ФУНКЦИОНИРАНЕ НА НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ ОТ РЕДА ЕДИ-

Петя Осенова

web

Неопределителните местоимения от реда еди- (еди-кой си - същ. и., еди-кой си - прил. и., еди-какъв си) споделят общи основни семантични характеристики и общ допълнителен признак [+недиректна референция]¹. Те са прагматично маркирани в сравнение с останалите редове неопределителни местоимения (НМ), тъй като тяхна иманентна функция е да редуцират информацията². Следователно за говорещия (Г) е важно не толкова да предаде на слушателя (С) какво се казва, а кой го казва, т.е. дава се приоритет на източника на информацията за сметка на нейното съдържание.

Най-често еди-НМ се разглеждат в рамките на локутивния акт (по Остин (1996:93): Той каза:[...] или Той каза,че[...]. Поради факта, че в тези случаи референцията не е директна, еди-НМ нямат позиционни ограничения. Срв. например:

Извън рамките на локутивния акт обаче те имат позиционни ограничения, дължащи се отново на изискването за недиректна референция. Блокират се всякакви употреби в специфични и до голяма степен в неспецифични контексти (срв. например императивната форма Иди при еди-кого си!), В тези случаи НМ от реда еди- се допускат в хипотетични и предположителни ситуации, и то почти винаги в обсега на verba dicendi (или изобщо на глаголи за информация и знание).

На базата на гореказаното и с оглед спецификата на еди-НМ възприемаме Г в две основни роли: 1) продуциращ първично изказване и 2) цитиращ чуждо изказване. Тоест реализират се следните словесни формули:

Бидейки уникални по своя характер и несъпоставими с подобен вид НМ в другите славянски езици, еди-НМсе идентифицират като спорна група в рамките на НМ. Ако си позволим кратка ретроспекция по посока на българската граматична мисъл, ще открием следното: 1) В граматиките от 19. век еди-местоименията не са включени в групата на НМ; 2) Еди-местоименията се дефинират като НМ в българските граматики от средата на 20. век. Срв. например Българска граматика (1938) от П. Калканджиев, Българска граматика (1939) от Н. Костов, Граматика на българския език (1939) от Ст. Младенов, Основна българска граматика (1944) от Л. Андрейчин; 3) От всички изброени авторски граматики единствено в граматиката на Н. Костов се прави опит за обясняване на по-различния тип неопределеност, изразяван с частицата еди-: С частица еди-, която е в състава на един, се изразява хубаво неопределеност, която е по-особена от тази, която се изразява с ня/не [в оригинала - нь, б.м.]. С еди-кой, еди-какъв [...] като че ли говорителят избягва нарочно да назове лицето, предмета, които може да му са известни (с. 103).

От съвременните български езиковеди и езиковеди българисти приносен характер за изясняване на същността на еди-НМ имат Ницолова, Попов и Ро Хауге.

Попов (1980) предлага обединяването на еди-местоименията с местоименията от реда този и този и интерпретирането им като анафоричнопоказателни или анафоричнонеопределителни местоимения, защото отнасят даден акт на речта, в който са употребени, към друг акт на речта, чрез който и само чрез който се отнасят към референта. Ценно за нашата интерпретация е наблюдението за недиректната референция на еди-НМ.

От своя страна Ро Хауге (1984:69) диференцира две употреби на този вид местоимения:

1) В разказ за конкретни събития Г има предвид конкретно нещо: Казаха ми да прочета еди-коя си книга (вместо „Война и мир"}.

2) При хипотетични или потенциални събития формите с еди- не „покриват" точно един специфициран термин, а просто говорещият не си прави труда да специфицира термина:

/.../ то е, защото например наближава еди-какво си голямо политическо събитие. Според Ро Хауге в този случай може да се употреби и формата някакъв.

Подобни разсъждения имат балансираща функция върху изследванията за еди-НМ,тъй като се подчертава възможността те да бъдат употребени и извън рамките на възпроизведената реч.

У Ницолова (1986:174-175) се посочва, че само еди-НМв групата на НМ притежават признака [+фиксираност]. Обектът, рефериран от тях, се представя от Г като неопределен пред С, макар и да се съобщава, че в друг речев акт обектът може да се представи като определен. Следователно според изградения от нас семантичен инвариант на еди-НМза Г обектът може да бъде известен или неизвестен (S+/-) и идентифициран или неидентифициран (I₁+/-).

Еди-НМса синонимни с реда този и този, но само в сферата на възпроизведената реч и при ред синтагматични ограничения в NP, отнасящи се до този и този. По-подробно по въпроса вж. по-нататък.

С оглед на адекватното представяне на еди-НМприемаме за изходно делението на Харвег (1978:399) за речта: цитирана (в смисъл на възпроизведена) / нецитирана (в смисъл на невъзпроизведена). В рамките на цитираната реч се разграничават пряка и косвена реч, всяка от които може да бъде редуцирана и нередуцирана. За настоящия анализ релевантна е само редуцираната реч, т.е. речта, представена чрез изрази от типа der und der, които „маскират" като неопределени определени базови субстрати⁴.

1. НЕЦИТИРАНА (СУБСТРАТНА) РЕЧ.

1.1. Обектите, реферирани от еди-НМ,се представят в хипотетична ситуация, която се въвежда предимно с маркерите например, навярно, вероятно. Реализират се семантичните признаци (I₁-, S-, F+). Следователно за Г обектът е фиксиран, но неидентифициран и непознат. Г редуцира информацията по обективни причини, а не по собствена воля. В този случай е възможна взаимозамяна с НМ от реда ня-/не-. Срв.:

Представи си, че позвъняването по телефона е било предварително уговорено и уредено? Проста работа! Какво невъзможно има за едно предварително уговаряне например еди-кой си да позвъни в еди-колко си часа? При условие, че този „еди-кой си" е доверен човек. А?;

[Предполагам, че] поотделно (или двамата заедно) Кодов и Беровски уговарят еди-кое си лице да звъни на професора в 11 ч. без 2-3 мин.;

[...] той не чуваше нито дума от прочувствените разкази на професора, а си мислеше навярно за [...]. Последното представление на „Лешникотрошачката" от Чайковски или за еди-кой си новоизлязъл сборник с алгебрични задачи. (А. Гуляшки);

1.2. Г редуцира информацията изцяло по своя воля. На преден план излиза неговото комуникативно намерение да не прави най-информативното изказване, на което е способен. Причините могат да бъдат различни: нерелевантна (ненужна или поверителна) информация или редундантни (ясни за С) сведения. Реализира се набор от признаци с положителни стойности (I₁+, S+, F+). Под влияние на прагматични фактори признакът (Н), който се парафразира като (известност за С), може да има и положителна стойност. Еди-НМса в обсега на глаголи, свързани по някакъв начин с получаване на информация, например глаголи за осведомяване, предполагане, наличие на знания и под. Срв.:

Ако имаше нещо, което емирът от Абу еди-какво си да обичаше повече от жените си в харема[...] - това беше[...] (Ат. Мандаджиев); Ако се забавим - ще паднат дъждовете, ще хване студ, ще се разбягат момчетата. Не искам да загубя и тази си бригада. Ако еди-кой си има някакви свръхвисоки интереси, моите са съвсем земни - да си върша работата (В. Даневски); Повечето хора не знаят, че нашият хонорар е четворно по-голям от 200-те долара на някой си господин Х от еди-коя си фирма, който после изтипосват на първа страница (в. „Ние жените"); - Баща й отдавна търсеше начин да я издърпа. - Как би могъл да знае, че дъщеря му е в Париж:, на еди-коя си улица? - Не изключвай нейната намеса, Георги! (Хр. Калчев); За какви факти искате да говорим? За факта, че аз съм роден в еди-коя си година, еди-кой си ден, еди-кой си месец, в благородния град Рикиери, в къщата на улица еди-коя си, номер еди-кой си, от господин Еди-кой си и госпожа Еди-коя си [...] (Л. Пирандело); На визитната картичка, поставена между бухналите бели цветове, прочетох истинското име на Авакум. Еди-кой си - кандидат на математическите и на историко-филологическите науки. Археолог (А. Гуляшки); Отдавна не бях попълвал формуляр със собственото си име. Това действие бе необичайно за ръката ми. Антон Еди-кой си Еди-кой си [...], роден еди-къде си [...], живущ на същото място [...] еди-коя си улица [...], работещ еди-какво си [...] (В. Пасков).

2. ЦИТИРАНА РЕЧ.

В този случай речевото поведение на Г може да се анализира само в рамките на динамичното отношение Г-Г_о (където Г_о=субстратния говорещ). Г редуцира получената от Г_о информация по когнитивни (забравяне, неспомняне) или прагматични причини (смята информацията за нерелевантна в дадената ситуация). Харвег (1978:398) нарича това явление отчуждение цитирующим речи автора цитаты.

Трябва обаче да се подчертае, че Г_о може да бъде реално съществуващ в ситуацията, но може да бъде и потенциален за Г. Срв. например: 1. Той каза: Викни еди-кого си! и 2. Всеки може (Може да се) каже: Викни еди-кого си! Освен това трябва да се има предвид, че комуникативната верига Г_О>Г може да бъде усложнена и от наличието на Г-посредник (Г_п), т.е. Го>Г_п>Г. Получава се следната схема:

Г_о: еди-какво си (субстратно изказване)

Г_п: [Го каза, че еди-какво си] (посредническо изказване)

Г:[Г_п каза, че[Г_о каза, че еди-какво си]] (настоящо изказване)

На последно място, но не и по значение, се налага да уточним следното:

Възпроизвеждането на чужда реч (пряко или косвено) се основава на отношението метатекст - текст (т.е. на съединяване между 1) дадено изказване и 2) дадено изказване за изказването)⁵. Следователно в йерархията на говорещите (Го, Гп и Г) Г се явява висшестоящата инстанция, която задава комуникативната цел на текста, определя съдържащата се в него гледна точка и обема от информация, необходим за интерпретирането му⁶. Ето защо като експоненти на метатекстовата функция на цитиращото изказване служат (понякога имплицитно) предимно verba disendi.

2.1. Пряка редуцирана реч.

Реализира се фатичният акт Той каза:[еди-какво си], който е имитируем, възпроизводим⁷. От гледна точка на Г референтът е фиксиран в множеството обект, но може да бъде идентифициран или неидентифициран и известен или неизвестен за него (I₁+/-, S+/-, F+).

2.1.1. Цитиране на вече направено изказване:

Разсмя ме с думите: „Вместо да направиш едно криминале от тази история, ти дълбаеш [...] Я гледай еди-кого си [...] Какъв хонорар щеше да глътнеш! Благо, докога?" (Б. Димитрова) (I₁+/-, S+/-, F+); „Защо еди-кой си взе кола без ред, а аз чакам втора година?" - възмущаваше се пред склада на „Мототехника" един инженер (Д. Петрунова) (I₁+/-, S+/-, F+); На Тверски например той казваше така - да, Владимир Илич, прав сте за еди-какво си, но вие сте огромна, велика страна [...] (Ал. Томов) (I₁+/-, S+/-, F+); Сетне нищо друго не му оставаше, освен да се вайка тихомълком, да съжалява: „Ако се бях сетил за еди-какво си, може би нямаше да сбъркам" (П. Искренов) (I₁+/-, S+/-, F+); „Работите в еди-коя си кантора" - констатира майорът, прелиствайки паспорта ми („Съвременник") (I₁+/-, S+/-, F+); Професорът ни представи: еди-кой си, скулптор, Адела Мирчева - лекарка, моя колежка (Н. Андреева) (I₁+/-, S+/-, F+); Една от тях, Сончето, русата сексбомба на курса, която досега не ме бе заговаряла по-интимно от „Ти , откъде ще вземеш записки за еди-какво си?", издебна мига, докато минавахме между масите, и ми пошепна [...] (Ив. Голев) (I₁+/-, S+/-, F+); [...] той \\ изтърси предизвикателно: - Точно това имам предвид, ваше величество, емире на Абу еди-какво си - лакомията й (Ат. Мандаджиев) I₁+/-, S+/-, F+).

Разбира се, срещат се и случаи, при които Г съвпада с Г_о, т.е. той сам редуцира изказването си в сравнение с минал речев акт. Срв.:

[Тогава им казах]: Вижте какво - дайте да стъпим на земята! Петима ли сте? Елате с мен. Ето къщата, в която съм роден в еди-коя си година, еди-кой си месец, еди-кой си ден (Л. Пирандело) (I₁+/-, S+/-, F+);

2.1.2. Цитиране на възможно или обичайно изказване:

2.1.2.1. Цитиране на възможно изказване:

На всеки друг мога да кажа „Здрасти, аз съм еди-кой си". Но господин Колев е колос в нашата култура (в. „24 часа") (I₁-, S-, F+); Може да се каже: „Аз цяла вечер флиртувах с еди-кого си!" Това може свободно да се рече (Д. Шишманов) (I₁-, S-, F+); - Значи, снимате веднъж, а я пускате три години подред. - Абсолютно! Разликата е само в наставката „Честита [...] еди-коя си година („Труд") (I₁+/-, S+/-, F+);

2.1.2.2. Цитиране на обичайно изказване:

На мен всичко ми се беше стегнало отвътре, защото очаквах, че моето въвеждане в компанията ще стане по обичайния начин: запознайте се, това е еди-кой си, а това еди-кой си, приятно ми е (К. Топалов) (I₁-, S-, F+); В една автобиография [обикновено] пише: бил началник на еди-кой си отдел. Но не пише, че като началник на тоя отдел е работил лошо (Г. Марков) (I₁-, S-, F+);

2.2. Косвена редуцирана реч.

Реализира се ретичният акт Той каза, че еди-какво си. Следователно изходните думи на Г_о са различни от тези на Г⁸. Оттук може да се заключи, че в косвената редуцирана реч се наблюдава двойна прагматична трансформация: 1. Редуциране на определен обем от информация и 2. Промяна на референцията. В зависимост от контекста семантичните характеристики могат да получат следните стойности: (I₁+/-, S+/-, F+). Срв.:

[...] написах писмо до директора на Британския музей, в което го уведомявах, че съм в притежание на куче от еди-каква си порода и еди-какви си размери (Ст. Стратиев) (I₁+, S+, F+); Той ми съобщи, че е създадена специална комисия, оглавявана от него, за разследване на случая в моя дом с инак много уважаваната преводачка еди-коя си, която имала неблагоразумието [...] (Ат. Мандаджиев) (I₁+, S+, F+); [...] началникът все го оглеждал някак втренчено и накрая му рекъл, че може да го пусне на свобооа, ако му направи една малка услуга. Каква била услугата - да запали една къща еди-къде си и по еди-каква си причина (Ив. Петров) (I₁+, S+/-, F+); И [тя - б.м.] му поръча да не излиза на двора, защото еди-кой си щял да я потърси по важна работа по телефона (Ф. Цуракова) (I₁+, S+/-, F+); И запитах господин нотариуса дали знае за някаква си къща, находяща се на еди-коя си улица, еди-кой си номер, собственост на някой си господин Витанджело Москарда (Л. Пирандело) (I₁+, S+/-, F+); Понякога между обитателите на Гестехауз се разнасяше слухът, че някой българин е бил върнат от еди-кой си театър по етапен ред (В. Пасков) (I₁+, S+/-, F+);

Налага се да бъде направено още едно уточнение, отнасящо се до разликите между пряката и косвената редуцирана реч. Когато Г цитира пряко дадено изказване, той често предава и типа конвенционален акт, който се извършва от Г_о при съответното словесно изказване, например възмущение, констатиране, съжаление, представяне, заговаряне и т.н. (вж. приведените в 2.1.1. примери). Когато обаче Г цитира непряко определено изказване на Г_о, той може да прибегне и до употребата на имплицитни перформативни глаголи, които в разгърнат вариант отново довеждат до формулата чрез казване върша нещо, например моля, нареждам и др. Срв.:

Същевременно той продължаваше да купува... Сега провождаше Евжени за еди-какво си и еди-що си и Евжени мъкнеше към маазата заръчаните от него жици, въжета, канапи [...] (Хр. Карастоянов) (I₁+/-, S+/-, F+);

Изречението може да се трансформира по следния начин: Сега тай я изпращаше с думите: Моля те да, Нареждам ти да и под.

3. КОНКУРЕНТНИ УПОТРЕБИ МЕЖДУ ЕДИ-НМИ РЕДОВЕТЕ НЯ-/ НЕ-, ТОЗИ И ТОЗИ И НЕ ЗНАМ КОЙ

3.1. Взаимозаменяемост между еди-НМи реда този и този.

Общото и за двата типа местоимения е, че те са форми, маркиращи пропуснат израз във възпроизведена реч (Ницолова 1986:175). Срв.:

- Какво ти съобщаваше в телеграмата? - Ами какво... Идвам в този и този/еди-кой си ден (П. Искренов).

3.1.1. Въпреки това еди-НМи формите от реда този и този не се намират винаги в паралелна дистрибуция. В сравнение с еди-НМдистрибутивните показателни местоимения се характеризират със синтагматични и прагматични ограничения. Срв.:

3.1.1.1. Местоименията от реда този и този не заместват собствени имена (в случая лични):

Той ми каза да потърся госпожа Еди-коя си.

* Той ми каза да потърся госпожа Тази и тази.

но: Той ми каза да потърся тази и тази госпожа.

3.1.1.2. Местоименията от реда този и този не заместват топонимни названия в NP:

Той каза, че живее на ул. Еди-коя си.

* Той каза, че живее на ул. Тази и тази.

но: Той каза, че живее на тази и тази улица.

3.1.1.3. Местоименията от реда този и този не изразяват прагматична оценка:

Той твърдеше, че не е обикновен човек, а еди-кой си.

* Той твърдеше, че не е обикновен човек, а този и този.

Горепосочените линейни и прагматични рестрикции ни дават основание да смятаме, че субституционната функция, свързана с номинацията, не е изместила съвсем деиктичната функция (характерна за показателните местоимения), а по-скоро действа в единство с нея.

3.1.2. Интерес представлявят случаите, в които еди-НМ се редупликират (подобно на реда този и този), а от своя страна дистрибутивните местоимения се контрахират (подобно на еди-НМ).

3.1.2.1, Местоименният ред този и този се контрахира само в контексти, в които не би се получило двусмислие поради изместване на субституционната функция от деиктичната. Срв.:

Приятелката взема телефона на полковника и се обажда на жена му... Тъй и тъй, вашият мъж от толкова време... Ако не вярвате, можете да го намерите при нея - тая улица, тоя номер (П. Вежинов): - А вие какъв сте? Събирач на данни, за да докладвате: Мнението на еди-кой си е такова (Н. Павлов);

Но нека се опитаме да заменим дистрибутивното местоимение с контрахирана форма в следния пример:

(1) Той каза: Взех този и този автобус.

Взех ето този автобус.

Първият пример е за субституция, а вторият - за деиктичност. Без насочващ контекст тълкуването на подобни случаи е двузначно. Срв.:

(1а). Г „маскира" точно определена информация за автобуса като неопределена пред С. Показателното местоимение е синонимно с еди-НМ;

(26). Г се намира до въпросния автобус и го посочва на С. Показателното местоимение изпълнява деиктична функция.

3.1.2.2. Редупликация на еди-НМе възможна само при употреба на субстантивираното местоимение еди-какво си - същ. и. Функционира във варианта еди-какво си и еди-що си. Очевидно е, че този израз се използва съзнателно от Г за маркиране на по-голям обем от редундантна информация. Срв.:

Ето тя сама отвори дума за Диана, и то точно по тоя начин, по който си говорят мъжете: слушай, внимавай с тая, защото еди-какво си и еди-що си (К. Топалов); Същевременно той продължаваше да купува... Сега провеждаше Евжени за еди-какво си и еди-що си и Евжени мъкнеше към маазата заръчаните от него жици, въжета, канапи (Хр. Карастоянов);

3.2. Взаимозаменяемост между еди-НМи полилексемните местоименни съчетания от типа не знам кой.

Сферата на взаимозаменяемост е отново възпроизведената реч. Но за разлика от реда този и този, изразите от посочения тип нямат синтагматични и прагматични ограничения. Напротив. Изразите от типа не знам кой винаги са маркирани с признака [+невисока прагматична оценка] в сравнение с еди-НМ.Тоест, освен прагматичната трансформация редукция на изказването в този случай Г изразява допълнително и отношението си към редуцираната информация. Срв.:

Вие сте били чирак абаджия в Анадола, келнер в този град и още не зна.м какво... но не и ученик (Вл. Черноземски); - Кой казва, че младото поколение било не знам какво си - подхвърли иронично Пеевски (Д. Фучеджиев); - Но за банката сега съм сигурна! И съм чувала от колежки, че щели да го повишават министър на не знам какво си (Ат. Мандаджиев).

3.3. Взаимозаменяемост между еди-НМ и НМ от реда ня-/не-.

3.3.1. Във възпроизведена реч.

Еди-НМ по правило редуцират определени дескрипции в изходната реч, т.е. при тях смяната на номинацията е задължителна. Ня-/не-НМ могат и да редуцират изходната информация (ако в субстратната реч референтът е определен), но могат да я предадат и нередуцирана (ако в субстратната реч референтът е неопределен). Следователно при еди-НМ се осъществява следната еднопосочна верига: редукция>промяна в областта на категорията определеност/неопределеност>промяна в плана на номинацията⁹. При ня-/не-НМ подобна верига е възможна, но не и задължителна. Срв.:

3.3.1.1. < Някой₂/някакъв мъж ми даде поканата.>

(1) Той каза, че някой₂/някакъв мъж му дал поканата.

Когато в изходната реч обектът е рефериран с НМ от реда ня-/не-, във възпроизведената реч не настъпва редукция. Г визира гледната точка на Г_o пред С.

3.3.1.2. < Един човек ми даде поканата.>

(1) Той каза, че един човек му дал поканата.

(2) Той каза, че някакъв човек му дал поканата.

В първия случай не настъпва редукция в субстратното съобщение. Г визира гледната точка на Г_о пред С.

Във втория случай обаче настъпва промяна в смисъла на изходната реч. Сменяйки един експонент на неопределеността (един) с друг експонент на неопределеността (някакъв), Г експлицира собствената си гледна точка пред С, т.е. не познавам референта или изразявам ниската си прагматична оценка към референта. Разбира се, винаги съществува проблемът дали С ще разбере съобщението като редуцирано, или ще предположи, че то е идентично по смисъл с изходното.

3.3.1.3. < Иван ми даде поканата>

(1) Той каза, че еди-кой си му дал поканата.

(2) Той каза, че един човек му дал поканата.

(3) Той каза, че някакъв човек му дал поканата.

Употребата на еди-НМ в първия пример е сигнал за С, че Г „маскира" определен израз от изходната реч, чийто референт, предполага се, е най-малкото идентифициран от него. С е наясно, че за Г „маскираната" по този начин информация е редундантна. Употребата на един и някакъв не предполага подобни констатации. В случаи 2 и 3 С може да направи повече предположения относно съдържанието на изходната реч и речевото поведение на Г (вж. 3.3.1.1. и 3.3.1.2.). Срв. например:

(1) Г_о<Обади се на този телефон!>

(2) Г_п - [...] Каза ми да се обадя на някакъв телефон [...]

(3) Г - Вярно, тя ми беше казала, че леля Мария я е посъветвала да се обади на някакъв телефон.

(З') Г - Бях приела думите й като препоръка към Ани да си намери каквато и да е заместничка. Сега разбрах, че някакъв [телефон - б.м.] означаваше определен. По-точно моят (Ив. Голев).

Следователно за субстратното изказване е в сила следното:

Г_о<*Обади се на някакъв телефон!>

Г_о<Обади се на този телефон!>

Г_п представя своята (а не на Г_о) гледна точка пред Г, променяйки определената дескрипция с неопределена. Вследствие на това съдържанието на изходното изказване се оказва трудно възстановимо от Г без наличието на допълнителна информация.

3.3.1.4. Когато под формата на възпроизведена реч се предават автонимни предикативни контексти, употребата на ня-/не- е недопустима с оглед на семантичната правилност на изречението. Срв.:

...то е, защото например наближава еди-какво си/някакво/някое голямо политическо събитие (примерът е от Ро Хауге).

Употребата на еди-НМ винаги запазва позицията на друг номинатор, към когото препраща. Тоест, дори когато Г няма конкретно събитие предвид, той представя събитието като единствено. Ня-/не-НМ, напротив, подчертават хипотетичността на събитието.

ЛИТЕРАТУРА:

Андрейчин 1978: Л. Андрейчин. Основна българска граматика. 1944. С., изд. от 1978.

Георгиев 1997: Б. Георгиев. Значение иупотреба на глаголи и имена за описание на общуването. С., 1997 (под печат).

Добжинская 1990: Т. Добжиньская. Метафорическое висказьшание в прямой и косвенной речи. - Теория метафори, М., 1990, 456-475.

Калканджиев 1938: П. Калканджиев. Българска граматика. Пловдив - София, 1938.

Костов 1939: Н. Костов. Българска граматика.С., 1939.

Младенов 1939: Ст. Младенов. Граматика на българския език.С., 1939.

Ницолова 1984: Р. Ницолова. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език.С., 1984.

Ницолова 1986: Р. Ницолова. Българските местоимения.С., 1986.

Ницолова 1992: Р. Ницолова. Прагматический аспект неопределенной референции. - Etudes de linguistique Romane et Slave. Cracovie, 1992, 411-419.

Остин 1996: Дж. Остин. Как с думи се вършат неща. С., 1996.

Попов 1980: Д. Попов. Функционално-семантични особености на местоименията и местоименните наречия, образувани с частицата еди-. - Български език, 1980, № 5.

Ро Хауге 1984: Х. Ро Хауге. „Думи-заместители" в българския език. - Съвременна България. С., 1984. Т. 5.

Харвег 1978: Р. Харвег. Редуцированная речь. - Новое в зарубежной лингвистике, М., 1978, вып. VIII, 388-401.

БЕЛЕЖКИ:

1. Под недиректна референция разбираме непрякото отнасяне на неопределителните местоимения от реда еди- към референта. Формите насочват към друг номинатор, който от своя страна насочва към референт. [обратно]

2. Разбира се, в определени случаи и НМ от реда ня-/не- могат да редуцират информацията, но това не е тяхна постоянна и иманентна функция. За повече подробности вж. Ницолова (1992:416-418). [обратно]

3. Казвам е употребено в смисъла на [извършвам физическото действие говорене и чрез него изпращам информация]. Вж. Георгиев (1997:48). [обратно]

4. Вж. още Ницолова (1984:88-90) [обратно]

5. Вж. Добжинская (1990:461). [обратно]

6. Вж. Добжинская (1990:461). [обратно]

7. Вж. Остин (1996:88-89). [обратно]

8. Вж. Остин (1996:88-89). [обратно]

9. Вж. Ницолова (1992:418). [обратно]

10. Естествено, ако се намесят определени когнитивни и прагматични фактори, като например забравяне, несещане, нечуване, неразбиране и под., изреченията може да станат семантично правилни. Срв.: Аз съм художник>Той каза, че е някакъв, но забравих/не разбрах/не чух какъв точно. [обратно]

© Петя Осенова, 1999
© сп. Български език и литература, 1999
© Издателство LiterNet, 20. 03. 2001
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 1999, кн. 5.