|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Първа част
БЪЛГАРСКИТЕ ВАРИАНТИ НА "БОЛЕН ДОЙЧИН"
(Актуално състояние и проблеми на интерпретацията)
Тодор Моллов
web | Песента за Болен Дойчин
Още в началото на сериозното и донякъде систематично събиране на южнославянския
героичен епос най-голям интерес се проявява към песните, обвързани с известни
фигури на южнославянското минало от периода на падане под османска власт.
Реалното състояние на фолклорната традиция много скоро охлажда надеждите за
откриване на памет за твърде ранна (до-християнска, езическа) древност, като
почти повсеместно експонира на преден план фигурата на най-известния балкански
епически герой Крали Марко. Наред с него се появяват по-малки цикли, ориентирани
към други герои, данните за които обикновено се отнасят към същия период (ХІV-ХV
в.). Без съмнение, с времето все по-интересни започват да стават ония герои,
които (поради мълчанието на историята за тях) "по подразбиране" се
отнасят към времена, по-стари от ХІV в. Макар сюжетите им да са като цяло
епически (т.е. има сблъсък с иноетничен и иноверски противник), те невинаги
са исторически
"прозрачни", а често носят отчетливи баладни характеристики. Един
от най-интересните и трудни за анализ цикли от тази група е свързан с фигурата
и името на популярния епически герой Дойчин.1
За разлика от класическия модел за епически подвиг тук Дойчин е представен
като болен (на границата между живота и смъртта), който се надига като от
гроба, за да защити своята сестра от посегателствата на чуждоетничен и иноверски
противник.
БЕЛЕЖКИ
1. Две свидетелства на чужденци през ХІХ
в. говорят красноречиво за популярността на песента. През 1862 г. Джорджина
Макензи и Аделина Ърби отбелязват по повод на град Солун: "През IX век
Солун бил византийски град и всичките му жители без разлика били наричани гърци.
Тук обаче се били заселили много славяни и езикът им се говорел по улиците.
Дълго след това в народните песни се възпявал славянският герой Дойчин като
избавител на града от притесненията на един разбойнически главатар." (Макензи,
Ърби 1983: 41-42). В своите "Пътувания по България" Константин Иречек
споделя впечатленията си от народните певци, които слушал през 80-те години
в София: "В България се срещат и певци, подобни на сръбските гуслари. По
мегданите в София, а особено при първия мост на Цариградското шосе всеки ден
можеш да намериш слепи гъдулари от Вакарел, които при тъжните звукове на гъдулката
с проточени звукове и с много прекъсвания пеят пред тихо събралите се любопитни
познатите песни за болен Дойчин, Момчил войвода, Марко Кралевич и за старите
хайдути. Като певци са прочути и тетевенските цигулари, и разложките слепци."
(Иречек 1974: 154). [обратно]
© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015 Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.
|