|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1492
г., Океана
НОВА ПЕСЕН НА МОРЯЦИТЕ ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА НА КОЛУМБ Главоломно прииждаха сенки на питомни риби и отъркваха люспи в скриптежа на влажните мачти, и трошаха солта великанските зъби на здрача. Екипажът унесено милваше своята гибел. И се скупчихме банда брадати. Оглупя АдмиралътПрипев: и разсипа пред всички чувалите с вяра, и се валяхме, клехме, ехтяха щастливи шамари, и одрахме с мечти на безкрая безкръвното тяло. И затъкнахме с вата пастта на доброто животно,Припев: на глупака, от който течаха словата проклети: - Искам вечно да търкам зеления гръб на морето - И да галя по кожата сластната бяла самотност... Припев: © Пламен Дойнов, 1999
|