МЕДИЙНАТА ИЗЯВА НА ЛИДЕРИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

Светослав Тодоров

web

Резюме: Настоящият текст има за цел да анализира утвърдените практики на медийно поведение на политическия елит в България. Изследва се вербалната изява на лидерите на водещите политически партии, отразена в печатните медии. Разработката разглежда персоналните изяви на 17 политически лидери. Направеното обобщение на информацията дава като резултат типология на медийното поведение, в която са обособени 7 основни вида изява, разделени на база на различията във визията за предмета на политическата дейност.

Изследването е опит да се огледа и анализира медийната изява на част от водещите участници в българската политическа сцена. Интересът към тази сфера на обществения живот се породи от факта, че медийното представяне на политиците е комуникация, осъществявана във връзка с процеса на обществено договаряне, а самият медиен образ на Лидерите на Политически Партии (ЛПП) е в пряка връзка с техните персонални характеристики. В рамките на анализа са съставени специфични психо-социологически профили на изследваните лица и е изследвана политическата им ориентация. Ето защо терминът ЛПП е само условно поставен в структурата на изложението, тъй като той отразява по-скоро принципа, по който съответните лица са попаднали в изследването, а не точната гледна точка, от която са били видени от анализатора. Тъй като медийният образ е видимата за обществото страна на политическите лидери, той е един от определящите фактори за електоралното поведение. Същевременно съществуват типове медийно поведение, които привличат обществения интерес, тъй като отговарят на потребността, възникнала в обществото, дадена тематика да бъде обсъдена публично. Ето защо процесът на формиране на медийното поведение на политическите лидери е двустранен, веднъж той се формира от характерните черти на ЛПП и втори път, от обществената потребност.

Настоящото изследване прави опит да установи (1) групите от теми, по които лидерите на политически партии са дали своето мнение, (2) да систематизира позициите на лидерите на политически партии по съответните теми, както и (3) да открие характерните особености при формиране и аргументиране на позиция при отделните ЛПП, тяхната способност да предизвикат дебат и да участват в него. На базата на постигнатите дотук резултати се прави опит да се състави типологизация на медийното поведение на ЛПП. Всички изводи се основават на специално проведено емпирично изследване, което се отнася до точно определен момент от политическия живот на България.

Метод

Беше проведен мониторинг на основните печатни медии, който проследи цитиранията на вербалните изяви на ЛПП в основните печатни медии. Данните бяха анализирани чрез метода на контент анализа. Критерият за изследваните лица бе формиран на база приблизителната електорална тежест на политическите партии, като бяха подбрани лидерите на по-големите политически партии, както следва:

Иван Костов (СДС); Георги Първанов (БСП); Ахмед Доган (ДПС); Александър Томов (Българска Евролевица); Жорж Ганчев (Блокът на Жорж); Любен Дилов-син (Движение “Гергьовден”); Николай Камов (Политическо движение “Социалдемократи”); Красимир Каракачанов (ВМРО); Петър Агов (БСДП); Кръстьо Петков (Обединен блок на труда); Гюнер Тахир (НДПС); Анастасия Мозер (БЗНС); Александър Праматарски (Демократическа партия); Димитър Луджев (Либерал-демократичен съюз); Александър Каракачанов (Зелена партия); Христо Порточанов (Зелена партия); Владимир Спасов (БКП).

В изследването беше включено всяко отразяване на вербална изява на изследваните лица, независимо от начина на неговото пресъздаване (Цитат или Пресъздаден цитат) и датата на фактическата изява (преди или в периода на изследването). В изследването бяха включени 15 печатни издания, съдържащи обществено-икономическа-политическа тематика, като изследването бе проведено в периода 22 ноември - 20 декември 2000 г. За да се избегнат тематичните натрупвания в ежедневниците, набирането на информация се осъществи през ден. Това не се отнася за седмичниците, които бяха отчитани всяка седмица, независимо от деня на тяхното излизане. Относно месечниците (сп. Политика) е отчетен 1 брой.

“Обезкостяване” на речта

След формалното отчитане на първичната емпирична информация тя беше допълнително обработена. Това се наложи поради големия й обем и поради необходимостта да се наблюдават някои смислови натрупвания без оглед на конкретната речева конструкция. Става въпрос за избягване на смисловата подчиненост на определени части на медийните изяви. За да се постигне това, в процеса на изследването беше изработен тристепенен алгоритъм на обработка на емпиричната информация.

Първоначално се извърши разделяне, при което определени части от медийните изяви бяха изтеглени от анализа, това са така наречените “неинформативни части”, които включват различни обяснителни вметвания от страна на изследваните лица, задължителните елементи на диалоговия етикет като поздрави, представяне и т.н. Като неинформативни части в определени случаи са възприемани различни метафорични изявления, които по-късно, в рамките на дадената медийна изява, са били разтълкувани.

Останалата част от текста, която условно ще наричаме “информативна”, също бе трансформирана. Целта на тази трансформация бе да се изследва механизмът на изграждане, представяне и защита на тезите на изследваните лица. Бяха отграничени три типа информация - “Основни тези”, “Тези” и “Аргументи”. При “Основните тези” принципът на обособяване бе логически - “Основна теза” е елемент от изявата, който изказва най-ясно и синтезирано посланието на даденото изказване, това е тази част от медийната изява, която не може да бъде поставяна в логическо подчинение на друга (да бъде неин аргумент). “Основната теза” е в пряка връзка с темата и повода на определено медийно изказване, тя може да бъде планирана и повлияна от различни обстоятелства. Поради тези причини “Основната теза” може да бъде значима при изследването на определения ЛПП по конкретен проблем, в конкретен момент, но не е достатъчно значима при изследването на неговите качества и принципни ориентации.

Като “Тези” бяха квалифицирани частите от изказването, които по своята същност представляват оспорими твърдения. От “Тезите” не бяха изключени онези сегменти, които преди това са били квалифицирани като “Основни тези”. “Аргументи” съответно са относително неоспоримите твърдения. Границата между “Тезите” и “Аргументите” е много условна и определянето на дадена част от медийната изява като теза или аргумент е спорно и твърде субективно. Освен това съществуват сложни логически конструкции, при които към дадени аргументи се изграждат много тези, на базата на които се издигат нови такива, в тази връзка междинното/ите нива са едновременно и тези, и аргументи. В крайна сметка представеният по-долу анализ не се разви в посока изследване на логическата структура на медийното изказване и в тази връзка решение на гореописания проблем не бе търсено. В окончателен вид всяка отразена изява се отчете в таблица от вида (табл. 1):

Таблица 1. В колоните, както следва: 1 - име на ЛПП; 2 - тема на изявата; 3 - основна теза; 4 - Тези и аргументи (тезите са в BOLD режим); 5 - Пълен текст на изявата; 6 - Име на печатното издание; 7 - Дата, на която е излязъл съответният брой.

Вторият етап на обработка на емпиричната информация трансформира онази част от медийните изяви, която нарекохме «информативна част». Речта беше разформирована и бяха обособени така наречените «смислови сегменти». Смислов сегмент е онази най-малка част от медийната изява, която представлява завършена мисъл и не може да бъде разделяна на по-елементарни сегменти. Лингвистично погледнато, такава роля изпълняват изреченията, въпреки това за целите на социологическия анализ някои от тях бяха разделени на части, а други бяха комбинирани. Тъй като смисловите сегменти при образуването им губят своя естествен контекст, се наложиха някои пояснения, които сме поставили в скоби.

Смисловата сегментация на речта се наложи, за да могат да бъдат изследвани първичните мисловни реакции и нагласи на изследваните лица. Беше изследвана склонността им да натрупват смислови сегменти в дадена тематична насока независимо от тематичната насоченост на цялостната изява и по-специално на “Основната теза” и “Темата”. Тоест беше изследвана тенденцията у различните ЛПП да обособяват своя любима тематична област и винаги да се насочват към нея в своите анализи и изказвания.

Третият етап от работата включи изработването на класификатор, на базата на който да бъдат изследвани резултатите от смисловата сегментация на информативните части. Всеки смислов сегмент бе класифициран. Класификаторът бе изготвен на база данните от графа «Тема» от таблицата. Беше формулирана тематична сфера и след това, по метода на изключването, към нея бяха добавяни темите, които отговарят на съдържанието й, след това се формулираше нова тематична сфера и така до изпразването на списъка със свободни теми. Изработването на класификатор даде възможност за прилагане на честотен метод при анализа. Проблемът тук произтича от това, че определени смисливи сегменти могат да бъдат отнесени към повече от един тематичен комплекс и в този смисъл честотният метод не може да бъде изцяло коректен. От всички изяви на ЛПП в пресата, регистрирани в периода на изследването, могат да се обособят следните комплекси от теми:

1. Личности.
2. Коалиции, избори, партии.
3. Държавно управление.
4. Международни и регионални отношения.
5. ЕС и НАТО.
6. Икономика.
7. Медии и общество.

Процесът на сегментиране и квалификация на изказванията може да бъде представен чрез следния пример: Изказването: “България в момента има най-слабото правителство за последните 11 години, то е морален, политически и управленчески наследник на хората, които някога са преследвали Христо Гюлеметов и неговите другари” - може да бъде разбито на два смислови сегмента, които да бъдат поставени в трета тематична сфера Държавно управление, както следва:

3 България в момента има най-слабото правителство за последните 11 години.

3 То (Сегашното правителство) е морален, политически и управленчески наследник на хората, които някога са преследвали Христо Гюлеметов и неговите другари.

Трябва да се уточни, че изготвеният класификатор не е единствен, а могат да бъдат изработени редица други, които да дават информация във връзка с целите и задачите на различен тип анализ.

Профили на ЛПП

В рамките на същинския анализ бяха съставени графиките на тематичното разпределение на смисловите сегменти на всеки отделен политически лидер. Разпределението, беше отчетено само относително, тъй като конкретните цифри не могат да претендират за абсолютна точност. След това бяха съставени отделните профили на ЛПП, които представят обобщено позицията на конкретния ЛПП по всяка тема от класификатора и бяха отчетени тематичните приоритети. Освен това, бяха направени наблюдения за някои типични черти на медийните изяви във връзка с начина на поставяне на тезите, комуникативните способности, риториката, степента на егоцентризъм и др.

По-долу са представени само профилите на ЛПП, на базата на които е извършена и по-нататъшната типологизация. Първите пет профила са разграничени на база на техните специфични тематични приоритети (Костов - Икономика, Първанов - Коалиции, избори, партии, Томов - Личности, Доган - Държавно управление, Дилов - Медии и общество) и съответна липса на активност по някои теми (Коалиции, избори, партии у Костов). Необходимо е да се направи уточнението, че тематичната сфера Коалиции, избори, партии е силно застъпена у повечето изследвани ЛПП, това може лесно да се обясни с факта, че изследваната комуникация е част от политическия живот в страната. Георги Първанов е типичен с това, че при него съществува относително преакцентиране и свръхнатрупване на смислови сегменти по темата.

Георги Първанов (БСП)

От всички отразени в пресата изяви на лидера на БСП могат да се групират следните тематични сфери, по които той взема отношение, подредени според натрупванията на смисловите сегменти в низходящ ред:

1. Коалиции, избори, партии.
2. Държавно управление.
3. Личности.
4. ЕС и НАТО.
5. Икономика.

Над 60% от смисловите сегменти, обособени от цитираните в медиите изяви на Георги Първанов, са съсредоточени в сферата Коалиции, партии, избори. Тук Първанов засяга главно коалиционната политика на БСП във връзка с предстоящите избори, като отношението си към почти всички партии той съотнася спрямо нея. Особеното е мащабът, в смисъл на броя политически и граждански формации, с които БСП си поставя за цел да сътрудничи, в речите му са споменати над десет политически субекта. Той разглежда всички партии като равнопоставени от гледна точка на взаимодействието им с БСП и игнорира като фактор електоралната им тежест. Първанов говори за много партии от лявото пространство и за малко партии от дясното пространство, като по този начин еманципира малките партии от ляво и игнорира тези от дясно, включително и партньорите на СДС в ОДС.

В рамките на сфера Държавно управление у Първанов присъстват две отношения: настоящото управление, което силно критикува; и бъдещото управление, което свързва със себе си. Критиката към сегашното управление Първанов най-вече отнася към екипа на Костов и по-малко към СДС като цяло. Тя е насочена преди всичко към социалната политика и злоупотребите с власт. По-рядко, посредством крайни и резки твърдения Първанов критикува управляващите въобще.

Визията на Първанов за бъдещото управление е свързана, на първо място, с прилагането на социално-либерална политика, в която участие трябва да имат хора с различна политическа принадлежност. Основен момент тук е неговата теза за засилени преразпределителни функции на държавата и стабилен частен сектор. В посланията си към частния сектор той отправя предимно “не-тези”, в смисъл - какво няма да бъде направено против него (това с цел да успокои страховете в обществото, че ще ограничи пазарния принцип). Първанов изтъква като приоритет на бъдещо управление възмездяване на злоупотреби, извършени от сегашното.

В група Личности характерно за лидера на БСП е това, че той избягва да намесва имена. Когато го прави, се отнася само за негови опоненти (И. Костов, Кр. Петков - по въпроса за Симеон Втори - и Ал. Томов). Това, заедно с изразената толерантност на Първанов относно политическите принципи на други формации сочи, че той разграничава партиите от личностите, с които те се идентифицират. Ако Първанов не е толерантен към дадена партия, то не е защото я отхвърля като идеология, а защото не одобрява конкретни личности в нея.

Александър Томов (БЕЛ)

Медийно отразените изяви на Ал. Томов могат да бъдат разпределени количествено в следните тематични сфери.

1. Коалиции, избори, партии.
2. Личности.
3. Държавно управление.
4. ЕС и НАТО.
5. Медии и общество.

Като цяло сферите Коалиции, партии, избори, Личности и Държавно управление са построени около отношението на Томов към Демократичната левица. Той остро критикува коалицията на персонално и партийно ниво и я заклеймява като недостойна за управлението на България. Това му дава основание да прогнозира, че следващият премиер няма да е социалист.

Към Симеон се отнася с респект. Изгражда образа му като на достоен опонент, тъй като самият той се определя като републиканец.

В изявите на Александър Томов прави впечатление размитата граница между личностите на ЛПП и партиите като политически субекти. За него те са идентични - Томов персонифицира партиите. Това се забелязва както при изказванията за политическите му опоненти, така и при тези за собствената му партия, която често идентифицира със себе си.

В сфери ЕС и НАТО и Медии и общество Томов изгражда позицията си само около падането на визите. Според него решението на ЕС е изключително важно за българското общество. Томов изтъква, своя принос за падането на визовата бариера на база контактите си с Партията на Европейските социалисти. Характерно за него е, че се опитва да се легитимира чрез нея.

Иван Костов (СДС)

При анализа на медийните изяви на Иван Костов би следвало да бъде отчетен фактът, че той е действащ министър-председател на България, което дава отражение върху количеството и тематичната насоченост на отразените му в пресата изказвания.

Медийните изяви на СДС-лидера могат да бъдат подредени количествено по своята насоченост в следните тематични сфери в низходящ ред:

1. Икономика.
2. ЕС и НАТО.
3. Медии и общество.
4. Регионални и международни отношения.
5. Държавно управление.
6. Личности.
7. Коалиции, избори, партии.

Икономиката е сферата, около която приоритетно се изграждат медийните изяви на Иван Костов. Основната линия на разсъжденията му е развитието на настоящото управление и изработването на нови икономически принципи. Според него националната икономика е завършила етапа на следкризисна стабилизация и се нуждае от Нова Икономическа Политика (СДС). С това понятие той се вписва в процеса на въвеждане в политиката на “нова” стилистика (Георги Първанов, който говори за инспирирания от него процес на формиране на Нова Левица, и Камов и Доган, които говорят за Нова Коалиционна Култура)

В изказванията си Иван Костов създава визия за динамичен икономически растеж, който се базира на постигнатото от управляващите. Конкретните икономически идеи са разделени в две основни групи: държавно управление и процеси в пазарната икономика на България. Костов разглежда развитието на икономиката като независима от държавата. Анализът му се свежда до описание на определени икономически процеси, които само косвено ще бъдат повлияни от управлението.

В сферата на Евроатлантическа интеграция Костовзастъпва мнението, че присъединителните процеси са най-важни за развитието на България и трябва да бъдат основен критерий при вземане на всяко управленско решение. В тази връзка предстоящата тогава отмяна на визите за българи е особено силен акцент в медийните му изяви.

Костов коментира процесите в Евросъюза от гледната точка на участник в тях. С това аргументира тезата си, че европеизацията на България е реално случващ се процес.

При темата Медии и общество се дефинират два основни аспекта:

• коментар върху работата на медиите;
• манталитета на българина.

Наблюдава се опит за пряка комуникация с журналистите. Костов проявява склонност към дебатиране на определени проблеми в работата на медиите. Въпреки опитите му да освежи контакта си с журналистите, в случаите, когато се касае за конкретни послания или коментари, той е твърде острокритичен и на места дори груб.

Разсъжденията му на тема манталитета на българина представляват опит да се сведе проблемът за евроинтеграцията до нивото на процес на индивидуално развитие. Смята, че интеграцията е забавена поради остарялата ценностна система на хората в България.

В сферата на Регионалните и Международни отношения изявите му могат да бъдат разделени на две. Той смята, че България изпреварила по темповете си на развитие страните от региона и обвързаноста с тях й тежи. Втората група международни отношения, които той визира, са със страни членки или бъдещи членки на ЕС. Конкретно говори за: Португалия, Испания, Италия, Гърция и Чехия. Това създава впечатление за контакти с югоизточния “фронт” на ЕС. Това са страните, които Костов смята за сходни и с които смята, че можем да поддържаме отношения на базата на общи интереси. Паралелно с останалите проблеми в сфера регионални и международни отношения лидерът на СДС разглежда икономическия аспект на международните отношения и изявява желание за тяхната функционализация.

Темата за Държавното управление не може да бъде ясно разграничена от темата за икономиката, тъй като самият Костов ги смята за взаимноформиращи се.

В сферата Личности засяга най-вече контактите си с европейски лидери, което е част от евроинтеграционната линия в медийните му изяви.

Най-слабо застъпената тематична сфера в изявите му е Коалиции, избори, партии. При изявите му съществува пълна липса на политически диалог, дори с партньорите на СДС в коалиция ОДС. Фрапираща е липсата на коментар по повод предложенията на Ал. Праматарски за промени в конституцията, които Костов споменава в едно единствено изречение.

Като цяло се забелязва проблем при комуникацията и липса на диалогичност у Костов както на партийно, така и на индивидуално ниво. Иван Костов лесно създава предпоставки за конфликти, поради категоричността, с която изказва тезите си и неспособността му да води дебат. Премиерът не се включва активно в комуникацията между политическите партии и рядко коментира случващото се на политическата сцена, откъдето остава впечатлението, че той е изолиран от политическия живот в страната и е неспособен да създава партньори в политическото пространство.

Любен Дилов-син “Гергьовден”

Отразените в пресата изяви на Любен Дилов-син могат да се групират в пет тематични сфери, подредени според натрупванията на смисловите сегменти, както следва:

1. Коалиции, избори, партии.
2. Медии и общество.
3. Личности.
4. Държавно управление.
5. ЕС и НАТО.

В рамките на сферата Коалиции, избори, партии и Държавно управление Дилов говори за политиката въобще, като не говори конкретно за нито една от останалите политически партии. Според него практиката на коалиране е задкулисна и е породена само от желанието на определени хора да влязат в парламента. Относно изборите Дилов е категоричен, че правилата трябва да са ясни и демократични. Като база за обвиненията в злоупотреби, които той отправя към политиците, му служи убеждението, че “управляващите се превръщат в каста, която обслужва само своите професионални и кастови интереси”.

Любен Дилов смята, че изборите са начин всеки да се самоопредели.

В областта Медии и общество Дилов говори за българина и българския народ. Обобщено неговото мнение е, че хората в България сами са си виновни за своето положение, както и за злоупотребите, които се извършват за тяхна сметка. Според лидера на “Гергьовден” българското общество е болно и няма реални шансове скоро да оздравее. Дилов разделя хората на две групи: такива които оставят живота им да се случи, и такива, които сами случват живота си, и апелира “...този път бъдете умни”.

Като цяло, за изявите на Любен Дилов-син е характерно, че са добре обмислени и в повечето случаи са инициирани от самия него. Изключение прави само темата Личности. Тук на Дилов по-скоро му се налага да взема отношение във връзка с твърденията за неявно финансиране на “Гергьовден” от страна на Красимир Стойчев. Лидерът на Гергьовден нарушава линията си на поведение, като отрича напосоки, несвързано и без реална аргументация журналистическите твърдения.

Любен Дилов оформя медийния си образ на две нива. От една страна, той говори като интелектуалец и страничен за политиката човек. Тук той се обръща към читателите в един литературен и ексцентричен стил. Изявите му имат претенцията за цялостен и задълбочен поглед върху процесите, случващи се в българското общество. Характерно за него е, че се опитва да се разграничи от цялата политическа класа в България.

Що се отнася до политика Дилов, неговата изява е далеч по-плаха и се ограничава върху много по-частни проблеми (цвета на бюлетините, интернет обществото, компенсаторните записи, датата на изборите и др.). Връзката между т.нар. две лица на Дилов се състои в това, че той консумира своята обществена известност за целите на политиката на “Гергьовден”.

Ахмед Доган (ДПС)

В отразените в пресата изяви Ахмед Доган взема отношение по следните теми, групирани по смислови сегменти според степента на натрупване:

1. Държавно управление.
2. Коалиции, избори, партии.
3. Личности.
4. Международни отношения.
5. Медии и общество.

По отношение на Държавното управление Доган визира главно скандалите, свързани с употребата на специални разузнавателни средства. Той счита тези събития за индикация, че “държавата е възстановила политическата си полиция”, и ги използва, за да подплъти систематичната си критика към правителството на Костов. Въпросите, свързани с малцинствата, правата на човека и механизмите за граждански контрол върху властта, по отношение на които Доган счита себе си за “гарант”, представляват допълнителна обосновка в критиката на Доган. Прави впечатление, че Доган се опитва да създава напрежение, изнасяйки скандална информация и толерирайки тези, които я изнасят.

В рамките на сферата Коалиции, избори, партии Доган говори общо за три политически субекта: Нова левица, Евролевица и СДС. Относително негативно е отношението му към Евролевицата, формирано въз основа на поведението на Александър Томов. Към СДС Доган изразява пасивна позиция. Подобно на Г. Първанов той подчертава възможността за сътрудничество, а отрицателните си нагласи свързва с политиката на Иван Костов. Като цяло Ахмед Доган показва всеобхватна визия относно политическото пространство въобще, без да говори за отделните играчи в него.

Най-общо могат да бъдат изведени две Личности, за които Ахмед Доган говори - Ал. Томов и той самият. Спрямо Томов отношението на Доган може да бъде характеризирано като цинично. За собствената си личност Доган казва, че е човек, който проявява активност в кризисни ситуации, и се самоопределя като противник на всяка диктатура.

Характерно в изказванията на Доган е метафоричният стил на изразяване. Метафорите при него служат за развиване на категорични послания и са по-скоро израз на сила в позицията му, отколкото заобикаляне на конкретиката по съответните въпроси. Присъщо за Доган е и способността да извежда принципни становища от конкретни събития. Често той се опира на минали събития, свързани пряко или косвено с него.

Въпросите, свързани с малцинствата, правата на човека и механизмите за граждански контрол върху властта, по отношение на които Доган счита себе си за “гарант”, са въпросите, по които лидерът на ДПС дебатира. Не може да не направи впечатление, че навсякъде той говори за правата и свободите на личността в Гражданското общество.

При следващите два профила типично е не толкова тематичното разпределение на приоритетите, колкото спецификата на тезите, които са застъпени в рамките на отделните сфери.

Красимир Каракачанов (ВМРО)

В отразените в пресата изяви Красимир Каракачанов взема отношение по следните комплекси от теми:

1. Коалиции, избори, партии.
2. Личности.
3. Държавно управление.
4. Международни и регионални отношения.
5. ЕС и НАТО.
6. Медии и общество.

В сферата Коалиции, избори, партии, Каракачанов коментира преди всичко дясното политическо пространство. За него СДС не е достатъчен представител там, като смята, че в пространството по-надясно съществува вакуум, който ще бъде запълнен от християн-демократически формации. Сам поставя ВМРО в това пространство. Каракачанов очаква сериозни политически трансформации след завръщането на Симеон Втори в България.

В сфера Личности Каракачанов говори само за личността на Симеон Втори. По проблема за царя той говори като за нещо сакрално и избягва да обсъжда евентуални действия на Симеон Борисов. Особеното е, че той визира преди всичко гражданските права на Симеон Втори. Единственото, което става ясно, е, че Каракачанов би приел всеки ход на бившия монарх.

Всички изяви на Каракачанов относно Международни и регионални отношения са свързани с Македония и по-конкретно с намерението България да въведе визи за македонските граждани след отпадането на шенгенските визи в страната, което той окачествява като “глупост”.

Съществуват два приоритетни проблема в медийните изяви на Красимир Каракачанов. Той винаги търси националните ценности, които поставя над всичко останало. С това може да бъде обяснена и другата особеност на медийните му изяви: Каракачанов свързва времето на монархията с възрожденските ценности и се надява те да се “възродят” отново с връщането на Симеон Втори. Каракачанов разглежда бившия монарх по-скоро като национален символ, отколкото като политик.

Александър Праматарски (ДП)

Отразените изяви на Александър Праматарски се отнасят към следните тематични сфери:

1. Коалиции, партии, избори.
2. Държавно управление.
3. Личности.
4. Медии и общество.
5. Икономика.

Всички сегменти в сферата Коалиции, партии и избори могат да бъдат отнесени до отношенията в коалиция ОДС и до политическите аспекти на управлението на мнозинството. Александър Праматарски показва лоялност към правителството и лично към премиера Костов. Лидерът на ДП анализира политическия ефект от лансираните от него идеи за промени в конституцията и като цяло отхвърля съмненията за негативния им ефект върху президента Петър Стоянов. Той отхвърля и твърденията, че чрез предложенията цели да съсредоточи общественото влияние върху ДП. Коментирайки изпълнителната власт, Праматарски твърди, че трябва да има засилено политическо присъствие в кабинета с цел предизборна пропаганда.

По тема Държавно управление Праматарски разяснява идеите на ДП за държавното устройство и прокламира идеята за засилване на ролята на парламента и съсредоточаване на повече власт в него. Идеите на ДП за конкретните промени в конституцията са, както следва:

• Непряк избор на държавен глава, осъществяван от народното събрание;
• Премахване на вицепрезидентската длъжност;
• Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120.

В сфера Личности основен акцент е поставен върху Симеон Втори. Тъй като (1) голяма част от членовете на ДП са монархисти и (2) ДП изхожда от принципа на парламентаризма, проблемът “Република-Монархия” е периферен за нея. Така Праматарски изразява неутрална позиция и същевременно силен респект към Симеон Втори. Подобно е отношението му и към Петър Стоянов, когото Праматарски нарича “успешен президент”. Праматарски не показва скрупули при назоваването на конкретни имена. Под различна форма в изказванията му са намесени и: Иван Костов, Александър Джеров, Николай Вълчев, Христо Бисеров, Йордан Цонев и други.

В рамките на тема Медии и общество Праматарски коментира медийния отзвук на идеите за промяна в конституцията. Определя го като опит за създаване на интрига между него, Президента и И. Костов.

Общо идеята за промени в основния закон бива разгледана от Праматарски в следните аспекти:

Промените в основния закон и :

• тяхната аргументация;
• възможността за реализацията им;
• раждането им в ДП;
• реакциите на СДС и Иван Костов;
• реакциите на пресата и обществото.

В изявленията на Праматарски се забелязват 3 особени практики на построяване на речта и позицията. Той говори с подразбиране. Това се отнася най-вече към въпроса за “Промени в конституцията”. Освен това той използва “не-тези” (в смисъл какво не е направил, казал или с какво не е съгласен), по-голямата част от които му служат за оправдание. Независимо от това, че изказва много аргументи към всяка своя теза, те не са систематизирани логично и хаотично защитават лансираната идея. Това създава впечатлението за слаба позиция, което може да се изтълкува като причина за предизвиканата лавинообразна обществена, медийна и политическа реакция. Не става ясно кой точно стои зад идеята за конституционни промени. Праматарски никъде не застава със собствения си авторитет зад изказванията си, което го свежда до губеща се личност, въпреки статута му на лидер на парламентарно представена политическа партия и член на кабинета.

Типология на политическите характери

Последната част от анализа и съответно от цялостното изследване представя една типологизация на медийното поведение, направена на базата на предварително изготвените профили. Тази част от анализа се опитва да направи изводи, валидни за дадената типология не само в рамките на периода на провеждане на мониторинга, тоест опитва да открие някои трайни характеристики.

От направените профили на ЛПП могат да се идентифицират няколко типологични нагласи в политическото пространство, разглеждани на плоскост разбирането на ЛПП за политическия процес. С други думи, търси се гледната точка, от която даден ЛПП разглежда проблемите на политиката. Тези типологични нагласи изразяват представителството в българското политическо пространство и могат да се възприемат като негови характери. При представените по-долу типове има известно преакцентиране върху тяхната основна характеристика. Това не означава, че при всеки от тях не се наблюдават и черти, характерни за останалите типове.

1. Политически, апаратен тип - представляван по идентичен начин от Георги Първанов и Николай Камов;
2. Политико-егоцентричен тип - представляван от Александър Томов, Жорж Ганчев и Анастасия Мозер;
3. Политическа нагласа, насочена към проблемите на пазарната икономика - представлявана единствено от Иван Костов;
4. Индивидуалистичен тип политическа нагласа - представляван от Любен Дилов-син;
5. Политическа нагласа, насочена към проблемите на човешките права - представлявян от Ахмед Доган;
6. Политическа нагласа, насочена към проблемите на националната идентичност - представляван от Красимир Каракачанов и Гюнер Тахир;
7. Политическа нагласа без обособена насоченост към дадена проблематика - представляван от Александър Праматарски.

Като цяло типологиите са в определено отношение помежду си и могат да бъдат съпоставяни на база възприетото от тях виждане за предмета на политическата дейност.

За лидерите на левите партии Камов и Първанов съществува абстрактен политически апарат, който е деперсонализиран и субекти в него са политическите партии и движения. Според тях между всички политически субекти съществува потенциал за сътрудничество и предметът на политиката е именно реализацията на този потенциал.

Полит-егоцентричният тип също разглежда политическия процес като абстрактен. При него партиите се идентифицират от техните лидери, поради което политическият процес се осъществява между лидерите на политическите партии. Типично за политегоцентричния тип е поставянето на акцент върху собствената личност.

Представителите на типа политическа нагласа, насочен към проблемите на пазарната икономика, разглеждат като предмет на политиката определянето на принципите на държавно управление и по-скоро на управлението на икономическия и финансовия апарат на държавата. За тях останалите сфери на политическия живот представляват спомагателни механизми за регулиране на икономиката. Особеното тук е, че те напълно игнорират политическия диалог, тъй като той не може да бъде директно функционализиран във връзка с политическите му разбирания и приоритети. В своите медийни изяви министър-председателят, като представител на този тип, е игнорирал напълно съществуването на онзи политически апарат, за който ставаше дума при анализа на изявите на левите лидери.

Представителите на индивидуалистичния тип, както и тези, насочили вниманието си към правата на човека, разглеждат проблема за личната свобода, но докато Доган смята, че тя трябва да бъде дефинирана и защитавана от държавата, то Дилов смята, че тя е вътрешен за личността процес и е плод на личен избор на поведенчески модел.

Политическа нагласа, насочена към проблемите на националната идентичност, показва типичните черти на етноцентристкото мислене.

При политическата нагласа без обособена насоченост към дадена проблематика съществува размита граница между личности и партии, непоследователност и липса на категоричност в позициите.

Представената тук типология на медийното поведение на политическите лидери ще получи своето развитие поради динамичните промени в българското общество. Пораждащите се нови обществени потребности и интереси ще създадат потенциала и дори сами ще извикат появата на нови типове политически лидери и нови типове изява. Такова развитие вече е налице, тъй като междувременно се проведоха парламентарни избори, в резултат на които някои от изследвалите лица загубиха своята досегашна роля, появиха се нови политически играчи. Смисълът на направената типологизация на политическо поведение е работата да се абстрахира от конкретните личности и да се потърсят трайните характеристики на политическия живот.

© Светослав Тодоров, 2001
© Издателство LiterNet, 10. 09. 2001
=============================
Първо издание, електронно.