1. МАРТЕНСКАТА НОВА ГОДИНА ПО ХОДА НА ЛУНАТА
(Кратки подстъпи към темата)

Тодор Моллов

web | Песента за Болен Дойчин

В българския фолклор новогодишните (и/или календарно-сезонни) преходи се описват чрез унаследени митопоетични схеми, които разгръщат сюжети, свързани най-вече с Двубой (облог и/или състезание), Брак (сватба=смърт; подновяване на брака), Богатство (с време) или Заем (на време), Вкаменяване (антропоморфно изваяние от типа балван), начало на полово-възрастовите ритуали, контакт с отвъдния свят¹, и пр.

Първомартенският преход е фиксиран в българския фолклор чрез поне две широко разпространени легенди за променливия "характер" на персонифицираното първомартенско начало Баба Марта, които се изразяват чрез крайности във водно-топлинния баланс - от изобилен сняг и голям студ до топлина и раззеленяване на гората и посевите ("Менява се като през марта времето." - БНТ 12/1962: 252).²

В първата акцентът пада върху митологичната идея за календарен "заем" (на време). В нея Марта се сърди на братята си Голям и Малък Сечко, защото заради големия брой празници през двата месеца те изпили нейната част от вино в общата бъчва (за да знаят кое вино на кого е, тримата били сложили по един трън като символична разделителна линия между трите нива). В нея се пази "спомен" от първомартенското начало на годината, в навечерието на което по традиция през три години става корекцията на календара чрез добавяне на един ден в края на месец февруари (тук осмислен като "кражба на време/вино"). Тя открила липсата³ едва когато дошло време да отпразнува посрещането на свети Тодор (началото на пролетта, разпознато като начало на строгия пост)⁴, ядосала се, изгонила Тодор, раздрала си кожуха и сняг затрупал отново земята... (Исперих).⁵ Скоро обаче се успокоила и времето се оправило - все пак братя са й... (Беломорци, Омуртагско; Беляново, Беленско; Шумен).

Във втората акцентът пада върху идеята, че преходът през граничната точка на Времето изисква съответното пространствено маркиране чрез антропоморфно Изваяние. При това обичайното обозначение на Центъра чрез Планина води до "тавтологичното" двуединство "планина & изваяние/стълп-балван". В тази легенда гневът на Баба Марта и необичайните студ и сняг са мотивирани с неразумното поведение на една жена (стара баба), която сметнала Първи март за достатъчна причина да излезе в планината да пасе своите кози/овце. Тя не се вслушала в предупрежденията на хората и тръгнала с репликата: "Марта жена и аз жена, тръч коза на планина!" (БНТ 12/1962: 250)⁶. Ядосана, Баба Марта поискала от Април три дни, през които стегнал такъв студ, че непредпазливата козарка/овчарка се вкаменила заедно със стадото (Беломорци, Омуртагско).⁷

В Бобошево, Дупнишко, двете легенди са съчетани - като разбрала, че Малък Сечко (февруари) й изпил виното, тя рекла "Я че му сера на тое Сечко у брадата" и започнала да плюе стрш (суграшица); ядосан от това, той дал един студ, та я вкаменил заедно с овцете и козите край местността Бельово бърдо (СбНУ 42/1936, Кепов, с. 121-122).

Връзката на идеята за антропоморфното изваяние (вкаменяване, замръзване) като знак за навлизане в нов годишен цикъл⁸, разпознато по хода на Луната и/или Плеядите, локализира "събитието" не само в началото на месец март (навлизане в постите, Сирница и подвижния Тодоровден⁹), но и през месец май (периода между Великден и Задушницата преди Петдесетница¹⁰).

Най-вероятно навлизането в постите (Сирница) е отправната точка на известната песен "Подранили и замръзнали хайдути"¹¹, защото във вариантите те били подлъгани от чуването на сива (синя) кукувица¹² и излезли 3 дни или 15 дни преди Благовец, 25 март. В първия случай (три дни преди Благовец¹³) излизането се датира на 22 март (който впрочем е и дата за най-ранния възможен Великден). Във втория случай (15 дни преди Благовец¹⁴) излизането се датира на 9 март, Свети четиридесет мъченици, а подсказаните отношения между празничните дни (1 март ~ 9 март ~ 25 март) следват лунните фази¹⁵. Доколкото "историческите корени" на хайдушките песни са в юношеските полово-възрастови ритуали от предхристиянската епоха, то с времето излизането на младежите към разположено в планина култово средище било заменено с "укриване в манастир/църква". Посоченото указание за излизане на 9 март¹⁶, наред с топоса "църква Тодорова" (срвн. Тодоровден), подсказват обвързаност на началото на ритуалите със ситуацията, в която младата Луна се засича с Плеядите, разпозната след християнизацията чрез Сирница.

Началото на мартенската Нова година, разпознато като Брак, мотивира вярата, че Марта (респ. Баба Марта) "се сърди", когато я сватосват (искат да оженят) за старец - антропоморфна полово-възрастова персонификация на предишната година (с изчерпано "време"), което поражда словосъчетания от типа - "Марта са начумери, женят я за старец." (БНТ 12/1962: 250; Беляново, Беленско), а се радва (рязко подобрява своето "настроение"), когато обещават да я оженят за млад (новата година) - "Сватосали са Марта за ерген, затуй се е засмела." (БНТ 12/1962: 395), "Засмя се Марта, показали са й някой млад." (БНТ 12/1962: 182), "Марта се сърди за ерген." (БНТ 12/1962: 250), "Марта се засмя - видяла е млад овчар" (Шумен).

Идеята за Началото на годината като повтаряне на космогоничния акт мотивира архетипно ядро, в което присъствието на Бога се маркира като "богатство" (респ. знак за наличие на "време", от типа "ден --> година"), а доколкото мартенското начало на годината е ориентирано по хода на Луната, то тъкмо лунарната "Баба Марта" е своеобразен алтернативен алоперсонаж на Бога и "господар на време (богатство)", който може самовластно ¹⁷ да го разпределя (без дори Бог да знае това)¹⁸. От една страна, това мотивира изразите: "Мартина работа (Господ я има хабер, я не)." (БНТ 12/1962: 250); "Марта го върши това, Господ хабер няма." (БНТ 12/1962: 250); "Туй го прави марта, Господ я има хабер, я няма." (БНТ 12/1962: 448). От друга, срвн. указанията, че тъкмо Марта променя съдбата на бедния (дава богатство) - "Марта са е запънала пак да прави някой сиромах болярин." (БНТ 12/1962: 250); "Марта ще прави сиромаха болярин." (БНТ 12/1962: 250); "През марта вали, жътваря се радува." (БНТ 12/1962: 369); "През марта дъжд, ще даде Господ ръж." (БНТ 12/1962: 369). Сходна представа е фиксирана и в приказката за семейство бедни старци, които чествали деня на Марта, а тя им се отблагодарила, като ги посъветвала да събират останалото след жътвари и косачи, защото следващата година ще е лоша, и като заменят събраното срещу половината животни на нуждаещите се стопани, самите те ще забогатеят... (Шапкарев 4/1973, № 151, Прилеп, Македония, зап. в Самоков). По-нататък в изследването си ще разгледаме отделно песните за "богатия" Дойчин в контекста на първомартенските митопоетични идеи...

Старинната връзка между началото на новата мартенска година и моминските полово-възрастови ритуали се пази в песните, изпълнявани от момите на т.нар. Боенец (Буенец) - обреден танц, който се играе в неделите на великденския пост (до Великден, а някъде продължава и след Великден, до Спасовден или Русалската седмица). В някои от тях, които пряко обслужват обреда, ясно личат връзките както с обредните действия, така и с техните митологични идеи, т.е. те имат функция на "самоописание". Към тях се отнасят вариантите на мотива "Мома-войник", в който мома, облечена като мъж-войник, остава неразпозната по време на воинска служба сред момци. Песента се съотнася пряко с обреда, в който начело на моминската група стоят "Младоженец-воин" (мома, облечена с мъжки дрехи и оръжие) и "Невеста". И доколкото посоченият обреден комплекс, ориентиран спрямо Великден, започва след началото на строгите пости (след Тодоровден), то прояснява не само името Тодорка (за главната героиня на песента¹⁹), но и появата на календарно уточнение чрез началото на месец март.²⁰

Избирателно ще посоча няколко примера, от които проличава мартенското начало на воинската "служба" на момата:

◊ "Яви се Марта, мени се,/ станала на петнаесе²¹;/ излел е нов черибаша/ да пише млади войници." (Ставерци, Оряховско - Стоин-ТВ, № 543);

◊ "Днес-утре марта настава,/ млади войници ще сбират,/ а пък старите ще пущат,/ от всяка къща по човек,/ по човек, по добър юнак. / Банко си нема свой човек,/ свой човек, свой добър юнак,/ сал има девет дъщери,/ десета бяла Тодорка" (Дамяново, Севлиевско - Архив КБЛ-ВТУ);

◊ "Тръгнала Марта из село,/ от къща на къща ходила,/ от порта на порта чукала,/ на всяка къща по войник,/ на който няма, сам ще иде./ Тоз дядо Георги сиромаха,/ той няма, сам ще да иде." (Хлебарово, Разградско - Архив КБЛ-ВТУ);

◊ "Боже, Боже, мили Боже,/ стори марта добро време!/ Млад черибаши ще излезе/ млади войници да събира." (Малко Търново - СбНУ 57/1983, № 1377);

◊ "За зла е марта настала,/ та са войници писале,/ писале кого писале/ и Банка войник най-напред." (колиби Кръста, Луковитско - Стоин-ТВ, № 1553);

◊ "За зла се е марта явила, бане ле, болярине ле,/ в село е дошъл Акото,/ наред си пише войници./ Баня са войник писале" (Ореша, Тетевенско - Стоин-ТВ, № 3969);

◊ "Днес-утре марта настава,/ млади войници ще сбират,/ а пък старите ще пущат,/ от всяка къща по чуляк,/ по чуляк, по-добър юнак./ Банко си няма свой чуляк,/ свой чуляк, свой добър юнак,/ сал има девет дъщери,/ десета била Тодорка" (Априлци, кв. Ново село, Троянско - Архив КБЛ-ВТУ).

След християнизацията и при формирането на българския календарно-обреден фолклор и трите новогодишни прехода (ориентирани по хода на Слънцето, Луната и Плеядите) прекодират есхатологичните нагласи и текстове на езичеството в един по-приемлив за новите условия (смекчен) вариант - макар че космологичният Край все още присъства като идеологична доминанта, той вече се описва чрез социално-антропологични (и етноконфесионално значими) сюжети и образност. В този смисъл едни от най-популярните и до последно време мотиви се откриват в обредните песни "Падане на царството (и смърт на царя)" и "Заплаха за потопяване/изгаряне или пленяване на Света гора". По обясними причини и до днес те са най-вече коледни песни (и при християнизацията водещата роля на слънчевия календарен преход е препотвърдена чрез Рождество Христово, Коледа), но очевидно поне до края на ХІ век техният хронотоп е бил свързван и с ритъма на съзвездието Плеяди. Това проличава от тясната връзка между песенните персонажи "цар Константин" и "поп Никола" (< св. Никола Летни) в песента за падане на царството, зададена чрез предсказанието/пророчеството на последния към царя, че до Края (до превземането на престолния град и неговата смърт) остават точно три дни, което е възможно само ако предсказанието е дадено на 8 срещу 9 май (привечерното начало на празника на св. Никола Летни), три дни преди 11 май, денят на Константинопол (откъдето и името на царя). В другата спомената по-горе коледна песен (за Света гора) заплахата в Края на цикъла се проектира на две нива (и съответно моделира две версии на песента). В първата той е с характеристиките на изначалната космогонична стихия (вода/море - Черно море), която в Последното време "заявява претенции" към Реда (заплахата е снета след изповед за грях от игумена - често той "признава", че след падането на престолнината е посякъл Царя). Във втората заплахата е кодирана митоепично - чрез названието си "жълта евреина ~ жълта базиргяна" (някъде и цар Мурад) противникът на Света гора (белите манастири) е белязан етноконфесионално, което прави конфликта значим за социално-антропологичната общност... И в двете версии имплицитно стои фигурата на свети Никола (Летни) като "наследник" на жрец от шамански тип (и пророк; срвн. пророк Исая, 9 май) - в първата като календарен "спомен" за падането на царството и смъртта на царя, а във втората нерядко се намесва директно, като изпраща внезапен студ и ледът сковава корабите на противника... Веднъж оформена, сюжетната комбинация "край на годината > заплаха за Цариград~Света гора/манастир" става удобна за обозначаване и на мартенския (лунно-ориентиран) есхатологичен блок, който заради съвпадението си с постите може да се мултиплицира в няколко значими точки на целия великденски цикъл, свързан както с общоселски обичаи, така и с моминските полово-възрастови обреди (началото на постите, Благовец, ходене за зеленина, билки и/или ягоди в различни празници от 1 март насетне). Тъкмо към началото на пролетта (1 март, или към Благовец, 25 март), свързано със заплаха от попленяване на манастир, отпращат няколко обредни песни, в които кукувица предупреждава игумена за опасността от нашествие на насилници (турци, еничери, разбойници), които ще попленят послушниците, ще осквернят олтара и/или ще вършат безчинства с манастирската утвар.²² Тук задължително трябва да припомним, че сходни безчинства (светотатство) вършат и хайдутите, които по зова на подранилата кукувица излизат в планината (срвн. по-горе за събирането на войници под знака на Март), но след падналия силен студ и обилен сняг влизат в манастир и за да се стоплят, горят икони и друга свещена утвар... (за мотива вж. по-горе).

Календарно-обредното регулиране на социално-антропологичното възпроизводство задава особени конотации на мартенския новогодишен период, разпознат след християнизацията чрез Сирната седмица и Тодоровден - тъкмо те маркират края на времето за годежи, сватби и любовно-брачни "заявки"... Временното затишие съвпада с "боледуването" на света при прехода към Новата година, който позволява употребата на негативно-подигравателни клишета по отношение на ония моми (и особено момци), които вече са преминали своите посветителни ритуали, но не са "изконсумирали" дадения им от традицията лимит от време за брачно обвързване.²³ Неразумно изостанали по "любовно-брачната писта", те логично се обозначават в песните или като "болни" през Тодорската неделя²⁴ (на които се полага "понуда": на момите - пресна турта, на момците - конско или кучешко месо/глава/пикоч и др.²⁵; срвн. конските надбягвания и т.нар. "бесене на кучетата" на Тодоровден), или като "мързеливи" (срвн. песента "Стани, стани, Тодоре, булки се продават..."). В същата група са особено популярни и песните-закачки, според които момците са неуверени (не знаят как да любят) и докато се усетят, времето минава (т.е. идва началото на постите) и момите стават все по-скъпи - "сама мома за хиляда, косата й за два града" (косата е знак за честта на момата, поради което е и скъпа)... Множество варианти на този мотивен блок напомнят, че времето на мартенския преход е последен срок за вземане - "кукувица кука"/"телялин вика", че настава зла година, затова кой когото люби, да го люби (да го взема); същата идея може да се реализира и чрез типично гротесково преобръщане (типично за ситуацията на Края) - дошло е време, когато старците ще вземат моми, а бабите - момци...

БЕЛЕЖКИ

1. Подобно на всеки важен календарен (годишен) преход разколебаната "граница между световете" позволява проникването на вредоносни духове (същества) от "онзи" свят в "този"; в една песен мома обяснява на майка си, че герданчето й дрънка, а коланчето й пука, защото "вчера" било "пуста марта" и някакви (неуточнени - същества, демони) "и се бият мале, и се гонят,/ и се качват на тавана, / на тавана зад комина." (Липен, Монтанско). Напоследък Татяна Цивян представи синтезирано обобщение на наблюденията си върху най-важните митопоетични сюжети, свързани с началото на мартенската година (Цивьян 2009). [обратно]

2. Срвн. още: "Изменява се като през марта времето." (БНТ 12/1962: 198); "Времето като през марта." (БНТ 12/1962: 105); "Начумерил са като баба Марта." (БНТ 12/1962: 282); "Времето през марта като малко дете." (БНТ 12/1962: 105); "Мартино слънце (не топли)." (БНТ 12/1962: 250); "Спастряй дървата за през марта, да не гориш колето." (БНТ 12/1962: 414); "Мартин дъжд, да го налееш в оцет, става лют." (БНТ 12/1962: 250); "Като пръдне Марта в армея, вече не се яде." (БНТ 12/1962: 212); "Да се скапе како расол у марта." (СбНУ 6/1891: 207; =Дабева 1934, клетва). [обратно]

3. Срвн. израза "Марта не са дели (двои) от Сечка." (БНТ 12/1962: 250) - знак, че границата между тях не е твърдо зададена, а условна (в случая означена чрез снизения образ на "тръна"). [обратно]

4. Разпознаването на началото на строгия пост чрез неговото име иде от факта, че при т.нар. Кириопасха (периодично знаменателно съвпадане на 25 март с Благовещение и Пасха, Великден) денят на свети Теодор Тирон, 17 февруари, се пада в първата събота след Сирни Заговезни; тая "прецедентна" ситуация мотивирала пренасяне на името Тодоровден за всички негови подвижни "наместници". [обратно]

5. Непрогнозируемият мартенския студ се отразява на овчарството - свършват припасите и овцете измират. Това се описва в широко известна балада за овчар, чиито овце измират от глад в периода между Коледа (или Атанасовден) "до Марта" - без да дере кожата на измрелите овце, с труповете им той прави купен и го завършва с овена-водач, а в много варианти сам става хайдутин. Срвн. и фолклорните паремии от типа: Сечко сече, март дере, април кожи продава. (БНТ 12/1962: 403); Сечко сечит, марта влачет, април носит, препродава. (БНТ 12/1962: 403); Сечко сече, Марта дере, Април кожи бере/продава (Подгорица, Търговищко; Беляново, Беленско). По-различна интерпретация на тези паремии предлага Людмила Акимова - тя ги обвързва с античния мит за Аполон, който победил в състезание за надсвирване фригийския сатир Марсий, и за наказание му одрал кожата (Акимова 2009). [обратно]

6. Срвн. още: "Тръч коза на планина - Марта жена и аз жена!" (БНТ 12/1962: 447), "И аз жена, и Марта жена - не ме е страх от нея" (Шумен); "Е, свърши вече зимата, пръц ти, Марто, на носа!" (Беломорци, Омуртагско); "Баба на баба нема що прави!" (Губислав, Свогенско). [обратно]

7. Срвн. по данни от Охридско, оформени от записвача като диалог: (бабата) "Циц, козице, на планина,/ пърдни марту по брадина!" (месец март, м.р.): "Априле-риле,/ мой побратиме,/ дай ми три дни и три ношчи,/ да потолчам баби!", а по други: "Да смрамора баба на планина!" (Шапкарев 1/1968, с. 393, № 11 - "Бабата и месец Март"). Край Петрохан показват подобно изваяние на вкаменената баба (която е клекнала, а в основата на камъка тече вода), стадото и кучето й (Губислав, Свогенско). [обратно]

8. За топонимите от типа "Балван" вж.: Калоянов, Моллов (2003: 507-519). [обратно]

9. В песенния мотив "Кумова клетва" (позната ми по общо 40 варианта (Моллов БФМ 2/2010) поводът за събирането на кума (най-често с име Богдан) с неговите кумци (кумици) на "прошка" през Сирница, в началото на Великите пости, в 21 от тях в резултат от клетвата на кума кумците (или техните деца) се превръщат в камъни и/или дървета (второто по-рядко)... (вж. и СбНУ 60/1993-1994, № 1077-1079, и бележките към тях). Пряка връзка с подвижния Тодоровден има и легендата за произхода на връх Тодорини кукли (Моллов 2000: 35-38). [обратно]

10. В песенния мотив "Син съди/продава баща" (позната ми по общо 212 варианта (вж.: Моллов БФМ 2/2005) повсеместното споменаване на Великден и/или камбанен звън, както и името Никола отпращат към летния Никулден, 9 май; клетвата на бащата е къщата, жената или децата на сина му да станат на камъни или змии (познато на 41 варианта). В известната легенда за Каябашкото блато комбинацията "Потоп & Вкаменена невеста" маркират края на цикъла по плеядния календар (надир), и най-вероятно се датират на голям празник през втората половина на май, вер. около Петдесетница (Моллов 1992: 124-135). [обратно]

11. Позната ми по общо 139 варианта - публикувани и от Архив КБЛ-ВТУ (срвн.: Моллов БФМ 4/2009); отделно от тях в СбНУ 61/2001, Индекс на мотивите, са посочени още 85 варианта от Архив-ЕИМ, Архив-ИМ и Архив-ИФ. [обратно]

12. За кукането на кукувицата като знак за излизане на хайдути в планината срвн. Г. С. Раковски, който пише: "Позната е веем птица, коя обично българи назовават кукувица, а по някои си места я наричат и любица. (...) Обично дохожда в Стара планина посред априла месеца. Горски юнаци най-много я обичат и догде й не чуят глас, не изхождат в шума. То птицезрение или от старо време са наследили ускоци (хайдути), или за то, що когда тя се появи в планина, тий знаят, че планинский въздух се е веки ублажил и шумак доста е, за да ги закрива. Много юнашки песни ся пеят по България в нейно имя, както и в соколово имя." (Раковски 1/1983: 308). [обратно]

13. В 16 варианта - Рабиша, Тетевен, Широка лъка, Самоковско-неуточн., Сапарева баня, Митрашинци, Лешница, Бързия, Врачеш, Орешец, Люти брод, Калофер, Медковец, Батак, Тетевен, Трън, Трънско-неуточн. [обратно]

14. В 13 варианта - Градево, Долно Камарци, Копривщица, Банско, Самоков (2 вар.), Самоковско-неуточн., Дебрене, Струга, Североизточна Македония-неуточн., Богоров-неуточн., Гара Пирин, Ладарево. [обратно]

15. Пряко указание за връзката между фазите на Луната и внезапно падналия сняг и последващото "замръзване" на юнаците личи от изрази, че до среднощ имало ясна месечина, след полунощ заваляло сняг (в 7 варианта - Ловеч; Тетевенско-неуточн., Черни Вит, Самоковско-неуточн., Черногорово, Тетевен, Трън). [обратно]

16. Срвн. "Марта до деветините е сърдита." (БНТ 12/1962: 250), което кореспондира с паремиите, според които тя се развеселява, когато я сватосват с момък (вж. по-долу за прехода като Сватба). [обратно]

17. Според Йоан Екзарх не са прави ония, които смятат, че Слънцето и Луната управляват (самовластно) съдбата (бъдещето) на човека (Йоан Екзарх 1981: 151). [обратно]

18. Срвн. общобългарската представа, че първото чуване на кукувицата (през март, на Благовец) е знак както за богатство, така и за продължителен живот (брой години според броя на куканията). [обратно]

19. Името Тодорка като обозначение на мома-воин се появява и в песните за превземането на остров Малта, които в един по-късен период актуализират (и уплътняват с обновена историческа информация) старинната миторитуална схема (срвн.: Моллов-БФМ 1/2005; вж. и: Моллов 1996: 105-116). [обратно]

20. Подобни "самоописващи" функции има и сюжетът на мотива "Мома, залюбена/отвлечена/вдигната от змей", който визира митопоетичната съдба на "невестата" (мистичен брак) в посочената по-горе двойка. Едва ли е случаен фактът, че в някои варианти освен на големите празници (Великден, Гергьовден) връзката на момата със Змея се датира на границата между Стара и Нова лунна година - февруари ~ март: "Че чуло ли са разбрало/ през Сечко гърмеж да гърми -/ през Сечко като през Марта!/ Изгърмяло, изтрещяло/ у Неделини на двори./ Змея Неделя залюби,/ майка й не е знаяла..." (Копривщица, Пирдопско - СбНУ 46/1953, № 68). [обратно]

21. Доколкото мартенската нова година започва отброяване на Времето (с първи ден неделя, срвн. понеделник) при появата на Младата Луна (Нова свещ), то уточнения от типа "яви се", "мени се" и "станала на петнайсе" отпращат към момента на пълнолунието (също неделя), след което закономерно следващата неделя е най-ранният възможен Великден, 22 март. [обратно]

22. Подборно ще посочим няколко представителни варианти: Гинци, Годечко (СбНУ 44/1949, № 96; =БНПП 3/1981, с. 242; =Бояджиева-ДДБЙ 1989, с. 69); Потоп, Елинпелинско (Архив ИМ-БАН); Извор, Радомирско (СбНУ 60/1993-1994, № 1145); Ярлово, Самоковско (Шапкарев 1, № 49); Лакатник, Свогенско (СбНУ 44/1949, № 97); Банкя, кв. Градоман, Софийско (СбНУ 44/1949, № 98); Бусманци, Софийско (Архив ИМ-БАН); Елин Пелин, Елинпелинско (Архив-ЕИМ; цит. по: СбНУ 61/2001, Индекс на мотивите, № 148-И); София, кв. Връбница (СбНУ 43/1942, № 269 - "Турци разтурят манастир"); София, кв. Илиенци, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ); София, кв. Обеля, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ); София, кв. Суходол (СбНУ 43/1942, № 224; =БНТ 3/1961, с. 305; =БНПП 3/1981, с. 244); Ярловци, Трънско (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 37, № 60); Царибродско - Сърбия (Младенов 1969: 80). [обратно]

23. Засега от мотива са ми познати 284 варианта, които в близко бъдеще ще бъдат публикувани в електронен вид. [обратно]

24. Немалко песни предлагат по-крайно решение на проблема - вестител призовава: който има либе, да си го либи, защото иде лоша година (лошо време поморливо) и/или масова болест, която ще покоси моми и момци (Ломско и Монтанско). [обратно]

25. С варианти от Дългоделци, Ценово, Бело поле, Ружинци, Грамада, Кула, Тошевци, Владиня, Габровница, Охрид, Превала, Припечен, Сваленик, Илинденци, Смоквица. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.