СЪВЕТИ КЪМ СЕБЕ СИ

Пламен Дойнов

web | Литературата - виртуални срещи

Какъв е този човек, който сам себе си съветва? Сам си говори? Ами не е добре такъв човек, ще си кажеш. Но карай по-бавно с изводите! Не избързвай със заключенията, защото в бързината ще заключиш нещо и мисълта ти ще вика, затворена завинаги там.

Нека започнем така: Имам ли право аз да давам съвети? Имам, но само ако тези съвети отправям и към себе си. Защото лесно се дават съвети, по-трудно е да ги чуеш, а най-трудно - да ги следваш. Да съветваш себе си, ще рече да подражаваш на един почти антически стоицизъм. Това означава да разговаряш със себе си, да се уговаряш, защото не си сигурен във всичко, което правиш/пишеш, да изработваш дистанция спрямо егото си, да се отстраниш критически от всичко, което е “твое”, да не се вземаш насериозно, най-сетне. И това всъщност е първият ми съвет: Вярвай си, но не се вземай насериозно!

Нека продължим със съвети за писането.

Първо условие: Обичай писането! Поне повече от говоренето. В същото време имай съзнанието, че съществуват много по-важни работи от това, да пишеш.

Изработвай своя езикова сръчност! Преди да загърбиш римите в поезията, трябва да ги овладееш. Затова римувай, играй с някого на рими, търси рима на най-невъзможните думи. После, ако искаш, тръгни по стълбицата на неримувания стих. Преди да напишеш цял разказ, а - виж ти! - и цял роман, трябва да изваеш фразата си в изречения, в къси прози. Затова подреждай думи, разбърквай ги и пак ги подреждай. После, ако решиш, впусни се в необятните редове на големите жанрове.

Чети и мисли! Защо този автор - така, а другият - иначе. Сравнявай стилове от една и съща епоха, от различни епохи. Сравнявай различни текстове на една и съща тема. Имай памет за прочетеното! Така ще знаеш кои думи са твои, и кои чужди. Това е необходимо условие, за да се усетиш автор.

Гледай! Наблюдавай! Виждай! Всеки автор се нуждае от визулно въображение, което създава и преформира образите, от които живее текстът. Тренирай погледа си, не го щади! Светът е пренаселен от гледки, които чакат да бъдат видени по друг начин и записани.

Слушай! Вслушвай се! Чувай! Така ще развиваш своето слухово въображение, което е нужно за ритъма на стиха, за музиката на фразата, за фоничните извивки на думата. Уважавай слуха си, като го изостриш! Светът гъмжи от гласове, които чакат да бъдат уловени и записани.

Стреми се текстовете ти да бъдат диалогични! Не става въпрос да бъдат “пиеси” или “разговори”, а да търсят отговор. Да знаят към кого са адресирани. Да викат своя диалогичен партньор, от когото очакват други думи. Да знаят своята публика.

Моделирай чувството си за ситуация! Внимавай кой как реагира в определена среда, как изглежда, какво иска, как го казва, кога мълчи... Събирай присъствия! Разполагай внимателно фигурите по сцената на текста!

Отглеждай своята критичност! Връщай се към написаното, задрасквай, поправяй, режи, добавяй, пак режи! Бъди безмилостен! Все пак това там написаното не е жив човек, нали!

Бъди различен! Не се превръщай в рентиер на една тема, на един добър разказ или роман, на едно стихотворение или стихосбирка! Извиквай нови идеи! Променяй се! Така няма да си доскучаеш.

Преследвай идеята за висок професионализъм! Стреми се да стигнеш до усещането, че няма как да напишеш слаб текст. Да вдигнеш професионалното си равнище и литературната си мяра до там, откъдето слизане няма.

От този връх нека сега преминем към съвети за стила на литературното поведение.

Ако питаш, какво общо пък има това със същинските ти занимания с литература, ще ти кажа: Поведението продължава писането. Мнозина дори ще четат само поведението ти, уви, и ще добиват представа за книгите, които си написал, единствено от твоите жестове, изречени думи и окололитературни публикации. Затова по ред:

Не бъркай литературния успех с хубавото писане! Ако пишеш предимно заради това, че писателството ти изглежда “престижно”, зарежи го! Защото това не е така. Има толкова по-престижни занимания. Значимостта на един автор не се измерва с броя на интервютата му и проведените PR-акции, а е сложно съотношение между интензивността на четене на неговите книги и компетентността на критическите им прочити.

Не се стреми да се харесаш на всички! Защото това е първата крачка към безпринципността. И ще видиш: дори в един момент да ти се струва, че всички те харесват, ще се появят други, които няма да те понасят точно защото харесването ти е толкова всеобщо.

Интересувай се от света около теб, от политиката, от икономиката, от каквото и да е, но никога не обслужвай с писането си нечия кауза, освен каузата на хубавото писане! Когато решиш да се намесиш в живота със слово, бъди честен и последователен. Слугите никога не стават добри писатели.

Недей да страниш от съществените публични дебати! Но се включвай в тях, само ако си сигурен в смисъла на твоята позиция и знаеш, че можеш компетентно да я отстояваш.

Не се обиждай на критиците, дори когато те критикуват! Защото понякога и те имат право.

Чети не само текстове в жанровете, които предпочиташ да пишеш! Литературата е по-голяма от лириката, белетристиката, драмата. Понякога е по-голяма и от самата себе си. Чети и критика! Колкото и да ти се струва скучна, тя винаги те прави по-умен.

Не пиши само заради парите, които очакваш да получиш за написаното! Те никога няма да ти стигнат, за да напишеш отложените текстове, които истински искаш да създадеш.

Накрая да приемем, че изработиш онова умение да пишеш, към което винаги си се стремил. Какво оттук насетне? Всичко ли вече свършва? Марк Аврелий, човекът и императорът, от когото е повлиян основният патос на настоящия текст, дава в “Към себе си” поредния ценен съвет: “Обичай умението, което си усвоил, и си почивай с него. Останалата част от живота си прекарай, като повериш от цялата си душа всичко твое на боговете и без да бъдеш за никого нито тиран, нито роб.”

Така да бъде: Нито тиран, нито роб.

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2006
Литературата - виртуални срещи. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006