ТЕСТОВИТЕ ЗАДАЧИ СЪС СВОБОДЕН ОТГОВОР В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (СЪЩНОСТ, ФУНКЦИИ, КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ)

Татяна Ангелова

web

0. Няколко уводни думи. Тестовите задачи или тестовите въпроси като процедури за оценяване и измерване имат своето място и функции в обучението по български език. Но преди да пристъпим към разяснение на това, кои са задачите със свободен отговор, нека направим едно конкретизиране за нуждите на изложението. Това уточнение се отнася до разликата между тестова задача и нетестова задача в обучението по български език.

Тестовата задача по български език:

- е включена в такава система от тестови задачи, която има описани образователни цели. Целите се операционализират в спецификация, съдържаща познавателни и съдържателни области, към които се отнася всяка една тестова задача. Тестовата задача е част от тестов вариант, чрез който се осъществява проверка на компонента език (речевия опит по български език), или б) проверка на компонента метаезик (умения за описване на речевия опит по български език);

- е инструмент за оценяване и измерване на определено умение по български език (например умение да се открива правописна грешка);

- чрез нея се проверява и оценява постигнатото от ученика на определено познавателно равнище според спецификацията, част от която е познавателната област, респ. равнище на анализ, на синтез, на приложение и т.н., свързана с учебния предмет български език;

- отговаря на изискванията към учебния предмет български език, по който се проверява и оценява;

- отговаря на определени тестологични изисквания (за надеждност, валидност и трудност);

- снабдена е със скала за измерване;

- подлежи на стандартизиране и на цифровизиране.

1. Обект на проверка и оценка с помощта на тестовите задачи е най-вече рецепцията на различно равнище и в определена степен уменията за пораждане на кратки текстове. В зависимост от това тестовите задачи биват обособявани в две големи групи:

А. Тестови задачи, които предполагат наличие на готови отговори, от които ученикът избира само един правилен, а останалите са подвеждащи. С тях най-добре се проверява определена степен на рецептивна опитност: умение да се разграничават езикови факти от различни равнища (морфологично, синтактично и т.н.); умения да се разпознават грешки в резултат на отклонения от книжовните норми; умения да се откриват и определят езикови средства, с помощта на които се изразява смислово единство и езикова свързаност, и т.н. Такива задачи е прието да се наричат тестови задачи с избираем отговор (в англоезичната литература - multiple choice)¹.

Б. тестови задачи, които предполагат генериране на отговор от оценявания ученик. С тях се проверяват умения за пораждане на кратки текстове. Такива задачи е прието да се наричат тестови задачи със свободен отговор (в англоезичната литература - constructed response questions)².

2. Характеристика на тестовите задачи със свободен отговор с оглед на обучението по български език³.

А. Както вече бе казано, тестовите задачи със свободен отговор (ТЗСО) изискват съставяне (конструиране) на кратък отговор, измерващ степента, в която се прилага определено умение, свързано с определено учебно съдържание по български език.

В инструментариума на националното изследване (НИ 2004-2005) бяха включени следните съдържателни области в съответствие с Държавните образователни изисквания за културнообразователната област Български език и литература:

- Социокултурна компетентност - 15%⁴;

- Писмено общуване - 55%;

- Езикова компетентност - 30%;

- Литературна компетентност - 20%;

- Общуване с художествения текст - 25%.

Включените тестови задачи със свободен отговор се отнасяха към ядрото Писмено общуване поради важността да се проверяват и оценяват уменията за изполване на писмена форма на речта.

В инструментариума на международното изследване (МИ 2006) са включени две групи текстове: пет информативни и пет художествени. Към тях има съставени задачи с избираем и задачи със свободен отговор. С помощта на задачите се проверяват и оценяват уменията за четене или в най-широк смисъл - грамотността на четвъртокласниците (вж. подточка в. за детайли).

За разлика от писането на учебно есе, тестовите задачи със свободен отговор не изискват изразяване и обосноваване на лично мнение, представяне на схващания за проверяваното учебно съдържание, а неговото познаване, разбиране и т.н.

Използват се широк кръг стимули от „реалния свят“ за създаване на текст, включващи както автентични тестове от реклами, обяви, така и учебни текстове, таблици, графики, схеми, снимки и т.н.

Тези задачи са степенувани (класифицирани) според специфични критерии - използват се рубрики за оценяване (вж. при критерии).

Б. Този вид задачи се опират на определен стимул и включват серия от въпроси, които водят от простото към сложното.

В. С тези тестови задачи се оценяват умения от високо познавателно равнище като:

- сравняване, противопоставяне, изясняване на причини-следствия, идентифициране на образци, модели или противоречещи си гледни точки (вж. Приложение 3);

- категоризиране или обобщаване на информация;

- конструиране на схеми, диаграми за данни;

- правене на дедукция, на заключение, обяснение на предположение, догадка.

В инструментариума на националното изследване бяха включени като познавателни области:

- разпознаване и разбиране на факти (А равнище);

- приложение по зададен модел (В равнище);

- приложение без зададен модел (С равнище);

- общуване. Аргументация (Д равнище).

Задачите са в съотношение според точките, които донасят: А - 15%, В - 15%, С - 20%, и Д - 50%.

Така например задачата за съпоставка на двата художествени текста от НИ 2004 (вж. Приложение 3) се отнася към Д равнище и проверява умения за съпоставяне и за правене на умозаключения.

В инструментариума на международното изследване се проверяват и оценяват основни умения за четене (четивни умения):

умение 1 - търсене и извличане на конкретна информация (факти);

умение 2 - правене на преки умозаключения и изводи;

умение 3 - интерпретация и обобщение на факти и идеи (тълкуване);

умение 4 - анализ и оценка на съдържанието, езика и структурата на текста (анализ).

Така например задачата от приложение 1 и приложение 2 изисква интерпретация и обобщение на факти и идеи (тълкуване). Първата задача има приемлив отговор, а втората - неприемлив отговор.

Г. Тестовите задачи със свободен отговор могат да изискват:

- кратък отговор - израз или няколко израза (вж. Приложение 4);

- разширен отговор - няколко изречения в свързан текст (вж. Приложение 4).

Д. Оценяването за това, как са решени тези задачи, става с помощта на специални насоки и рубрики. Рубриките позволяват да се йерархизират степени в изпълнението на задачата. В зависимост от това отговорите могат да бъдат: изцяло приемливи, частично приемливи и неприемливи, респ. пълно разбиране на информацията, частично разбиране, неразбиране на прочетеното и т.н. Към рубриките има достатъчно образци, чрез които оценяващите да координират преценките си за това, колко точки да припишат за решаването на определена задача (вж. критериите за оценяване).

3. Критерии за оценяване на тестовите задачи със свободен отговор. В зависимост от познавателната тежест в теста на тези задачи им се приписва определена оценка, подлежат на скалиране, при което се описва как се прилагат критериите общо към системата от задачи и конкретно към всяка задача поотделно.

А. В инструментариума от националното изследване по отношение на задачата да се избере един от два текста в зависимост от това, каква поука, какви герои и каква случка има в тях (вж. приложение 3 и приложение 4), са посочени:

Критерии за оценка:

0 т. - ученикът не е отговорил;

1 т. - посочена е една причина, свързана с текста (адекватен аргумент);

2 т. - посочени са две причини, свързани с текста (адекватни аргументи).

Въвеждат се данни: 0 т., 1 т., 2 т.

Забележка 1: Не се вземат под внимание правописните и пунктуационните грешки⁵.

В приложението е представен отговор за две точки.

Б. В инструментариума от международното изследване въпросите със свободен отговор се оценяват въз основа на предварително определени критерии, като максималната оценка варира от 0 до 3 точки в зависимост от дълбочината на разбиране на текста или от степента за аргументация, която изисква въпросът. Учениците се осведомяват за броя точки, които им донася правилно решената задача - встрани има знак с молив и цифра за броя точки.

В приложението са представени два примера: за приемлив отговор и за неприемлив отговор - вж. Приложение 1 и Приложение 2.

Критерии за оценка:

• Оценяването при задачи, които донасят максимално една точка, е следното:

Приемлив отговор - 1 точка.

Неприемлив отговор - 0 точки.

• Оценяването при задачи, които донасят максимално две точки, е следното:

Пълно разбиране на прочетеното - 2 точки.

Непълно разбиране на прочетеното - 1 точка.

Неразбиране на прочетеното - 0 точки.

• Оценяването при задачи, които донасят максимално три точки, е следното:

Пълно разбиране на прочетеното - 3 точки.

Задоволително разбиране на прочетеното - 2 точки.

Частично разбиране на прочетеното - 1 точка.

Неразбиране на прочетеното - 0 точки.

Всеки отговор на даден ученик се оценява независимо от останалите отговори, без оценителят да се влияе от решаването на останалите задачи. Някои отговори на учениците могат да покриват всички необходими критерии, посочени в инструкциите, но едновременно с това да включват и допълнителна информация, която е невярна, неточна или несвързана със съответния въпрос и текст. Общо правило в такива случаи е тази информация да бъде игнорирана. Изключение от това правило е единствено случаят, когато тази информация е в пълно и пряко противоречие с другата част от отговора, която съответства на критериите.

Нужно е да се подчертае, че оценителите на отговорите преминават през специална подготовка - инструктаж, която цели координиране на критериите според насоките и съгласуване на подходите при поставяне на преценки и вземането на решение колко точки да се припишат. В крайна сметка поне половината от задачите се оценяват от двама проверители, така наречената проверка на надеждността (reliability scoring). Съвпадането между оценките на двамата не бива да бъде по-малко от 85-90%. В противен случай проверителите, при които има по-голямо разминаване, преминават повторно през инструктажа, докато съгласуват оценките си въз основа на опита си.

4. Възможности за приложение на тестовите задачи със свободен отговор. Задачите с избираем отговор са средство да се проверяват и оценяват уменията на учениците да спазват книжовните норми, да се ориентират за съществено и несъществено в извлечената информация. За разлика от тях, задачите със свободен отговор позволяват да се проверяват и оценяват уменията на учениците да продуцират реч, да изказват и да защитават свое мнение във връзка с прочетеното, както и да генерират повествователен текст.

При апробацията на инструментариума за националното изследване беше установено, че предвиденото за оценяване учебно съдържание е овладяно от по-големия брой ученици - 50%, и съответно тестовите задачи със свободен отговор са решени успешно от близо 70% от учениците. Може да се заключи, че инструментариумът е адекватен на поставените за решаване задачи. Резултатите от международното изследване са в процес на обработване. За данните от първото изследване PIRLS’ 2001 вж. в библиографията - Бижков 2004. Тогава България заема четвърто място в света по постиженията на четвъртокласниците в сравнение с другите страни участници.

Сред възможностите за приложение на тестовите задачи със свободен отговор се открояват следните предимства:

* Създават се условия за осъществяване на формиращо оценяване или оценяване, чрез което се стимулира езиковото, познавателното и комуникативното развитие на учениците;

* Представят се резултати от обучението по български език в национален мащаб и по региони; сравняват се резултатите в отделните региони от страната;

* Въз основа на тези резултати се обсъжда процесът на усвояване на книжовния български език от изследваните ученици;

* Разработват се модели за оценяване на учениците от учителите и се изготвят ръководства за обработка и интерпретация на данните.

* Осъществява се управление върху качеството на обучението и образованието по български език;

* Упражнява се контрол върху качеството на обучението и образованието по български език и литература;

* Осигуряват се предпоставки за създаване на държавни образователни изисквания за оценяване по български език и литература;

* Реализират се възможности за системно получаване на обратна информация за постиженията и трудностите на учениците по български език и литература.

5. Няколко заключителни думи. Опитът в използването на тестовите задачи със свободен отговор в обучението по български език е все още ограничен. Този опит следва да се разшири и обогати, да се използва при вътрешно и външно оценяване. Все по-належащо е практикуването на този тип задачи първо в училище, а след това и като стандартизирана процедура. Така ще се разкрие потенциалът на многообразни начини за оценяване на постиженията и на пропуските по български език. Ще се прилага не само установяващо, но и формиращо оценяване. Остава неизползван докрай резервът, който предлага проверяването и оценяването чрез многокомпонентни процедури: тестови задачи и текст.

Тези набелязани проблеми са основа за разработване на изследователски проекти, за координиране на усилията, полагани от специалистите по методика, учителите, лингвистите, тестолозите, за да има надеждна информация за състоянието на обучението по български език.

Приложения:

Задачи със свободен отговор от националното изследване.

Задачи със свободен отговор от международното изследване.

Заб. В международното изследване PIRLS’ са включени само задачи към текстове (научнопопулярен или художествен), които са специално подбрани - те са цялостни и по-големи по обем, около 1800 словоформи, или 3-4 страници. Поради ограниченото място тук текстовете не може да бъдат публикувани. Това ще бъде направено в специален материал за международното изследване, в който то ще бъде официално представено заедно с информация за участието на България в него.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бижков, Стоянова 2004: Бижков, Г., Ф. Стоянова и др. Диагностика на грамотността. Част трета. Разбиране при четене. София.

МИ 2006: Международно изследване на уменията за четене на учениците, в което участва и България за втори път - PIRLS’2006 Progress in International Reading Literacy Study. Провежда се от Международната асоциация за оценяване и измерване в образованието (International Association for the Evaluation of Educational Achievement).

В интернет:

<http://www.iea.nl/pirls2006.html> (24.04.2006).

<http://www.iea.nl/pirls2006.98.html> (24.04.2006).

<http://isc.bc.edu/pirls2006/> (26.04.2007).

<http://isc.bc.edu/pirls2006/brochure.html> (26.04.2007).

НИ 2004-2005: Стратегия за външно оценяване. Създаване и апробиране на рамка за външно оценяване за завършена начална степен 1.-4. клас за културнообразователната област Български език и литература и за математика. Проект на преподаватели от Факултета по славянски филологии, Факултета по математика и информатика и от Факултета за начална и предучилищна педагогика. Доклад на Българското дружество за оценяване и измерване в образованието. София, 2004. С финансовата подкрепа на Институт „Отворено общество“.

В интернет:

<http://bg.osf.bg/?p=programs-education> (24.04.2006)

Приложение 1.

• Посочете един факт, който Анина трудно успява да обясни на родителите си.

Анина трудно успява да обясни за счупената врата на детската си стая.

• Вие научихте каква е Анина от нещата, които тя извършва. Опишете каква е Анина според вас и дайте два примера, които доказват това.

Анина е умна, съобразителна и малко страхлива. Качествата умна и съобразителна проличават като залоства вратата и като връща крокодила там откъдето е дошъл. А нейният страх проличава като замръзва на мястото си при вида на крокодила.

Приложение 2.

• Защо бучката глина била извадена от сандъка?

А. Всички други бучки глина били вече използвани.

Б. Тя била най-отгоре върху другите бучки глина.

В. Момчето избрало тази бучка, защото много му харесала.

Г. Учителят казал на момчето да използва тази бучка глина.

• Каква небрежност допуснало момчето?

А. Оставило глината върху грънчарското колело.

Б. Въртяло с все сила колелото.

В. Сложило глината близо до прозореца.

Г. Мачкало и удряло глината.

• Момчето изложило на опасност бучката глина. Каква била опасността?

Че тя постепенно ставала куха форма.

Приложение 3.

• Кое от двете произведения избирате? Сравнете ги по: разказаната случка, героите в нея и поуката. Посочете поне две причини за своя избор.

Приложение 4.

Избирам текста за Б,

защото:

1. Текста е за (то) приятелството.

2. И защото трябва да отдаваме благодарност на спасителите си^*.

• Редактирайте текста чрез замяна, за да избегнете повторенията.

БЕЛЕЖКИ

1. На български език се среща и названието изборен отговор, което по наша преценка е неприемливо. За нуждите на изложението сме предпочели да се отчете функционалната специализация на наставките: избираем отговор и изборен резултат. [обратно]

2. На български език се използва и названието задачи с отворен отговор, с отворена структура. Това название би било приемливо, ако образува опозиция: тестови задачи със затворен отговор, със затворена структура и респ. тестови задачи с отворен отговор, с отворена структура. В изложението предпочитаме определението със свободен отговор, за да се подчертае възможността на оценявания да състави своя отговор, а не само да го избира измежду предложени. [обратно]

3. Представянето на тестовите задачи със свободен отговор в изложението се прави с оглед на информация от англоезични ресурси от интернет (вж. библиографията) и въз основа на български опит при използването на инструментариуми от национално изследване и от международно изследване с ученици от 4. клас (вж. библиографията). [обратно]

4. Процентите уточняват относителната тежест на задачите в цялостния тестов вариант. [обратно]

5. Този вид грешки се проверяват в националното изследване чрез задачите с избираем отговор. [обратно]

* Бел. ред. Правописът не е нормализиран. [обратно]

© Татяна Ангелова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.