силистренско (30. Калипетрово*); Тервелско (31. Безмер*); Троянско (32. Априлци - Куев 2005, с. 53 - "Стоян не слуша майка си"); Чирпанско (33. Свобода*); Шуменско (34. Белокопитово*); Неуточнени-БГ (35. Дозон 1875, № 52 доставена чрез П. Р. Славейков); 36. Средна Северна България - СбНУ 26/1912, № 128 - "Стоян и кадия", =Ангелов-Вакарелски 1939, № 133 - "Стоян, Димотишки кадия и Руси войвода");

Б. В политическите граници на Румъния: 37. Хаджилари (СбНУ 35/1923, № 229 - "Братята Димитър и Мусенчо и пашата врачански"; =Осинин-Бурин 1953, с. 208 - "Братя Димитър и Мусенчо");

В. В политическите граници на Украйна: 38. Благоево (Цветко 2005, № 26).

5.2. Формули и клишета:

⋄ Балчишко Вранино* - "че мина Димитър, че мина/ покрай пашовски конаци./ Ханъми на чардак седяха/ бяла коприна придяха/ жълти алтъни нижеха;/ кат' си Димитра видяха,/ с жълти го дюли мереха,/ дюли пред конче падаха,/ Димитър се от конче навежда/ и ги назадюм фъргаше."

⋄ Балчишко Гурково* - "че се на конче преметна,/ алено фесче накриви/ и си кончето подкара/ навътре из касабата,/ из узун из чаршията,/ из пашовските сокаци,/ край ханъмските чардаци./ Ханъмки на чардаци седяха,/ бяла коприна предяха./ Като Димитър видяха/ една на друга си казаха:/ "Този е Димитър гяурина,/ хайде да го на паша обадим!"

⋄ Балчишко Соколово* - "Димитър младо юначе/ из Вражи тесни сокачки/ хранена коня яреше,/ алена феса кривеше./ Кадънки, бели ханъмки,/ те под чардаци седяха,/ една си друга думаха:/ - Бре, кои е този гидия?/ Бре, маи Димитър гидия?/ Златни ябълки хвърляха,/ Димитро конче удряха./ Димитър ябълки сбираше/ и пак ги назад връщаше,/ бели ханъмки удряше./ (...)/ - Сино льо холам, Мойсенчо,/ много ти здраве изпрати/ твоето братче Димитър/ от Вражда, от тъмницата,/ да дойдеш, да го отървеш!";

⋄ Балчишко Шабла* - "Ханъми под чардак седяха;/ като си Димитър видяха/ с жълти го дюли мереха./ Димитър ги от кон хващаше/ и им ги назад хвърляше/ и ги в челото удряше,/ в челото между веждите.";

⋄ Беленско Бяла1* - "и пак си Стоян замина/ край кадийови да мине,/ кадънки навън седяха,/ Стоян ябълки береше,/ и на кадъни хвърляше.";

⋄ Беленско Бяла2* - "Имах си, майко, имах си,/ конче алено, пък не карано./ С бял го ориз назоби,/ с руйно вино напои,/ и на Стара планина проводи./ Там имам братец Русинчо,/ той ще го, мамо, доведе,/ със зъби ключове ще потроши,/ с ръце синджири ще изкъса -/ той ще ме, мамо, отърве!";

⋄ Великотърновско Велико Търново - "Стоян се от конче навежда,/ злати ябълки сбираше,/ в бяло ги джевре туряше/ и към пенджери гледаше./ (...)/ Че си Стояна оковаха,/ че го на конак караха,/ че край хареми минаха./ Ханъми отгоре гледаха,/ една с друга блъскаха/ и си Стояна гледаха,/ гледаха, още смигаха.";

⋄ Великотърновско Кисьовци* - "Синко, Стояне, Стояне,/ не ходи, синко, в Димотек,/ в Димотек, града голяма,/ из Димотешенски сокаци,/ из кадийови конаци,/ при кадийови ханъмки./ Кадия ще се научи,/ той каил няма да стане,/ тебе в конаци ще хване,/ главата ще ти отреже!";

⋄ Габровско Габрово - " не ходи, синко Стояне,/ не ходи, мама, не ходи/ в Димотя града голяма,/ не ходи, мама, слушай ме;/ не либи, синко Стояне,/ кадийовите ханъми,/ кадийовите дъщери;/ не носи, синко Стояне,/ не носи лепа премяна,/ не ложи калпак самурен;/ слушай ме, мама, послушай,/ не носи сукно зелено,/ не язди коня хранена!/ (...)/ Като през чаршия вървеше,/ чак калдъръмите къртеше/ и кепенците сваляше.../ Като го ханъми съзряха,/ че си Стояна замерят/ със жълти дюли, нерамзи,/ все със жълтици набити./ Стоян се от кон привожда,/ жълти си дюли събира,/ в куюн ги джоби угужда,/ та че си оттам отиде/ долу ми, долу в долната,/ долу в долната махала,/ право на новата механа./ Червен пелинаш пиеше,/ печено агне ядеше,/ до две му гайди свиреха/ и две му моми заливат,/ до две му булки играят/ и две му диван седяха,/ една се друга караха/ коя въз него да седне,/ въз неговото коляно.../ (...)/ Че стани, мамо, че иди/ въз побратима Русина,/ Русина страшна войвода,/ че на Русина ти кажи/ да дойде да ме извади/ от девет ката тъмници!";

⋄ Габровско Жълтеш* - "Синко Стояне, Стояне,/ не рани рано сутринта/ край кадийовите дворове,/ не обличай, синко, зелено,/ върху зелено - червено,/ не яри конче врано,/ врано, пък не карано -/ кадия каил не става,/ кадия ще те убие!";

⋄ Габровско Лесичарка - " Стоян мама си не слуша,/ като си конче напои,/ в пътя си Стоян не върви,/ край кадийови вървеше./ Бели кадънки, ханъмки,/ бели ябълки беряха,/ бели-червени шекерки./ Като Стояна видяха,/ бели ябълки сбираха,/ че си Стояна замерят./ Стоян от конче превива,/ бели ябълки сбира,/ бели-червени шекерки,/ че си кадънки замеря,/ в бели ги гърди биеше.";

⋄ Грудовско Пънчево - "Стояне, маре Стояне,/ не ти ли стигна, Стояне,/ на едно село момите,/ момите, младите булки,/ та ми замина, замина/ край субашките дворове,/ субашки, меймелехички,/ та ми замина, намигна/ на субашкото момиче,/ на кадийската дъщеря./ (...)/ та да излезе майка ми/ на Ирин Пирин планина,/ на хайдушката сбирнина,/ та да повика, повика:/ "Къде да е Огнян да дойда,/ та да събере, събере/ негова вярна дружина,/ да иде Стоян да пусне/ от тия тъмни затвори!";

⋄ Добричко Добрич-Рилци1* - "че стана Димитър излезе,/ излезе да се разходи/ из Врачански тесни сокаци,/ покрай пашови конаци,/ покрай ханъмски чардаци./ Ханъмки на чардаци седяха,/ една си друга думаха:/ - Гледайте, Димитър минава,/ гледайте хубост на света,/ гледайте чудо на света!/ Жълти му дюли хвърляха.";

⋄ Добричко Добрич-Рилци2 - "Димитър мама не слуша,/ стана Димитър, излезе,/ излезе да се разходи/ из Врачанските сокаци,/ покрай пашовски конаци,/ покрай ханъмски чардаци./ Хей, хей!/ Като Димитър минава/ покрай пашовски конаци,/ покрай ханъмски чардаци,/ там си ханъмки седяха,/ една си друга думаха:/ - Хей, хей!/ - Гледайте, мъри, гледайте,/ млад ми Димитър минава,/ гледайте хубост на света,/ гледайте чудо на света./ Жълти му дюли хвърляха.";

⋄ Дряновско Гостилица* - " Стоян си мама не слуша,/ край кадиеви помина,/ край неговите сараи,/ край неговите бахчии,/ край неговите кадъни./ Кадиевите кадъни/ в бахчиите стояха,/ червени ябълки беряха./ Като си Стояна видяха,/ те го с ябълки замерят./ Стоян си от конче наведе/ ябълка да си поеме.";

⋄ Еленско Руховци1* - "Като във Враца отиде,/ коня се страшно разяри, -/ с дъха си пенджури трошеше,/ с крака калдъръм къртеше./ Млади кадънки на чардак седяха,/ с жълти го дюли замеряха;/ той си дюли ловеше/ и ги назаде повръщаше.";

⋄ Еленско Руховци2 - " Конче му като бягаше/ из врачанските сокаци,/ с крака калдъръм тропаше,/ с очи прозорци чупеше./ Кадънки стоят на чардак,/ една си друга говорят:/ - Защо ми са луда гидия,/ гидия, гиди акълия!-/ Кадънки дюли беряха/ и си Димитра замерват,/ Димитър дюли ловеше/ и си ги назад повръща./ (...)/ - Мамо ле, стара мамо ле,/ я ми кончето отвържи,/ отвържи и го възседни,/ кончето ще те заведе/ в троянска гора зелена/ при моя братец Манолчо./ Ти ще му, мамо, разправиш/ и много здраве занесеш/ на моя братец войвода,/ да дойде да ме избави!";

⋄ Еленско Руховци3* - "Конче му като бягаше,/ с нозе калдъръм биеше,/ с очи пенджери чупеше./ Кадъни дюли беряха,/ Димитър с дюли замерят./ Димитър дюли събира/ и пак ги назад повръща,/ кадъни в гърди биеше.";

⋄ Еленско Руховци3* - "Конче му като бягаше,/ с нозе калдъръм биеше,/ с очи пенджури чупеше./ Кадъни дюли беряха,/ Димитър с дюли замерят./ Димитър дюли събира/ и пак ги назад повръща -/ кадъни в гърди биеше.";

⋄ Исперихско Исперих* - "Димитър песен пееше,/ кадънки навън излизаха,/ и си Димитра слушаха,/ и му дюли хвърлеха./ Димитър дюли ловеше,/ ханъми в гърди стреляше./ (...)/ изведи конче хранено,/ и му дизгини отпусни,/ че то ща, мамо, заведе,/ на Рила-Стара планина,/ на хайдушката равнина,/ на голямата поляна./ - Там има круша кичеста,/ там да се ясно провикнеш,/ че там ще те, мамо, зачуе,/ побратима ми Есенчо,/ и неговата вярна дружина./ Той ща ма мамо отърве/ от тия върли душмани.";

⋄ Карловско Войнягово - "Иди си, мамо, у дома,/ па си изведи кончето,/ па му тури седлото/ и на седлото зенгиите;/ качи се стара, на него,/ па го пусни из друмове,/ към тая Стара планина!/ То знай хайдушки пътеки,/ то ще те, мамо, изкара/ на хайдушката равнине,/ хайдутски талим ще заиграй -/ земята ще се разтърси,/ Русин войвода ще излезе!";

⋄ Павликенско Бяла черква - "Майно ле, стара майчице,/ по-скоро у дома да идеш,/ да йзвадиш конче алено,/ алено още хранено,/ с синьо го седло оседлай,/ жълти го юзди обюздай;/ в Еленска гора да идеш/ въз Мирча, мамо, войвода/ и ще на Мирча да кажеш,/ че аз съм сега у Будим,/ у Будима града голяма,/ кадия са лошо заканя -/ да ми главата отреже.";

⋄ Павликенско Вишовград* - "Че мина Стоян, че мина/ край кадийови сараи./ Де са го батко зачули/ кадийови ханъми,/ ханъми, девет дъщери,/ те си на пътя излизат;/ там са Стояна видели,/ с жълти го дюли замерят,/ със жълти, жълти жълтици./ Стоян жълтици събира,/ със дюли назад замеря,/ че удари Стоян, че удари/ най-малката му дъщеря,/ от лявата страна в сърцето.";

⋄ Поповско Ковачевец - "Стоян по-рано ранеше,/ хранено конче яреше/ край кадиеви сараи,/ край кадиеви ханъмки./ Те във градинка седяха,/ жълти си дюли беряха,/ жълти жълтици набиват/ и си Стояна замерят./ Стоян дюлите събира,/ жълти жълтици обира,/ дюлите назад повръща./ Ах, че си Стоян удари/ най-малкото ми ханъмче/ в челото между веждите./ (...)/ кончето да ми възседнеш,/ при батя, мамо, ще идеш,/ при батя, мамо, Русина/ в Троянска гора зелена,/ той ще ме, мамо, избави.";

⋄ Провадийско Овчага* - "И си Стоян минава/ край пашовите сараи./ Те кат Стояна видяха,/ прозорец си отворха,/ жълти му дюли хвърляха./ Че скочи Стоян от коня,/ жълти си дюли събира,/ в куюм джобове ги слага,/ армаган да ги занесе/ за батювото си момченце./ (...)/ кончето да ми нахраниш,/ със ситен ориз назобиш,/ със руйно вино напоиш;/ конче край гора ще закараш,/ хайдушки ти му подсвирни,/ при тебе, майко, ще излезе/ моят по-голям брат Русинчо,/ дето го беше забравила.../ На него ти му разкажи,/ той ще ме, майко, освободи!";

⋄ Русенско Нисово - "Стоян мама си не слуша,/ ами си коня разяри/ край кадийови конаци./ (...)/ Та на планина отишла,/ на планина, на гора зелена,/ намери хайдушки войвода,/ войвода, - сина си Тодора";

⋄ Русенско Ряхово* - "че си кончето оседла,/ оседла, че го препусна/ на кадиева равнина.../ На висок чардак стояха/ дор три ми бели ханъми,/ със жълта дюля играеха,/ жълти алтъни нижеха./ Стоян си дюля захвърли,/ че си ханъма удари./ (...)/ - Андрейо, синко, Андрейо,/ хайде да идем, да идем/ у тази тъмна тъмница,/ Стояна да си извадим!";

⋄ Свищовско Павел - "и в Цариград пристигна,/ на хайдушката механа,/ на хайдушкото кафене./ Дор три са моми пазари,/ дор три моми играеха,/ и три му моми шетаха,/ и три му диван седяха./ Като се кадия научи,/ бързо си Стоян затвори./ (...)/ Че се майка му научи,/ хранено конче възседна,/ че си в гората отиде,/ на хайдушката поляна,/ там има син Русина.";

⋄ Севлиевско Петко Славейков* - "Димитър майка си не слуша,/ оттам Димитър минава.../ Кадънки в градинка стояха,/ жълти рубета нижеха,/ жълти дюли беряха/ и си Димитър замерят/ със жълти дюли меранзи/ и ситни дребни рубета./ Димитър сбира рубета,/ рубета слага в джобове,/ дюлите назад връщаше,/ кадънки в гърди биеше.";

⋄ Силистренско Калипетрово* - "Побързай, майко, побързай,/ по-скоро у дома да отидеш/ и ми кончето оседлай,/ и се на конче метни./ Конче ми знае пътеки,/ при бате Русан да идеш,/ много здраве да му носиш,/ да прави каквото знае,/ от тъмница да ме отърве!";

⋄ Тервелско Безмер* - "Край кадиеви минава,/ кадиевите ханъмки/ на висок чардак седяха,/ жълти жълтички нижеха./ Като видяха Димитра/ дюли и мирамзи беряха/ и на Димитър ги хвърляха./ Димитър от конче пресяга,/ дюли и мирамзи събира,/ и ги назад връщаше,/ ханъмки в гърди биеше./ (...)/ - Майно ле, мила майчице,/ възседни мойто конченце/ и иди в Стара планина/ на хайдушката равнина./ Нали имам братец хайдутин,/ че се изясно изпровикни/ и на Иванча обади!";

⋄ Троянско Априлци - "Стоян си конче проиграва/ нагоре, мама, надолу,/ покрай кадийски конаци,/ покрай михтиски кадъни./ Как го видяха кадъни,/ в шарени соби седяха,/ през пенджери го гледаха,/ с жълти го дюли замеряха./ Стоян се от кон навежда,/ жълти си дюли събира,/ та им ги надире връща.";

⋄ Чирпанско Свобода* - "не ти ли, Стоян, достига/ ваште българки да любиш,/ ами в Димотик ти дойде,/ наште ханъмки залюби?/ Стоян на паша продума:/ - Пашо ле, пашо ефенди,/ пашо ле Димотиченска,/ люба ги, пашо, люба ги,/ само че зорлан не любя,/ която мене - аз нея./ (...)/ да идеш, мамо, да идеш/ в чемшир гора зелена,/ на хайдушката поляна,/ при студеното кладенче,/ три пъти мамо извикай:/ "Де да си, Русен, да дойдеш?";

⋄ Шуменско Белокопитово* - "Стоян си майка не слуша,/ а си в Димотен отиде,/ край пашовите сараи./ Пашовите ханъмки,/ на висок чардак седяха,/ с жълти дюли играеха./ Като Стоян видяха -/ почнаха с дюли да го замерят./ Стоян си дюли хващаше,/ и ги назад връщаше./ Най-подир захвърли,/ пашовото кадънче,/ и то си Стоян удари./ Стоян си дюля хвана,/ и назад я повърна,/ та си кадънче удари,/ в челото между веждите./ (...)/ - Вземи, майко, кончето,/ че иди на хайдушкото сборище,/ там на войводата кажи,/ че в тъмницата съм хвърлен!";

⋄ Неуточнено-БГ (Дозон) - "не си минувай надолу,/ надолу, още нагоре/ покрай аянски конаци, -/ ще те ханъми замерят/ със жълти дюли нерандзи!/ (...)/ върни се, иди на село,/ на чича хабер да сториш!";

⋄ Неуточнено-БГ (СбНУ 26/1912) - "И си кончето припусна/ край кадиюви хареми,/ край кадиюви кадъни./ С жълти го дюли замерят,/ със жълти дюли-нерамзи/ и с позлатени ябълки./ (...)/ Ах че ти, мамо, да идеш/ на връх на Стара планина/ въз побратима Русина,/ че да му, мамо, обадиш,/ дето си лежа в тъмница!";

⋄ Румъния Хаджилари - "Ханъмки, бели кадънки/ на висок чардак седяха,/ жълта коприна предяха,/ една си друга думаха:/ - Що ми е луда гидия,/ дали е дели-канлия,/ или е бяло българче?/ С жълти го дюли мереха,/ Димитър дюли береше/ и ги назаде хвърляше,/ ханъми в гърди удряше./ (...)/ по-скоро в село да идеш,/ да влезеш в тъмни яхъри/ и друго конче аз имам,/ на конче да се преметнеш,/ да идеш в гора зелена,/ да вземеш дълги пътечки,/ дето те конче изведе,/ то ще те, мамо, изнесе/ сред гора на една поляна,/ сред полянката - крушчица,/ до крушчицата - колибка,/ до колибката - кладенче,/ там имам братче Мусенчо/ със седемдесет юнака.";

⋄ Украйна Благоево - "Не ходи, сино, не ходи/ на Вражен, на панагиру,/ враженски моми да любиш". [обратно]

Приложение 6. Мома се присмива на вързан (окован) момък

6.1. Териториален обхват на вариантите:

А. В политическите граници на България: Айтоско (1. Вресово - СбНУ 63/2007, № 204); Ардинско (2. Баните - Кауфман-Тодоров 1970, № 1221); Асеновградско (3. Чепеларе - Райчев-НПСР 1973, № 443; 4. Югово - Архив КБЛ-ВТУ); Балчишко (5. Дропла - Архив КБЛ-ВТУ); Благоевградско (6. Долно Осеново - НПЮзБ 1/1967, № 1245; 7. Крупник - Архив КБЛ-ВТУ; (8. Мощанец - НПЮзБ 2/1994, № 1005; 9. Рилци - НПЮзБ 2/1994, № 1006); Гоцеделчевско (10. Гоце Делчев - НПЮзБ 1/1967, № 1513); Девинско (11. Лясково - http:/lyaskovo.com/?page=main&cat=30); 12. Стойките - Кауфман-Тодоров 1970, № 1219); Добричко (13. Абрит - Архив КБЛ-ВТУ); Казанлъшко (14. Горно Сахране - Архив КБЛ-ВТУ); Карнобатско (15. Лозарево - СбНУ 63/2007, № 205; 16. Прилеп1 - СбНУ 59/1994, № 156; 17. Прилеп2 - СбНУ 63/2007, № 203); Котленско (18. Котел - Живков-Янакиева 1968, № 15); Маданско (19. Ерма река - Архив КБЛ-ВТУ); Новопазарско (20. Нови пазар - СбНУ 47/1956, № 83; 21. Стан - СбНУ 47/1956, № 248; 22. Становец - СИБ 2/1973, № 1271); Петричко (23. Драгуш - НПЮзБ 1/1967, № 1246; 24. Ключ НПЮзБ 1/1967, № 1044; 25. Коларово - Архив КБЛ-ВТУ; 26. Михнево - НПЮзБ 2/1994, № 1374); Пловдивско (27. Ситово - Геров-Песнопойче 1860, с. 55, № 26; =Славейков-КП 1941, № 90; =Славейков-КП 1995, № 91; =Ангелов-Вакарелски 1946, № 115; =Осинин-Дърво 1955, с. 65); Първомайско (28. Дълбок извор - Архив КБЛ-ВТУ); Разложко (29. Банско - СбНУ 48/1954, № 80); Самоковско (30. Самоков - Стоин-Самок. 1975, № 348); Санданско (31. Джигурово - НПЮзБ 2/1994, № 503; 32. Игралище - НПЮзБ 1/1967, № 1071); Смолянско (33. Левочево - Кауфман-Тодоров 1970, № 1222; 34. Момчиловци - Кауфман-Тодоров 1970, № 1220; 35. Смолян СбНУ 7/1892, с. 36, № 2; =Осинин-Любовни 1936, с. 89, № 138; =Бурин-Панайотова 1956, с. 199); Неуточнено-БГ (36. зап. П. Р. Славейков - Славейков-Люб. 1901, с. 15-16; =Славейков-КП 1941, № 60; =Славейков-КП 1995, № 60; =БНТ 6/1962, с. 385; =БНПП 5/1983, с. 39);

Б. В политическите граници на Гърция: (37. Габрово - Коруев 1984, № 31; 38. Просеник1 - Веркович 1860, № 145; =Верковиќ 1/1985, № 145; 39. Просеник2 - Веркович 1860, № 54; =Верковиќ 1/1985, № 54; =БНПП 5/1983, с. 40; =БНПП 5/1983, с. 40; 40. Руждене - СбНУ 50/1963, № 66; 41. Съчанли - Славков-Димитрова 1989, с. 173; 42. Чадърли - Архив КБЛ-ВТУ);

В. В политическите граници на Молдова: (43. Твардица - Кауфман-НПБУМ 2/1982, № 2062);

Г. В политическите граници на Турция: 44. Бунархисар - Стоин-ИЗТр. 1939, № 189; 45. Тарфа - Стоин-ИЗТр. 1939, № 1310; =БНТ 6/1962, с. 389).

6.2. Формулата "мен ме карат заради тебе":

⋄ Ардинско Баните - "Мен ме не карат за кражба,/ ам си ме карат за мома"; Чепеларе - "Момне ле, мари хубава,/ немой се крьохко отсмивай,/ отсмивай и отхлептавай,/ че ме не карат за кражба,/ за кражба и за убийство,/ ам си ме карат за тебе, -/ че ти съм лице облюбил/ и ти съм снажка отрошил!";

⋄ Асеновградско Югово - "Девойки, мари, хубави,/ нито съм кражба окрало,/ нито сум огън палило./ Мене са турци бедили -/ турска съм жена причакал,/ през снага съм я прегребал,/ по бяло лице полюбил!";

⋄ Благоевградско Крупник - "Ой Стояне, млад Стояне/ теб за мома те вързуват,/ ти за мома сбор сборуваш!";

⋄ Девинско Лясково - "Мен не ме карат за кражба,/ най си ме карат за тебе -/ че съм ти лице облюбил,/ че съм ти снажка обкършил!";

⋄ Девинско Стойките - "Момице, мари, хубава,/ мен ме не карат, момице,/ нито за кражба, убийство,/ ам си ме карат, момице,/ за кайно тебе девойка,/ че хи съм любил лицено/ и хи съм трошил снажкана!";

⋄ Маданско Ерма река - "Мен ме не карат за кражба,/ ем си ме карат за мома,/ че ми съм мома полюбил/ от двене страни лицено!";

⋄ Петричко Михнево - "Нека ти е, млади Стоян, -/ много знайше да задяваш/ малки моми и невести,/ на невести стомни капиш,/ а на моми китки дробиш!";

⋄ Пловдивско Ситово - "Мене за кражба не карат,/ но карат мене за тебе,/ че те съм, кузум, полюбил/ на твоя десна бузица/ и тънка снага покършил/ като стамбулска селвия!";

⋄ Първомайско Дълбок извор - "Русо, ле мари хубава,/ що ми се крехко насмяваш,/ мене на кражба не карат,/ ами ме карат за тебе,/ за твойта тънка снага,/ за бялото лице и църните очи!";

⋄ Самоковско Самоков - "Смей се, не смей се, девойче,/ мен ме за кражби не карат, (2)/ мен ме за тебе карая?";

⋄ Смолянско Левочево - "Мен ме ни карат за кражба,/ ем си ме карат за мома,/ че ми съм мома полюбил/ от двене страни лицено!";

⋄ Смолянско Смолян - "Момице, мари хубава,/ мене не карат за кражба,/ ами ме карат за мома,/ че съм девойка полюбил/ между две села големи,/ между два вриса студени!";

⋄ Гърция Габрово - "Нимой ми се присмива,/ мен ме не карат за кражба,/ ам мене карат за тебе,/ вързано, букайосано!";

⋄ Турция Тарфа - карат го покрай попови, поп-Николови, той моли поповата снаха да го похвали на някоя от двете попови дъщери, а тя отговаря: "Я бре Стояне, Стояне,/ не се ли видиш какъв си -/ бели ти ръце наопак,/ ситен ти синджир на шия,/ и букаи ти на крака?/ Стоян невести думаше:/ - Мари невясто Попова,/ мене ме мома вързала,/ пак ще ме мома развърже!");

Приложение 7. Момък в тъмница - на хоро взел китката на мома (оказала се годеница или любе на войвода/субаша) (34 вар.). [обратно]

Приложение 7. Момък в тъмница - на хоро взел китката на мома (оказала се годеница или любе на войвода/субаша) (34 варианта)

7.1. Териториален обхват на вариантите:

А. В политическите граници на България: Балчишко (1. Вранино*); Брезнишко (2. Сопица - СбНУ 49/1958, № 217); Велинградско (3. Велинград*); Генералтошевско (4. Сираково*); Карнобатско (5. Терзийско*); Малкотърновско (6. Граматиково - СбНУ 57/1983, № 544); Монтанско (7. Чипровци*); Новопазарско (8. Нови пазар - СбНУ 47/1956, с. 395, № 317); Павликенско (9. Горско Сливово*; 10. Михалци*; 11. Недан*); Пернишко (12. Люлин - СбНУ 49/1958, № 90); Провадийско (13. Аспарухово - Калоянов-ДЮДК 1986, № 71; 14. Житница*; 15. Овчага*); Санданско (16. Раздол - НПЮзБ 2/1994, № 530); Свищовско (17. Масларево1 - Стоин-ССБ 1931, № 1171; 18. Масларево2 - Архив-ИМ-БАН); Сливенско (19. Горно Александрово*; 20. Струпец*; 21. Трапоклово1*; 22. Трапоклово2*; 23. Неуточнено - СбНУ 22-23/1906-1907, с. 55, № 25); Смолянско (24. Смолян-Райково*; 25. Соколовци - СбНУ 7/1892, с. 37, № 8; =Ангелов-Вакарелски 1946, № 114); Тополовградско (26. Орешник - СбНУ 62/2009, № 1011; 27. Хлябово - СбНУ 62/2009, № 98); Тутраканско (28. Белица - Иванова 2001, № 141); Царевско (29. Варвара СбНУ 65/2012, № 995); Ямболско (30. Кабиле*; 31. Маленово - СбНУ 64/2012, № 146; 32. Овчи кладенец - СбНУ 60-2/1994, № 1369);

Б. В политическите граници на Молдова: (33. Кирсово - Кауфман-НПБУМ 1/1982, № 206);

В. В политическите граници на Украйна: (34. Дивиклии - Кауфман-НПБУМ 2/1982, № 1300).

7.2. Формули и клишета:

Балчишко Вранино* - "Аз я мислех - мома браилчанка,/ че се хванах при нея да играя./ Тя не била мома браилчанка,/ най е била войводово любе.";

Брезнишко Сопица - "Защо е Стоян затворен/ у царибродски тъвници?/ Дека е мому целивал,/ целивал и пай ухапал.";

Велинградско Велинград* - "Та барем да е за нещо,/ ами ептен за нищо -/ за една китка шарена,/ шарена, още алена./ Та барем да е от мома,/ ами от клета вдовица -/ вдовица с четир дечица.";

Генералтошевско Сираково* - "Броилчанки хоро играят,/ на всеки мома, момък играе,/ една мома, самичка играе,/ и ази отидох при нея се хванах!/ То не било мома като мома,/ а най ми било войводово либе!";

Карнобатско Терзийско* - "Турци Даньо набедили, Коладе ле,/ ой Даньо ле, добър юнак, Коладе ле,/ бедили го, кривили го,/ че взел Дане на една мома,/ на една мома в глава,/ в глава смесна китка.";

Малкотърновско Граматиково - "Стоян го беда бедили,/ бедили и укривили,/ че взел на мома китката,/ на мома, на главеница.";

Монтанско Чипровци* - "А що е Стоян затворен,/ и у железа окован?/ Що е целивал девойкю./ А она бар да е била девойкя,/ она е била църна ко циганка/ и рошава ко еврейка.";

Новопазарско Нови пазар - "Стоян беда бедили, Доне, (2)/ бедили, та го кривили,/ мър да ми й нещо за нещо,/ за една китка сминова!";

Павликенско Горско Сливово* - "Петър са беда бедили,/ че са го у тъмница върлили,/ тъмница, чак на дъното,/ за нищо и за никакво,/ че взел на мома китката -/ полвината й босилек,/ полвината сминова.";

Павликенско Михалци* - "Стоян беда бедили,/ бедили, та ковладили,/ че взел на мома китката,/ на мома, на годеница,/ баш чорбаджийска дъщеря.";

Павликенско Недан* - "Стояна беда бедили,/ като го бедили глобили,/ че взел на мома китката,/ на мома на годеница,/ на чорбаджийска дъщеря.";

Пернишко Люлин - "Затворен, та заборавен,/ а барем да е за много -/ целивал турска девойкя;/ а барем да е хубава -/ църна е кьико циганка,/ мръсна е кьико еврейка!";

Провадийско Аспарухово - "че отидох на туй пусто село,/ на туй пусто село, село Браилаво./ На туй пусто село три хора играят:/ първо хоро - все малките моми,/ второ хоро - все младите булки,/ трето хоро - все клети вдовици./ Аз постоях, постоях, погледах,/ че се улових до клета вдовица./ То не било клетата вдовица,/ най ми било субашкото либе!";

Провадийско Житница* - "Как играят моми Бориянчанки,/ всяка мома при момък играе,/ една мома самичка играе./ Аз отидох при нея да играя,/ тя не била мома като мома,/ най е била клета ми вдовичка.../ Де ме видя проклета кадия,/ че ме хвърли в тъмната тъмница!";

Провадийско Овчага* - "То да е барем за нещо -/ за една мома хубава,/ за една китка сминова,/ сминова, карамфилова.";

Санданско Раздол - "че юнак лежи в тъмница./ Та да е баре за нещо,/ оно е пусто за нищо,/ за една пуста целувка;/ та да е баре от мома,/ она е пуста вдовица;/ та да е баре без деца,/ а она има четири.";

Свищовско Масларево1 - "Стояна беда бедили,/ бедили и го глобили,/ щот' взел на мома китката,/ на мома, на годеница,/ на чорбаджийска дъщеря.";

Свищовско Масларево2 - "Стояна беда бедили,/ баш да е защо й за какво, (2)/ що взел на мома китката";

Сливенско Горно Александрово* - "Турци Даня набедили,/ набедили, укривили,/ чудо му била бедата,/ че си поел зелен венчец,/ зелен венчец и смесна китка,/ смесна китка от млада булка.";

Сливенско Струпец* - "на мома китка се взело,/ на мома, на годеница,/ на Марийка булка хубава.";

Сливенско Трапоклово1* - "Турци Дане набедили, Коладе ле,/ ей, Дане ле, добър юнак, Коледе ле,/ набедили, укривили,/ че взел Дане на мома,/ на една мома сгоденичка,/ над глава й зелен венец,/ под страни й дълга плитка.";

Сливенско Трапоклово2* - "Турци Даня набедили,/ набедили и укривили,/ че той вземал на една мома/ от страна й смесна китка,/ от глава й зелен венчец.";

Сливенско неуточнено - "Стоян го беда бедили,/ бедили и укривили -/ че взел на мома китката,/ на мома, на годеница;/ че бил Стоян хайдутин,/ на хайдутите войвода.";

Смолянско Смолян-Райково* - "Стоян беда набедиха,/ че е девойка залюбил/ в село Райково,/ в село на хорищену";

Смолянско Соколовци - "Стояна беда бедиха,/ че е девойка полюбил,/ между две села големи,/ между два врися студени";

Тополовградско Орешник - "Стоян са беда бедили,/ че Стоян китка откраднал/ от едно турско момиче.";

Тополовградско Хлябово - "Турци Даньо, Коладе ле,/ набедили, Коладе ле,/ набедили, уловили./ И то да е бър за нещо,/ ми най било за една китка,/ за една китка смехновинка.";

Тутраканско Белица - "Стоян го беда бедили,/ бедили, та го клеветили,/ заради нищо никакво -/ заради китка сминова./ Да е от мома вземата,/ от болярската дъщеря,/ а тя на буклука хвърлена,/ хвърлена и намерена.";

Царевско Варвара - "Прочуло се, прочуло се село Грехилево,/ кой как поде, млад се оглавява./ И я станах, станах, та отидах,/ яз отидах и яз се оглавих,/ та залюбих и загалих най-малката мома./ Не малка, не е и голяма,/ кя ми има шеесет години!"

Ямболско Кабиле* - "Дани набедили,/ че взел Дани на една мома,/ от глава й китка,/ тя да е барем от глава взета,/ а я най бил намерил на боклука.";

Ямболско Маленово - "Турци Даня, Коладе ле,/ набедили, Коладе ле,/ набедили, уловиле./ Що са Даня набедили,/ набедили, уловили, -/ отвзел Даньо от една мома,/ от една мома, от глава й,/ от глава й росна китка.";

Ямболско Овчи кладенец - "Стоян го беда бедили, Доне,/ бедили и го уловили./ Защо му й била бедата, Доне,/ бедата, още маната?/ На мома китката е взел,/ на мома, на сгоденица.";

Молдова Кирсово - "Браиловки хоро играеха,/ до всяка мома и момък играй,/ и аз станах при нея се хванах,/ то не било мома браиловка,/ най е било проклета вдовица,/ проклета вдовица, войводово либе.";

Украйна Дивиклии - "Сино Стояне, Стояне,/ за какво та, сино, оковават,/ ти знаеш, сино, за какво й?/ - Мале ле, стара мале ле,/ йолку ме питаш, да кажа,/ заради нищо й никакво,/ заради китка сминува,/ сминува и сух пелинова/ и тя да й, мамо, от мома,/ ами от клета вдовица,/ и тя й пашово момиче,/ затуй ме, мамо, оковават!" [обратно]

БЕЛЕЖКИ

1. В своя "Български дневник" под дата 21 април 1884 г. Иречек говори за гостуването на родопчанина Мехмед, който проповядвал из помашките села в Ловешко и Плевенско, като увещавал хората да не се изселват (в Турция), след което добавя: "Имали много еднакви песни с родопци, като моят новоотпечатан Дон Жуан от Чепино, с варианти." (Иречек 1932). Пак той в "Пътувания по България" разказва за посещението си в Чепино и за записването на песента: "Вечерта се намерих във весела компания на млади българи от двете вери, местни мюсюлмани и румелийски офицери, чиновници и търговци. Поради байрама и жътвата селото беше изобщо празнично настроено. При живите разговори, придружавани с пиене на ракия и пушене на цигари, взаимните отношения имаха съвършено приятелски характер. Помаците почнаха да пеят и изпяха цял ред хубави народни песни. Най-голямо впечатление ми направи песента на помашкия Дон Жуан Мехмед. Три села се оплакват от него, че люби всичките хубави моми, и момата на кадията, на аяна и на пашата. Когато кадията за тази му вина го турил в окови, Мехмед помолил да му позволят да разсее скръбта си, като посвири на своята дрънкя и като попее, но като му позволили, тъй задрънкал и запял, че самият кадия почнал да играе и всичко му простил, за голяма радост на момите. Аз се сприятелих даже със сина на един местен бей, с младия, весел Юсуф. На заранта той ми продиктува няколко от тези песни и ми каза, че ако мога по-дълго време да остана тук, толкова много песни ще ми изприкаже, "че китапчето, казва, няма да ти стигне"..." (Иречек 1974: 530). Що се отнася до определението "Дон Жуан", Иречек го използва още веднъж в бележките за посещението си в Провадия: "Когато напоследък минавах през Провадия, целият град беше развълнуван от една декамеронска случка. Една гагаузка имала от много години тайни отношения с някой си местен Дон Жуан." (Иречек 1974: 891, бел. 24). [обратно]

2. Ареалът на разпространение на името Стоян (20 вар.) - България: Белослатинско (Лепица); Брезнишко (Сопица); Варненско (Варна-Владиславово); Карловско (Войнягово2); Свиленградско (Свиленград); Сливенско (Ковачите - Стойно и Стоян); Старозагорско (Стара Загора); Ямболско (Маленово); неуточн.-Дозон; неуточн.-Осинин; Гърция (Гюмюрджина; Дервент; Дудулар; Еникьой - Стойно и Стоян); Македония (Велешко; Грунище; Струга; неуточн.-Михайлов3); Турция (Търново); неуточн.-Драганов. [обратно]

3. Ареалът на разпространение на името Станчо (10 вар.) - България: Великотърновско (Стефан Стамболово); Габровско (Ангелово); Горнооряховско (Лясковец); Дряновско (Гостилица); Еленско (Буйновци); Преславско (Преслав2); Севлиевско (Добромирка); Тутраканско (Тутракан); Търговищко (Макариополско); Шуменско (Шумен). [обратно]

4. Срвн. Благоевградско (Церово2* - шест); Велинградско (Велинград-Лютово3 - седем), Карнобатско (Раклица - две), Македония (Битоля - девет; Кавадарци - девет). [обратно]

5. В различните варианти оплакванията са отправени към кадия (31 вар.), паша (15 вар.), цар (9 вар.) или валия (3 вар.). [обратно]

6. Вариантите са от България: Беленско (Бяла; Пет кладенци); Врачанско (Ракево); Великотърновско (Леденик1; Стефан Стамболово); Габровско (Ангелово; Габрово); Карловско (Войнягово2); Пирдопско (Копривщица1); Преславско (Преслав1); Свиленградско (Свиленград); Сливенско (Кермен); Гърция (Гюмюрджина); Турция (Търново). [обратно]

7. В духа на идеите, защитавани от кръга "Мисъл", и изразени в емблематичната творба на П. П. Славейков, Кирил Христов също предлага свой опит за авторизация на "Луд гидия", срвн. "Стоене море, Стоене,/ три села чинат давия/ от тебе, тугин юначе,/ от тебе, луда гидия, -/ що моме стрете, Стоене,/ на всеко жълта жълтица,/ двояк на млада невеста,/ до два на кипра вдовица." (Христов 1905: 21). [обратно]

8. Разпределение на вариантите - България: Великотърновско (Леденик1*); Велинградско (Велинград-Лютово3; Велинград-Чепино1); Габровско (Габрово); Еленско (Буйновци); Пирдопско (Копривщица2); Пловдивско (Ситово); Разложко (Бабяк1; Бабяк2); Трънско (Банкя); Тутраканско (Тутракан); неуточн.-СлавГори; Гърция (Гюмюрджина); Турция (Търново). [обратно]

9. Разпределение на вариантите - България: Благоевградско (Церово1; Церово2*); Брезнишко (Сопица); Свищовско (Павел*); Софийско (София-Връбница); Старозагорско (Стара Загора); Трънско (Банкя); Гърция (Солунско-Серско); Косово (Гора1); Македония (Галичник; Охридско; Струга; неуточн.-Михайлов1). [обратно]

10. Тук е мястото да отбележим, че второто по честотност име в нашата песен Мехмед (24 вар.) най-вероятно отразява все още жива към времето на създаването на песента митопоетична асоциация с фигурата на пророка Мохамед, особено в контекста на многобройните легенди за призоваването (призванието) на Поета (Свирач и Пророк), в които се открива продължение на митовете за призоваването на Шамана. В по-широк типологичен план срвн.: Жирмунский (1960: 185-195); Путилов (1997: 45-67). Специално за пророка Мохамед вж.: Винников (1934: 124-146); срв. и: Резван (1992: 20-33); Резван (2001: 116-138); Емельянов (2001: 61-93). [обратно]

11. В групата влизат няколко мотива, от които досега в електронен вид са публикувани само два - 1. "Георги златарче" (82 вар.; вж. Моллов 2005) и 2. "Момък не се отказва от вярата си" (52 вар.; вж. Моллов 2006). [обратно]

12. Момъкът е златар във вариантите от Габровско (Габрово); Горнооряховско (Горна Оряховица); Грудовско (Белила*); Еленско (Елена); Преславско (Преслав*). [обратно]

13. Развитието на сюжета до този пункт е използвано като първа част в редица варианти на известната песен за Димитър (Хаджитошев), който се големеел във Враца и си направил кула в Кунино, заради което бил заловен с измама от видинския паша и убит (Моллов 2010). [обратно]

14. С оглед на проблема за "удвояването" на Новака тук предлагаме отделно географията на вариантите с брат/побратим - избавител на момъка (20 вар.): България: Балчишко (Соколово* - брат Мойсенчо); Беленско (Бяла2* - брат Русинчо); Габровско (Габрово - побратим Русин); Грудовско (Пънчево - Огнян); Еленско (Руховци2 - брат Манолчо); Исперихско (Исперих* - побратим Есенчо); Карловско (Войнягово - Русин войвода); Павликенско (Бяла черква - Мирчо войвода); Поповско (Ковачевец - брат Русин); Провадийско (Овчага* - брат Русинчо); Русенско (Нисово - брат войвода Тодор); Русенско (Ряхово - брат Андрея); Свищовско (Павел - брат Русин); Силистренско (Калипетрово - брат Русан); Тервелско (Безмер - брат хайдутин Иванчо); Чирпанско (Свобода - Русен войвода); Шуменско (Белокопитово - неназован войвода); неуточнено-БГ (Дозон - чичо); неуточнено-БГ (СбНУ 26/1912 - побратим Русин); Румъния (Хаджилари - брат Мусенчо). [обратно]

15. Вариантите са от: Балчишко (Белгун*; Змеево*); Габровско (Боженците*; Габрово1; Габрово2*; Габрово-Злагари*); Добричкo (Добрич*; Методиево*); Еленско (Велковци; Лазарци); Карнобатско (Сан Стефано); Ловешко (Лешница; Славяни*); Ломско (Дондуково); Новозагорско (Кортен; Млекарово); Новопазарско (Сечище); Панагюрско (Панагюрище1; Панагюрище2; Попинци*); Разградско (неуточнено-Бончев); Русенско (Ряхово1; Ряхово2*); Самоковско (Рельово); Санданско (Долна Градешница); Севлиевско (Млечево); Старозагорско (Опан*; Ягода); Тополовградско (Хлябово1; Хлябово2); Троянско (Голяма Желязна2; Голяма Желязна3); Ямболско (неуточнено-Янков); Украйна (Болградско). [обратно]

16. Вариантите са от: Белослатинско (Глава*); Великотърновско (Раданово*); Габровско (Габрово*; Габрово-Злагари*; Дебел дял*; Раховци*; Трънито*); Горнооряховско (Виноград*); Еленско (Яковци*); Карловско (Войнягово); Луковитско (Червен бряг*); Новопазарско (Нови пазар; Ягнило); Оряховско (Оряхово*); Пирдопско (Копривщица); Плевенско (Петърница*); Поморийско (Козичино); Преславско (Върбица); Русенско (Щръклево*); Свиленградско (Маточина*); Свищовско (Кривина*); Свогенско (Миланово); Севлиевско (Буря*; Енев рът*; Кръвеник*); Силистренско (Кайнарджа*); Котленско (неуточнено-Раковски); Софийско (Бусманци*); Свогенско (Церово); Старозагорско (Богомилово); Тервелско (Нова Камена*); Търговищко (Лозница*; Търговище-Въбел*); Шуменско (Белокопитово*; Кюлевча; неуточнено (Лачоглу-Астарджиев). [обратно]

17. Вариантите са от: Беленско (Горно Абланово*); Варненско (Девня*; Климентово*); Генералтошевско (Генерал Тошево* - тъмничар Кольо; Пчеларово; Спасово* - тъмничар Кольо); Горнооряховско (Виноград*; Горна Оряховица; Драганово); Димитровградско (Бряст); Карловско (Войнягово2); Кулско (Бойница*); Ловешко (Лешница); Луковитско (Луковит*); Омуртагско (Язовец*); Оряховско (Оряхово*); Панагюрско (Попинци*); Пещерско (Радилово); Пирдопско (Копривщица2 - Стоян и тъмничар Иван; Копривщица3 - Стоян и тъмничар Иван);); Плевенско (Петърница*); Поповско (Глогинка*; Паламарца*); Русенско (Мечка* - Стоян и тъмничар Иван); Свогенско (Церово); Севлиевско (Дамяново*; Млечево); Силистренско (Кайнарджа*); Сливенско (янеуточнено - тъмничар Кольо); Софийско (София); Старозагорско (Богомилово*); Тутраканско (Белица; Нова Черна*); Търговищко (Пресиян*); Шуменско (Кюлевча); янеуточнено (Попдимитров); яяяМолдова (Конгаз); яяяРумъния (Хамамджии; Черна - тъмничар Кольо). [обратно]

18. Вариантите са от: Балчишко (Белгун* - Стоян и Иванчо); Габровско (Габрово - Стоян и Иванчо); Еленско (Кипилово* - Стоян и Иван); Ловешко (Славяни - Стоян и Иван); Провадийско (Овчага* - Петър и Павел); Сливенско (Горно Александрово1* - Петър и Павел); яяяМолдова (Твардица - Стоян и Иванчо). [обратно]

19. Изследователите са забелязали, че фигурата на Новака, персонаж в сюжетно-фабулни блокове с корени в шаманизма, твърде често се представя като трикстер с повишен еротизъм (знак за сила и достигнатата зрялост) (Мелетинский 1976: 228; Левинтон 1980: 543-544). От този тип е образът на финския терой Леминкяйнен (Lemminkäinen) в "Калевала", известен с със своите трикстерски ходове (Гаврилов 2006: 35, 36, 60) и любовни подвизи (на т.нар. "Остров на жените" той "с никоя не се разминал,/ без да я в прегръдка вземе,/ радостна след туй - остави." (прев. Нино Николов). Според В. Жирмунски това е "поэтический сюжет, восходящий по своему происхождению к эпохе материнского рода" (Жирмунский 1962: 365). Но дори и в този случай героят не е инициатор на любовните авантюри, а е обект на непровокирана от него виталност и любвеобилност от страна на жените... [обратно]

20. Срвн. вариантите от: Благоевградско (Церово1 - "Кадийо, млади кадийо,/ я право суди, я стани"); Благоевградско (Церово2* - "Кадийо, млади назио,/ я право съди, я стани!"); Габровско (Габрово - "Пашо ле, мюйлет-башийо,/ я право съди, пашо ле,/ я бягай, пък аз да съдя!"); Гоцеделчевско (Брезница - Кадийо, паша ефенди,/ я право съди, я стани"); Търговищко (Алваново* - Бе, съдийо, бре, кадийо,/ криво седиш - право съди!"); Македония (Селце - "Кадия море, судия,/ криво седи, право суди -/ що е золум от Мевмеда"). Подобно на редица други песенни формули, и тая има самостойно битие като паремия - Криво седи, право съди (суди) (БНТ 12/1963; Цепенков); срвн. и гатанката "Криво седи, а право суди (Кантар)", отнесена към Косово (Бован 1980: № 1161). [обратно]

21. Още в края на ХІХ в. Роман Ф. Бранд предлага наличието на етимологична връзка между праслав. *sǫdъ 'съд' и гнездото на праслав. *sěd-/*sęd- (*sěsti, *sęde-), така че за *sǫdъ се реконструира първично значение 'заСЕДание' на юридически легитимни лица (срвн. и предСЕДател) (Бранд 1890, с. 181, бел. 4; срвн. и: Варбот 1983: 64-66; =Варбот 2012: 45-48). Важна роля за дългия живот на формулата има фактът, че при превода на библейския текст споменатите глаголи се откриват в непосредствена близост в синтактични конструкции - срвн. "кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена" (Мт XIX:28). [обратно]

22. За типологичните основания на демонологичния "асиметризъм" вж.: Неклюдов (1979: 133-141). [обратно]

23. Понякога представени буквално като преминаване през смъртна опасност (срвн. песенното хвърляне в тъмница и заплаха от обесване - типично клише на шаманското посвещение). [обратно]

24. Вероятно по повод на песента за Дон Жуан от Чепино Иречек отбелязва най-общото сходство на помашките любовни песни с босненските (севдалинки), като предполага възможни тесни връзки между българоезичните мюсюлмани и босненците (ПерСп 8/1884, с. 78). [обратно]

25. Според Вяч. Вс. Иванов и В. Н. Топоров при оформянето на славянската правно-юридическа терминология важно място заемат митопоетичните семантични опозиции прав <-> не-прав, прав <-> ляв, прав <-> крив, правда <-> кривда, в които вторите членове (не-прав, ляв, крив, кривда) са "синонимични" и означават отклонение от реда, нормата, закона. Първите членове (с корен *pravъ, срвн. право, правда, правилно) отпращат към подреденото, законосъобразното, което се отнася както до функционирането на макрокосмоса (природен аспект), така и на микрокосмоса (социално-правов аспект). Самото определяне на "правия" в архаичния ритуал се достига чред специфичен "двубой между двете страни", който репрезентира инвариантния митологичен двубой мужду Кривдата и Правдата в "Първото време", а още по-дълбинно - и като двубой мужду двата персонажа в т.нар. Основен мит; в реалния архаичен съдебен процес този "двубой" се представя чрез дознание от типа "ордалия", т.е. божи съд, който също предполага противопоставяне между правия и неправия (вж.: Иванов, Топоров 1978: 224, 230, 235; Иванов, Топоров 1983: 158). [обратно]

26. За двуединната връзка между синхрония и диахрония като основополагаща характеристика на митологичното мислене срвн. мнението на В. Н. Топоров: "Она объясняет, видимо, и принципы "прочтения" - восприятия таких текстов первобытным сознанием - синтагматическое развертывание текста есть условие "прочтения" мифа, а парадигматический набор повторяющихся мотивов есть условие понимания текста, причем само это понимание не что иное, как знание правил соотнесения прецедента с данным актуальным событием, другими словами - умение определить, образом чего является данное событие." (Топоров 1982: 13). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Бован 1980: Бован, Вл. Народна књижевност Срба на Косову. 9. Народне загонетке. Антологија. Прир. др Владимир Бован. Приштина: Јединство, 1980.

Варбот 1983: Варбот, Ж. Ж. Место основ настоящего времени в системе отглагольного словообразования праславянского языка. // Славянское языкознание. IX Международный съезд славистов (Киев, 1983). Доклады советской делегации. Москва, 1983 (Варбот 2012).

Варбот 2012: Варбот, Ж. Ж. Исследования по русской и славянской этимологии. Москва-Санкт Петербург: Нестор-История, 2012.

Винников 1934: Винников, И. Н. Легенда о призвании Мухаммеда в свете этнографии. // С. Ф. Ольденбургу. К пятидесятилетию научно-общественной деятельности. 1882-1932. Ленинград, 1934.

Гаврилов 2006: Гаврилов, Д. А. Трикстер. Лицедей в евроазиатском фольклоре. // Социально-политическая мысль, Москва, 2006.

Емельянов 2001: Емельянов, В. В. Древневосточные корни ислама. // Исламская культура в мировой цивилизации и новые идеи в философии. Уфа-Санкт Петербург, 2001.

Жирмунский 1960: Жирмунский, В. М. Легенда о призвании певца. // Исследования по истории культуры народов Востока. Сборник в честь академика И. А. Орбели. Москва-Ленинград, 1960.

Жирмунский 1962: Жирмунский, В. М. Народный героический эпос. Сравнительно-исторические очерки. Москва-Ленинград, 1962.

Иванов, Топоров 1978: Иванов В. В., Топоров, В. Н. О языке древнего славянского права. // Славянское языкознание. VIII Международный съезд славистов. Москва, 1978.

Иванов, Топоров 1983: Иванов В. В., Топоров, В. Н. Лингвистические вопросы славянского этногенеза (в связи с реконструкцией праславянских текстов). // Славянское языкознание. IX Международный съезд славистов. Москва, 1983.

Иречек 1932: Иречек, К. Български дневник. Т. ІІ. Октомври 1881 - октомври 1884. София, 1932.

Иречек 1974: Иречек, К. Пътувания по България. Пловдив, 1899; цит. по 2 изд.: София, 1974.

Калоянов 2003: Калоянов, А. Старобългарските шамани. Религиозен опит и социални функции (VІІІ-ХІІ в.). София: ROD, 2003.

Левинтон 1980: Левинтон, Г. А. Инициация и мифы. // Мифы народов мира. Т. 1. Москва, 1980.

Мелетинский 1976: Мелетинский, Е. М. Поэтика мифа. Москва, 1976.

Моллов 2005: Моллов, Т. Георги златарче. // Български фолклорни мотиви. Том 1. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство LiterNet, 2005; срвн. и: Български фолклорни мотиви. Том 5. Исторически песни Съст. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство LiterNet, Варна, 2005 <https://liternet.bg/folklor/motivi/zlatarche/content.htm> (15.08.2017).

Моллов 2005: Моллов, Т. Момък не се отказва от вярата си. // Български фолклорни мотиви. Том 2. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство LiterNet, Варна, 2005; срвн. и: Български фолклорни мотиви. Том 5. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство LiterNet, 2005 <https://liternet.bg/folklor/motivi/momyk/content.htm> (15.08.2017).

Моллов 2010: Моллов, Т. Димитър гради кула в Кунино. // Български фолклорни мотиви. Том 5. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство LiterNet, Варна, 2010; срвн. и: Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство LiterNet <https://liternet.bg/folklor/motivi/dimitar-kula-kunino/content.htm> (15.08.2017).

Моллов 2011: Моллов, Т. Луд гидия. // Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: Електронно издателство LiterNet, Варна, 2011 <https://liternet.bg/folklor/motivi-2/lud-gidia/content.htm> (15.08.2017).

Неклюдов 1979: Неклюдов, С. Ю. О кривом оборотне (К исследованию мифологической семантики фольклорного мотива). // Проблемы славянской этнографии: К 100-летию со дня рождения члена-корреспондента АН СССР Д. К. Зеленина. Ленинград, 1979.

Путилов 1997: Путилов, Б. Н. Миф о чудесном даре. // Путилов, Б. Н. Эпическое сказительство: Типология и этническая специфика. Москва: Восточная литература, 1997.

Резван 1992: Резван, Е. А. Пророчество и религиозное вдохновение в исламе (к проблеме научной интерпретации феномена "пророческих откровений" Мухаммеда. // Традиционное мировоззрение у народов Передней Азии. Москва, 1992.

Резван 2001: Резван, Е. А. Коран и его мир. Санкт Петербург, 2001.

Славейков-Люб. 1901: Славейков, П. П. Народните любовни песни. // Периодично списание, 1901, кн. 62.

Топоров 1982: Топоров, В. Н. Первобытные представления о мире (общий взгляд). // Очерки истории естественно-научных знаний в древности. Москва: Наука, 1982.

Христов 1905: Христов, Кирил. Самодивска китка. София, 1905.

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2017, № 8 (213)