Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЪЗЕЛЪТДали редиш мозайката по пода, дали наместваш малките парчета, или събираш късчета несгода и болка, разпиляна по мокета? Дали се забавляваш и играеш, дали от свойто време губиш, или избираш без да знаеш кое парче къде да туриш? Но как си? Как се чувстваш? Объркана? Самотна? Променена? Аз също, но недей да мислиш за мойте чувства, мъки и проблеми. Аз няма да си спомням също за всеки театрален ден, копнежа ми да те прегръщам, скръбта... Но не мисли за мен! Нареждай пъзела и бавно сред куп надежди и мечти, картината разкрий докрай, но... За Него също не мисли! За себе си се притеснявай! Плачи без глас и пей без дух, но никога не се оставяй да си зависима от друг. Аз няма да завися също... И няма да търпя съдбата да ме накара да се мръщя, дори да губя във играта... Не мога дълго да остана парче картон, ненужна част... "Приятел просто" - това е рана без бинт, памук и лейкопласт. Но ходът твой е. Ти решаваш кое парче да вземеш от земята, къде да бъде, как да го поставиш и колко дълго да ти е в ръката... И ти сама разбираш, може би, че своя избор трябва да направиш. С кого ще си щастлива размисли и не забравяй утре да ми кажеш...
1999 г.
© Петър Събев , 1999-2000
© Издателство LiterNet
, 08. 01. 2000
=============================
Публикация в личната
страница на Петър Събев.
|