4. МОМА ИСКА ДОЙЧИН НАЙ-ХУБАВ

Тодор Моллов

web | Песента за Болен Дойчин

Песента с условното название "Мома иска Дойчин най-хубав" е известна (до тоя момент) в 114 варианта (49 публикувани и 65 вар. от Архив КБЛ-ВТУ). За жалост досега тя не само че не е била обект на специален научен интерес от българските фолклористи, но и не е представяна пълноценно в популярните сред българската интелигенция тематични песенни антологии. Само 4 нейни варианта се откриват в по-ранни антологии, посветени на хайдушките и лирически песни (от 30-те и 40-те години на ХХ в.), а в по-ново време е избрана само от Анастас Примовски, за да представи чрез нея т.нар. "трудово-поминъчни" песни (като овчарска) в "Българско народно творчество"¹. Очевидно, тя не влиза с лекота във фолклористичните амбиции за ясна "жанрова" определеност, и по пътя на най-малкото съпротивление се е отнасяла към лиричния дял на хайдушките песни. За съжаление, тя отсъства и в представителните томове на СбНУ, които представят свода на фолклористичните ни постижения от най-ново време в изследването на баладите (СбНУ 60/1993-94) и хайдушките песни (СбНУ 61/2001).

По всяка вероятност посочената по-ранна нагласа песента да се поставя в контекста на хайдушката тематика се активизира вторично и от факта, че тъкмо тази песен е в основата на идеята за известното Ботево стихотворение "Пристанала" (1871 г.)². Въпреки че творчеството на нашия гениален поет винаги е било обект на свръхскрупольозни анализи, посочената връзка, макар и забелязана, не е била обект на самостойни изследователски усилия. Наличието на фолклорни влияния в поетичните творби на Христо Ботев е отдавна известно наред с неоспоримия факт, че те никога не са директни до степен на лесно разпознаване. По-скоро може да се предполага, че става дума за продукт на осъзнато (или неосъзнато) реактуализиране на фрагменти от българската митопоетична картина за свят, носена във фолклора. Вплетени чрез механизмите на прикрита или по-откровена фолклоризация, те задават ритмика, образност и настроения, съобразени с реализирането на конкретна поетична (а при Ботев - и идеологическа) задача.

В предлаганата разработка ще се опитаме да обгледаме вариантите на песента с намерението на очертаем ранните й връзки с календарно мотивираната миторитуална сфера, която задава регистъра на нейните идеи и предопределя поетиката (образност и клиширани отпратки към специфичен хронотоп).

Всички варианти на песента "Мома иска Дойчин най-хубав" се подчиняват на един поразително общ "споменен модус" - мома разказва на майка си, че предната вечер (снощи) е ходила за вода на кладенец и видяла как от планината³ (по някаква пътека⁴) слиза група (юнаци, овчари, дружина хайдути/войска)⁵ начело с представителен (красив) мъж (Дойчин)⁶. Те се установявали долу (в поле, равнина, ливада, лъка) край кладенец⁷, където постлали връхна наметка (ямурлук) или черга/килим/плъсти⁸, побили копия (харбии), саби, тояги или знамена⁹, изсипали имане (жълтици) и започнали да го делят с фес - на всеки се пада по дял (по фес), на водача (а някъде и на момата) - повече.¹⁰ Възхитена от красивия вид на Дойчин и неговото богатство, момата заявява декларативно, че иска да се ожени за него. На предупреждението на майката, че той е вдовец¹¹ и неговите жени (и/или мъжки деца) не траят, а скоро умират¹², момата заявява, че решението й е категорично¹³, и че й е достатъчно да го води дори и малко (ден, два/три дни, или година)¹⁴ или да чуе хората да я хвалят (или завиждат) за хубостта и богатството...¹⁵

Характерно за по-голямата част от вариантите на песента е отсъствието на речева изява на мъжкия персонаж (условно - на Дойчин) по отношение на момата (липсва пряк диалог с нея) - разговарят най-вече Майка и Дъщеря. Навсякъде на Дъщерята е приписано лично присъствие (свидетелско показание) - тя вижда слизането на Дойчин и дружината, описва ги като хубави и оценява героя най-високо по скалата на "хубостта", разказва за делбата на богатство (имане, жълтици) и получения от нея дял (най-често от самия Дойчин), а накрая винаги декларира приетото от нея еднолично (едностранно) решение да встъпи в брак с него... В посочения диалог на Майката като че ли е отредена някаква "външна" гледна точка - тя не е "свидетел", но има ясно формулирано мнение. Независимо от привлекателния външен вид на героя и съблазнителната перспектива от брак на дъщерята с богат съпруг, тя знае, че този брак ще е краткотраен (обречен). Интересното в случая е, че почти никъде във вариантите Майката не посочва източника на своето "знание" - то не се позовава на някаква общодостъпна информация (напр. от типа "както говорят хората") и слушателят остава с впечатление за тайна (свещена) информация, известна на майката вероятно и защото самата тя принадлежи към общността на посветените, знаещите... Впрочем същото съотношение (незнаеща Дъщеря, знаеща Майка) често се среща и в песните за мома, залюбена от змей (или момък, залюбен от змеица) - в тях именно Майката знае начините (респ. билките) за отпъждане на митичното същество. По тази причина още тук може да се коригира впечатлението за гледната точка на Майката - макар и да е поставена извън събитието (има "външна" позиция спрямо описаното от Дъщерята), нейното "знание" за съдбата на Дъщерята я поставя в една условна над-събитийна (свръх-централна) позиция. И ако Дъщерята описва дискретно-фрагментарно външно-видимото (сетивно постижимото), то Майката знае континуално-същностното, сърцевинно-митологичното (макро-идеята на иначе дискретно-разчленимата ситуация). Описаната дихотомична подялба позволява още един ракурс към двете гледни точки. Според Дъщерята срещата с Дойчин е "случайност" (дело на Случая) и знак (предзнаменование) за благоприятен развой на Съдбата (щастлив Брак). Като се базира на своето пред-знание, Майката е уверена, че Случаят указва на противоположен развой на очакваното от Дъщерята - съдбата на Дъщерята е предопределена не толкова с нещастен Брак, а със Смърт.¹⁶

Когато разглеждаме указанията за срока на евентуалния брак (времето до смъртта на женския персонаж), почти във всички варианти правят впечатление опитите да се предаде една особена разколебаност на времевите показатели. Погледната в по-общ план, тази особеност на фолклорния текст е сякаш изконна негова оразличителна черта (спрямо категоричността на съвременния литературен текст), за което вече е писано с необходимата литературоведска коректност от Никола Георгиев (1976). От друга страна, устойчивият характер на посочената "разколебаност" (прокарана в почти всички пълноценни варианти) налага предположението за някаква тяхна сравнително ясна инвариантна функция в текста - както по отношение на формата (респ. разгръщане на сюжета), така и на неговата семантика (идеи и обвързаност с миторитуалното наследство). Част от вариантите несъмнено заявяват стремеж да фиксират относително ясни "кратки" срокове за брака и очевидно обозначават определен календарен преход (денят преди момента Х, денят Х и денят след момента Х - срвн. клишетата за ден, ден до пладне, два дни, три дни или "два дни, три дни"). От друга страна, значимостта на този преход за някакъв по-голям времеви отрязък (а това е характерно в най-голяма степен за новогодишните преходи) мотивира опитите да се въведат указания и за изоморфната тъждественост между "кратките" и "продължителни" сегменти (два/три дни като две/три години; макар да го води ден/два/три, ще почине, след като му роди дете, т.е. след девет месеца, и други подобни). Представени в най-общ план, всички вариации на опитите да се съвместят два хронологични отрязъка, които в митопоетичната инвариантна основа са имали изоморфни характеристики, указват на факта, че песента е имала за свой обект описанието на новогодишен календарен преход, описан чрез клишето за Брак. В този преход мъжкият персонаж е водещата (календарна) фигура, а ежегодното обновяване на брака гарантира (легитимира) появата на Новата година (срвн. споменаването в песента на мъжка рожба). Подобна интерпретация се подкрепя от анализа на песента за "Катил Георги" (версия на мотива "Мъж на сватбата на жена си"), в която преподновяването на брака се осъвместява с подвиг на болния (умиращ) Герой. Редуването в тази версия на имената Дойчин и Георги позволява наред с очевидно календарното име Георги като такова да се интерпретира и името Дойчин - според нас то е мъжки корелат на календарно значимото име Дойка (от Евдокия, памет на 1 март). В такъв случай песента за съдбовния кратък брак на момата с най-хубавия (и богат) вдовец Дойчин е митопоетичен отглас от миторитуалния преход от Стара към Нова година, разпознаван чрез мартенската Нова година. Той има две възможни фиксации - в първата има неподвижен характер и се датира на Първи март по юлианския календар, а във втората е подвижен и се засича в момента на максимална близост между Младата Луна и Плеядите в нощното небе, разпознат при християнизацията чрез началото на великденските пости (Калоянов 2000: 208-210). Втората ситуация е особено интересна за фолклористичните изследвания на ранното състояние на християнизацията на езическата система (и оформянето на фолклорните текстове) - при нея институционално налаганите литургични правила са имали за рецепиент традиционна фолклорна общност с все още доминантна ориентация към реалностите на нощното небе (и тяхната митопоетична кодировка). Това очертава една по-реалистична социо-културна конфигурация, в която дори и след началото на каноничния (юлиански) Първи март засичането на "небесната двойка" (Млада Луна & Плеяди) ще е знак за Начало, т.е. за Първи март, с което се стартира "пусковия механизъм" на фолклорната мартенска година. Тъкмо в тази ситуация на конфесионален преход (и отпадане на старите миторитуални практики) обновяването на Брака между персонаж, обозначаващ Плеядите, и неговата календарна жрица/годеница може да се преосмисли като невъзможен (кратък), с характерното за баладата транспониране на акцентите в посока към безнадеждност и обреченост (от типа на класическото клише "сватба=смърт").

Разпознатата в песента миторитуална основа - новогодишен мартенски преход, описан с вече фолклоризираните клишета на българския шаманизъм, се онагледява от честотността на имената на мъжкия персонаж. В тази песен те очертават две ясно обособими групи - в първата варират около името Дойчин или Дойчо, а във втората са производни от класическия за посветителните ритуали номинационен антропонимичен модел с корен *st- (Стоян ~ Стойно ~ Стойко ~ Стойчо). Към първата група освен най-популярното Дойчин ~ Дойчо (45 вар.) можем да прибавим и някои имена с близко звучене (или подведени по модела на Дойчин) - напр. Дончо (2 вар.), Бойчин (6 вар.) и дори Белчин (2 вар.); засега в тая група можем да уточним общо 55 имена.¹⁷ Във втората група имената се разпределят както следва - Стойчо (10 вар.), Стойко (8 вар.), Стоян (4 вар.) и Стойно (1 вар.); засега в тая група можем да уточним общо 22 имена.¹⁸ Останалите имена се срещат по-рядко (в 3, 2 или 1 вар.)¹⁹, а в няколко варианта героят е безимен. Сред имената на момата също се забелязва стремеж към очертаване на групи - тук най-популярното име е Рада/Радка (23 варианта)²⁰, а веднага след него следват групи със значително по-малка честотност (с по 7 варианта - Донка; с по 5 варианта - Еленка, Неделя²¹; с по 4 варианта - Мария/Марийка, Пенка²²; с по 3 варианта - Добра, Лалка, Тодора/Тодорка²³; с по-малък брой варианти²⁴).

Подобно на други песни с митопоетични отгласи от шаманството, образът на майката като многознайница, която може да даде полезен съвет, е наследство от инвариант, в който изборът на неофита (посвещаемия) е предопределен, т.е. по наследство.²⁵

Характерен белег на песента е активното присъствие на златото (вкл. и като епитет в името на извора=кладенец - топос със значение на връзка между световете по вертикала, а понеже е нощ, задава семантика на път към Долу и т.н.) и на устойчивото клише за делба на имане (злато). От една страна, хайдутите делят имане, и на техния водач (войвода) се пада най-много, което го поставя под знака на божественото покровителство (срвн. етимологията на слав. богат). От друга страна - дял от тяхното имане получава и "случайно" попадналата там мома.²⁶ В този смисъл момата в песента "Дойчин най-хубав" е с характеристиките на избраница (неофит), която участва в тайнство, което не само я бележи със златния код на свещеното отвъдно, а и предопределя нейната съдба. Взаимната връзка между категориите "съдба" и "участ" (дял-бата като от-мер-ване на у-част) произтича от правно-магическата съставна на ритуала, а в нашия случай мотивира безпрекословна връзка между "даряващия" и "дарената", кодирана социално-антропологично (институционално) като предопределена "безпрекословна отдаденост" - момата иска "да вземе" Дойчин на всяка цена, въпреки предупреждението, че жените (и децата) му не траят (не живеят дълго). И така, дялът на момата е и нейна "съдба" - тъждествен на участта да бъде Невеста на Посветителя в календарно значим момент (времето на Прехода).

БЕЛЕЖКИ

1. Срвн.: Осинин 1939, № 75=Осинин 1947, № 65=Ангелов-Вакарелски 1946, № 44; Ангелов-Вакарелски 1939, № 101; Осинин-Бурин 1953, с. 250; БНТ 8/1962: 256. [обратно]

2. Посветено на "г-ца М. И. Г-ва (известната днес и като негово "първо либе" Мария /Минка/ Горанова от Карлово), то е публикувано във в. "Дума на българските емигранти" (бр. 4 от 1871 г.), а по-късно е преработено за стихосбирката "Песни и стихотворения на Ботьова и Стамболова" (1875), с многобройни публикации след Освобождението и до днес. [обратно]

3. Във вариантите се срещат няколко стратегии за очертаване посоката на движение спрямо изходния локус ("низ, от/откъм"); срвн.: Ирин-Пирин планина (Александрово, Аспарухово, Забърдо - "низ Ирин-Пирин планина, низ хайдушкана равнина", Коларци, Копривщица, Пирдоп, Сяново, Хвойна-1, Хвойна-2), Стара планина (Балканец, Войнягово, Кирилово, Долно Сахране, Разградско-неут., Сухиндол, Чоба-1, Шипка), Сакар планина (Генерал Тошево), планината (Доброселец, Ичера, Лозен, неуточн.-Шуменско, Паскалево, Свиленград, Хрищени, Широка лъка - "низ високана планина, низ хайдушката равнина"), Балкан/Балкана (Българин, Рибарица, Синапово, Смолник, Череша - "към Сливен към балканите"). [обратно]

4. Най-голям е броят на вариантите, според които това става по козарска пътека (в единични случаи - овчарска и пазарска) - Аспарухово (овчарска п.), Бакойци, Горна Оряховица, Добрич, Лозница-1 (пазарска п.), Пирдоп, Стефан Стамболово, Сяново, Кърпачево, Александрово ("из овчарските пътеки, из козарските рътлини"), Рибарица, Сяново. [обратно]

5. Термините се срещат както следва: юнаци (млади, отбор) (Александрово, Българин, Добрич, Дяково, Лозен, Обручище, Пирдоп, Кърпачево, Рибарица, Разградско-неут., Сяново, Тенево, Хрищени); 70-77 юнака (Велчево, Горна Оряховица, Доброселец, Дряново, Елена, Ичера, неуточн.-Шуменско, Нови пазар - "дор седемдесет юнаци, дор осемдесет левенка", Паскалево, Певец, Смолник, Стефан Стамболово); овчари (Балканец, Арковна, Генерал Тошево, Горно Сахране - беглик овчари, Гугутка - трима, Гълъбово, Долно Левски, Долно Сахране, Забърдо, Калофер - "овчари и планичари", Кирилово, Климаш, Лилково, Лиляк - "беглишки вакли овчари", Любенец, Мирково - "сите беглишки овчари, беглишки и панагюрски", Навъсен, Овчарово - "беглишки вакли овчари", Пазарджик, Пъстрен, Свиленград, Синапово, Слатина - "синджирлийските овчари", Стара Загора - "трима вакли овчари", Хаджи Димитрово, Хвойна-1, Хвойна-2, Чоба-1, Чукарово - трима вакли овчари, Шипка - беглик овчари, Широка лъка); джелепи (Черни връх); хайдути (Бакойци - трима, Сухиндол, Триводици); войници (Белгун, Дончево, Коларци, Череша - аскер-войници), дружина (Градина); ергени (Аспарухово). [обратно]

6. Устойчивите клишета за очертаване на преимуществата на героя (Дойчин) спрямо останалите наблягат върху външния вид (хубавец на лице и облекло/премяна, с добре поддържан (хранен) кон и/или с голямо стадо) - Арковна ("най-бял, мале ле, най-червен, най-тънък, мале ле, най-висок"); Аспарухово ("най-хубав и най-пременен"); Балканец ("най-хубав и бял, черноок"); Белгун ("хубавец", "най-хранен коня водеше най-хранен, мамо, най-ален"); Българин ("най-хубав и най-пременен"); Велчево (с ален фес); Войнягово ("всичките, мамо, хубави, всичките, мамо, гиздави, ала й Дойчин най-хубав, Дойчину риза ленена, Дойчину гислик копринен, Дойчину фесът най-ален"); Генерал Тошево ("най-хубав, най-пременен"); Горно Сахране ("най-хубав и най-пременен, по бяла риза ленена"); Гугутка ("най-хубав и най-пременен"); Гълъбово ("най-хубав и най-пременен и му премяна приляга"); Добрич ("Дойчо хайдутин най-хубав"); Доброселец ("най-хубав и най-пременен"); Долно Левски ("Дойчину коня най-харен, Дойчину феса най-ален"); Долно Сахране ("Дойчин най-хубав, по тънка риза ленена и по аладжано елече"); Забърдо (стадото му най-много); Казанка ("все прани, все пребелени, а Дойчин, мамо, вдовеца, неопран, нито пребелен - пак Дойчин, мамо, най-хубав"); Кирилово ("най-хубав и най-пременен - с тънка риза ленена, с аладжаво елече"); Климаш ("най-хубав, буле, най-гиздав: лице му - сахан сребърен, очи му - черни череши, вежди му - тънки гайтани"); Коларци ("коня му най-хранен, най-ален"); Копривщица ("Дойчину фесът най-ален, Дойчину пояс най-ален, Дойчину джамадан най-ален"); Лилково ("най-хубав и най-пременен"); Лиляк ("най-хубав и най-пременен - мушабак риза носеше..."); Лозен - най-хубав; Любенец ("най-хубав, мамо, най-гиздав"); Навъсен ("най-хубав и най-пременен, най му премяна приляга"); Обручище ("най-хубав и най-пременен, нему премяна най-мяса"); Овчарово ("всичките хубави и пременени, Дойчо вдовеца - най-хубав"); Пазарджик ("Дойчину коня най-хранен, Дойчину феса най-ален"); Паскалево ("най-хранен кон, най-ален"); Пъстрен ("най-хубав и най-пременен"); Синапово ("най-хубав и най-пременен"); Слатина ("всичките, мамо, хубави, хубави, мамо, гиздави, Дойчинчо либе най-хубав, най-хубав, мамо, най-гиздав", "че ми е Дойчин подражал с това ситно ходене, с това китно носене; на бяло чело - чер калпак, на тънък кръст - ален пояс, на боси крака - калеври!"); Смилец ("Дойчину феса най-ален, и елека най-морав"); Смолник ("най-хубав и най-пременен"); Стара Загора ("най-хубав най-пременен"); Тенево ("най-хубав, най-изпременен"); Триводици ("Дойчину коня хранен, Дойчину байрак най-ален"); Хаджи Димитрово ("Дойчо вдовеца най-хубав, най-хубав, най-пременен"); Хвойна-1 ("снага най-тънка, лице най-бело, стадо най-много, гега сребърна"); Хвойна-2 ("Дойчова снажка най-тьонка, Дойчови очи най-чьорни."); Череша ("лицето му се белее като на булка дюлбена, вратката му се лъщее като на булка мената, мената жълти алтъни, саблята му се светлее като на булка колана, колана сребърен кованец"); Чоба-1 ("барем хубавец"); Чоба-1 ("барем хубавец"); Чукарка (хубавец); Чукарово ("най-хубав и най-пременен"); Шипка ("най-хубав, мамо, най-гиздав"); Широка лъка ("лице най-бело, най-бело и най-червено; очи най-чьорни, най-чьорни и най-мамливи; снажка най-тьонка"). [обратно]

7. Наред с очакваните клишета от типа "студен бистър кладенец" твърде често се появява характеристиката "златен" - Алтън-бунар, Алтън-бунар кладенец (Велчево, Войнягово, Горна Оряховица, Дончево, Добрич, Дряново, Ичера, Лилково, Лозен, Мирково, Нови пазар, Обручище - "Куюм бунар", Певец, Разградско-неуточн., Свиленград, Стара Загора, Хаджи Димитрово, Хрищени, Чукарово, Шуменско-неуточн.), хайдушки (Кърпачево - "хайдушко кл."; Рибарица - "хайдушкото кл."), овчарски (Павел и Горна Студена - "чобан Гергьов кл.", Янюрен-1 и Янюрен-2 - "чобан Петков кл."), верижен (Кирилово и Слатина - "Синджир-бунар"). В някои варианти очевидно се смесват компоненти от обозначението за кладенец и равнина/ливада, което поражда клишета като "Алтън баир/чаир" и "Чобан баир" (Българин и Гугутка - "Алтън чаир"; Гълъбово - "от Алтънови баири, на Куюм чаири"; Лилково - "от Алтън баир"; Лиляк - "от Алтън баир слязоха, на Чобан баир седнаха"; Навъсен - "на Чобан баир седнаха"; Пъстрен - "от Алтън баир дойдоха, на Чобан чаир седнаха"; Синапово - "на Егрек баир слязоха на Чобан баир седнаха"). [обратно]

8. Ямурлуците биват: червен (Александрово, Горна Оряховица, Дряново, Ичера; Лозница-1; Лозница-2; Кърпачево; Певец; Рибарица; Сяново; Хрищени), ален (Бакойци; Нови пазар); морав (Велчево); бял (Градина, Сухиндол); зелен (Елена); сирхат (Жеравна). Във вариантите се срещат още килим (Долно Сахране - шарен); черги (Разградско-неут. - шарени) и плъсти (Генерал Тошево - шарени; Калофер - алени). [обратно]

9. Срвн. във вариантите: харбии=копия/байрак/саби/тояги (Велчево - син-зелен байрак; Генерал Тошево - лъскави саби; Гълъбово - харбии; Лилково - харбии; Лозница-1 - червен байрак; Навъсен - тояги; Пъстрен - тояги; Тенево - колове). Някъде се споменава, че юнаците носят байраци, но не се уточнява, че са побити на мястото на делбата: Дяково - три зелени байрака; Елена - седем бели байрака; Ичера - седем бели байрака; Лозница-2 - син-зелен байрак; Певец - седем бели байрака; Тенево - зелени байраци; Триводици - алени байраци; Хрищени - седем бели байрака; Шуменско-неуточн. - седем бели байрака. [обратно]

10. Във вариантите дяловете на войводата са два (Александрово, Велчево, Горна Оряховица, Елена, Жеравна, Ичера, Калофер, Нови пазар, Певец, Разградско-неут., Сухиндол; Хрищени, Шуменско-неуточн.); три (Бакойци, Градина, Дряново, Сяново) или четири (Кърпачево, Лозница-1, Лозница-2, Рибарица). Момата получава по един или два дяла (един - Горна Оряховица, Жеравна; два - Ичера, Хрищени, Шуменско-неуточн. - "от всеки юнак по алтън, от млад Стояна дор двачка"). [обратно]

11. Терминът "вдовец" стои в следните варианти: Аспарухово, Белгун, Биково, Бургас, Българин, Върбица, Вършило, Генерал Тошево, Горна Студена, Гълъбово, Доброселец, Дончево, Драгоево, Заберново, Каваклия, Казанка, Кайнарджа, Коларци, Костен, Любенец, Лилково, Лиляк, Навъсен, Негушево, Обручище, Павел, Паскалево, Пъстрен, Стара Загора, Тараклия, Хаджи Димитрово, Череша, Чоба-1, Чоба-2, Чукарка, Чукарово, Ямболско-неут., Янюрен-1, Янюрен-2. [обратно]

12. Срвн.: Аспарухово ("за вдовец мерак не хвърляй, вдовеца й слана есенна - там, дето падне таз слана, всичкото, мама, изгаря"); Арковна ("Дойчину жени не живеят, ни жени, ни дребни дечица"); Балканец ("че му жените не траят, жените, Янке, децата"); Бегово ("Дойчин булки не траят, не булки, не мъжки деца"); Белгун ("Иванчу жени не траят, все млади булки умират, дребни дечица оставят"); Биково ("Кирчо му жени не траят"); Бургас ("че му жените умират, от първа рожба децата!"); Българин ("на Стойчо булките не живеят, булките, още децата"); Войнягово ("Дойчину булки не траят и русокоси дечица"); Върбица ("не вземай Цоня вдовеца, че му жените не траят"); Вършило ("за Градя да се не жениш, че му жените не стоят - на първа рожба умират"); Генерал Тошево ("Дойчинови жени не траят"); Горна Оряховица ("не вземай, мама, Дойчина, Дойчин й, мама, хайдутин, утричка ще го убият - млада вдовица ще останеш"); Горна Студена ("дет му жените не жият и млади булки умират, все мъжки деца оставят, все по на една година"); Горно Сахране ("Дойчина булки не траят"); Гугутка ("немой го взема, Елке ле - нему булките не живеят"); Гълъбово ("Стойко жените не живеят и му децата не траят"); Доброселец ("Стойчо му булките не живят и още дребни дечица"); Долно Левски ("Дойчину булки не траят"); Долно Сахране ("Дойчину булки не траят"); Дончево ("него му жени ни траят, се млади булки умират, се дребни деца остават"); Драгоево ("дет му жените не траят - ката неделя венчило, ката понеделник - носило"); Дряново ("Бойчину жени не траят, Бойчин жена, мама, не води и дребни деца не търпи"); Жеравна ("нему жените не траят, все са от деца умирали"); Заберново ("че му жените умират, ката година и жена"); Здравец ("на Дойча жени не жювят"); Каваклия ("дето му жени не живет, все млади булки умират, все мъжки деца оставят"); Казанка - Дойчин му жени не траят, ни жени, ни дребни деца"); Кайнарджа ("дето му булки не траят"); Калофер ("Дойчину жени не траят, ни жени, ни дребни дечица"); Кермен ("Кирчо му булки не траят от три дни, Ганке, повече"); Кирилово ("Дойча жените не траят, млади и зелени умират"); Коларци ("него му жени не траят, се млади булки умират и дребни деца оставят"); Копривщица ("Дойчину жени не траят"); Костен ("Не вземай Ради вдовеца, все млади моми земаше, все млади булки умират"); Лиляк ("на Стойчо жени не траят, не траят ни ден, ни два, ни три, ни до неделя"); Лилково-2 ("Не зимай, Радо, Ивана,/ нему се жени не държот"); Лозен ("Стойку булките не живят, с червени була умират"); Мирково "не взимай, синко, Дойчина, Дойчину жени не траят"); Навъсен - Стойчу жените не живят, и му децата не траят"); Негушево ("Никола жени не траят"); Обручище ("нему жените не живят"); Павел ("дет му жените не жият и млади булки умират, все мъжки деца оставят, все мъжки деца сираци"); Паскалево ("на Иванчо жени не траят - все млади булки умират и все дребни деца остават"); Пазарджик ("я какво казват хората - Дойчину жени не траят"); Разградско-неут. ("Буйчину жени не траят, ни деца пеленачета, ни русокоса девойка"); Свиленград ("Стойкови жени не жият"); Слатина ("Дойчину булки не траят, ни русокоси дечица"); Смилец - "Не взимай, щерко, Дойчина, - долен край моми не траят, нито пък млади невести"); Тараклия - "Дойчин му жени, мъри, не траят"); Череша ("девет се й пъти годявал, годявал и се й венчавал, се му жените умират"); Черни връх ("той му жените не траят се млади булки умират, се малки деца остават"); Чоба-1 ("Не зимай, Донке, Тодора, на Тодор булки не траят"); Чоба-2 ("Не вземай, Донке, Тодора, на Тодор булки не траят, все млади булки умират"); Чукарово ("Стойку булките не живят"); Ямболско-неут. ("вдовеца и яловеца, дето му жени не траят; ката година - по жена, тази година - дору две"). [обратно]

13. До смърт - от типа: "Ако ще и да умра (но ще го взема)", "Ще пукна, ще тресна..." или (към майката) "Пукни се, тресни се...", срвн.: Бакойци ("Пукнавам, мамо, треснявам"); Дряново ("Пукна ще, мамо, мъри, тресна"); Кърпачево ("Пукновай, мамо, мари, тряснувай"); Рибарица ("Кълни ме, мамо, проклинай"); Сяново ("Пукна ще, мамо, пръсна ще"); Тетевен-1 ("Пукни се, мамо, тресни се"). [обратно]

14. Срвн.: ден (Здравец, Долно Сахране, Драгоево, Павел, Тараклия); ден до пладне (Белгун, Черни връх, Костен, Чоба-1, Горна Студена, Каваклия); два дни (Череша, Генерал Тошево, Паскалево, Дряново, Заберново, Пазарджик, Триводици, Долно Левски, Мирково, Аспарухово, Разградско-неут., Лозен, Горно Сахране, Навъсен, Обручище); три дни (Горна Оряховица, Дончево, Върбица, Свиленград, Ямболско-неут.); два дни, три дни (Смилец, Лилково-1, Лилково-2, Арковна, Кермен, Гълъбово, Казанка, Коларци, Българин); два дни като две години (Забърдо, Жеравна, Балканец); три дни като три години (Хвойна-1); два дни като две години, три дни като три години (Бегово, Войнягово, Калофер, Копривщица, Слатина); половин-една година (Кайнарджа); ни ден, ни два, ни три, ни до неделя (Лиляк). [обратно]

15. Срвн.: Бегово ("Чия ли е тая невяста, благатък, който я води, и по-благатка - майка му"); Бургас ("еднъж хората да рекат: "Стойковице ле, болярко, болярко и чорбажийко"); Българин ("хората да рекат: "Стояновица болярката, Стояновица зингенката!"); Върбица ("само хората да рекат: "Тази й, мамо, Цоневица, Цоневица боляркинята!"); Доброселец ("нал' ще да рекат хората: "Стойчова млада булчица, най-хубава и най-пременена!"); Дончево ("само да рекат хората: "Иванчовца е болярката"); Жеравна ("че как ще кажат хората: "Тази ли е Караджовица"); Заберново ("току да ми рекат хората: "Стойковице ле, болярко, болярко и чорбажийко!"); Здравец ("нали хората ще рекат: "Дойчовица - баш болярката!"); Каваклия ("само да чуя хората, да рекат, мамо, хората: "Стойчовице ле, болярке!"); Кайнарджа ("току да рекат хората: "Дойчовица е хубавица!"); Калофер ("Дойчиновице болярко, болярко и чорбаджийко!"); Коларци ("зам да ми рекат хората: "Стойчовица, боляркинята, Стойчовица, джелепкинята"); Костен ("нали ще кажат хората: "Таз ли е Донка Радивца, Радивца, даскалицата."; Лилково ("колко хората да рекат: "Стойковица болярката, болярката, джелепката!"); Лиляк ("току да кажат хората: "Стойчовица болярката, Стойчовица чифчийката!"); Свиленград ("току да речат хората: "Стойковица - джелепката!"); Синапово ("нали ще рекат хората: "Дойчиница чорбаджийката, Дойчиница - баш болярката!"); Череша ("нека ми речат хората ("Дойчовица боляркинята"); Черни връх ("само, мамо ле, да чуя хората, мамо, да кажат: "Наньовице ле, болярке"); Чукарово ("барем хората да кажат: "Стойковото булче хубаво, тя е на Стойка прилика!"); Ямболско-неут. ("току да рекат хората: "Стойчовица-чорбаджийката!"). [обратно]

16. За корелацията "случай/среща : съдба" вж. Топоров (1994: 38-65). [обратно]

17. Срвн.: Дойчин (45 вар. - Арковна, Аспарухово, Бакойци, Балканец, Бегово, Брестово, Велчево, Войнягово, Забърдо, Здравец, Генерал Тошево, Горна Оряховица, Горно Сахране, Добрич, Долно Левски, Долно Сахране, Елена, Кайнарджа, Казанка, Калофер, Кирилово, Копривщица, Любенец, Мирково, Обручище, Овчарово, Пазарджик, Пирдоп, Пъстрен, Синапово, Слатина, Смилец, Стара Загора, Старо село, Сяново, Тараклия, Тетевен, Триводици, Хаджи Димитрово, Хвойна-1, Хвойна-2, Череша, Чукарка, Шипка); Дончо (2 вар. - Гугутка, Пъстрен); Бойчин (6 вар. - Александрово, Градина, Дряново, Кърпачево, Разградско-неут., Стефан Стамболово); Белчин (2 вар. - Смолник, Тенево). [обратно]

18. Срвн.: Стойчо (10 вар. - Българин, Горна Студена, Доброселец, Драгоево, Каваклия, Коларци, Лиляк, Навъсен, Павел, Ямболско-неут.); Стойко (8 вар. - Бургас, Гълъбово, Доброселец, Лилково, Лозен, Свиленград, Чукарово, Янюрен-2); Стоян (4 вар. - Заберново, Певец, Хрищени, Шуменско-неуточн.); Стойно (1 вар. - Янюрен-2). [обратно]

19. Терминът "вдовец" стои в следните варианти: Иванчо (3 вар.- Дончево, Белгун, Паскалево); Диман (2 вар. - Лозница-1, Лозница-2); Кирчо (2 вар. - Биково, Кермен); Никола (2 вар. - Жеравна, Негушево); Тодор (2 вар. - Чоба-1, Чоба-2); Бечо (1 вар. - Широка лъка); Богойно (1 вар. - Сухиндол); Гради/Градьо (1 вар. - Вършило); Индже (1 вар. - Тетевен); Момчил (1 вар. - Рибарица); Наньо (1 вар. - Черни връх); Ради (1 вар. - Костен); Руси (1 вар. - Климаш); Цоньо (1 вар. - Върбица). [обратно]

20. В групата с името Рада/Радка вариантите се поделят както следва: Бегово, Българин, Горно Сахране, Гълъбово, Дончево, Долно Сахране, Жеравна, Кайнарджа, Климаш, Коларци, Лилково-1, Лилково-2, Лиляк, Лозен, Любенец, Навъсен, Обручище, Паскалево, Пъстрен, Свиленград, Синапово, Стара Загора, Хаджи Димитрово). [обратно]

21. Срвн.: Дона/Донка (Войнягово, Калофер, Костен, Мирково, Слатина, Чоба-1, Чоба-2); Еленка (Бургас, Черни връх, Здравец, Драгоево, Гугутка); Неделя (Горна Оряховица, Дряново, Елена, Градина, Разградско-неут.). [обратно]

22. Срвн.: Мария/Марийка (Горна Студена, Павел, Тетевен-1, Негушево); Пенка (Брестово, Долно Левски, Александрово, Тетевен-2). [обратно]

23. Срвн.: Добра (Череша, Генерал Тошево, Тараклия); Лалка (Копривщица, Арковна, Казанка); Тодора/Тодорка (Медковец, Ветово, Добрич). [обратно]

24. С по 2 варианта са представени: Ганка (Биково, Кермен); Янка (Аспарухово, Ичера, Балканец).; Денка (Янюрен-1; Янюрен-2) Дешка (Кърпачево, Рибарица); Иванка (Пазарджик, Смилец). С 1 вариант са представени: Дойна (Кирилово); Иринка (Ямболско-неут.); Керка (Вършило); Маринка (Заберново); Станка (Белгун); Цона (Върбица). [обратно]

25. Срвн. сходната позиция на майката в мотива "Мома, залюбена от змей" - Калоянов 1998: 186-194). [обратно]

26. Подобно клише присъства и в други хайдушки песни, които продължават идеите на някакъв тип посветителни обреди - срвн. мотива "Бременна сестра помага на брат-войвода в критичен момент", където на финала, след разбиването на противниците, дял от придобитото имане има и току-що роденият (по време на битката или веднага след нея) племенник на войводата. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.