Настоящото издание представя част от ръкописното творчество на двама души - Емилия Н. (1968 - 1991 г.) и Павел И. (1968 г.). Познавах ги добре. По-малко познавах тяхната непонятна, жестока любов. Емилия беше неизлечимо болна. Седмица преди тя да умре (в края на декември 1991 г.), Павел замина за Америка. Но не за това ми е думата.
        След смъртта на Емилия майка й ми даде нейния бележник, препълнен с впечатления, неизпратени писма, стихове, сълзи и т.н., а Павел, малко преди да замине, ми остави червената си тетрадка със своята Кратка хроника. Неотдавна, разлиствайки страниците на Бележника и Тетрадката, хрумна ми мисълта, че всъщност държа в ръцете си не просто отделни лични “свидетелства” и “документи”, а два свята, две тела. Два гласа, които се преплитат и търсят съюзяващото ги съ-битие, където да постигнат сливането помежду си. Мисля, че подобен несдържан порив към цялост прави от всяка текстова фигура живо действено тяло, равно на човешкото. Затова реших да събера между две корици тези разбунтували се в самотата си текстове - да получат скелет-структура, да им се прелее още малко мастилена кръв - за да станат тела.
        Умишлено подбрах само поетически текстове, за да очертая по-точен жанров център. Както е посочено, всички стихотворения се публикуват по бележника на Емилия и червената тетрадка на Павел, без съкращения и редакторска намеса, като е спазена последователността им на вписване. В първата част са включени две стихотворения от Емилия Н., четири от Павел И. и три мои (преписани от Емилия с отбелязано авторство, съответно: Е., Павел и П. Д.). Втората част съдържа цялата Кратка световна хроника от Павел И.
        Поставих заглавието на книгата с надеждата, че съм улучил поне един от нейните смисли. Фамилиите на Емилия и Павел са отбелязани само с инициали по молба на техните близки. Това е една от малкото съществени подробности, премълчани в тази книга.

18.04.1992 г.