Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
100 000
г. пр. Хр., Небето
СЪТВОРЕНИЕТО
Маестрото се учи да говори.
Широко е челото му. Два пръста.
Езикът му пулсира къс и късен
в решетката от зъби. Древен корен
обвива посинялата му шия,
повлича го нагоре... Но не иска
Маестрото, мучи страхлив и нисък,
стипчива кръв от невестулка пие
и се зарива във пръстта червива.
А коренът се къса, стърже, свири,
изтегля го, свисти гръклян прозирен...
Маестрото към слънцето отива
и ритат ходилата му, ще пламнат,
и хлопат вкочанените му плещи...
Отдолу срещу слънцето се блещят
муцуните - възторжени и гладни.
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.
|