|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1789
г., Париж
ГОСТЕНКАТА И МАЕСТРОТО Тя влезе през ушите на охраната, проби, помете калните им тъпани, запуши с кости цевите на раните, с гласът на Бога Тя извика сънното ръмжене на тълпите, тръгна рошава с раздърпаните ангели. Разгърдена прикотка краля, подлуди му нощите, под гилотините танцува с първите... При мен се вмъкна през свещта, във пламъка, приседна иронична върху масата, подкани ме лъщяща и разпасана, косата й шумеше сластно сламена... Сега ликува Гостенката, скита се
И нека бъде силата на нищите!
И няма да се върна вече в стаята,
“Кои имат излишни сълзи, за да оплакват труповете на враговете на свободата тогава, когато сърцето на патриотите е разкъсано?” Коло д’Ербоа © Пламен Дойнов, 1999
|