ЗА ТАЗИ КНИГА

Светлозар Игов

web | Вътрешни пейзажи

Почти всички мои книги имат по-кратки или по-дълги послеслови, наречени "За тази книга". Там вкратце обяснявам как и защо съм събрал между две корици включените в тях творби.

В настоящата книга съм избрал работи, които по-нашироко разказват как е възникнал замисълът и е протекло написването на четири мои книги, които съдържат художествените ми творби - първата ми стихосбирка "Отсъствие", фрагментите, събрани в трите книги "Призори", и романите "Елените" и "Там, на Балканите". Две от тях вече са публикувани като послеслови към "Призори" (І-ІІІ, 2005) и "Там, на Балканите" (2012).

Изследването на това как е възникнал замисълът и е била написана една творба отдавна е обособено като литературоведски жанр, наречен "творческа история". Понякога литературоведите включват в изследването на "творческата история" не само реконструирането на замисъла и писането на творбата, но и нейната рецепция. Но ако при изследването на критическата рецепция на една творба свидетелствата на авторите не винаги са нужни за изследователя, при изследването на "творческите истории" за най-сигурно се смята свидетелството на самия автор на творбата, макар че понякога се използват и свидетелствата на близки и приятели на автора, доколкото ги има. Но и когато ги има, те могат да се основават най-вече на сведения от автора, споделени със "свидетелите" в разговори или писма.

Не само литературоведите обаче изследват "творческите истории" на разглежданите от тях творби. Нерядко и самите автори настояват на тях не само в разговори или писма с близки и приятели, но и в специално посветени на "творческите истории" разкази - било в мемоари и автобиографии, било в анкети или писма до приятели, критици и читатели. А нерядко и в специални отделни текстове, които често биват публикувани като предговори или послеслови към нови издания на творбите им или като самостоятелни творби. Томас Ман е написал доста обширно есе за това как е възникнал замисълът и е писал романа си "Доктор Фаустус". Тургенев е написал отделен предговор за изданието на събраните си шест романа. Хенри Джеймс е имал обичай да пише предговори към романите си, които смесват в себе си разкази за творческите им истории с неговите "теории" за романа. Флобер и Кафка в писма разказват на своите кореспонденти как са писали творбите си.

Текстовете, които написах за "творческите истории" на мои книги не бяха писани само за да документират написването на тези книги, за да бъда сам летописец на своето творчество. Като "послеслови" към книгите ми "Призори" (2005) и "Там, на Балканите" (2012) те са част от смисловата структура на самите книги. А текстът за антологичните ми проекти е по-скоро разказ за трудностите, които съм срещал при осъществяването им. И по-точно - при публикуването им. Те са вече документ не толкова за самите творби, колкото свидетелства за литературния живот на времето.

Причините, които затрудняваха публикуването на поезията ми още в края на 60-те години, са същите, поради които не бяха публикувани рецензиите ми за стихосбирките на Драгомир Петров и Николай Кънчев през 1968 и 1969 година.

Писането на литература и писането за литература не са чак толкова различни дейности въпреки създадената представа за драматичната напрегнатост помежду им.

Като оставим настрана фундаменталното за всяко изкуство напрежение между действителността, такава, каквато е, и изкуството като друга, алтернативна действителност, съществува и друго фундаментално напрежение - между наличната литература, литературата, каквато е, и другата литература, която всеки творец иска да създаде в собственото си творчество. Защото дори когато той се учи да твори от съществуващата литература, неговото - съзнавано или не - желание е да създаде друга, своя литература, различна от наличната. Това важи и за критиката, която на пръв поглед пише за наличната литература. Но и критикът, съзнавано или не, пише за наличната литература от гледна точка на един идеал или норма за желаната от него литература. Това не означава,че отрича наличната литература, но в своята интерпретация на тази литература той винаги, съзнавано или не, мери с критериите на своя идеал за друга литература.

Всеки автор е не само създател на своята творба, той - именно като създател, автор, творец на творбата - е едновременно и зрител на, и участник в света, създаден в творбата му. Както и възприемащият една творба е не само зрител на нейния "свят", но и участник в него и в този смисъл е и негов съ-творец. Но не само читателите и критиката са възприемащи една, вече създадена творба. Въпреки реалността, че след написването й, авторът вече не е господар на своята творба и тя става достояние на публиката и критиката, които я до-сътворяват смислотворчески в своето възприемане, авторът съвсем не остава безучастен спрямо това отнемане на смислотворческата власт над творбата му. И се стреми да си я върне чрез автоинтерпретативни текстове, които понякога се представят и като интенционални стратегии.

Независимо от това дали тези авторефлексии върху собствените му творби са представени като интенционални, или авторецептивни, те са по същество критически текстове, литература за литературата. И когато говоря за своята поезия, романи или фрагменти, не бива да се забравя, че аз съм и литературовед и авторефлексиите върху собствените ми творби съдържат и моя литературоведски опит. Който не винаги се изразява рационално-рефлексивно и научно-дискурсивно. Александър Панов бе определил фрагментите ми като "афористично литературознание". А литературознанието може да бъде не само афористично, но и наративно. Сциентистка заблуда е да се смята за "научен" само аргументативно-доказателствения рационален дискурс, литературоведският/критическият дискурс може да бъде "научен" и като наративен/повествувателен и като фигуративно-образен. И независимо от различните видове литературоведски дискурси, те имат общо с художествените и защото всеки от тях трябва - като смислова структура - да бъде творба.

В този смисъл и включените в тази книга текстове трябва да бъдат четени не само като истории за и автоинтерпретации на собствените ми художествени творби, но и като самостоятелни творби.

Реших да включа в тази книга и най-рано написаният и публикуван текст - "Нощен квартет". Той се отличава от другите текстове по това, че не разказва историята на никоя моя книга и представя по-скоро отломките от една ненаписана, в която исках да вместя поезията от "Отсъствие" в романа за въображаемия й автор, който щеше да включва спомена за него на приятеля му критик плюс критическа студия за поезията му. Наричам "Нощен квартет" "отломки" не защото това са остатъци от ненаписания роман, а в смисъл на "фрагменти". А тези "фрагменти" са нещо като ранно жанрово предчувствие за написаните по-късно фрагменти, събрани в "Призори", и изразяват по един странен начин тогавашната ми ситуираност "между" поезията и критиката. Това са всъщност четири "епифании" в смисъла на Джойс (през 68-а вече го бях чел). "Квартета" в заглавието е, естествено, подсказан от Елиът, но по-късно забелязах, че моя "квартет" - без да съм го съзнавал - е разположил епифаниите си в четирите различни сезона. Когато през 1975 публикувах своя "Нощен квартет", добавих няколко изречения, но не промених датата "юли 1968", защото всичко в този "квартет" носи следите от мен, какъвто бях преди травмата от "август 68". Какъвто съм и в "Отсъствие". След това е твърдата черупка около млечното ядро.

Всеки от четирите фрагмента на "Нощен квартет" съдържа образ или фраза, които могат да се срещнат и в стихотворение или критическа статия, които съм писал по онова време. Но самите фрагменти не са само импулс за написването на стихотворение, разказ или критическа статия. Те самите са отделни литературни творби, представят литературен жанр, различен от останалите.

За тази нова публикация на "Нощен квартет" в сегашната книга бях изкушен да поставя като мота към всеки отделен фрагмент по един любим стих":

Мне даже легче стало без любви...

Анна Ахматова

Моята родина не познава/ своите рождени синове...

Николай Лилиев

Песента изцеление крие...

Николай Кънчев

Silently, invisibly...

Уйлям Блейк

Но се разколебах да го направя, защото всяко от мотата може да бъде отнесено към различни от фрагментите. Предоставям на читателя сам да избере кое мото къде да бъде сложено или сам да измисли свои мота. Това е литературна игра. Игровата не е най-важната сред многото и различни функции на литературата. Но истинските писатели "играят" литературата си по-сериозно от живота си и това често е опасно и за живота им. Дори и когато остава невидима, тази "опасност" се вписва в смисловата структура на написаното. Но където расте опасността, там расте и спасителното, казва Хьолдерлин.

Не се ли създават нашите творби и от това, което ни пречи да ги пишем?

2012

© Светлозар Игов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2014
Светлозар Игов. Вътрешни пейзажи. Варна: LiterNet, 2014