Павел влиза влюбен в сладостния пъкъл,
саблено синее голото му рамо.
Росни се примъкват
златни кукуряци, розови мадами.
Плаче камък Павел,
малък и забавен.
И ще нарисува с думите си стари
гибелното гробно гърло на Лодкаря.

Гърлото е златно, златно и дълбоко.
Ала Павел срича сухите си листи.
И от свян се мокрят
облите оченца, бузите хълмисти:
Колко ни обича!
И сред нас потича:
Можеш да напишеш тая вечер Павел.
Можеш да изтриеш тая вечер Павел.

Ала вече свършват думите му стари.
И ще лъсне нямо гърлото съдрано,
ще ехти вулгарно
в гипсови усмивки, в дървени камбани.
Гасне пламък Павел,
страстен и забравен.
Нека станем, нека видим как догаря
в гибелното гробно гърло на Лодкаря.

                                                 Е.

_________________________
*  Листът с това посвещение беше откъснат и поставен в края на бележника на Емилия Н., но след внимателна преценка стана ясно, че всъщност той съдържа първото стихотворение, вписано в бележника (бел.съст.). [обратно]