Залитан в сълзливата си безбанкетна траектория, bg театърът вече втора петилетка не се решава на самоунищожение, за да възкръсне в коренно друго свое тяло, което се вижда и чува - това би му било по-необходимо от самозадоволяването с отделни фестивални постижения и гримаси. Но не винаги по-необходимото се случва. Вместо него се случват реформатори, водещи битки под кръста + срещи на гледни точки (да еба тоя постмодернизъм) + всъщност нищо не се случва. На Реформата краят й не се вижда.
        А и от утопични статии напоследък няма полза. Затова давам направо: ниската интернет култура на българските театри. Най-големите софийски - Народният, Сатиричният, "Сълза и Смях" нямат собствени web пространства. Индивидуалното ровичкане в собствените пощи и безцелното сърфиране е навярно най-силното присъствие на театралните лица в мрежата. ТБА и Благоевградският театър имат зашеметяващо богати на информация, страхотно дизайнерски пипнати, наистина значими страници доскоро under construction. Над 3000 адреса излизат само ако извикаш "theatre" в Yahoo, но освен "Мариета и Марионета" и още няколко други имена от маргиналите нищо не се свързва с България. Влизаш в www.art.bg и там какво - пълна, богата, зашеметяваща, пипната дизайнерски и значима информация за програмите на столичните сцени. Само да не се довериш, защото тогава ще решиш да отидеш да видиш какво пак е натворил Морфов в сряда (както гласи инфото) и ще се окаже, че премиерата е чак в петък. И при такова отношение към уж най-важното за днешните времена, както наричат информацията, има ли наистина основание за интернет присъствие на театъра. Ще научаваме какво можем да гледаме от скапаните афиши по мръсните софийски стени (все същите от милион години), ще следим развоя на театралната реформа, когато Недялко Недялков споделя лоботомираните си познания по въпроса в едностранични интервюта със склерозирали театрални останки (кога ли му остава време на него от "Камъните падат" - иначе добре съчетава културните пластове) - ще си тече както сме свикнали.
        Страна 1: Интернет е ненужен на българския театър, защото не може да покрие неговата богата територия, поради недостатъчната му интерактивност не може да предаде всички нюанси, актьорски трикове и режисьорски умопостроения. Не е достатъчно конструктивен и поради това ще изкривява концептите, конструкциите, замисъла и идеята на отделните спектакли или на платформата на дадения театър (ако има такава). Ако трябва да се описва с думи + малко снимки, пък ще лъсне твърде много само идеологическата позиция (ако има такава), а това е все още опасно, защото идеологията в днешно време поглъща идеологизиращия.
        Сценографите и композиторите са малко по-добре поставени в тази ситуация, но real video и real audio форматите, с техните компресии и с българските връзки също са си едно ограничение, а и няма защо да правиш сайт само заради композитора и сценографа, без да можеш да предадеш другите по-важни неща, които се случват в театъра ти, затова струва ли си да хабиш усилия, а коства и пари, и въобще... Не може твоят театър да изглежда толкова плоско и статично. Трябва да има дълбочина, движение, нюанси и ръкопляскания.
        Предполагам така може да се оправдае мисленето на театралните директори.
        Страна 2: Няма защо интернет да припокрива нещо вече съществуващо, колкото и удобен за постмодернистично обясняване да би бил такъв подобен акт - това няма да помогне в случая (а става въпрос за помагане, спасяване и финансови инжекции). Но интернет може да продължи театъра, и то в посока толкова необходима, че просто изцяло да назове всички проблеми - интернет е пазар и може да продължи българския театър като пазар. Дори да звуча банално, важно е театрите ни да се възползват от това сега разработващо се пространство, да се научат как да се продават на един пазар, който е по-голям от "Георги Кирков", "Димитър Петков" и пазар "Красно Село", взети заедно, и на който се продава театър, а не домати. Но явно мастити, вече бивши, бунтари, които под формата на преподаватели само допреди пет години хвърляха гръмки и събарящи ВИТИЗ и Системата думи из вмирисаните стайчета на същия ВИТИЗ, сега са сериозно заети с ръфане на кокала от висотата на служебните си положения в хилядата и един съюза на артисти и театрални директори и прилежащите им финансови програми от европейската и не знам вече какви общности, отпускащи бедняшки суми, които явно стигат само да си ги прибереш в джоба - вместо да погледнат към мрежата като към пазар и като към едно далеч по-реално (макар и виртуално) отваряне към света. А уж това са хората, които баш са се нагърбили с реформирането. Нищо, че все още са преподаватели, дори щатни, във все още несъборения ВИТИЗ. Просто изглежда забравят, че е 2000 година, дори скоро ще стане 2001 и това, което до момента е губене на време, ще стане уливане.
        Пиша тази статия заради хора като Златко Гулеков, захванал се с направата на балканска театрален портал, заради хората в "Център за изкуства "Сорос", които ще поддържат страницата на Лятната академия за изпълнителски изкуства, заради Георги Чобанов, защото винаги намира място за театрални критични статии на своята LiterNet, въпреки проблемите, които са му на главата, заради няколкото още птички, свили тъжни гнезда из мрежата. А то иначе отношението на българските театри и на паратеатралните структури към въпроса граничи с обикновеното безобразие. Слава богу, направата на интернет страници не се нуждае от министерско постановление, то ако трябва и за това да попитат Емма Москова дали може, много е вероятно тя да погледне неразбиращо и да се измъкне с няколко фрази, както често прави. За да си направиш страница в мрежата е нужно желание и наистина скромна сума, но първо желание и съзнание, а парите ще се върнат. Ако, разбира се, имате какво да продавате.