|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Пламен Дойнов Между две корици тук се събират три книги, писани и издадени поотделно през последните десетина години: “Роst festum”, “Любовникът и Маестрото” и “Висящите градини на България”. Новото им общо заглавие го дадоха други - свободни или професионални читатели, които виждаха в трите книги мистификации. Едни ме хващаха, че просто искам да излъжа наивния читател. Други ми смигваха - ползвам вече изпробван литературен модел. А имаше и такива, които открито и трогателно вярваха в написаното. Те първо любезно ми се чудеха как не са ме побивали тръпки да се разхождам в гробището от "Post festum" и да записвам хладнокръвно надгробните надписи. Не знаех как да отговоря. После ме питаха какво е станало с Павел И. от “Любовникът и Маестрото” - върнал ли се е от Америка, получавал ли съм писмо от него. Не знаех. До днес писмо не съм получавал. Други поискаха да прочетат дневника на некрофила Р. С. от “Висящите градини на България”. Нямах такъв дневник у себе си. Знаех само, че записките на Р. С. буквално преписват самия П. К. Яворов. Ето така действителност и фикция се омесваха до степен на неразчленимо единство. По този начин по-здрава ставаше трудната прегръдка между историята и поезията, между историите и поезията. Макар все да чувах един мъдър глас: тя - историята и те - историите искат наратив, мечтаят разказ, а ти им предлагаш лирика. Въпреки различните версии, днес никой не може да бъде достатъчно сигурен, че всичко в това трикнижие не се е случило наистина. Мистификациите имат чудното свойство да казват своето негативно “да” - и на историята, и на живота. Но какво да правят сега тези три книги - във времето на постмистификациите, след отъняващия постмодерн? Освен вкупом да кажат истината за себе си. Като сами се назовават “мистификации”, те окончателно се демистифицират. Това е истината. И нищо отвъд нея. септември, 1999 г.
© Пламен Дойнов, 1999 |