Художественият текст е обект за изучаване както от литературоведа, така и от езиковеда, което, от своя страна, позволява обособяването на два вида анализ: литературен и езиковостилистичен (лингвистичен). Макар че литературният и езиковостилистичният анализ се различават в подхода си към художественото произведение, в крайна сметка резултатите от тях се оказват сходни - стига се до задълбочено и адекватно тълкуване на художествената творба.

Езиковостилистичният анализ (опиращ се на постиженията на лингвостилистиката) има за цел чрез детайлни наблюдения на езиковите средства от всички равнища на езиковата система да открие стилистически значимите, т.е. тези, които са художествено мотивирани (служат на естетическите цели на автора). Освен това при определяне на стилистически значимите езикови средства трябва да се отчита зависимостта им от композицията, художествения образ, темата, идеята и пр. Следователно лингвостилистичният анализ предполага както добри познания по съвременен български език (фонетика, морфология, лексикология, синтаксис, текст), така и по литературознание. Чрез създаване на умения за езиковостилистичен анализ на художествен текст се осъществява и връзката между обучението по български език и по литература в средното общообразователно училище.

За пръв път стихотворението “Пролет” (Пролет моя, моя бяла пролет) на Никола Вапцаров е публикувано след смъртта на поета (в: Избрани стихотворения. Предговор и редакция Хр. Радевски. С., 1946). Макар и невключено в “Моторни песни” от 1940 г., по време на създаването си стихотворението “Пролет” се отнася към най-ранните творби на поета. Изследователите на Вапцаровата поезия отбелязват, че тази творба има две редакции - първата е от 1930-а или 1932 г., а втората - от 1933 г., като съпоставянето на двата варианта “онагледява категорично идейно-естетическото израстване на Вапцаров през 30-те години”¹. Отделихме място за предисторията на “Пролет”, понеже според нас езиковостилистичният анализ ще постигне своите цели само ако художествената творба се постави, от една страна, в контекста на времето на нейното създаване, а от друга - в контекста на цялостното творчество на поета.

Вапцаровото стихотворение “Пролет” по обем е сравнително кратко - изградено е от четири строфи, като три от тях са петстишни, а една (предпоследната) е четиристишна. Посоченото композиционно оформяне на стихотворението е пряко свързано с основния художествен образ в анализираната творба - образа на пролетта. Целият текст на “Пролет” включва 96 словоформи, а най-висока честота на употреба имат думите пролет, моя (употребени по 6 пъти) и бяла (3 пъти). Този статистически факт недвусмислено показва коя е темата на литературната творба, като пролет се явява ключова лексема за стихотворението. Именно ключовата лексема е и заглавие на творбата, което ни навежда на мисълта за “демонстрирана” връзка между заглавието и текста² на анализираното художествено произведение. Не трябва да се забравя още, че “думата от заглавието е несъизмерима с думата от текста - тя е надредна, от по-висок ранг, знаково е несравнимо по-богата и съдържателна”³, а конкретният текст е този, който ще кодира семантиката на заглавието. Вапцаров има в своята поезия още две стихотворения със заглавие “Пролет”: Гълъбите гукат (първите две строфи са писани през 1932 г., а последната - 1938 г.) и Отвънка ухае на люляк (1941 г.) Интересно е да се отбележи, че при едното от тях (Отвънка ухае на люляк) откриваме същия тип “демонстрирана” връзка между заглавие и текст, както при Пролет моя, моя бяла пролет, което обуславя и сходството в семантиката на заглавията при тези две стихотворения⁴.

Да се върнем към композицията на стихотворението, която, естествено, се съотнася с идейно-тематичната основа на творбата. Трите петстишни строфи (1, 2 и 4) започват еднотипно чрез стиха Пролет моя, моя бяла пролет. Именно този стих, назоваващ пряко пролетта, има многопосочна функция, което налага детайлното му разглеждане. Стихът Пролет моя, моя бяла пролет включва в себе си трите най-често срещани лексеми в текста и се състои от словосъчетанията пролет моя и моя бяла пролет с опорни компоненти думата пролет. Авторът задържа вниманието на читателя както чрез повтаряне на целия стих на равнище текст, така и чрез повтаряне на опорната дума пролет (заедно с нейното определение моя) на равнище стих. Това двупосочно повтаряне (по хоризонтала и по вертикала на текстовото пространство) не само отпраща към идейно-съдържателната страна на творбата, а и оформя композиционната рамка на стихотворението. Еднотипното начало на строфите налага усещането за едно постоянно подхващане на темата, което пък в композиционен план създава споеност между строфите и ритмизиране на строфичната структура. Подхващането на темата чрез стиха Пролет моя, моя бяла пролет наподобява припева на народната песен, но за разлика от нея тук рефренът има не завършващ, а въвеждащ характер. Направените по-горе разсъждения се подкрепят и от синтактичната позиция на повторения стих в строфите: Пролет моя, моя бяла пролет функционира в първа и втора строфа като обръщение, което е част от сложно изречение (следователно вътрешноизреченската свързаност мотивира и смислова зависимост на стиха от останалите стихове в строфата), а в последната строфа обръщението е оформено като просто именно изречение (тази структурно-семантична независимост на стиха изречение определя неговата рамкираща роля спрямо предходните три строфи).

Известно е, че темата и идеята на литературната творба се проявяват чрез художествените образи. Ето защо при лингвостилистичния анализ се отделя съществено място на подбора и организацията на езиковите средства при изграждане на художествения образ. Във Вапцаровото стихотворение “Пролет”, както отбелязахме, основният художествен образ се назовава чрез ключовата лексема пролет. От морфологична гледна точка пролет е абстрактно съществително име, а от лексикална е дума, чиято семантика се определя в речниците като “едно от четирите годишни времена, което настъпва след зимата” с регистрирано само едно преносно значение - разцвет на жизнени сили, най-хубавото време от живота на някого или на нещо, нещо хубаво, светло, младост⁵. Създаването на художествения образ на пролетта в поетическата творба е резултат и от промени, които настъпват с ключовата лексема. Промените са в две посоки: 1) абстрактността на съществителното име се снема чрез неговото конкретизиране, и 2) лексемата се натоварва с нови значения, тя става полисемантична, което й позволява да функционира като символ в конкретния текст. Естествено двата типа промени с думата са взаимосвързани и взаимообусловени и се постигат в макроконтекста (т.е. цялостната художествена структура на творбата).

Ако се обърнем към текста на стихотворението “Пролет”, който ни отпраща към такъв род разсъждения, можем да проследим как Вапцаров въвежда, разгръща и обогатява образа на пролетта в художествената творба, образ, който остава едновременно единен и многопосочен. Пролетта присъства и в четирите строфи на творбата, като поетът нито веднъж не я назовава повторно чрез друго съществително, т.е. избягва синонимната замяна на лексемата (това определя първото място на съществителното име пролет в ранговия списък на словоформите, а оттам и “демонстрираната” връзка между заглавие и текст). Материализирането на пролетта, нейното “оживяване” се постига чрез качествата и действията, които й се приписват. Пролетта се възприема зрително (бяла пролет), слухово (ще дойдеш... бурна страшно) или едновременно зрително и слухово (ще дойдеш с дъжд и урагани; ще дойдеш... огненометежна - сложното прилагателно е неологизъм, образуван от словосъчетанието огнен метеж). Олицетворяването на пролетта се проявява чрез употребените глаголи (как минуваш ниско; но не спираш тука; знам - ще дойдеш с дъжд и урагани... да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани), които изграждат образа на една движеща се, на една действена пролет. Представата за действеност се подсилва и от избраната от поета рима. Абстрактното съществително полет присъства два пъти в текста (в първа и в четвърта строфа) като и двата пъти се римува с ключовата лексема пролет и по този начин смисловият акцент се привлича от двойката пролет - полет⁶. Интересен е фактът, че когато във втора строфа думата пролет се явява в римна позиция, тя остава неримувана.

Идейно-смисловата многоплановост на художествения текст се свързва предимно с многозначността на ключовите лексеми. За да разберем как лексемата пролет се натоварва с нови значения, как нейната семантика се “разтяга”, е необходимо да отбележим атрибутите на пролетта, като се има предвид цялостната художествена структура на произведението. Характерните белези на пролетта са представени чрез лексеми, които заемат различна синтактична служба. Съгласуваното определение бяла, включващо се в словосъчетанието бяла пролет, е единственото прилагателно, което насочва към номинативното значение на думата пролет. Това прилагателно функционира като картинен епитет и се активизира в макроконтекста (употребено е 3 пъти), понеже е част от повтарящия се стих Пролет моя, моя бяла пролет. Интересно е да се отбележи, че в  контекста на цялото Вапцарово творчество прилагателното бял е рядко срещано - само 4 пъти, и то в съчетание с конкретни съществителни.

В началната строфа на стихотворението (Вапцаров я запазва непроменена от първата редакция на творбата):

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет,

адективираните минали страдателни причастия неживяна, непразнувана, сънувана като атрибути на пролетта имат отношение към вътрешните преживявания на лирическия субект. Смисловата роля и емоционалната изразителност на посочените определения се засилва чрез тяхното обособяване, а неживяна и непразнувана привличат акцента и чрез повторение на представката не-. Като носители на идейно-емоционалния замисъл на поета определенията неживяна, непразнувана, сънувана са изтъкнати и от аасонанса на а (широката гласна а се среща 7 пъти от всичко 12 гласни), и от дактилната рима непразнувана - сънувана (звуковото повторение обхваща три срички единствено при тази римна двойка).

Чертите на художествения образ на пролетта се обогатяват във втора строфа чрез обособените сказуемни определения бурна страшно, огненометежна, чиято роля за художественото съдържание на стихотворението е подсилена двояко: понеже са сказуемни определения, признакът, изразен чрез прилагателните бурна и огненометежна, се актуализира в момента на извършване на глаголното действие ще дойдеш, а като обособени части прилагателните имена са акцентирани интонационно. Освен това Вапцаровата пролет, както отбелязахме по-горе, е действена пролет, нейните действия отричат настоящето (“социалния ад”, по думите на Б. Ничев⁷), вършат промяна, насочени са към бъдещето: ще дойдеш с дъжд и урагани... да възвърнеш хиляди надежди / и измиеш кръвните рани; Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади".

Втора, трета и четвърта строфа на “Пролет” (впрочем именно в тях са различията на двете редакции на стихотворението) също натоварват лексемата пролет с допълнително значение и по този начин окончателно я превръщат в символ на Вапцаровата мечта за промяна. Така лексемата пролет се асоциира едновременно с един от годишните сезони (и то с най-чакания, най-силно желания), с младостта (най-жизненият период от човешкия живот), с бъдещето (което трябва да бъде извоювано). Вапцаровата пролет-мечта съчетава в себе си чистотата и спокойствието на белия цвят, тя е силно жадувана от лирическия субект (затова я има и в неговите “зрачни сънища”), тя руши (идва “с дъжд и урагани”), но и гради нова действителност, контрастираща със старата (в която хората не се радват на труда си и не се обичат). Естествено тази мечта мотивира и жертвоготовността на лирическия субект:

Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и умра на твойте барикади!

В цитираните стихове желанието за саможертва в името на мечтаното бъдеще се подсилва от повелителните глаголни форми нека видя (смисловата роля на тази форма се подчертава и чрез нейната повторна употреба) и умра. Стилистически значим се оказва и съчинителният съюз и между последните два стиха, който уравновесява действията видя и умра за да изрази едновременност, съюзът и е подпомогнат от елизията на формообразуващата частица нека пред втория глагол), а по този начин смъртта на лирическия субект е едновременно и раждане на пролетта, т.е. превръщане на мечтата в реалност. Именно тази смърт-раждане определя засилената емоционалност в края на последната строфа, отбелязана и с удивителния знак.

За цялостното декодиране на художествения текст имат роля и употребените глаголни времена. Пролетта като символ на Вапцаровата мечта за промяна се характеризира предимно чрез глаголи в бъдеще време - ще дойдеш, да възвърнеш и измиеш (сегашното време означава бъдещи действия). В трета строфа чрез използване само на форми за бъдеще време лирическия субект изгражда своята представа за бъдещето:

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
И ще се обичат като братя.

Тази строфа е откроена от всички останали по броя на стиховете - тя се състои от четири стиха, за разлика от другите строфи, които са петстишни. Силата на емоционалния изблик в строфата се подкрепя и от простите изречения, първото от които е възклицателно, а второто - незавършено. Примамливата представа за бъдещето води до оттласкване от настоящето, до едно своеобразно “бягство” в бъдещето. Така стихотворението “Пролет”, което бележи началото на Вапцаровата творческа зрялост, кореспондира с по-късните творби на поета (с програмното стихотворение “Вяра” от 1939 г. И с предсмъртните творби от 1942 г.), където също се наблюдава активизиране на формите за бъдеще време.

Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението “Пролет”. Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице. Като форма на речта диалогът предполага обмяна на реплики между две лица. Имитирането на диалогичната форма Вапцаров постига най-вече чрез активизиране на първото и второто лице на глаголите, като в текстовото пространство лицата се сменят по схемата: ти (2 пъти) - аз (1 път) - ти (3 пъти) - аз (3 пъти).

Представеният лингвостилистичен анализ на Вапцаровото стихотворение “Пролет” (не сме успели, разбира се, да посочим всички стилистически значими езикови средства) има своя смисъл само ако подпомага декодирането на художествената творба. И понеже всяко художествено произведение е с неповторима структура, то и езиково-стилистическият анализ не може да следва строго определен модел. Вярваме обаче, че този вид анализ на художествения текст още веднага доказва обвързаността на обучението по български език и по литература в средното училище.

БЕЛЕЖКИ 

1. Вапцаров, Никола. Стихотворения. Съставителство, редакция, бележки: Магдалена Шишкова. С., 1989, с. ХІХ. По това издание сме наблюдавали стихотворението “Пролет”. [обратно]

2. За нас “демонстрирана” връзка е тази, при която лексемата с най-висока честота на употреба в текста функционира и като заглавие. [обратно]

3. Коларов, Р. За заглавието на един разказ на Йордан Йовков. - “Български език и литература, 1976, № 2, с. 33. [обратно]

4. Трябва да отбележим, че лексемата пролет (заедно с нейния синоним пролетен вятър) е една от ключовите лексеми в цялата поезия на Вапцаров. [обратно]

5. Речник на съвременния български книжовен език. Том ІІ. С., 1957. [обратно]

6. По въпроса за смисловата натовареност на римата във Вапцаровата поезия вж. Велчев, П. Никола Вапцаров - диалектика и поетика. В: Никола Вапцаров. Нови изследвания. Благоевград, 1995, с. 31. [обратно]

7. Ничев, Б. Вапцаров или нашият поетичен диалог със света. С., 1989, с. 35 и следв. [обратно]

© Рашка Йосифова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 1999, № 4
© Електронно списание LiterNet, 29.05.2000, № 5 (6)

Други публикации:
Български език и литература, 1999, № 4.