web  | Съвременната поезия на бесарабските българи

Литературата е може би най-важната част от културния пакет на една общност. Поне дотолкова, доколкото тя представлява количествена даденост от събрани писани текстове. Тя притежава повечето от качествато на другите, съставящи пакета, културни практики. Разглеждайки билингвизма на бесарабските българи, споменахме за синкретичния характер на тяхната култура. Той предполага и синкретичния характер на литературата не само като организираща културния комплекс в т.нар. моделни времена, но и като записваща проявите в него. Записваща означава оставящи константни величини - текстове, побеждавайки времето.

За изпитана необходимост от литературен процес и осезаемост на липсата на такъв можем да считаме онзи момент, в който културният комплекс вече започва да се сглобява като вариант на метрополския. Исторически зафиксирана граница е годината 1878 г. Ще прочетем отново фактите. Известно ни е от статията на Е. Дроснева¹ "Българската възрожденска книга в Бесарабия", че след организирането и устройването на българските колонии в Бесарабия към 1861 г. в Болград е открита Българската Болградска печатница. "Над 35 книги - пише г-жа Дроснева - подпомагат бесарабските българи финансово, участвайки и в разпространяването им, повече от 50 заглавия виждат бял свят в откритата в Болград през 1861 г. печатница и поемат към родината на дедите. От тази печатница излизат и някои периодични издания..." Като приложение към статията намираме списък на авторите и заглавията на книгите. Между по-известните издания и автори² са: С. Радулов "Нравоучение за децата" (Одеса, 1853 г.); Д. Войников "Кратка българска история"; С. Доброплодни "Кратко здравословие" (Болград, 1865 г.); И. Блъсков "Изгубена Станка" (Болград, 1865 г.); Л. Каравелов "Хаджи Димитър Ясенов" (Букурещ, 1872 г.); д-р Богоров, д-р Берон "Естествена история" (1870 г.). Видно е, че не всички дори са издавани в Болград. Българските книги в периода до 1878 г. с адресат България ("Родината на дедите") се издават и в Букурещ, и в Браила, и във Виена. Да не забравяме огромното значение на Цариград, който през Възраждането се превръща в издателски и културен център и арена на религиозни борби, т.е. през Възраждането липсата на единен издателски и културен център е очевидна, а решението на този проблем е взето на принципа на функционирането на отделни сателити-средища, които работят за България. В такова време, когато липсват обединителни институции, които с някаква точна програма да "обезпечават" възрожденския книжовен процес, Болград е бил само един от "сателитите". Естествено е политическата и административната независимост да създадат такава институция, но от момента, в който тя бъде създадена, съдбата на сателитите е вече решена. Те или престават да съществуват, или остават, за да решават регионални проблеми (обикновено на общността, която ги поддържа), но и в двата случая не са нужни на "центъра" повече. Основания, достатъчни, за да считаме книгопечатането в Бесарабия през Възраждането не за бесарабско (което обслужва и е адресирано до общността там), а за българско, с точен адресат - етническите български територии. В Бесарабия след 1878 г., когато българската книжовност се централизира отначало в Пловдив, а после в София, сработва вторият вариант. Създадената там база и нейната дейност не замират, а по-скоро претрансформират (или пренасочват) дейността си в решаване на регионалните книжовни нужди на бесарабските българи.

В първите години на новата обстановка (след годината 1878) няма авторски прояви. Това е обяснимо най-вече с отсъствието на такива автори. След Освобождението художествено-творческата интелигенция, живяла в емиграция, се връща в родината. Нивото на културните процеси там, в Бесарабия, остава такова, каквото е "запомнено" от периода на Българското възраждане от съвременниците, били същевременно и участници в него. Литературната необходимост, художествените търсения се запазват такива, каквито са пренесени от Метрополията още в предосвобожденските години. Нуждите в първите години са били по-скоро утилитарни и са се заключавали в школски и просвещенски помагала. Десетилетия по-късно ще се появят авторските текстове. Още в самото си начало те няма да представляват това, което ние традиционно влагаме в понятието "авторски". То ще се изразява само в личностната редакторска подборка на български литературни текстове и едва по-късно ще придобива плътните очертания на романи или стихосбирки от бесарабски българи. В правото си сме да наричаме "автори бесарабски българи" всички онези български творци от колониите, които извършват писателския акт там, на място. Дори онези, които критиците от 30-те и 80-те години включват в румънската, украинската или молдовската литература през периоди, в които българските колонии са влизали в политическите им граници и са създавали литературата си на съответните официални държавни езици³. В правото си сме и да познаем билингвиста творец и да го наричаме "автор бесарабски българин". Мотивите, според които бихме могли така да класифицираме един автор, трябва да бъдат комплексни. И. Сулаков, например, приз 30-те години издава и пише на румънски език и трите свои романа. Но и по произход, и по самосъзнание той е бесарабски българин. Темите и заглавията в романите му засягат регионалните проблеми на колониите - "Бележките на един гладен човек", "Студентът от Буджак". При неговото определяне по-съществени ще са тематичните и идейните решения, отколкото граматичното им изпълнение (без да омаловажаваме влиянието на езика приемател върху стила на автора билингвист). За класификаторския комплекс интересни ще бъдат контекстът и метатекстът, които ще създадат съвкупността от произведенията на бесарабско-българската литература. Един определен текст или автор ще санкционираме като принадлежащ към литературата на бесарабските българи, ако подхожда или изхожда от нейния контекст, т.е. ако е част от него, негова градивна единица. Действа и обратното правило, че въпреки произхода на някои от авторите, те не би трябвало да се наричат и ползват с названието "автор бесарабски българи", ако не спазват посоченото по-горе условие в своите произведения и с тях участват в съветски, румънски, молдовски или украински литературен процес и задоволяват неговите художествени изисквания (като отново припомняме, че този процес е различен от процеса на синкретизъм). Илюстрация на възможен погрешен ход при определяне принадлежността на автора откриваме още в заглавието⁴ на статията на г-жа Г. Дроснева "Из творчеството на един бесарабски българин - Г. П. Стаматов", публикувана в сб. "Българите в Северното Причерноморие", т. 3, В. Търново, 1994 г. Ясно за всички е, че макар и такъв по рождение, той не може да бъде наричан "автор бесарабски българин", защото с цялото си творчество принадлежи единствено на съвременната българска литература. По теми, идеи и мотиви. И участва в изграждането на модела, не на неговия вариант.

Същият принцип на определяне важи и за съвременните поети и писатели бесарабски българи, макар при тях съвременните геополитически промени да създават допълнителни трудности в идентификацията. Нека си припомним и думите на Г. Барбаров⁵ от увода му към стихосбирката "Акварели" на Т. Стоянов: "... редом с П. Вълканов, Н. Стоянов, М. Бъчваров, П. Люленов, Т. Танасова и В. Калоянов ще бъдем едно цяло с вас, българи, запазили традициите и обичаите си". Те правят заявка не само по отношение на принадлежността, но и за един общ литературен текст в съвременния етап от литературата на бесарабските българи. Нещо повече, Г. Барбаров изброява имена на поети, които той смята за основен кръг в творческия процес там. Идеята за този състав на "кръга" поддържа и П. Лозанов в предговора си към сборника "Цялата болка на Бесарабия". Той дори уточнява: "...седем поета и една поетеса..."⁶ . Въпросът за точния брой на поетите и писателите бесарабски българи няма да превръщаме в спор. Обяснима е тази ситуация в подобна обстановка, в която се осъществява творческият процес. Формулата "седем плюс един" не е нито крайна, нито завършена, както не е завършен съвременният етап на литературата им. Книжните дебюти на някои от авторите са съвсем непосредствени - 1997, 1998 г. Първата поетична книга на Д. Боримечков, например, "Вселената на откровения" излиза през 1997 г., а втората му "Синята далечина" през 1998 г. Макар името на друг бесарабски поет поет - Илия Вълков, да е познато още от 80-те по страниците на вестник "Родно слово", първият му поетически сборник "Носталгия" е от 1998 г. (и е издаден във Варна).

Т.е. до появата на художествени търсения, различни от онези, които оставя П. Вълканов със стихосбирката си "Моята южна равнина" от 1967 г. и които са генеративни за останалите поети бесарабски българи, стихосбирките и поетическите книги, които ще издават и новите творци, ще увеличават количествено въпросния "кръг". Заявки за новаторство по отношение на художествения обект на бесарабска почва са вече факт, но те тепърва започват да се отделят от традицията на Бурлак-Вълканов (което ще проличи в същинското разглеждане на поетичните текстове).

Съвсем условно ще бъде отделянето на текстовете според художествения им обект на "модерни" с интровертна насоченост и нагласа и на "традиционни", в които водещи са мотивите, взети от българската история или ситуираните конкретно и асоциативно в България (респективно в събирателното "Родина" и "Отечество"). Условно, защото по звучене на лирическия субект, последните също са "интровертни", т.е. изхождащи от вътрешни, емоционални изживявания. За създатели на т.нар. от нас "модерни" стихове, в които историята, споменът за Метрополията и фолклорът са значително по-редки теми от любовта, самотата и тишината, например, за носители на по-различни художествени търсения, можем без колебание да определим Т. Танасова, Т. Стоянов, Г. Барбаров, Д. Пейчев, П. Люленов, Н. Стоянов, С. Кутанов. Докато М. Бъчваров, Вл. Калоянов, Д. Боримечков са по-близо до художествения натюрел на Бурлак-Вълканов. Но на този етап все още е невъзможно да твърдим за някои от поетите, че с цялото си творчество безрезервно принадлежи на един от двата тематични "кръга".

Деликатно стои въпросът с изданията на произведенията на съвременните творци бесарабски българи. Много е сложно да бъдат открити всички те, както и отделните публикации в периодичния печат. Някои от дебютните стихосбирки са дело на "Библиотека Дебют" - в. "Родно слово" (гр. Кишинев) и са изпълнени на вестникарска хартия в "меко" книжно тяло. Такива са стихосбирките на Т. Танасова "Това съм аз", отпечатана с предговор от Н. Стоянов (в. "Родно слово, 1990 г., Кишинев) и стихосбирката на Г. Барбаров "Плът на радостта ти..." от 1993 г. в същото издателство и библиотека. Публикации на отделни стихотворения на Г. Барбаров открихме на страниците на българското списание "Родна реч" от 1993 г., кн. 4, и творби на П. Люленов, С. Кутанов, Ив. Гедиков, Д. Марков, Ив. Мавроди, в подлистник на в. "Родно слово", наречен "Миниантология", от декември 1988 г. Можем да предположим публикации на единични текстове през периода на 80-те години в литературни и неспециализирани издания, в периодичния български печат. От Нико Стоянов в представянето на стихосбирката на Т. Танасова "Това съм аз" разбираме за първите и отпечатани в България стихове във в. "Сливенско дело" през 1981 г. Привидният хаотизъм в изданията и публикациите е обясним с условията, при които е принудено да се осъществява. Въпреки наличието на "книжовен" център, каквато роля играят и Българският културен център "Акад. А. Т. Балан", и в. "Родно слово" (съответно в Болград и в Кишинев), оказва се, че те не смогват и не винаги са в състояние материално да подпомагат подобна издателска дейност. Съвременници сме на началните етапи на подобен културен институт, който би трябвало не само да издава, но и да се грижи за редакторското санкциониране на текстовете.

Придържайки се към хронологията, първа в съвременния период (става въпрос за следвоенните години)⁷ на българската бесарабска литература е стихосбирката на П. Бурлак-Вълканов "Моята южна равнина", издадена през 1967 г. Автор на предговора е поетът А. Германов, който е и поетически наставник на бесарабския поет. Стихосбирката познаваме в нейното фототипно издание от 1992 г. (Кишинев). От предговора на Германов научаваме, че "...тя е първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи.". Интересен е по-нататък и коментарът му върху художествените и качества: "На места стиховете му звучат тромаво, на места перото му се отклонява, помамено от магнетичната сила на големите руски и български поети, формата не е на нивото на сегашните формални постижения на нашата поезия. Всичко това е обяснимо, като се има предвид, че младият поет живее в неродна езикова среда и сам проправя своята пъртина в поезията.". Германов пише и предговора към стихосбирката на Н. Стоянов "Здравейте".

От статията на Е. Стоянова "Българският периодичен печат в Украйна и Молдова (1859-1993)"⁸ научаваме за литературния подлистник "Извор" от 27.02.1993 г., в който са били публикувани стихотворения от Вл. Калоянов и разкази от М. Хаджийски. Вестник "Български глас" в броя си от ноември 1998 г. (подобно на "Миниантологията" на "Родно слово" от 1988 г.) представя литературна страница под заглавието "Есенно настроение", в която включва стихотворения от поетите П. Бурлак-Вълканов, Н. Стоянов, Т. Стоянов, М. Бъчваров, И. Вълканов, Г. Барбаров, Т. Танасова и Д. Боримечков. Интересно в случая е и редакторското решение да включи в "есенния цикъл" стихотворението на М. Еминеску "Къде си ти?" в превод на Н. Стоянов. В брой 18 на същия вестник откриваме и едно непубликувано стихотворение от Бурлак-Вълканов "Помниш ли, помниш ли?", на което ще обърнем специално внимание, когато разглеждаме подробно поетическите текстове. От посочената статия на Е. Стоянова узнаваме, че в Молдова излизат два вестника, литературно-публицистични, които се ангажират с публикуването и проследяването на поезията на бесарабските българи - това са вестник "Родно слово" (от 80-те години) в Кишинев, с главен редактор поета Н. Стоянов, и вестник "Български глас" в гр. Тараклия с главен редактор поета Д. Боримечков.

Поетични текстове на бесарабските българи от съвременния период, който разглеждаме, са отпечатани в три сборника, които са особено редки и самобитни: сборникът на П. Лозанов "Цялата болка на Бесарабия" (Сливен, 1996 г.); алманахът "Родолюбец" (1994 г.); сборникът "Извори - българска съветска поезия" (издателска къща "Иван Вазов", 1990 г., София). Те са изпълнени в България. За сборника "Извори - българска съветска поезия"⁹ научаваме от Н. Стоянов в предговора към стихосбирката на Т. Танасова "Това съм аз", но библиографската му рядкост не ни дава възможност да разгледаме подробно оформлението му.

"Цялата болка на Бесарабия" е книга с поетически текстове, събрани от П. Лозанов. От титулната и страница разбираме, че излиза под формата на дарение. Има паметна бележка: "Тази книга издаваме, за да засвидетелстваме за сетен път нашето дълбоко уважение към българите, живеещи извън Родината.", подписана от "стопаните на издателска къща "Жажда", гр. Сливен. П. Лозанов е съставител и събирач (текстовете от Д. Пейчев, например, са неизвестни - поетът няма собствена стихосбирка, по занятие е художник)¹⁰. Той подготвя увода към сборника и представя с няколко думи творческата биография на всеки от поетите. Сборникът съдържа изцяло само поетически текстове. Ценните данни за поетите са единствено в областта на спомените от личните му познанства с тях.

Алманах "Родолюбец" е издание на дружество "Родолюбец", което в книжката си от 1994 г., отпечатана в София, публикува също кратка антология на съвременните поети бесарабски българи. Известни са ни негови издания от 1992, 1994, 1996 и 1997 г. Алманахът вече не се печата. Той не представлява специализирано издание за литература. По-скоро по своята подредба напомня просвещенските възрожденски сборници със смесено съдържание. Практическо помагало, което включва в себе си от текстове от широкия диапазон от нормативни държавни актове, третиращи правата на българите в чужбина, бюлетинни информации за дейността на дружество "Родолюбец" до художествени и критически текстове, касаещи българската литература (без определен период или проблем) и учебни текстове по българска граматика. Прочитът на въпросния брой от 1994 г. води до интересни констатации по отношение на неговата архитектоника. Четири от седемте му глави са семантически организирани около името България - "Де е България", "България през вековете", "Български пантеон" и "С България в сърцето", а в две то се подразбира - "Юбилейни години '93 (в България)" и "Съкровищница на народния (българсия) дух". Публикуваните в книжката стихотворения са, очевидно, препечатка от сборника на П. Лозанов, макар това да не е зафиксирано изрично. При препечатването са спазени подредбата на П. Лозанов и отчасти са публикувани творческите биографии на поетите, които в "Цялата болка на Бесарабия" са авторски текстове на П. Лозанов. Той в този случай е останал аноним (факт, неволно напомнящ "възрожденската" ситуация и споменатите сборници със смесено съдържание).

Стихосбирките на съвременните поети бесарабски българи се печатат в Украйна, Молдова и България. За съжаление информацията за част от тях получаваме косвено от П. Лозанов¹¹ и не сме в състояние да проследим техническото им оформление. За стихосбирките на Т. Танасова "Това съм аз", с предговор от Н. Стоянов, и на Г. Барбаров "Плът на радостта ти...", издадени от библиотека "Дебют" на в. "Родна реч" вече споменахме. Отпечатаната през 1991 г. в гр. Кишинев стихосбирка на Т. Стоянов "Акварели" представлява интерес с техническото си описание на руски и български език. На руски език е и редакторската бележка за художествените качества на текста¹² "Произведения молодого поэта проникнуты тонким лиризмом...", за която също говорихме. В Българския културен център "Академик Александър Теодоров-Балан" се организира отпечатването на стихосбирките на Т. Танасова "Нежни листа" (1994 г.), на Т. Стоянов "Размисъл" (1995 г.), на Ив. Арнаутов "Мой роден град" (1997 г.) и поетичната книга-сборник "Песен за зимата" (1995 г.), която включва стихотворения на познатите ни вече поети Бурлак-Вълканов, М. Бъчваров, Г. Барбаров, Т. Стоянов, Н. Стоянов, Т. Танасова. Българския културен център "Академик Александър Теодоров-Балан" се намира в Болград. М. Бъчваров, който дълго време твори и живее в България, издава своята втора стихосбирка "Камък на синора" в Габрово. Д. Боримечков намира възможност да отпечата първата си стихосбирка "Вселена на откровения" в гр. Кишинев през 1997 г. Там е отпечатана и последвалата я "Синята далечина" (1998 г.), докато третата - "Аз искам утре да живея пак", е под печат във Велико Търново.

Едно подобно изброяване имаше за цел да илюстрира ситуацията, сходна с тази през Възраждането ни, поне по отношение на книгоиздаването на различните текстове на бесарабските българи в съвременността. Изложеният кратък списък напомня на онзи от г-жа Е. Дроснева¹³, който представихме в началото и беше отнесен към съвсем друг исторически период. По същия начин, къде с дарения или с помощи на различни организации, в различни градове и различни държави, един изпитан и познат вече механизъм функционира и то доста успешно, опазвайки литературния талант на Бесарабия.

БЕЛЕЖКИ:

1. Дроснева, Е. Българската възрожденска книга в Бесарабия. // Българите в Северното Причерноморие. Т. 4. В. Търново, 1995. [обратно]

2. Пак там, списък-приложение. [обратно]

3. Примерно т.нар. през 30-те години "румънска вълна" сред поетите. [обратно]

4. Дроснева, Г. Из творчеството на един бесарабски българин... // Българите в Северното Причерноморие. Т. 3. В. Търново, 1994. [обратно]

5. Стоянов, Т. Акварели (стихосбирка). Увод Г. Барбаров. Болград, 1995. [обратно]

6. Лозанов, П. Цялата болка на Бесарабия. Стихове. Сливен, 1996. [обратно]

7. В цялата работа приемаме за съвременен периода след 1945 г., т.е. следвоенният период. [обратно]

8. Стоянова, Е. Българският периодичен печат в Украйна и Молдова (1859-1993). // Българите в Северното Причерноморие. Т. 3. В. Търново, 1994. [обратно]

9. Танасова, Т. Това съм аз (стихосбирка). Кишинев, 1990. [обратно]

10. Лозанов, П. Цит. съч. [обратно]

11. Пак там. [обратно]

12. Стоянов, Т. Цит. съч. [обратно]

13. Дроснева, Е. Българската... [обратно]

© Светлозар Василев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.11.1999
Светлозар Василев. Съвременната поезия на бесарабските българи. Варна: LiterNet, 1999

Други публикации:
Светлозар Василев. Съвременната поезия на бесарабските българи. Ямбол: Хера АД, 1999.