ЛИСТ МИРТА

Станчо Пенчев

web | Властта на очите

        Вещото лице по делото - дребен, подсмърчащ старец, с лисиче лице и подстригани, къносани мустачки обиколи вяло двете стаи и запита:
        - Има ли други помещения?
        - Обитаем таван - отвърна с пресечен глас Сияна - но...
        Старчето вдигна въпросително поглед.
        - Наследствена собственост е - Сияна се взря неволно в голямото кръгло огледало на стената и прехапа устна.
        - Чия? - попита настойчиво старчето, после добави по-меко. - Какво е отношението на ищеца по делото към нея?
        - Вижте... със съпруга ми сме в развод и неговите дела с брат му не ме... касаят.
        - Аха - кимна малко виновно старчето.
        - След дни се изнасям.
        - Не може да не ви касаят! - рече с внезапно упорство, после махна с ръка и добави притеснено. - Може ли чаша вода?
        Сияна видя мокрия ръб на яката му.
        - Имам ниско кръвно налягане - каза извинително старецът - и в мараните...
        Бе облечен в окъсял, прилепнал костюм с цвят на пепеляво тесто.
        Изпи на дребни глътки водата и погледна през прозореца. Лицето му се отпусна:
        - От града ли сте?
        - Не. - Сияна почувства необяснима тръпка на свян и несигурност.
        - Фамилията на съпруга ви ми говори нещо... няма значение. Може ли да видя и таванската стая?
        - Не знам дали е удобно... свекърва ми...
        Старчето вдигна извинително длани. Сияна усети тънка благовонна миризма.
        - Сестра ми почина наскоро - рече безжизнено сякаш на себе си и погледът му замръзна.
        “Външният вид лъже - помисли Сияна - като паметта за мъртвите...”
        - Припалих вощеничка, но не изпитах облекчение като друг път...
        - Облекчение - повтори машинално Сияна. - Защо?
        - Защото... - той млъкна. - Не знам защо изпитвам облекчение... Боже! За какво дойдох, а... Прощавайте!
        - Намеренията ни са като...
        - Светлина през ключалка.
        Сияна погледна отново в огледалото и видя двете отражения, докоснали се в напоеното със светлина пространство. Изглеждаха безтелесни.
        - Приличате на човек, който се грижи за болен - каза неочаквано старчето. - Извинявайте! - добави и сви плахо рамене.
        Сияна се усмихна. В огледалото усмивката се разми - безпомощна и сънна върху тънкото й, смугло лице.
        - Вие - тя го погледна внимателно - вие... не сте тук само във връзка с делото?
        Старецът поклати уклончиво глава и потри припряно с пръст мустачки.
        Сияна отмести смутено поглед.
        - Млада сте - въздъхна той - не знам дали ще го разберете... Ние сме пленници на едни и същи желания, въпреки намеренията на времето...
        Чу се прозвъняване - тихо, протяжно, сякаш преминало през стени.
        Сияна погледна притеснено нагоре.
        - Търсят ви, аз ще... - огледа се неловко старецът.
        - Не е отвън - каза Сияна. - Свекърва ми страда от Паркинсонова болест и... има нужда от мен.
        - Отдавна ли? - лицето на стареца се сви жалостиво.
        - Така я помня.
        Когато остана сам в стаята, старецът се огледа с празен поглед. Сияна го завари взрян в стария семеен портрет на стената.
        - Започнах да мразя фотографиите - рече и се извърна бавно към нея.
        - Никой не мрази фотографиите - възрази тя - без тях няма да вярваме, че нещо се е случило.
        - Хм... - размърда мустачки той, но не отвърна.
        През отворения прозорец, лъхнато от ветреца, влезе пухче от цъфтящите тополи.
        - Извинявайте за притеснението! - рече внезапно старчето. - Губя ви времето, а даже не се запознахме...
        - Имената се повтарят - усмихна се оттръпнало Сияна - като...
        - Земните миризми, човешките истории и усещането за вина... Някога бях сгоден за вашата свекърва...
        - Нима съжалявате за несъстоялото се?
        - Исках само да я видя, но разбрах, че...
        - Тя няма да повярва, че сте същият...
        Старецът поклати глава, очите му светнаха със сух блясък:
        - Обозримото е измамната сянка на душата... но, но...
        Не се доизказа и присвил клепачи като от заслепение, отвори вратата и излезе, без да се обърне.

© Станчо Пенчев, 2001
© Издателство LiterNet, 23. 04. 2001
=============================
Първо издание, електронно.