Всяка литература има свой митопоетичен пантеон. В един универсализиран контекст това е група от образи с по-особен статут, снети в полето на художествената условност от средата на фолклорното съзнание и практика. В космоса на фолклорната реалност това са истинни субекти със сакрален, т.е. "свещен" характер, които не се съобразяват с профанните реалии и логични системи и не се влияят от историческия ток на времето. Единствената промяна, която може да настъпва при тях в продължителен интервал от време, е да бъда сменян кодът на техните имена, но дори и тогава това не засяга ролята, която им е определена в сюжета, случващ се в митологичното време на "началото" - INILLO TEMPORE¹.

Снет в средата на художествената условност на литературата, "героят" се превръща в "образ" - "персонаж", а действията и средствата от истинни за съзнанието на възприемателя - в художествено-условни. Тази огромна промяна в техния характер е резултат от първична художествена трансформация, на която е подложен "героят" от митологичния пантеон на фолклорното съзнание при преноса му в знаковата система на художествената литература. В средата на художествената условност "персонажът" запазва своята интерпретанта - "по-различен от останалите", а заедно с нея и присъщите му от битието в ритуалната практика атрибути и жестове (които в един по-широк смисъл можем да наречем "композиция" и "сюжет", присъщи постоянно на "героя"). Така "героят" от "пантеона" при прехода си между различни художествени системи запазва три "постоянни" параметъра - образ, композиция и сюжет, но в резултат на художествената трансформация са променени както "мотивацията" и "средата"² на действието му, така и етическите категории при тяхното възприемане. По този начин в различните художествени текстове се създават различните варианти на героя от митопоетичния пантеон, чийто митологичен вариант е в средата на фолклорната реалност.

Литературата не заема едновременно цялата група "герои" от митологичния пантеон. Тя упражнява спрямо тях подбор, който обикновено е съобразен с нейната етико-естетическа "програма". Например литературата на Българското Възраждане избира за една от основните свои митологеми образа на "спящия и събуждащ се Юнак" (в някои от случаите Крали Марко), който "освобождава три синджира роби", защото в този момент на просвещенски и революционен подем образ и сюжет най-точно отговарят на идейната и етичната платформа³.Така художествените текстове, от една страна, постигат лесно усвоим за фолклорния възприемател образ-митологема, а от друга, намират герои с адекватно минало за своя сюжет.

Всичко това ни дава право да говорим не за цялостно зает митологичен пантеон, а за рецепиране на митопоетичния пантеон от различните етико-естетически програми.

Дотук разгледахме теоретично въпросът за механизма, по който герои от митологичния пантеон преминават в митопоетичния, т.е. от сакралната знакова система - в профанната, както и основанията да смятаме, че митологичният пантеон не се заема "изведнъж" и "изцяло", а към него се подхожда рецептивно.

Историческото битие на вече художествените "герои" продължава само в профанни, в случая художествени, знакови системи, преходът обратно в сакралното пространство е невъзможен. Въпреки това, при последвалите заемания схемата на първичната художествена трансформация се запазва. Отношенията вече са между условно означените художествени "система - I" (откъдето се извежда "етимологията" на образа) и "система - II" (където се създават неговите варианти).

В съвременната поезия на бесарабските българи⁴ "героите" от пантеона обслужват повече темата "страдание и болка по изгубеното и корените", отколкото другите две - за "историческото минало" и за "самотата". В един сравнително-тематичен модел интересът към "корените" доминира пред този към "историческия героически епос" и към "драмата на самотника" (които спрямо нея са обслужващи теми) и синкретично намира място в тях. Доминираща не в количествено (в текстово) отношение, а по "важност" в културната и литературна програма на българската общност в Бесарабия.

Ако трябва с един стих да опишем (характеризираме) етичната логика в избора и подредбата на "пантеона" в съвременната бесарабска поезия, най-сполучливият избор е в следния стих от поемата на М. Бъчваров "Архангеловден":

Ето ми вярата,
ето ми силата:
аз - в моите старци
и старците - в мен.⁵

Т.е. това е пантеон, в който героите от полетата "юнашки епос" и "културен епос" ще бъдат "изместени" към "периферията" (но няма да отсъстват) за сметка на "центъра", в който ще се "разположат" героите символи на "родовото начало" (действие, мотивирано от генетичния код "родово начало" - "етническо начало") - майка, баща, дядо, баба. Избор, повлиян от йерархичния в съзнанието на етническата общност ред - "кръв", "история", "култура" (който може да бъде възприеман и като ценностна вертикала в отношението на общността към традициите и корените).

Към така "очертаната" образна група логично се отнасят двата подхода - стуктуралистическият (който трябва да обработи въпросите около "подредбата", защото не става дума за създаване на пантеона, и в един структурен и дори семиотичен план да изясни вътрешната композиция) и семиотическият за който остават "неизвестните" - функционалност, т.е. роля на "персонажите" както в конкретния поетичен текст, така и в "междутекста", и мотивираността по отношение на тяхната рецепция, от гледна точка на това, че те са "персонажи-символи", т.е. в плана на знаковите системи - сложни семи /знаци/).

Споменахме вече, че митопоетичният пантеон като образност и сюжетност не се създава тепърва, а съществува в своя архитипен модел още във фолклорното съзнание на членовете на етническата общност (и то като модел, който функционира с реална резултативност в социалния и духовен живот на общността). Снет в "художествената условност", процесите, на които е подложен, са два - художествено преосмисляне на образите (трансформация) (трябва да имаме предвид, че тук става дума за заемане на сложни знаци-образи между две различни знакови системи) и художествено подреждане на образите (респективно художествено подреждане на пантеона, именно "подреждане", а не "създаване")⁶. Следователно, имаме правото да говорим за трансформационни процеси при заемането (което е и изборно), съобразени с художествените принципи на поетическия текст.

В нашия случай с поезията на бесарабските българи би било пресилено да говорим за пряко кореспондиране между системите "фолклорно съзнание" - "художествен текст". Вярно е, че системата "фолклорно съзнание" е съществувала (пренесена при преселенията) в българските колонии в Бесарабия, но не би било реално да приемем, че в нашата съвременност тя функционира и би могла да бъде генератор на образи. По-логично е да приемем варианта на "вторичното" заемане "от литература - в литература" (при който "литература - I" е система-посредник между "фолклорното съзнание" и "литература - II" по отношение на идеята за образите, но по отношение на самите образи е "система-майка", тъй като те са заети точно такива, каквито са открити в нея по характер и сигурност като "модели", които в системата "литература - II" започват да се осмислят като различни варианти, съответно да се преподреждат и "трансформират").

Имайки предвид определителя към "пантеон" - "на родовото начало" и "ангажиращата" общността "кръвна връзка", не е трудно да видим в системата "литература - I" - национална българска литература (заключена във "времевите" граници от Възраждането до наши дни). Разбира се, ние ще "търсим" персонажите от "центъра" на митопоетичния пантеон (т.е. изброените "майка", "баща", "дядо", "баба", които са пряко свързани с доминиращата тема за "родовото начало") в съвременната поезия на бесарабските българи и "високите" модели от системата "литература - I", чийто еквивалент са те.

В различни и по време на създаване, и по авторство стихотворения откриваме "постоянните" образи: в стихотворенията на П. Б. Вълканов "Мама" - "...пред портата застанала кахърна и своя син очаква откога...", "...на прага тя седи, със зърно храни..."; при М. Бъчваров в "Пееше мама" - "...помня мама седеше на прага пред вратата...", в "Архангеловден" - "...майка ми шъташе и кротко мълвеше..."; при Г. Барбаров в "Писмо" - "...че майките стари, уви, не са вечни, ...завръщай се сине..."; при Д. Боримечков в "В памет на баща ми" - "...и плаче майка ми усамотена" (образът на майката); при П. Б. Вълканов в "Нашите стари бащи" - "...нашите стари бащи си отиват безгласни"; при М. Бъчваров в "Архангеловден" - "...баща ми усмихнат коли курбан...", в "Желание" - "...а моят остарял баща седи на своя одър..." (образът на бащата); в "И попитах" на П. Б. Вълканов - "дядо ми, прастария, къде е..."; при Т. Стоянов в "Из детството" - "...дядо пъшкаше пред нашата врата" (образът на дядото); при Д. Пейчев в "Помня" - "...та до днес из двора скита бабиният чуден глас..." (образът на бабата).

Възможните "адреси" (в литература - I"), с които кореспондират "образите", не са чак толкова много. Един сравнителен анализ би ги свел до поетически текстове от трима български автора: безспорно Хр. Ботев (в стихотворенията "Странник" - "...Ще излезе стара майка да посрещне мила сина...", "Майци си" - "...ти ли си, мале, тъй жално пела...", "На прощаване" - "...не плачи, майко, не тъжи..."), Д. Дебелянов ("Да се завърнеш..." - "...ще те посрещне старата на прага...") и А. Германов (в "Стари майки" - "...те се сбират тук по всяко време...", "У дома" - "...и мама старата зашъта..." и "...тате шарената купа надига...")⁷. Какви са основанията ни да конкретизираме избора си в поетичните текстове на тримата поети. За Ботевия поетичен текст М. Неделчев обяснява как той се превръща в метатекст спрямо последвалата българска лирика ("висок" модел, откъдето националната лирика след Ботев черпи художествена образност и сюжетност)⁸. Д. Дебелянов откриваме в няколко демонстративни паратекстови препратки: у М. Бъчваров като цитатно мото на две стихотворения ("Царева ливада" - "...о, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина..." и "Архангеловден" - "...да се завърнеш в бащината къща. Д. Дебелянов"), а А. Германов, освен в посочената паратекстова проява-мото (например у В. Стоянов в стихотворението "Българин да си остане" - "...и все тъй българи да бъдем. А. Германов", у Т. Стоянов в "Как ли се раждат мечтите" - "...и ние бавно чезнем, чезнем. А. Германов"), откриваме и в сходните заглавия (сравняваме от А. Германов - "Приказка за одъра", "Колибарки", "Ах, как умират селските жени", "Стари майки", "Ниви", "Старопланински връх" и от бесарабските автори: от П. Б. Вълканов - "На майка ми", "Поле, поле"; от М. Бъчваров - "Поле", "Приказка за юлската нощ", "На мама"; от Н. Стоянов - "Приказка"). Ботевите текстове също се появяват като мото към стихотворения (у М. Бъчваров в "Пееше мама" - "...ти ли си, мале, тъй жално пела. Хр. Ботев", у Вл. Калоянов в "Памет" - "...но стига ми тая награда...Хр. Ботев"). Информация за други български поети не е подадена нито в поетическите текстове, нито в надтекстово равнище. Паратекстовите прояви в съвременната поезия на бесарабските българи (мото, заглавие на стихотворение или стихосбирка, посвещение) имат не само художествена функция спрямо конкретния текст, те са и вид "декларация" (отпратка) затова, спрямо кои български произведения и автори се подхожда като към полета от националната поетическа митология. Поетическата митология, в която споменатите образи от "пантеона на родовото начало" участват в митопоетичната сюжетика и то по начин, аналогичен на участието на сакралните образи в митологичния сюжет на фолклорното съзнание (т.е. поетическа митология, която активно функционира в литературното съзнание на българина).

Образите на пантеона - "родово начало" в съвременната поезия на бесарабските българи са сложни знаци с многопланови интерпретанти и на различни етапи от процеса на "заемането" си попадат в механизми за семиотично натоварване. Наричаме ги "сложни знаци" като имаме предвид техния състав (и в опозиция на другите знаци - т.нар. от нас "емблеми" - топоси, топоними, антропоними, битови предмети и архаични думи, които бяха знаци за един конкретен обект, предмет или понятие), в който се включва композицията от образ (на майката, бащата, бабата или дядото), неговите "устойчиви", т.е. характерни (с ритуален характер) действия и обстановка, в която е ситуиран, и която композиция (със своята сложна структура) показва, че като знак се използва вече не "емблемата", а "иконата" (знак със сюжет и композиция)⁹. "Сложният" знак предполага и различен механизъм на приемането му от системата "литература - I" в литература - II". Щом знакът е "икона"="образ" (картина със сюжет и композиция), то ние можем да предположим един предхождащ момент (предхождащ "развитието" на образа и създаването на негови варианти в "литература - II" - в случая съвременната поезия на бесарабските българи), съвпадащ с момента на заемането (който има своите текстови аналози в споменатата поезия), в който знакът "икона" запазва присъщите му параметри (т.е. е зает в своята композиционна и сюжетна цялост). Това, което се "случва" и в този "момент", не можем да определим по никакъв друг начин, освен като "щамповане", т.е. "препечатване на иконата" от "система - I" в "система - II"¹⁰. Да проследим в текстовите аналози (с един от образите - този на майката). У Ботев - "...ти ли си, мале, тъй жално пела..." (в "Майци си"), "...ще излезе стара майка да посрещне мила сина..." (в "Странник"), у Дебелянов - ".(...да те посрещне старата на прага..." (в "Да се завърнеш в бащината къща..."), у Германов - "...и мама старата зашъта, в джезве ракия подслади... (в "У дома"). И в съвременната поезия на бесарабските българи (следвайки последователността на представените от нас "икони" от националната литература) - у М. Бъчваров - "...и към мама поглеждах, песни ботевски пее..." (в "Пееше мама"), "...мамо, дълго чакала си ме и пяла..." (в "На мама"), у П. Б. Вълканов - "...отеква майчина печал..." (в "Малинов звън") срещу Ботевото "...ти ли си, мале, тъй жално пела"; у П. Б. Вълканов - "...на прага тя седи, със зърно храни..." (в "Мама"), "...пред портата застанала кахърна и своя син очаква откога..." (в "Мама" - второ стихотворение на Вълканов с това заглавие), у М. Бъчваров - "...ще почукам, мамо, на вратата..." (в "На мама") и "...побелялата майка прегърнах..." (в "Болка") срещу Ботевото и Дебеляновото - "...ще излезе стара майка да посрещне мила сина..." и "...да те посрещне старата на прага..."; у Д. Боримечков - "стара майка ми за мен се грижи..." (в "Без название"), у М. Бъчваров - "...майка ми шъташе и кротко мълвеше...", "...допълваше чаши, досипваше манджи...", "...тихо из двора майка ми шъта..." (в "Архангеловден"), срещу Германовото - "...и мама старата зашъта, в джезве ракия подслади...".

Както проследихме в текста, запазени са пълните композиционни и сюжетни параметри на "снетите" от митопоетичното поле на националната ни лирика "икони"=знаци (образи). Можем да стигнем по-далеч и да проследим как се създават вариантите на "иконата", процес който да разпознаем като "подреждане" на "пантеона" (т.е. онова, което в структурата на знака икона ще се изразява във вариативност на композицията и сюжетиката му при запазване на личността на субекта персонаж), защото под "подреждане" не би трябвало да разбираме само представянето на "репродукциите", но и създаването на авторски картини по "темата", които също влизат в "пантеона" като "икони" (сложни знаци-образи).

В лирическия текст (на съвременната поезия на бесарабските българи) откриваме: "баща" - у М. Бъчваров - "...баща ми промълви...", "...баща ми попита...", "...усмихнат баща ми Архангела слави...", "...усмихнат коли курбан... чашата дига...", "...да седнеш на маса със майка и баща..." (в "Архангеловден"), "...там вечно чакащи и майка, и баща..." (в "На баща ми"), у Д. Боримечков - "...отиде си татко - отлетяха сто дена" (в "В памет на баща ми"), у Н. Стоянов - "...умират бащините къщи, тъй както нашите бащи" (в "Бащините къщи"), у П. Б. Вълканов - "...нашите стари бащи си отиват безгласно", "...нашите стари бащи преповтарят своето детство..." (в "Нашите стари бащи"); "майка" - у М. Бъчваров - "...слави, а майка допълва...", "...а майка ми, казвайки, стана на крака..." (в "Архангеловден"), "...ще почукам, мамо, на вратата..." (в "На мама"), "...майките с обич в сърцата..." (в "Някога помежду"), "...нас майките не ни очакват..." (в "Праг"), "...побелялата майка прегърнах..." (в "Болка"), у П. Б. Вълканов - "...отеква майчина печал..." (в "Малинов звън"), "...на прага тя седи, със зърно храни... (в "Мама"), "...позамислена е, тя седи на одъра", "...тя на мен започва да разказва приказки..." (в "На майка ми"), у Г. Барбаров - "...завръщай се, сине, в родната къща...", "...майките стари умират сами..." (в "Писмо"), у Вл. Калоянов - "...няма я мама - земята обедня..." (в "Спомен за мама"), у Д. Боримечков - "...майка ми пак пред чекръка - сучи нишката тъга..." (в "Спомените я връщат"); "дядо" - у М. Бъчваров - "...казваше ми дядо..." (в "Люляци"), "...онзи жилав дядо тогава пак те викна..." (в "Предание"), "...ти ме, дядо, повика - опълченец, юнак..." (в "На Шипка"), у П. Б. Вълканов - "...дядо ми, прастария, къде е..." (в "И попитах"), у Т. Стоянов - "...дядо пъшкаше пред нашата врата..." (в "Из детството"), у Н. Стоянов - "...когато прадядо ми бавно, повдигнал своя бял остен..." (в "Българин да си остане"); "баба" - у Д. Пейчев - "...та до днес из двора скита бабиният чуден глас..." (в "Помня").

Наблюдавайки (т.е. проследявайки) избран от нас образ - "икона" (примерно този на "майката"), можем да направим няколко извода относно това, което става със знака (образ от пантеона) след (отделения вече) "момент на заемане" или относно принципите, които се спазват при създаване на неговите варианти (в системата "литература - II"). В полето на инварианта (архетипа или първообраза) откриваме избора на три "сюжета" - "майката пее", "майката чака", "майката шъта" (обикновено в двора) (съответно от Ботев, Дебелянов, Германов). В "след момента на заемане" започват да се "създават" вариантите - "майката - плаче, слави, допълва, казва, разказва приказки, пише писмо до сина" (срещу "пее"), майката - посреща, прегръща, не чака" (срещу "чака на прага") и "майката - седи, храни със зърно животните, допълва чаши, досипва, сучи нишка-тъга" (срещу "шъта"). Очевидно е, че при създаване на "вариантите" не можем да говорим за "развитие" на "образа" или "сюжета" на "иконата". Промените в "действията" или в "композицията" би трябвало да обясним като резултат на "вторична" художествена трансформация (първата е настъпила още при "препечатването" на "иконата", в "момента на заемане"), при която авторът се е влияел колкото от "първообраза", толкова и от личния опит и отношение към субекта персонаж (в случая майката и в "иконата" - вариант, конкретния образ на майката, който всеки от поетите е имал предвид, е добил максималното художествено обобщение на "образ от пантеона"). В някои от случаите (от вариантите) обобщенията са не само спрямо "образа", но и спрямо цялостната визия на "иконата". "Родовото начало" като нейна тема добива завършен вид в картини, построени по схемата: "...там вечно чакащи и майка, и баща..." (в "На баща ми"), "...да седнеш на маса с майка и баща..." (в "Архангеловден") - от М. Бъчваров. Образът в "иконата" е допълнен и се възприема вече като единен и неделим - "майка и баща". В този случай "образът" е доминантният елемент в триделното пространство на "иконата" (доминантен над композицията и сюжета в знака), който определя и цялостната "визия", и обобщението в него - "майка и баща" - "символ на родовото начало" е художествено обобщение за целия знак. Конкретно тук събирателният образ на родовото начало може да бъде считан за художествено постижение - резултат от похвата "трансформация".

Очевидно една от основните функции на художествената трансформация е да оперира със структурата на сложния знак-"икона" от момента на неговия избор в "система - I" (системата на първообразите) до момента на разпространение на неговите варианти в "система - II" (системата възприемател). Ще систематизираме основните моменти и резултати на наблюдаваните процеси:

- В "момента на заемане" между системите се преосмисля художествено първообраза (като единство от персонаж, сюжет и композиция) и в "система - II" той е вече художествен "преразказ" със запазени параметри на "архетипа" - например Ботевото "...ти ли си, мале, тъй жално пела..." у М. Бъчваров е "...мамо, дълго чакала си ме и пяла...". По този начин чрез художествената трансформация на първообраза се избягва ефекта на механичното репродуциране.

- Вече в "момента след заемане" приетата "схема" на организиране на знака икона се използва както за създаване на варианти от заетите образци, така и за създаване на иконата, съобразени със съзнанието и спомена на бесарабския българин. В първия случай художествената трансформация променя параметрите на заетия образец-икона (персонаж, композиция, сюжет) - такъв е примерът с променен сюжет - "...майка - седи, храни животните, шъта, досипва" срещу "шъта" в първообраза. По този начин са създадени вариантите на иконите архетипи. Във втория случай "трансформацията" като похват е приложена по посока система "авторово съзнание" - "система на художествения текст" като личното отношение към персонажа, композирането му и сюжета, в който е включен, са превърнати в художествено-обобщен образ-икона (например "...стара майка ми за мен се грижи..." или "...майка ми шъташе и кротко мълвеше..."). По този начин художествената трансформация е погълнала образ, актуален не само за авторовото съзнание, но и за съзнанието на всички възприематели на текста. Актуалност, която се дължи както на художественото обобщение, така и на спазването на "схемата", по която се организира първообраза на иконата от "система - I".

Проследените процеси и последвалите изводи за различните механизми, които се прилагат при подреждането на митопоетичния пантеон в съвременната поезия на бесарабските българи, отнасяме и към големия дискурс по въпроса за "битието на националния митопоетически текст" и въпроса за "историческия живот на мотивите в националната ни поезия"¹¹. Изясни се фактът, че освен "движение" и "битие" в "успоредни" редове от националния художествен текст, те могат да имат "придвижване" по посока към художествени текстове с български произход, създавани в задгранични общности. При такова "заемане" или "мигриране" мотивите (или както ние ги нарекохме "сложни знаци-икони") повтарят "битието", което са имали при "движението" си между "успоредните" редове на националния художествен текст. Промените в исторически план са в дислоцирането на мотивите от националната художествена система в регионални художествени системи-варианти (в конкретния случай тази на литературата на бесарабските българи). В системата "приемател" понятието "битие на мотива" включва в себе си и процесите "пре-създаване" на мотива (в един ранен етап на неговото битие в системата приемател) и "подреждане" на мотива спрямо основните тема и идея на новата художествена среда, които тук проследихме.

БЕЛЕЖКИ:

1. Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. С., 1994, с. 31. [обратно]

2. "Там и тогава" възприехме като пространствено-времеви определители на понятията "художествено време" и "художествено пространство" и като опозиция на сакралните определители "тук и сега". [обратно]

3. "Сюжетът" "спи - събужда се, за да се освободи", отнесен към юнак (в някои варианти към Крали Марко, включително във фолклорните) в художествената литература на българското Възраждане, се превръща в сюжетна митологема за "просветното и революционно" събуждане" на народа. Най-близки образно до варианта са "редовете" от Д. Чинтулов - "Стани, стани, юнак балкански" и от Хр. Ботев - "...и ако ти позволят жената или ревматизма да заспиш, то спиш като Крали Марко..." (от "Политическа зима"). [обратно]

4. Под "микротекст - 60-те - 90-те години" разбираме онази част от макротекста на поезията на бесарабските българи, създадена след 1967 г. (първата българоезична стихосбирка в следвоенния период на П. Б. Вълканов) или иначе казано, съвременната поезия на бесарабските българи. [обратно]

5. Цитатът е от стихосбираката на М. Бъчваров. Камък на синора. Г., 1992. [обратно]

6. Лотман, Ю. Анализ поэтического текста. М., 1972, с. 103-110. [обратно]

7. Вж. Неделчев, М. Българската поезия и историческият живот на мотивите в лириката. // Христо Ботев - нови изследвания. С., 1990, с. 304-308. [обратно]

8. Вж. Неделчев, М. Цит. съч., с. 308-323. [обратно]

9. Под "икона" разбираме усложнена знакова единица, в която са включени образ, композиция и сюжет (въз основа на които се гради нейната интерпретанта). [обратно]

10. Василев, Св. Мотивът "чакаща майка" в литературата на бесарабските българи. // Българистични проучвания. Т. 3. В. Търново, 1998. [обратно]

11. Понятията "битие на митопоетическия текст" и "исторически живот на мотивите" са употребени от М. Неделчев в: Българската поезия и исторически живот... С., 1990. [обратно]

© Светлозар Василев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.1999
Светлозар Василев. Съвременната поезия на бесарабските българи. Варна: LiterNet, 1999

Други публикации:
Светлозар Василев. Съвременната поезия на бесарабските българи. Ямбол: Хера АД, 1999.