|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1917
г., Петербург
ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ Разравям всяка гълъбова дупка, разкъсвам всяка златоносна жила, отпивам, хапя хоризонта хрупкав, но никъде не те отркривам, мила. Узря дъждът единствен и оловен, Полепва по очите ми тъгата. - Къде да хвърля тая жал любовна? Бди моят вик... и сред мъглата златна измислям те в сълзата си, любима - неразрушена, гола, тъмнокоса, ти обладаваш тази мъжка зима, аз тръгвам след пияните матроси, след шапкиге им - мазни ореоли, и ти - над тях - непохитено знаме. Крещим: - Молете се! И те се молят! На теб се молят, мила! Черен пламък пленява черни влюбени матроси. Убиваме за твоя слава, мила - небесни песни от духа си просим, в мечтите носим скръбната си сила. Узря кръвта беззвучна и отровна,
Прекрасно е, любима, че те няма
© Пламен Дойнов, 1999
|