Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
2 г., Витлеем
РАЖДАНЕ
Дева Мария износи утехата
в тиха утроба с трагично ухание.
Плъзват свенливи легенди предрешени:
- Иде Месията! Царят на Ехото...
Нежно ще влезе в недрата на раните,
с дъх ще помилва най-милите грешници!
В мъртви хралупи настава ликуване,
в слепите черепи - сенки на мълнии
ровят и пеят, стаяват се лудите,
гладните щипят лицата си румени!
Само пустинята вее от тъмното:
- Късно е, късно е вече за Чудото...
Лъже пустинята! Ето - Месията,
вижте: в очите му - хляб и безсмъртие.
Къпят се в смях вдъхновени апостоли,
златният вятър издува кесиите.
Стискай Утехата! - шепнат ми Първите.
Вярвай в Месията! - сплетничат костите.
Само да свърши гласът на пустинята!
- Късно е, късно е вече за Чудото...
Сладко дълбае в мечтите ми виното!
- Късно е, късно е вече за Чудото...
С плач се наливат във пазвите брадвите!
- Късно е, късно е вече за Чудото...
Господи, виж по петите ти стадото!
- Късно е, късно е...
Търся пустинята, горд и голям.
Искам да бъда единствен и сам.
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999.
|